Бременност след загуба...как???

pretty разбира се че ще имаш жива и здава рожба,всичко ще бъде наред

pretty, .Искаме едно единствено нещо , нищо повече . Дано Бог чуе молбите ни .

Притенце, това е форума, където забременелите имат една голяма мечта - да заспят и да се събудят, когато всичко е минало поживо поздраво.

 благодаря ви

Pretty за съжаление друго обяснение няма да получим, единствено ще чуваме, че не било генетично. Знам, че те ужасява мисълта за нова бременност, защото и при мен е така. Просто не спирай да пиеш фолиева киселина, следващият път всичко ще бъде наред. Не се отчайвай и не се отказвай, аз няма да го направя. Каквито и да са причините да ни се случи нещо толкова ужасно, то се е случило, не можем да го променим, можем единствено да се надяваме да не се повтори и да направим всичко по силите си да не се случи. Все се питам защо не си направих БХС и защо не съм се интересувала от неща, от които е било задължително да се интересувам, защо все съм си повтаряла, че аз не съм в рискови групи и на мен такова нещо не може да се случи. Сега поне знам, че трябва да се гледа по-отговорно на нещата и си мисля, че съм по-подготвена, знам какво трябва да се прави и какво не. Просто не се отказвай, ще дойде и нашето време, ще имаме живи и здрави деца, а тези които сме загубили ще живеят винаги в сърцата ни.

И аз като Фивчето в едни момент разбрах, че твърде силно искам бебче и ще се боря за него въпреки безумния страх. Днес бебчо е вече факт, но момичетата тук са свидетели какъв кошмар от страхове и притеснения беше тази ми бременност. Нямаше как и да бъде иначе. Винаги ще те бъде страх след като вече веднъж си минала през ада на загубата. Но искрено се надявам и вярвам, че един ден той ще бъде надмогнат от желанието да гушнеш своето мъничко слънчеце. А това ще се случи. Вярвай го!

Прити,  Рони го е казала много хубаво - момичета тук искат просто един ден да се събудят вече родили и с живи и здрави бебечета на ръце. Ние сме орисани да не можем просто да се радваме на бременността си, така като другите го правят. Съдбата ни била такава... Гушвам те!

Имам само един въпрос към вас. Кое надделява-желанието ви да имате дете или страха ви? Мен също много ме е страх, ама много! Но трябва всички ние просто да го смачкваме това чувство, когато ни обземе, защото ще сме чудесни майки! И дори когато вече си имаме дечица съм сигурна че пак ще си имаме страхове-защо плаче-добре ли е; когато проходи-да не вземе да падне лошо; после в училище да не се сбие с някое дете и да отнеся боя; в пубертета-да не го зарибят с наркотици и още хиляди, за които дори не предполагаме че ще се страхуваме. Да! И какво???!!! Да се откажем от това да сме родители? Аз няма да го направя! За вас незнам.  Прегръщам Ви и Ви пожелавам да сте СМЕЛИ!

Здравейте на всички.Много се натъжих когато прочетох всичко това.Но сега ще ви споделя нещо.Тази седмица разговарях със своя колежка ,която е майка на прекрасно момиченце на около 5-6 години.Попитах я какъв е бил проблема при нея защото тя е на около 40год.Тя ме погледна с едни тъжни очи и ми сподели, че е преживяла 8 спонтанни аборта и почти 10 години е живяла по болниците.С тези думи не искам да отчайвам никого , а да ви кажа че трябва да сте силни и да не се предавате, защото ако искате нещо много силно то ще се сбъдне(това ми го каза тя).

Искаш или не искаш когато съдбата ти подложи крак и ти паднеш ще трябва да се изправиш и да продължиш напред ако ли не пропадаш.Това с "бъдете силни и не се предавайте" честно ми писна да го слушам не искам никого да обидя,но всяка майка станала такава след загуба тя си остава майка и не вярвам,че има някоя от нас която да не мисли да опита отново въпреки болката и мъката която носи в сърцето си.
Бременност след загуба...как ами при всеки е различно на някои им трябва време да свикнат с болката.В моя случай аз исках колкото се може по скоро отново ръцете ми да има кого да гушнат, да милват и т.н.

 едва ли има по ужасно нещо от това да загубиш рожбата си.аз лично го преживях и знам какво е на всички мами,който са минали през това тежко изпитание.аз загубих бебчето заради лекарска немарливост,и има кой да обвиня/една проклета акушерка. моето мило момченце се роди живичко,и след ден и половина господ го взе при себе си.просто имаше голям и нелечим проблем със сърчицето и заради това не оцеля.дори не можах да си го износя.мъката е  ми е огромна и непреодолима,а желаех това бебе ужасно много,втора бременност ми беше .и сега след загубата му още повече желая пак да си имам бебенце,но незнам дали ще стане т.к, с таткото пък  много не се разбираме.

