Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

Ей това пък все едно аз съм го писала. Ами хубавото е, че имаме два телевизора и комп, но все пак аз не искам той да е постоянно на детско и му изключвам телевизора, естествено на първата секунда вече сълзите са рукнали и ми се казва "щом не ми пускаш аз ти се сърдя".  Обаче не му се карам, въпреки първоначалната реакция на истерия в зависимост какво искам да правя и дали имам в момента възможност да се занимавам с него му предлагам алтернативи. Или му казвам сега малко ще порисуваме и след това отново ще ти пусна телевизора или му разрешавам да си пусне клипове в youtibe (малко странно, но му харесва  ). Не се съгласява на секундата, но с малко настояване , без каране успявам да го съглася. Имало е моменти наистина истерясва и се налага да излезем на терасата за минутка да се охлади и успокои гледайки звездите или планината. Такива тактики. Говоря му, карам го да ме погледна в очите , гушкам го въпреки че в началото се дърпа и му казвам "ти нали обичаш мама, защо не искаш да я слушаш, защо ме натъжаваш...." такива неща.

Оххх, такае, и аз му прилагам някои от тези тактики, но...става страшно когато го пратя при кандидат тинейджъра в детската да си пускат там детски, сблъсъкът на интереси е тристранен - ние си търсим новините, в кухнята на другия телевизор куче няма да стои - такъв студ е, а в детската двете хлапета се борят за място пред монитора и разбира се за това, което искат. Но виж с гушкането почнах да го използвам доста често - дърпа се но пак идва в мен и лека полека хлиповете минават в обобщаване на ситуацията, но това е до следващия път...Иначе навремето имаше и други кризисни неща - да обличаме едни и същи любими дрехи - на това открих топлата вода - предагам два варианта сутрин докато полуспящ виси на гърнето - с това или с това, той си прави избора и после нямаме проблеми.

От моя опит с децата съм се убедила, че дисциплинирането с "тайм аут" в другата стая работи най -добре при поведенческа криза.Идеята е не просто да утешим едно объркано дете ,а да го научим да се самоуспокоява.Това е дългосрочна инвестиция.Обясняваш ,гледайки в очите с най-спокойния си тон ,че то ще се върне при теб едва ,когато не плаче и те слуша.Завеждаш го в другата стая,където няма стимулиращи занимания и го оставяш само.3-5 минути.След изпълнение го поощряваш умерено.Емоционално за родителя е убийствено в началото,но резултата е стимулиращ и градивен.
Мисля, че пубертета е ключов превал в развитието на децата с ХАДВ.Може би мозъкът се подпомага от хормоните и добива необходимата зрелост.Или тогава терапиите дават пълния си резултат.Не мога точно да го дефинирам.Но създаването на стъпка по стъпка организация и самодисциплината контролират успешно дефицита на вниманието.

Това за сега не мога да го практикувам. Моя има страх от изоставяне и ако го пратя в друга стая, когато е разстроен решава, че вече не е обичан и не само че започва да реве още повече и да иска да идва при мен, ами и така силно се стряска, че после дни наред си изкривява едното око от страх. Не бих му причинила нещо подобно, като съм изпитала резултата до сега. Сърце не ми дава да го гледам после дни наред в такова състояние, защото като е спокоен е направо слънце, да го паникьосвам умишлено, като знам как му се отразява, ами не мога.

За него е важно да знае, че аз няма да го изоставя никога, а не само избирателно когато ме слуша. А пращане в друга стая той приема точно така - аз съм лош за това мама не бе обича и някой ден, ако направя беля ще ме изостави завинаги.

Здравейте!
По молба на един потребител от вашата тема, искам да ви предупредя, че е твърде вероятно в този линк от обучителните игри: http://resursencentar.data.bg/p/files/Kids%20Game.exe, файла azbuka.exe да е заразен. Т.е. внимавайте, когато го инсталирате. Дано нямате проблеми!

ха и аз имах проблем с вирус, но обвиних сина. Само влизах да видя какво е това. Търсеше ми да вляза в парола на някаква игра. А синът ми ми обясняваше, че тази игра сме я имали отдавна и сме я изтрили.

A вие по какъв повод посещавате логопед?
За 20 минути никой не може да е категоричен за подобно нещо.
Мисля, че ще се включат майки от Бургас да и дадат координати за специалист в този град.

