Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

Незабравка,аз също мисля,че на този етап най-важното,а и много необходимо е да работите с логопед.На психолог може да ходите през известен период от време на консултация,мисля,че е достатъчно.Казват,че ефективна работа с психолог се постига след 7-та година на децата.Не се плаши,продължавай да четеш,има много материали за това как да помагаме на децата си с хиперактивност,а и логопед ще ви даде много насоки за това как да работите с детето вкъщи.Желая ви успех,с много постоянство и работа със специалисти ще имате напредък и резултати.

pasinet,  не мога да разчета какво невролога е написал, но ето снимка на рецептата: http://recept.hit.bg/recepta-2009-01-21.jpg
Сега пием САМО хомеопатичен сироп за деца (успокояващ): Quietude (Киетюд) по препоръка на хомеопат (лекар), който се занимава (когато е болно) и познава детето ми от преди една година.

И аз нищо не можах да разчета. Но за Киетюда знам добри отзиви. Помислих, че него са ви изписали за успокоение.
А за стимулиране ние сме пили Танакан (което е гинко билоба, но течно, по няколко капки само по схема).
И сироп хранителна добавкаЕскимо кидс.

Незабравка, първо добре дошла в нашата тема.
Аз рядко пиша, но все пак искам да ти кажа своето мнение. Не оставяйте логопеда за след 5г. Това ще е голям пропуск и загуба на време. Pasinet, също го е казала. Много е важно точно в тези години, когато се създава модела и се поставят основите да е работено с детето. Казвам го от опит. Моето дете ходи на логопед от 2г. и половина и съм абсолютно убедена, че беше  и е/защото още ходим/ правилно решение. Правим срещи с психолог от време на време, колкото да разберем до къде сме стигнали и на какво да наблегнем.
И най-важното е да се успокоиш. Представям си как се чувстваш, повечето тук сме минали през това. Но поне за мен положителната промяна в детето дойде, когато дойде осъзнаването и положителната промяна при мен.
Тук има доста информация и никой няма да откаже да ти отговори ако имаш въпроси. 

Незабравка,всички тези прояви за които говориш,ги имаше и синът ми на тази възраст.Ние се консултирахме с невролог още на 2 г. възраст.Казаха хиперактивност и започнахме точно с тези лекарства-Ескимо Кидс,Танакан и Киетюд.Пихме ги доста дълго време,но без голям ефект.Това не са толкова силни лекарства,в сравнение с това ,което последва.Към 3г. минахме на Тиоридазин и Хлорпротиксен.Това вече са силни лекарства.Ефекта беше поразителен-превърна се в кротко и послушно дете.Пихме ги 3 м.,но мене все ме глождеше мисълта,че това са силни лекарства и предпочитам хомеопатията.Спряхме ги и отново ужаса се върна.Започнахме с китайска хомеопатия-"нао-син-шу".Пихме я 1г.-имаше доста добър резултат,но нямахме развитие/говорът беше доста объркан и посен/.На 5 г.-отново Тиоридазин и хомеопатия при д-р Юрукова/класически хомеопат и лекар/.С Barita 200 CH говорът се подобри много/почти в норма,като изключиме,че не говори с непознати,не поздравява,не общува с децата в дет.градина/.От същото лекарство се увеличи много хиперактивността/пощтръкля/,затова вече го да ваме на доста по голям период от време.Даваме и Calkarea carbonica 30CH.За сега се върнахме към обичайната си хиперактивност,но хомеопата каза, че има идея за някакво друго лекарство,което в момента нямала в наличност.Тепърва ще видиме....

Невролог ни е д-р Пискова.

Колкото по-рано се започне работа с тези деца,толкова шансът им да догонят връстниците си е по голям.Всички майки първо преминаваме през голямото лутане,стрес ,а после намираме най доброто решение за нашето дете.Дано да съм помогнала с нещо.Желая ти успех и продължавай да четеш и питаш тук.Това на мен лично много ми помага.

