За отношението към възрастните

Отношенията снаха-свекърва няма да ги коментирам , защото ако напиша точно в действителност какво мисля за повече от половината свекърви , би трябвало да ме баннат от форума . Както и да е , мисля , че ви стана ясно .

Сега , за отношението към възрастните хора като цяло . Ами горният цитат го казва много точно , ясно и с не много думи . Това е самата истина . Смятам , че всички трябва да си живеем живота , без да се намесваме в този на другия , без да пречим и да досаждаме с "БЕЗЦЕННИ СЪВЕТИ , РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ " . Мога да дам няколко примера , които са много показни за това , че ние по - младите сме едва ли не длъжни да помагаме винаги на възрастните хора ( срещу което аз нямам големи възражения , само да не е тази дума - ДЛЪЖНИ ) , но когато ние имаме нужда от някаква помощ и ...............
Бях бременна с втората си дъщеря около 6-7 месец , когато веднъж съм с голямата (в количката беше тя все още ) и трябва да се кача по едни стъпала . Седнали отстрани до стъпалата три баби на една пейка . О трите кръстосали краката , пийват си кафенце и пушат цигари и , естествено , никоя не става да ми помогне . АЗ НЕ СЪМ СЕ И НАДЯВАЛА НА ПОМОЩ ОТ ТЯХ . Обаче коментара на едната баба ме накара да изкажа на глас доста груби , но много истински думи .
"Вижте , ма , вижте младите как могат 'сичко да праят . Виж го туй , бременно и през стълбите успява да вдигне детито. "
И тези думи , след като няколко месеца по - рано ( много съм злопаметна , за добро или лошо ) бях помогнала на същата тази баба ( не живеем в голям град ) да си носи чантата от пазара.

Друг случай : В магазина съм и чакам на опашка . Едната ми дъщеря се дърпа от мен и иска там бонбони и незнам си какви глупости , другата я държа в ръце и тя също нещо се дърпа . В същото време се опитвам да вървя напред , за да не забявам опашката . В това време един дядо , при все цялата опашка дойде и застана НАЙ - ОТПРЕД с думите :
-"Ама аз , възрастен човек на опашка ли да чакам ? "
Има още много други примери , с които възрастните хора ( някои от тях де  ) заслужават моето уважение .

 

Дори и остарели,невъзпитаните си остават такива,каквито са били на младини-стават сприхави и заядливи, безкромпомисни старци и старици, уви! Но по принцип, старостта трябвада се уважава, нетрябва да забравяме, че и ние ,ако доживеем старост ще сме немощни и охкащи ,мърморещи и даващи акъл без да са ни искали съвет  , и ще се надяваме да звънне телефона и да ни попитат как сме, да се отвори вратата и някое от децата да дойде ей така да ни види просто, да изпекло нещо вкусно и да дойде да ни донесе и на нас,или да купи плодове и да се сети, че и на нас ще ни се хапват Възпитавам децата си също в уважение, едно време ме учеха да целувам ръка на баба и дядо,сега децата ми го правят с моята баба...тяхна прабаба...старостта трябва да се уважава!
    На тия наконтените,с оскубани вежди и гримирани ...и аз не им отстъпвам място или ред,когато съм премаляла от умора и поседнала или чакаща на опашка...

100% съм съгласна с мнението на Дидка! Ако не ме беше изпреварила, щях да напиша абсолютно същото! Не се знае какви ще сме ние на тези години. А когато съм скапана и изнервена на някоя опашка, или в автобуса, не забравям че възрастния човек срещу мен можеше да е моята майка, или моят дядо. Като знам колко е направил за мен и колко ми е дал баща ми например, за в бъдеще никога не бих го оставила и бих му простила всяка глупост присъща на възрастните хора /имаше една приказка, че хората стават като деца когато остареят/. Възрастта трябва да се уважава. Ще опитам да възпитам и децата си така. Друг е въпроса, че злобата, наглостта и нахалството на някои възрастни хора не изискват кой знае какво уважение. Но не са малко и по-младите такива.