Ивелина    регистрирайте  се    ще   ви дам координати на най добрия логопед  в   Бургас  Работи  само с проблемни   деца и    специалистката е   съвсем наясно  какво е  АдХд .За  20 мин  неможе да  се поставя  диагноза 
Добър детски   психолог  в  Бургас няма при нас    всичката работа я свърши логопеда    


И  за какво посещавате логопед ?  Може да ми   пишете на лични   
 

здравейте майчета. Да подбутна малко темичката, но и да споделя. Моят синковец снощи за първи път няколкократно зададе въпрос      Това ми е най готиния подарък, позакъснял за новата година, дечко си загуби(за пореден път количката) и попита няколко пъти" къде е колата"

Честито, mama mariana! Все така - успех след успех.
Точно тази сутрин се загледах в едно момиченце - може би на около 4 години - върви до майка си, стигнаха до един надлез - има стъпала и асансьор. Тръгнаха по стъпалата и детето попита "А този асансьор за какво е?". "За хората, които трудно ходят" - отговори майката. /Впечатлих се как детето веднага съобрази да попита един вид те защо не ползват асансьора../ Толкова естествен разговор, а аз все още се впечатлявам, че може да се разговаря и по този начин.

 mama mariana  честито и от мен!Моят си също започна с въпросите след навършване на 5 г.-първо къде,кога и към 5.4 г. най-после и "защо".Сега говори много и пита много-това е голям напредък в развитието.За съжаление при нас в момента основният проблем е ядосването,внезапното хвърляне и блъскане.Свива си юмруците и блъска по най-близкото до него нещо.Притеснявам се дали това не са шизофренични прояви?
Имаме и проблеми в детската градина,сега ще чета "за правата на децата ни".
Благодаря на всички майки,които пишат тук и за цялата полезна информация  

mama mariana, и аз се включвам да споделя твоята радост! Една голяма целувка за Ванко от мен! 
И при моето момиче тези дни най-накрая изкочи въпроса "защо". Знам, че е един от най-трудните и аз го приемам като една голяма крачка напред. Случи се съвсем спонтанно. Посегна към нещо забранено, аз леко и пляснах ръчичката  . Тя ме изгледа и каза: "Защо ми удари ръката?"  Сега е налепила много нейни рисунки с тиксо на вратата на гардероба. Но едната падна на земята и Мимка ме попита: "Защопада рисунката?". Обясних, че тиксото е старо и заедно отрязахме ново късче.
keli, от горе разказаното,искам да похваля твоето момченце. Според мен се справя страхотно. Виж колко рано е започнал с въпросът "защо".
Призма, написаното от теб ме накара да се замисля. Колко си права! Наистина сме забравили, че съществува и такава комуникация между майка и дете.  На връщане от работа срещнах моя приятелка с нейната дъщеричка,която е връстница с моята. Детето и се впечатли от посадените и цъфнали теменужки и попита: "Мамо, защо има теменужки през зимата?". Без малко да изпадна в униние, но бързо се съвзех. Може би един ден и ние ще се наслаждаваме на подобни сладки въпроси...