Благодаря на всички майчета, които ми писаха тук и на лични. Мнението е единодушно - логопед от сега. Потърсих из форума за препоръчвани логопеди и то такива, които да се занимават с специалните ни деца в гр. Пловдив. За съжаление не прочетох за повече от 2-3, но попаднах на ТОЗИ сайт и останах приятно изненадана от цялото инфо, което се съдържа в него.
Моля, препоръчате ми логопед, който се занимава със специалните ни деца от малки и е от гр. Пловдив.
Интересувам се както от индивидуално, така и от групово занятие. 
Ще се радвам да споделите и мнението си от център "Мечо Пух" на Петя Христева  и център "С-Иввена" на Ивелина Стаменова (само тези два открих).
Кои други центрове за такива занятия знаете в гр. Пловдив?

Между другото ми хареса много и една картинка, която би могла да бъде нещо като лого на темата ни:

Какъв хубав ник имаш-Незабравка.
Отдели време ,в което само да наблюдаваш твоето детенце.Запиши си на лист какво виждаш като поведение, какво те притеснява,какво точно е казал.Когато отидеш при терапевт му го покажи.Човек забравя или преразказва със собствено отношение.Така ще имаш повече  конкретни проблеми ,които ще обсъдиш със специалист.Поне тук така правят.
Преди да рисувате си поиграйте с ръчичката му.Пробвайте боите с пръсти,потопете някой предмет в тях,направете печат в/у листа,играйте си с тях.Поощрявай вербално всяко негово добро дело,бъди по-сдържана към "кривините".
От очния контакт детето научава не само произнасянето на думите,но и езика на жестовете,които говорят за нашите емоции.Аз много често си играя с децата като поставям играчка пред носа си и казвам названието и.Така и за момент се докосваме визуално.Ако нещо не стане от първия път -ще стане от 10-тия.Търпение и кураж.Ти си аналитична-поста ти е изчерпателен и обективен.
Колекцията на Blue Velvet /Деси Пеева е уникална.Мамите са ти дали толкова полезни съвети.Логопед.

Влизам, за да се оплача. Мими пак е в кризисен период по отношение на нервите и тичането.  Идея нямам какво би могло да я успокоява, когато е в криза. Разбира се, и сънят се влоши и всички у дома сме луднали. Как се справяте вие в тези моменти?
Хубавото е, че все по-често задава въпроса "защо". Вече пише кратки думи под диктовка. Но с математиката положението е все така зле.
Незабравка, извинявай че не се обръщам тук към теб, но освен на ЛС, надявам се и да пием по кафе тези дни. 

Здравеите и от мене.
Ще ви разкажа за моят син и мене и вие ще решите дали да ме приемете при вас.
Родих сина си в 36 г.с. с тегло 2.450г.Имаме операция от хемангион на 3.5 м.На всичкото отгоре сме алергични към кр.мляко.Захранихме се на 1 г. и 6 м.До 9м. нямахме никакви проблеми .Проблемите започнаха когато се изправи прав в леглото след няколко дни като се застопори и като започна едно скачане с часове. На 1 г. и 10 дена той проходи не не проходи той протича.Със сигурност знаете какви гледат всички когато детето ви тича напред а вие след него.Докато го стигах няма поблем но дойде момент когато неможех да го стигам стана наистена опасно за него.При всяко излизане ми се свива сърцето.А за пристъпите на истерия просто незнам как да се справям.То е пищене тръшкане и истерични писъци . Ако сме в някоя  европеиска държава просто до сега да са ми го взели.Колко пъти съм чувала по пътя че съм много лоша майка като немога да успокоя детето си.Други които го знаеха ми казваха "един хубав бой и всичко ща се оправи"Бог ми е свидетел последното нещо което съм искала това е да удрям детето си но го направих понякога просто не издържах.Никаква помощ от никого работех през ноща за да мога да му купувам млеката и храната .Който е гледал алергично дете знае колко е скъпо всичко за тях.Тати се радва че синът мо е палав. Но когато нещата взеха да излизат извън контролпросто се оттегля.Започна да бие всички деца когато излезем на площадката всички си отиват със сигурност съм виновна аз.След това намерих в една книга за тези деца промених се много станах по спокойна .Но със сигурност знаете за обвенителните погледи на всички когато разберат че детето ви незнае елементарни неща чак сега на 2 г и 9 м го научих да държи химикал защото той просто не се спира за да му покажа.Немога да го науча на стихче или песн. Но сега му хванах цаката докато той дивее аз сядъм и чета ли чета .Имаме успех.Може би е грях но го пуснах на градина защото не издържах повече наистена . Това реване това блъскане и това чупене.
НЕЗАБРАВКА като видях това лого първо се разсмях а после плаках . Та това е Гого.