Свекърва ми не е възрастна. Уважавам я, защото не се виждаме с месеци 

За възрастните по принцип--уважавам ги,но не и когато се държат лошо. Никога не бих направила забележка на по-възрастен човек, но ако нещо не ми харесва, просто отминавам. Това не е неуважение, а по-скоро игнориране. Както казва Дидка, това е до възпитание.
Много често съм виждала възрастни хора, които се държат по-зле от някой пубертетчета...Имам много случки, но не съм злопаметна. Просто махвам с ръка--простотията е навсякъде около нас.
Аз гледам да се държа добре, пък, казват--Връщало се. Ще видим... 

Мнението ми е такова , защото докато беше в добро здраве баща ми буквално ме гонеше от къщи, а сега е на моите ръце/ на памперси/ и  всичко каквото правя,първо трябва да се съобразявам с него, а след това с всичко друго. Така, че говоря от опит. Иначе и аз уважавам възрастните....

Точно от днес имам пресен случай който много ме вбеси. Отивам да си купя плодове от пазара и там на една сергия се разправят дядо и продавачка. Ставаше въпрос за грозде, което струва 3 лв и дядото иска да си купи, но видно не беше хубаво цялото грозде и той искаше да си избере ,а продавачката не му позволи и му каза: " Недостига,че пари нямаш, а пък и претенции какво грозде да ти сложа. Нахални пенсионери бе, по 100лв вземат и претенции. ." Божее все едно ме някой ме прободе с нож в корема, толкова се запалих,че ми идеше оная като грозде да я намачкам .
 С тази случка искам по темата да кажа,че не ги уважаваме достатъчно. Наистина има и заядливи пенсионери, но има и млади такива. Просто не знам, за мен тия хора са толкова изстрадали,че не знам има ли повече на къде.

Да, уважавам ги, НО, ако ме уважават мене. Ако става въпрос за свекървата........ Да, ще я гледам и храня като остарее, защото така съм възпитана, но не от уважение. А просто, защото трябва. И това поради ред причини, които няма да изброявам, защото не е затова темата. Виж Мама ще я гледам и храня, защото я уважавам, защота жената със всички възможни средства и начини се опитва да ми помага в борбата с живота. Това отношение не е защото едната ми е майка, а другата свекърва. Все пак свекървата има син, поне към него би трябвало да има достойно за уважение отношение, ама уви не.
 За другите хора не, знам. колебая се. най се чуствам обезверена, когато съм бремена, защото тогава усещам дебелоочието на хората. Бремена съм в осми месец, корема ми личи значително. това обаче не пречи на хората в градския транспорт да се правят, че не ме виждат. В 50% от случаите, когато ми се налага да използвам такъв ми се налага сама да си прося място, за да седна. Днес даже една жена след като видя, че от известно време стоя права в опити да ме забележи някой, ме попита дали искам да ми измоли от някой място да седна. За което и благодарих много. Значи все пак са останали единици хора, които са достойни за уважение.

Уважението НЕ Е даденост, то се печели.Без оглед на възрастова граница.

  Имат ги тези отношения ,  хората които са  направили такъв избор .

Иначе и аз съм възпитана към уважение към по-възрастните 

 
По този повод- моята свекърва казва,че трябва да я уважавам,защото е по-възрастна,и защото ми е дала сина си.
Е,не няма да я уважавам!Тя да се държи отвратително,а само защото е по-възрастна да я уважавам?
С това,че съм по-млада,човешките ми права,не се намаляват!
Още 1 пример;
Бях в 8ми мес бременна и с бебе на 11 мес в количка,когато минах през пазара.Загледах се в ягодите,а беше началото на сезона им,съответно все още скъпи.Продаваше ги достатъчно възрастна жена,която ми обясняваше,че съм бременна и трябва да си купя.Аз си купих 1кг,не защото толкова ми се ядяха,а защото я съжалих.Но тръгвайки ми се сториха доста по-малко от 1кг.Влязох в нашият магазин и ги изтеглих-бяха с 250гр по-малко и много се ядосах.
На някои може да му се стори дребнаво,но на мен ми стана много обидно.
Възпитавана съм да уважавам възрастните и ги уважавам,но някои от тях прекаляват!
Научила съм наистина много мъдри неща от тях,и 1 от тях е  как да не се държа когато остарея(дано не го забравя някога)