Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

mar4ela5 на колко годинки е детето ти, не е ли малко за това лекарство. До колкото знам се изписва на деца над 6г. възраст. Надявам се `по- компетентните мами да ти разяснят по- вече. Аз също водя детенцето си във Варна. При кой психиатър сте ходили. Посещавате ли логопед или психолог. В Карин дом има много добри специалисти. Поинтересувай се. Ако желаеш понеделник, сряда и събота водя детето на уроци и може да се видим и да поговорим.

mar4ela5 чела съм за това лекарство,че не е много безобидно/има странични ефекти/.Много е важна точната дозировка,а това е трудно да се определи. Concerta се прилага преди не повече от 1 г. в България и не знам колко наблюдения върху пациенти имат лекарите.Миналата година аз питах нашата невроложка за него,но тя не ми го препоръча.Толкова мога да кажа.Съветвам те да се консултираш и с други специалисти.Успех!

keli, и аз попаднах из форума на добри отзиви за логопед Петя Христева и разбрах, че е направила и детски център Мечо Пух . Мисля да й се обадя тези дни. Тя занимава ли се специално с деца с ADHD ? Моля тези, които са я посетили да ме ориентират какви "сумички" да си приготвя за първоначален преглед при нея, а и за занимавките нататък (индивидуални и/или групови).

Здравейте и от мене ,
мже да ви досадяно имам доста въпроси на доста от вас децата са по големи и сте минали по този път по който аз вървя. Първото най важно как се справяте с пристъпите на истерия  понякога се справям но многорядко.Гледам да спазвам стабилен режим на сън и хранене за да избягвам пристъпи от тези дразнители. Но те се случват редовно. При пристъп не ми позволяма да го гушна нито да го пипна . Клякам до него и му говоря тихичко понякога минавано много рядко. Ходят ли вашите деца на градина ? Моето дете много трудно свикнана . Сега учителките казват че като започнат заниманията той напуска стаята и отива в спалнята и стои там сам. Незнам дали има проблеми с говора мисля че не.Но имаме голям проблем с агресията . Ако нещо не мине на неговата започва да пердаши всички наред . Бяхме го овладели до някъде но като тръгна на градина започна отново. Забелязвам че страни от другите деца не иска да играе с деца и търси компания на по големите. С тях няма проблем заиграва се но с деца на неговата възраст е кошмар постояно ги бие и напада с повод и без повод . Признавам че като тръгна на градина има някъкво подобрение може да ходим хванати за ръка повече от 1  минута не че не подскача  и не се върти но тази цена минута не ме пуска.Вече можем да се нахраним само с едно две ставания .  изслушва приказка но не седнал до мене можим да гледаме картинки за по продължително време и научихме много работи. Личната лекърка каза че ако до 3 год. не се оправи ще трябва да потърсим специалист.Другият ми голям проблем е агресията. незнам как да се оправям с това говоря говоря и нищо 
pasinet по повод кокалите съм на същото мнение и моите не са първа младос и много ми тежи   понякога. Благодаря на всички за добрия прием      

Първо искам да кажа, че мойто дете след 1 месец ще стане на 5г.
Това, което описваш, важи и за него, макар, че може би е по голям от твоя син. Как се справям с пристъпите на ярост? Не се справям, изчаквам да премине, защото всеки опит да овладея положението, в повечето случаи претърпява провал  . Алекс вече може да обясни защо е ядосан, каква е причината за това настроение, но все още има случаи, в които и той не знае защо го прави. Тогава посред крясъците спира за малко и сам си задава въпрос "защо ревеш сега, спри да ревеш" и пак продължава  . Посещава логопедична детска градина до обяд. Там се чувства добре, работи с желание и има приятели  . Все още се храни с безброй ставания о стола, когато е в къщи, в детската сяда и става когато всички се нахранят.
Такъв е реда там. Имахме и ние голям проблем с агресията. По скоро, не точно агресия, той си има негов начин да покаже на хората, които харесва свойто присъствие. Минава покрай някой, възрастен или дете и му вкарва един тупаник за "здравей"  . Сега вече не е така, не се бие с цел да нарани някой. Прави го "от радост" и то много рядко. Вече и ние ходим за ръка по минута, даже две  , пак е нещо пред хич.
Не разбрах, какво има впредвид личната под "да се оправи", как точно до 3г трябва да се оправи едно такова дете?

