Не ми пипайте детето!

  И при мен беше същото положение - не съм отказвала на близки и познати да ги гушкат, нито пък е имало нужда от напомняне да си мият ръцете. Когато се е случвало някой по-разсеян приятел да дойде и да забрави да мине през чешмата, изобщо не съм се церемоняла и директно съм го пращала на водата. Не са ми се сърдили. На непознати обаче децата си не съм давала, няма и да дам. Друг е въпросът, че дъщеря ми до скоро не даваше да я пипнат дори познатите и беше крайно резервирана към всеки. Синът му обаче е широка душа от бебе. Когато видях, че дъщеря ми - още като съвсем малка, не обича да я вземат на ръце, просто обясних на желаещите, че не й е приятно и никой не е повдигал въпроса повече. Майката най-точно долавя чувствата на децата си и според мен би могла да реагира адектватно. Ако не ти е приятно да даваш детето си - значи това е вярната ти преценка за ситуацията, и точка по въпроса. Никой няма право да ти се цупи за подобно нещо, камо ли пък да ти държи сметка. Ако ли пък нямаш нищо против и други да гушкат или се заиграват с детето ти, то значи ти сама си преценила, че това не е проблем. Така си мисля. Може и да не съм права, незнам.

Аз също много се дразня ако някой непознат почне да ми пипа детето и то главно по ръчичките и после дъщеря ми веднага си ги бута в устата  ,но аз съм казала на всички мои близки като ни дойдат на гости първото нещо е да си измият ръцете 

И аз само по ръчичките не обичам да ми пипат детето, точно поради същата причина. Но, това беше проблем само, докато си бяхме в БГ за няколко дни лятото. Тук (Швейцария) никой не посяга да пипа или взема детето на някой, без да пита. Културни хора са, за щастие!

Особено когато в случая са бабата и дядото(свекърите, естествено ). Моите родители поне знаят що за дзвер съм, но на тях как да се развикам То си е и до възпитание и култура все пак.

Лелеее, опазил ме Господ от снаха като теб  Кой знае какви скандали ще стават ако бъдещата ми снаха не ми дава да си гушкам внучето! 

  Не ме разбирай погрешно, живея при тях засега и винаги когато са поискали са го мачкали. Но не ми е приятно дядото, влизайки отвън, работил по градината, чистил при животните и без да е минал през мивката, да го хваща за ръчичките. А пък бабата, при проблеми със зъбите, да го целува по главата, бузите, ръцете, че и го плаши, уж играейки с него. Питай ме как го приспивам Но на тях нито дума, в името на мира и разбирателството с половинката Просто споделих тук.

desislava1978 , защо трябва да и се развикаш, просто ще кажеш с подходящ тон че желаеш преди да гушне детето да си измие ръцете. Аз така направих със свеки И сека като дойде в къщи от вратата на чешмата. Правиш една яка дресировка и нямаш проблеми

  захващам се с дресурата при първи възможен случай

съгласна съм със вас но се съгласете че утре в градинката не може непрекъснато да викате не да не пипне нищо да не го пипне друго дете

 Когато детето проходи е съвсем различно, Margita. Тук говорим за малки бебета, които са беззащитни и неподвижни в количките, а разни баби, лели, каки им навират прекалено от близо своята радост и умиление във вид на " Уййййййййй на леляяяяяя, дай леля да те щипне по бузето/крачето)".

По-големи досадници от такива лелки няма. Още повече, че децата не са кукли за игра, а и те отдавна са излезли от детска възраст. Като не се сещат - трябва майката да ги подсети.

Ами да точно така, ако не е майката, те едва ли ще се сетят много малко хора се съобразяват с това!

Аз си имам помощница - каката напомня на който е решил да пипа бебка, че първо трябва да си измие ръцете и че бебета не се пипат. Разбира се, не е хубаво да е прекалява. Стерилната среда не е полезна за никой. Моята свекърва не би и си помислила да не си измие ръцете преди да пипа бебка, особено като беше по-малко бебе, тя си знае, че иначе ще й бъде напомнено

Изцяло изчетох темата, след като в неВИдението си пуснах нова такава. Честно казано сега съм много по-спокойна. Не съм сама - много сме! Първо - още от бременността мразех мен да ме пипат и индиректно детето. От тогава се старая да се каля, че бая народ ще го опипа и няма мърдане.
Като се роди ми беше много станно, когато семейството, както моето, така и на мъжа ми, искаха да го вземат на ръце, но не съм отказвала. Единствено настоявах да си измият ръцете, а в повечето случаи не се е и налагало. Отделно, дори и когато аз го взимах, първо го увивах в пелена. Може и за това да не са ми се сърдили, а дори и да са - не съм разбрала, просто не ги карах да правят нещо повече от онова, което аз самата правя. Кофти беше само, че ми идваха адски силно парфюмирани, чак на мен ми пречеше, но това пък даже не съм до споменавала. Маска съм носила единствено аз, когато малкия беше на месец и аз се разболях, рано му беше за лекарства. Когато бебетата са толкова мънички, според мен е нормално да си свръх предпазлив. Това, че света е мръсно място, в прекия и преносния смисъл, не означава, че от деня на раждането трябва да го метнеш в мизерията (образно казано), то ще се адаптира. Децата изграждат имунитет с времето и малко по малко трябва да се каляват към околната среда (все пак цял живот това ги чака), но мисля, че ако прибързаш може да стане беля. А и това, че циганетата ровят из прахоляка и болкуците и НИЩО ИМ НЕМА хич не ме успокоява. Колкото до чуждите хора, аз и сега не обичам, особено крайности. Целувките и милувките са за семейството. Особено с бабите и дядовците случая е кофти. Обичам стари хора и ми е кофти да им се карам, затова просто бягам. 
За децата пък съм на съвсем друго мнение. Обичам когато деца се закачат с моето. Те ми изглеждат толкова чисти, така неподправени, че искрено им се радвам. Не знам защо правя такова разделение, но факт! Имала съм случаи, чуждо дете така стръвнишки се метна на количката, че щеше да я обърне докато се набираше да види детето. Пак не ми стана кофти, само се стреснах да не събори малкия на земята. Нямам обяснение за това, но така е, а пък най-странното е, че винаги ме е било страх от деца  Да не ги нараня, да не ги дръпна силно, да не им говоря силно, абе беше си ме страх и това е! Даже и с моя ме беше страх в началото, не смеех да го пипна, по 2 минути го вадех от кревата сякаш ще го счупя.   
Освен всичко изписано, мога само да кажа, че никак не обичам да ми се врат в количката, да ми говорят на носа на детето и вякакви подобни. А и според мен авторката на темата е напълно права - не се прави така. С толкова мъничко бебе трябва да се внимава.

Маниащини...