nadyagogo , на 2 и 9 мес държи химикал, само съм можела да си мечтая за това.  Моя хвана за пръв път на 4 и половина. А за бягането ми е толкова познато, на година и 2 - 3 месеца тичаше като самолет, а другите бебета на неговата възраст едва ходеха.
И за възмущението на хората, че съм луда майка, която само търчи  и вика подире му. Само че на мен не ми пукаше за това. Единственото ми притеснение беше за неговата безопасност.
Сега на 5 вече не е толкова страшно положението, но въпреки това за старите ми кокали е трудно да играя с него колкото той иска, вече ме боли кръста от дигане и подскачане. Но поне забравих какво е това диета. 

Има новодошли в тази тема, както съм и аз и затова направих една нова тема, която мисля, че ще е от полза на всички, които пишат тук и са от гр. Пловдив, но модератора я заключи с препоръката цитирам: "да помолите пусналия темата в първия си пост да изведе всичката важна информация, която съберете от отговорите на поставените ви въпроси за Пловдив", така че Мари_Анка моля те, при възможност, изведи тази информация. Може и да се изведат по градове потребителите тук, за да се откриваме по-лесно и да обменяме инфо, касаещо даден град. Знам, че това ще е много трудоемко, но го намирам за полезно.


Няма за какво да ми се извиняваш. Разбирам те напълно с тези грижи, които имаш. Дано намериш решение за Мими и тя да се укроти по-скоро. Съжалявам, че не мога да дам съвет за което - новак съм.

Да, май така действа тази картинка. Лично аз съм се смяла с доста от споделените бели за дечицата тук, а после съм се просълзявала за което. Важно е да имаме позитивно мислене, което да предадем и на децата си. Препятствията са тези ужасни неща, които виждаме, когато не гледаме към целта си.

Незабравке, темата я заключихме, защото изведнъж станаха три, които касаят все хиперактивните деца - няма как да обособим тема за всеки град и за всяко заболяване. Опитайте се да се организирате в тази - не е лесно, но и ние се опитваме да поддържаме някакъв ред. Надявам се го разбирате 

Марианко,аз си обяснявам тичането и кризите с факта, че децата в училище са ограничени откъм самостимулации.От тях изискват управлявано поведение за дълго време.И в къщи те го компенсират.Поне при мен и 6 годишното момиченце е така.4 часа следобяд е критичната точка.Тогава се старая да не я въвличам в никакви занимания.Виждам ,че моята пасивност и липса на реакция към думите и я успокоява.Така поне пише в Сонрайс терапията.Колкото сме по-уравновесени,толкова по-точем модел даваме на детето,за да се справи само със ситуацията.Виж какъв пример дава Джоната Леви.
"Представете си ,че сте дете,което няма толкова много контрол над света около него.Случайно разливате чаша с мляко.Майка ти си изкривява лицето в гримаса,започва да вика.Мислите на детето-"Аз,току що предизвикаx реакция в нея-това е чудесно!Ето , мога отново да го направя и тя отново ще се промени."
Какво ни съветва терапевта.
Да се опитаме да не показваме ,че сме ядосани.Бавно и спокойно да почистим последствията.Ако нашата реакция не е толкова интересна,вероятността детето да повтори неговия отговор става по-малка.Целим две неща-да намалим "любовта" му към постъпката и желанието му да получи нашата реакция.
Въобще не е лесно и вие го знаете.Но можем да пробваме,нали?

Незабравка ,тъй като търсиш логопед,ще ти дам координати на такъв,въпреки че ние все още не сме ходили там.Имаше супер отзиви за нея от майки във форума и аз си записах данните и: Пета Христева-логопед от Пловдив.Записване на тел. 0886/866608.Намира се на бул."В.Априлов"№80.
Ние ходиме на монтесоритерапия във ВМИ.Става с насочване от невролога.
nadyagogo привет и от мен .Мисля,че сте за тази тема.Проявите на Гого са ми много познати .
 

Здравейте!  Днес бяхме при детски психиатър, потвърди диагнозата Хиперактивност с дефицит на внимание и изписа на Петьо Concerta. Има ли някой друг, който взема това лекарство да сподели мнение. То е ясно, че при всеки е индивидуално, но все пак... Лека и спокойна вечер на всички и много да ви радват малките ангелчета!