Нашия момент с агресията отшумя като започна да говори. Оказа се, че е заради това, че не може да се изрази или да разбере напълно какво се иска от него.
Сега единствено остана прекалено бурното му и прибързано реагиране на какъвто и да било отказ да му изпълня желание в точно този момент, който го иска. Или ако му забраня нещо, което не е редно. Но рядко са вече толкова силни и истерични нещата. Успокоява се сравнително бързо.Поддава се на уговорки.
В говоренето и рисуването напредваме, не сме стигнали т.нар. нормални деца, но се справя доста добре и за една година напредъка е огромен. Като се има предвид, че той до 4 години беше много зле. Проговори на 3, но от 3 до 4 напредна много по малко , отколкото от 4 до 5.
Прекалено е чувствителен и иска много много внимание. Когато сме тримата с него и баща му и си говорим или играем е супер спокоен и по нищо не може да се разбере, че е по различен от другите деца. Прекалено е привързан към нас и казва, че никого другиго не обича толкова много както мен, дори и приятелите си от градината.

написаното от pasinet важи в пълна сила и за моят син, който е малко по-голям - на 5 години и три месеца е. Все още истерясва, като му откажа нещо. И след това почва да се сърди и да пищи за всичко, просто ад е. Незнам, като му удовлетворявам прищевките, със сигурност му върша лоша услуга, но просто ме е срам да вървя по улицата а той да се тръшка. Конкретния случай от вчера - след градина минахме през кварталната градинка, полюля се на люлка естествено точно 5 минути, слезе почна да тича по площадката, но...в момента в който пристигна друго дете и седна на люлката на която той се беше люлял се разрази бурята. След което последваха, искам нова кола, отказах, искам сок - добре нека да пие сок, сега искам и чипс - не няма да ти купя, след още десет минути мрънкане - а сега искам торта от сладкарницата....Като му се развали кефа и отива около два часа претенции и викове....Не се справям с тези ситуации. После с големия син си говорхме, че Ванко е станал много 4лош", а големия със авторитета на своите 11 години заключи:"не, не е лош, просто е глезен"....

mama mariana  Много  хубаво ти е казало  детето  ,абсолютно съмза дисциплината  Аз не съм   възпитавана така  строго  ,но ако искате да   ви слушат и да изпълняват каквото трябва  ... малко по строго  Ние сме стигнали   до там   че   когато     му подаряват  шоколад първо ме гледа   в очите и ме пита   Може ли ?    Само ако кажа   Да  се отваря 
Налагаше се  да има дисциплина  особено  докато се учехме да говорим.. При нас  момента искам искам  беше   до  4 години   ,вече  е тотално преситен ,на коледа и нова година  каза  на баба си   че неиска повече подаръци  Без  никакъв проблем пазарим заедно  ,като ми помага   дали  ще е в метро,  била,  или  пикадили

На нещо интересно ако сте попадали    книжки тетрадки  споделяйте 

Ние на "искам" сме основно за подаръци по време на разходка, но иначе за доста неща вече ме пита дали може. Например мога ли да седна на компютъра, мога ли да отида на двора , такива неща.
Но донякъде го оправдавам, защото никак не е преситено дете в това отношение. Дори на мен ми е мъчно , че не мога да му купувам повече играчки. Дори не го намирам за каприз. Още повече, че той им се радва и не ги захвърля на другия ден и ако поиска нещо, наистина го харесва като го купя, а не сега искам едно , а после като го купя да почва с другото.