Здравейте мили и силни майчета!
От няколко дни времето ми е ангажирано с това да търся инфо и да чета за ADHD. Четейки по-старите темички тук, реших и аз да споделя моите притеснения и обърканост, което може да помогне за напред относно това как да реагирам правилно и адекватно. И така ...
През месец март сина ми (накратко - Вал) ще навърши 4 години. Отдавна забелязвам, че някак си е по-различен от връстниците му. Преди година (когато ходихме на консултацията на 3-тата година) споделих с JP (жена), че съм обезпокоена за това, че Вал не говори както би трябвало за възрастта си. Тя махна с ръка и каза: "Е, ти пък, ще проговори, има време." След няколко месеца отидох пак при JP, за да наблегна на това, че говора пак куца и директно я попитах дали няма да е добре да идем на логопед или на друг специалист за което. Тя отново пренебрегна фактите, но каза че ако съм искала да давам излишно пари можело да ида на логопед и то за мое успокоение. Е, успокоих се от думите й. Да, ама не за дълго. Ето сега съм няколкократно по-обезпокоена от тогава. Сега, след като изчетох доста за ADHD установявам колко други неща прави и не прави сина ми. И аз и баща му не сме имали контакти с деца преди да се роди Вал, от което идва незнанието ни относно това как разстът децата и кое е нормално и кое не. Сега се учим с него, но урока по настоящем ще се окаже по-специален. Нещата, които прави и не прави Вал до момента смятахме за чиста проява на характер или го отдавахме на индивидуалност на индивида. Да, ама не. В последно време започнах да получавам все повече забележки от страна на г-жите в градината. Забелязвам и че при заниманията, които им предлагат там той се справя най-зле от групата си. След изчетеното по темата установих и много други неща за сина ми. Ако една дума, която произнася за пръв път я казва що-годе добре, то след време започва да я обърква все повече, сменя словореда, замества сричките в думата с други неправилни или изговаря само част от думата (обикновено последната сричка). Преди се опитваше да казва на колко години е. Показвала съм му много пъти как да свие пръстчетата на ръката и как да каже на колко годинки е, но въпреки това сега като го попитат, отговаря "зден" (рожден ден). Науми ли, че последователността на думите в изречението трябва да е по един начин, не мога да променя това, макар обясненията и повторенията. Дразни се когато не го разбираме какво иска да каже заради неправилно изговаряна дума, която не спира да повтаря като латерна, след което следва хленчене, след което тръшкане, а и до рев. Не е осъзнат.  Не отговаря на въпроси (отговаря само с ДА или НЕ). Говори си неща, които са му в момента в мислите, независимо че може да говорим или наблягаме на друга тема. Повтаря едно и също все едно не го чуваме или не го разбираме, макар че му се отговаря моментално по текущата тема. Когато му обяснявам нещо и пробвам дали ме е разбрал, не реагира адекватно. Когато направи беля и му се скарам - осъзнава че е направил  нещо нередно, но не може да разбере защо е нередно, макар че му обяснявам постоянно. Когато той иска да гледа някое детско, а се пусне друго - или започва да хленчи и да повтаря като латерна какво иска той след което или директно изключва ТВ. Нищо не е в състояние да го отклони. Не гледа в очите, макар пробите ми за контакт. Напоследък все повече се зазяпва в една точка все едно се изключва. През цялото време е като на пружина - не можеше спокойно да седи на едно място (като с таралеж в гащите),което води до гонитба по време на ядене - става, сяда, мята краката насам натам ... Не може да се концентрира изобщо за дълго време с едно занимание - било строене с кубчета,било рисуване и при всеки лек неуспех се гневи, блъска, хвърля предмета с който се занимава. Способен е да се разреве от най малкия отказ. Има желание на всяка цена да постигне това което иска, проявява инат. Тръшка се, тропа с крак. Ако не му се обърне внимание или усети че не става на неговото - захлупва глава на стола/дивана или на земята и стои така известно време все едно се е "изключил" (ако лицето му е надолу присвива или върти очи, а ако лицето му е нагоре - гледа в точка). Проявява претенции с кои дрехи да е облечен и ако не е с тези които иска той, настъпва истерия - дърпане на дрехите, крясъци, рев, тръшкане. Така е и за други неща които иска. Докато не ги получи не се отказва, а в такива моменти нито "приема" нито "предава". Когато "рисува" това са буквално драсканици в кръг, а понякога и черти. В градината, а и у нас се учим да оцветяваме - не се получава - отново драсканици върху картинката. Много любвеобилно и жизнерадостно дете е. Съня му е спокоен. Изпълнява някои от командите ми, макар и по-трудно, но това са команди върху които е