Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Как да се справя, ако детето ми на 3 години и 3 месеца отказва да използва тоалетната и стиска?
Как мога да помогна на детето си да свикне с използването на тоалетната?
Какви са препоръките за справяне с проблема с нощното напикаване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Как да се справя, ако детето ми на 3 години и 3 месеца отказва да използва тоалетната и стиска?
Детето може да не иска да използва тоалетната поради стрес или страх. За да помогнете, уверете се, че то се чувства спокойно и уверено. Можете временно да го оставите с пелени, преди постепенно и нежно да го насърчите да използва тоалетната. Включете баща му в процеса и избягвайте принуда; вместо това използвайте истории и убеждение.
-
Как мога да помогна на детето си да свикне с използването на тоалетната?
За да помогнете на детето си да свикне с използването на тоалетната, създайте спокойна и подкрепяща среда. Използвайте нежен подход и включете родителите в процеса. Постепенно предлагайте възможности за използване на тоалетната, като избягвате принуда или натиск. Уверете се, че детето се чувства комфортно и сигурно по време на обучението.
-
Какви са препоръките за справяне с проблема с нощното напикаване?
Препоръките включват насърчаване на детето без насилие, използване на стикери и усмихнати лица, но без принуждаване на процеса. Други съвети включват използването на анатомични подложки за бебета и деца, които са оформени като по-голяма дамска превръзка и имат лепенка за прикрепване към бельото, както и насърчаване на детето да реши кога е готово да премахне пелената.
-
Какви са препоръките за справяне с проблема със стискането и напикаването?
-
Какви са препоръките за родителите, които срещат трудности при обучението на детето да използва гърне?
, става, хваща се за дупето - три дни по цял ден плака че го боли корема, че го боли дупето, не ака, коремът му стана твърд, а се стиска нарочно и хем му се ака, хем не смее - пълен ад, вечер почна да спи неспокойно, единствения разгорор в къщи е да повтаряме до припадък как"мама тах тах акуку"( мама не я е страх от акото", "тати тах тах акуку.... " и всики познати му хора и предмети как не ги е страх от акото. Не иска да слагаме памперс, в памперса също се стиска - тоест страхът му не е от гърнето а от акото....и не знам, идея вече нямам какво да правим ...какво ли не пробвахме, но го е страх...Извинявам се за дългата лайняна

памперса сух, после пак сух, после пак мокър. И така започна една доста дълга серия от сухи нощи. После няколко дни се напишква и после пак сух та все така ги редуваме. Последният път като ме пита за автобуса му казах , че ще му го купя когато спре съвсем да се напишква. Та оттогава минаха доста дни и той е ту сух, ту мокър. А аз въобще не отварям темата. Ще видим за напред как ще бъде. Само забравих да кажа,че при нас го научиха още в яслата на около 2 години- Още с отиването на ясла сутринта лелките махат памперса , слагат дечицата в определени часове на гърнетата и така те като гледат едно от друго съвсем лесно и безболезнено се приу чават на хигиена. Така цял ден са без памперси и вечер като дойде майката ака иска си му слага сутрешния памперс. И аз в къщи въобще не съм го мъчила, сам започна да ми казва кога му се пиша и ака. Мисля , че за вмомента най- доброто нещо е да игнорираш проблема все едно чего няма. Всичко ще се оправи .Проблема е само временен. Ти да си виждала първолаци с памперси?
в един момент детето, което отполовин година и повече не знаеше, какво е памперс, отказа да сяда на гърне., само при вида му почваше да крещи неистово...., ти имаш представа за какво говоря, ходихме на лекър и къде ли не чух същите неща: проблем на психична основа и какво ли не...... Докато един ден, сутрин, чух че и други майки в яслата имат същия проблем и те с деца свикнали с гърне от рано , тогава нещо ми просветна.........ЯСЛАТА.... това беше единственото нещо, което се бе променило в живота на Теди. Опитах се да говоря с 'лелките' напразно за тях всичко било нормално, говорих и с директорката - никакъв резултат. Накрая спрях Теди от ясла и нещата постепенно се нормализираха, но ми бяха нужни повече от месец за това. Не знам какво са ги правили децата там, но факт е, че тя беше травмирана.