Мила Bluevelvet ,въпроса е как да я постигнем тази дисциплина.При моето дете е изключително трудно.Той е страхотен манипулатор и знае как да ме изкара извън нерви,при което аз губя естественно.Той има постоянно променящи се желания и няма момент,в който да не иска нещо.Иска 100% внимание.Ако изпълня желанието му,но не веднага,той започва с истериите.Ако не му го изпълня,а направим уговорка за по-късно,следва повтаряне от рода"ама дойде ли време",ама сега ли" и т.н.,докато не стане на неговото.Ако срещна познат на улицата и се спра да говорим,макар и кратко,той започва да крещи ,да се увисва на ръката ми/а е доста тежък и силен,ще ме събори/,или да тича надалеч и аз съм принудена да тръгна,след ,което следват истерии.
В детската градина ме посреща като хвърля раницата и якето си на където му падне и започва да тича и крещи като невменяем.Тъй,като го вземам на обед,другите деца са сложени да спят и на мен ми се късат нервите.Немога да овладея положението с лошо/предизвиква още по голяма истерия/,затова се правя на маймуна и му обещавам разни неща.Той,като че ли въобще не ме чува в началото,но след време се съгласява да му обуя обувките,като се гониме из коридора,ту за едната ,ту за другата и той е винаги в обратна посока или си свива и дърпа крака в противоположна посока.
Сигурно ще ми кажеш ,че дисциплината се създава в къщи,а не на обществено място.Но и там картината е същата.Иска постоянно да е до мен, седнал върху мен или буквално качен на главата ми,с две думи -цялото ми внимание.Ако се опитам да го отстраня,отново е обиден и изпада в истерии.Напредък имаме в това ,че понякога обяснява защо е ядосан-пр. след една внезапна истерия ми каза,че е ядосан защото съм му купила кроасан "смаки",той искал само от "онзи с лешничето на картинката",т.е. "22 карата".И т.н....

Искам да ви споделя един метод, който действа при нас, при проблема с "искането" . Прилагаме го от скоро и много ме учудва и радва, че наистина има ефект. Случка от вчера. След вечеря, всеки си намира някакво занимание. Аз съм седнала с лаптопа и той започва. Искам лаптопааааа, искаааам, това е  моя лаптоп....и т.н., в този порядък. Ако започна да отказвам, да викам, да го пращам в другата стая и да му се карам, "искането" прерастрва в безкрайно мрънкане. Познато ви е. Снощи при това поискване, аз го поглеждам и много мило казвам: " Миличко може ли да ползвам известно време лаптопа, защото искам да видя нещо. Когато свърша ще ти го дам. Благодаря ти много". Той каза "Добре", врътна се и отиде да играе в стаята си. Аз казах :" О, много си мил". Естествено по-късно си изпълнявам обещанието.
 Това го изпорбваме вече в няколко вариации. Ако много мило му се помоля, ще вдигне лаптопа от коленете си  и ще ми го даде. Давам този пример, защото това е любимата му "играчка". От много отдвана знаем, че с лошо ,с наказания и твърда дисциплина при нас не се получава. Така, че пробвайте и с добро. И то не с само с добро, а с много добро. Нищо няма да загубите.