Първия път ми беше някак по-лесно  Приех нещата за даденост , за съдба и бях едва ли не веднага да забременея , чудото се случи 5 месеца след първата загуба.
Не успях...........
Сега просто нямам сили за скорошна бременност , страх ме е , сърцето ми е свито и не знам дали ще имам силата и куража да опитам отново
Възхищавам се пред силата на тези които са успяли , те са ми пример за това че човек трябва да се бори с всичките си сили за сбъдване на мечтата си.
Дано някой ден имам поне и частица от тяхната борбеност

здравеите и от мен страх винаги 6е има ас  имам две неуспе6ни бремености парвата в девети месец омотване в пъпната врав втората
6ести месец с ватре6ен кравоизлив и за двата слу4еу ми казаха 4е било бойа работа просто такива работи се слу4вали и ето ве4е 5 години ме естрах да опитам от ново успех на вси4ки които иска мойе да ми пи6е

Хриска и Нина ще ви кажа нещо. Страх ме е да не съм груба (защото не го заслужавате), но много се ядосвам като чета какво сте написали! Точната и правилна нагласа е да организираме мислите и енергията си в правилната посока. Разберете, че друг начин няма! Човек изобщо не предполага колко е силен! Подредете желанията си, смачкайте страховете си и...гледайте напред!
По това време на годината и през декември си мисля за изминалата година. Все си припомнях, че не съм направила това, че не съм доволна от онова и незнам си още какво. Все си казвах: "да свършва тази година и да идва следващата". Въпреки че преживях същото, което се е случило и на вас (и повярвайте ми още ме боли като деня в който стана), аз вярвам че следващата година всичко ще е наред, че ще е една много специална година за мен. Не знам какво стана, как се случи, защо и т.н. , но знам че нямам избор освен да го приема. И точка! Това е като земетресението в Стражица, за което ми е разказвал мъжа ми. Случило се е. Къщите падат и край! Ама че те значат много за всеки- ок,... че си уплашен -да!.. .Почваш всичко отначало- така е! И все пак днес това е един нормален град- красив, а сградите са с по-здрави зидове Хората които са плакали и са се питали защо е станало земетресението и защо все пак тяхната къща не е здрава, просто са загубили повече време, вместо да се стегнат и да започват да строят на ново. Земетресението не е убило физически никого (поне така са ми разказали, не съм била там), но много хора не са приели, че се случило и са се поболели след известно време. И на кого са помогнали? Казвам ви че трябва да сме силни! Обичам Ви много и да знаете че около вас има много други хора, които също Ви обичат и им пука за вас. Ама много при това! Така че се стягайте момичета! 

Мили мами, аз също много дълго не се решавах на втора бременност, но си казах, че страхът няма да ме победи. Дъщеря ми също се роди с отворен дефект и съществува риск това да се повтори, но с много вяра и надежди се реших. Вече съм във втория месец от втората си бременност и не минава и минута без да се притеснявам, но силно се надявам всичко да е наред до края. Готова съм да продължа живота си и да дам живот отново... Трябваше ми много време, почти 3 години минаха, но разбрах, че страх винаги има, но не бива да му се даваме и това да ни обезкуражи...

Още вчера прочетох това , не отговорих , замислих се и сега се чувствам длъжна да ти отговоря.
Думите "Трябва да сме силни....." няма да ги коментирам , писала съм милион пъти как ми действат и как ми звучат на самата мен
Сравнението на нашата загуба със земетресение станало преди време някъде , не ми помага и то никак 
Аз нямам избор да приема станалото с мен за даденост , НЕ МОГА да го приема и да го отмина с лека ръка.................. направих го веднъж , и това ми беше грешката , втори път няма да го направя ,
НЯМА да си затворя очите........
НЯМА да се успокоя и да си мисля за хубавите неща , които ми предстоят........
НЯМА да се старая да показвам на хората че съм силна , защото не съм такава...... Казах го вече доста пъти
НЯМА да гледам напред .........
НЯМА да смачкам страховете си , защото просто НЕ МОГА , не НЕ ИСКАМ...........
Миналата Нова година посрещнах със сълзи в очите , но и с много надежда и мечти , пожелах си живо и здраво бебе  през новата година.... ами НЕ ГО ПОЛУЧИХ.....
явно няма смисъл от никакви желания и пожелания , от никакви мечти .....
не смея нищо да направя , живея някак си , старая се , защото има хора заради които си струва да го правя.........
Част от думите ти просто ми се струват неуместни.........
Разбирам че и ти си преживяла същото , знаеш какво е ..........
Възхищавам се на силата ти , на смелостта ти , явно го умееш........
Казвала съм не веднъж , моят лъч на светлина и надежда е Светлето , тя успя , въпреки всичко , надявам се един ден и аз да успея , но до тогава ще продължавам да се чувствам толкова безсилна , колкото всъщност съм...........