тренирано. Преди седмица го заведох на невролог, която е наша далечна позната. Били сме при нея и когато беше на 6 месеца, за това че не иска да се обърне. Тогава мерките й и медикаментите й ми се сториха много пресилени и дори излишни. А сега, на този преглед - точно обратното. Каза, че е хиперактивно, но не го постави като диагноза. Каза че трябва да се занимаваме с него много интензивно, да спрем ИЗЦЯЛО детските филми, ТВ и компютъра, никакъв шоколад (може само бял); да си ляга преди 21:00 часа (Вал заспива около 22:30, независимо от това, че може да е приготвен за сън още в 20:00 ч.) Спи до 7-8 ч. сутринта и се събужда сам. Спи и през деня по 1-2 часа. Е, как да направя така че да заспива преди 21:00, като той спи достатъчно. Успях веднъж да го приспя преди 21:00 и в 5:30 имаше: "мамооо, спах се" (наспал се). А невролога каза, че по-ранното лягане ще го поуспокои като цяло и от там и другите неща ще се подреждат. Каза дори, че е добре да му пускаме да слуша Моцарт, друга класика от сорта или релакс музика. От седмица у нас, когато детето е в къщи се слуша само такава и незнам на него дали му действа добре, но аз бавно но славно заспивам в такива моменти. Не ни постави конкретна диагноза, а даде медикаменти, което е странно за мен. Вал от година вече го лекувам САМО с хомеопатия и сме много доволни. Лекарката ни попита на каквоо мнение съм за хомеопатията и като разбра, че съм с положително изписа два хомеопатични препарата - единия за успокоение, а другия за концентрация. Каза след месец отново да се свържем с нея. Да, ама аз не искам да започвам веднага с медикаменти, независимо че са хомеопатични. Затова споделих с хомеопата, който ни лекува какво ни е изписано. Оказа се, че доста силнички лекарства са ни дали и не до там подходящи за Вал. Имам доверие повече на хомеопата с който се лекуваме вече година, отколкото на други специалисти, които предписват хомеопатични лекарства. Сега взимаме само едно сиропче за успокоение (хомеопат.), което се дава не повече от 10 дни. Ще го пием седмица само и да видим ще има ли ефект, че за сега (2 дни) няма разлика. След всичко това се разчетох в нета. Решихме да посетим и други специалисти и ето на, вчера бяхме на психиатър и на психолог, които работят заедно. Е, вече съм още по-объркана. Те пък казаха едва ли не всичко си е ок с детето. Рано било за логопед, защото още нямало да може да повтаря сричките. След като станел на 5 год. - тогава. А аз пък се опасявам дали тогава няма да сме позакъснели? И не само за говора, а и за всичко останало, което има да наваксваме до връсниците му, забелязвам че Вал вместо да прогресира напред, той все повече започва да бърка. Интересното, което ми каза психолога е, че трябвало да "усетя" за сигналите които давало детето, когато нещо не му е вече интересно и още преди да е загубило интерес да се прехвърляме на друго занимание. А ся де!  Е, дори и да "усетя" и да почваме друго занимание, още преди да е загубил изцяло интерес към предното, то ми се струва, че това няма да го научи да се концентрира върху дадено нещо, а все ще иска друго. Объркана съм тотално! Не знам кой е адекватния начин, кой е правилни подход и път по който да "вървя". Това ме стресира и се чувствам като на място с избор на много пътища, а аз не знам кой е най-правилния, за да тръгна по него. А сега накъде? (имаше такъв БГ филм навремето и на плаката имаше лице,  на което очите гледаха в двата външни края - така съм и аз сега) Да търся ли още специалисти с които да се консултирам? Кои и какви да са те? Къде да ги намеря? Живеем в Пловдив. Как да го "усетя" това дете? Какви занимани, по какъв начин, по колко време ще са подходящи? Въпроси, въпроси, въпроси, а отговора е там някъде, ама аз май другаде (в голямото неизвестно). Да, неуверена съм, но това е така защото незнанието винаги ме е безпокояло. Само ако знаех как да реагирам и какво да направя ...  сина ми вече "букви щеше да пише и да си чете приказките сам" (слагам го в кавички, защото и това не е нормално за 4 години).
Моля за съдействие всички мами и специалисти, които четат темата.  Моля и лекарите и специалистите да дадат съвет с какво да започна и как да продължа правилното развитие на сина ми! Моля, мамите от Пловдив да ме насочат към специалистите от които са доволни и виждат положителните резултати върху децата си!
Благодаря предварително на всички, било то и само за отделеното време да прочетат дългото ми, надявам се и не толкова досадно писмо.
Желая повече поводи за усмивки на всички ни!

Незабравка , би ли написала кои хомеопатични лекарства те безпокоят и ти се струват силни? Тези, които невроложката ти е изписала.
И определено не чакай до 5 години, за да започнеш работа с логопед. То не е само повтаряне на срички.