Здравейте и от мен.Моето дете е вече почти на 9г.,но във всички ситуации откривам и моя юнак.При нас като при pasinet проговарянето беще ключов момент(което стана след 4-та година).Това,че не може да се изразява и съответно е неразбран от околните го е подтиквало да се държи по този начин,то не бяха викове,истерии,тръшкане и т.н.Постепенно всичко започна да отшумява.Някой неща изчезнаха съвсем,други ги има и до днес,но в много по-лека форма.Напълно разпознавам сина ми преди 2-3г. от поста на keli .Незнам дали при всички деца е така,но откакто ходим на училище проблемите вече са от друго естество,не само за нас родителите,но и за самите деца.Те също го усещат и пристъпите на истерия отшумяват,все още имаме поведенчески проблеми,но докато преди се изразяваха в бурно несъгласие независимо дали пред хората или вкъщи сега е много по здържан.Все още недоволства като се спра да говоря с някого на улицата или магазина,но го прави по тактично(бута ме като гледа да не го забележи човека скогото разговаряме),след това естествено ми казва,че не иска да говоря с хората и ми се кара. Много пъти сме говорили за всички тези неща,но отскоро вече започна да осъзнава,че не се прави така на обществени места. Егвийн ал-Вийр   също е много права.Дълго време въобще не знаех как да се справям с детето си и настроенията му,но в едно поне се обедих,че с лошо при нас ставаше още по-лошо.От 1-2г.аз също ползвам тази "тактика",която описва тя и много помага.Моят син също е голям манипулатор и постоянно ми прилага разни вълшебни думички,за да стане на неговата.Може би затова и на него му действат моите.Но най-вече ни помага говоренето,което като по-малък не разбираше и нямаше търпение да ме изслуша.Например с искането на играчки и лакомства от магазините вече се справяме като му казвам,че имаме еди колко си пари,а трябва да се купи хляб и др.продукти и в крайна сметка остават примерно 1лв. и може да си избере нещо само за тази сума.Той от 1г.вече се интересува от парите и много умело се справя със сметките.Общо взето и той много захитря и ме маниполира за нещо,което иска като обещава,че ще направи нещо,което пък го карам аз,или обратното..Знам,че някой от нещата,които му позволявам не са правилни,но пък като му угодя за нещо аз също получавам примерно известно време съсредоточаване от негова страна за обучението или полезни неща на които искам да го науча.Все още има какво да се възпитава в поведението му,но мисля,че сме намерили златната среда и с взаимни компромиси постигаме резултати.Някой неща ги разбира,други не,аз продължавам да говоря и чакаме всяко нещо с времето си,което за нашите деца е малко по-късно и по-трудно,но отдавна вече не го сравнявам с другите деца.Желая ви успех на всички.

       Книжки за развитие на логическото мислене, класификация, цифри, състав на числата и смятане:   
http://puzkarapuz.ru/ebooks/kbooks/15786-tetradi-po-razvitiju.-s … atika-umnyjj.html
       Развиващи компютърни методики /Игри/: логическо мислене, памет и внимание, въображение и творческо мислене може да изтеглите от тук:
http://puzkarapuz.ru/progi/babyprog/4288-razvivajushhie_kompjute … lja_detejj_o.html
       И още една игра "ЛОГИКА" от тук:
http://puzkarapuz.ru/2008/03/27/igra_logika.html
      Играеме ги заедно в къщи с голямо желание.      
       

.При моето дете е изключително трудно.Той е страхотен манипулатор и знае как да ме изкара извън нерви,при което аз губя естественно.Той има постоянно променящи се желания и няма момент,в който да не иска нещо.Иска 100% внимание.Ако изпълня желанието му,но не веднага,той започва с истериите.

 
Да keli


това е така той знае че аз ще направя всичко което иска само за да спре
да пищи защото просто вече немога да слушам това пищене.Защото ми умръзна от където минем всички да не зяпът защото той или реве или тиче като самолет както каза pasinet а аз тичам след него. Да вече получавам ръка но да не мислите че върви кротко до мен скача или виси на ръката ми  Моят син е на 2г. 9м.понякога се разбираме много добре но вече ме е страх от тези дни винаги след това ми излиза през носа ако днес е кротък на другия ден е ад

 
Егвийн ал-Вийр,благодаря ти,че ни припомни за този "златен" метод.
Преди време,когато бях с по-здрави нерви,винаги го действах така.Тогава той беше по-малък и явно не разбираше още съдържанието на думите.Именно това предизвикваше истериите му.Но с един мил и мелодичен успокояващ тон,някак си се справях.
За съжаление и на мен ми идва в повече и в последно време винаги изстрелвам някаква забрана с остър тон ,и следва  .
Онзи ден докато четях поста ти,внезапно синчето ми връхлетя върху мен,като се качи на гърба ми/за малко щеше да събори компютъра/.Инстинктивно креснах "спри,диване такова,ще счупиш компютъра и ще изядеш боя..."После отново погледнах поста и бързо смених тона,като много мило му казах "не си диване,просто си палав.Извинявай,че ти креснах.Стресна ме като се хвърли на гърба ми.Моля те,не прави вече така.Ще ме почакаш ли да погледна още нещо и после ще ти обърна внимание." Той седна на дивана , аз "много ти благодаря".Така ме изчака,а аз не прекалих с търпението му.