![Laughing](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_lol.gif)
Вече съм с 11 годишен стаж като снаха и никак не й се стягам. Постоянно ме изумяват разни нещица, но тревогите, които ми докарваше преди години (тогава и мъжът ми пътуваше и бях сама на фронта) отдавна са в миналото и нямам никакви проблеми. Не защото е прекрасен човек, а защото когато става дума за моето семейство съм категорична.
Ето и случаят, който ме хвърли в оркестъра. Бих искала да чуя какво мислите?
Синът ни е 4-ти клас. Умно, но будно и палаво дете. В никакъв случай разлигавено, защото аз съм повече от строга
![Sad](/img/emojis/faces/sad.png)
Снощи (минали са вече 10 дена, откакто сме се върнали), докато аз и детето си обяснявахме нещо по английски в неговата стая, тя звъннала да ни чуе и м/у другото казала на мъжа ми, че през дните на нашата липса намерила нещо в ученическата му раница, което я потресло, не било за възрастта му, но щяла да ни каже какво е като сме се видели, че не било за телефона.
![#Cussing out](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/new_cussing.gif)
Мислех да й звънна още тогава и да й обясня колко не приемам подхода й към мен, но се спрях. Емоционалността ми, въпреки, че си я харесвам, никога не ми е била добър съветник.
Сега мисля, като се срещнем следващия път и милата като понечи да изплюе камъчето, да се усмихна и да й кажа: "щом чак сега го казваш, явно не е доза хероин, така че айде да не се тровим излишно
![Wink](/img/emojis/faces/wink.png)
А?
Коментирайте, моля.
- Трябва ли да погледна малко по-позитивно на случката (може пък да съм изнервена и чувствителна, заради това че чакам бебе)?
- Това, което съм си намислила да направя достатъчно гадничко ли е, или може и още, или нема нужда?
![Laughing](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_lol.gif)