Вкъщи всички се придържаме към здравословното хранене, но предимно аз се грижа за това. Аз пазарувам и издирвам подходящите продукти, аз приготвям сутрин за закуска на детето си елда, просо и т.н., а за десерт прилежно търкалям напр. бонбони от тахан и мед, а машината за хляб бърка десетки полезности. Аз създавам хранителни навици на детето си и променям към все по-добро и тези на съпруга ми и останалите близки, предимно бабите, и съм спокойна, че вместо солети ще купят на малката сурови ядки, вместо сок ще й вземат прясно изцеден сок или вода и т.н.
Прав си обаче, че ежедневието не винаги ни позволява, не можем да се изолираме напълно - нито социално, нито локално. Не мога да не пратя дъщеря ми на детска градина заради менюто, което не ми харесва, но ще го следя стриктно, ще я водя закусила, а следобед, на вечеря и в почивните дни ще компенсирам. С порастването става все по-трудно! Не мога да кажа, че никога няма да яде Мак Доналдс, мога да кажа, че ние никога няма да я заведем там, но вероятно съвсем скоро ще я поканят на рожден ден там и ние няма как да не й позволим да отиде, но ще й обясним, че храната там е като шоколада, който сама изхвърля, когато й купим шоколадово яйце. Дъщеря ми също знае, че торта, пица, колбаси и т.н. се ядат само в изключителни случаи - празници, различни поводи, на гости, но дори и тогава просто опитва.
Правя каквото мога и дори и малко да е пак е нещо! Подкрепям напълно споделеното от Милейди, Василиса, firebird, Еовин, Джинджър, belinda, Сребърен облак, 10cent's, но знам, че не мога да бъда като Grace', но й се възхищавам, че съумява!
Права е и Мадам Х - да не бъркаме здравословното хранене с орторексията! Но според мен в България ще се бъркат дълго време и ще използват думичката като класификация.
За фина манипулация.