Винаги съм искала две деца - за мое щастие и съпругът ми също.
Скоро решихме че е време да направим синът си батко и дано скоро успеем.
Виж целия пост
Скоро решихме че е време да направим синът си батко и дано скоро успеем.
Второ дете
- Публикувана: 10 окт. 2008, 18:20 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2008, 17:17 ч.
# 75
12 окт. 2008, 16:27 ч.
# 76
12 окт. 2008, 16:33 ч.
Аз винаги съм искала 3 деца с малка разлика. Второто вече е на път, а ако запазя сегашните си нагласи и с третото няма да чакам много. Мъжът ми иска да поизчакаме за трето, ама не може да ми устои много - много на молбите, доста лесно го навих за второто.
Виж целия пост
# 77
12 окт. 2008, 16:34 ч.
7 години ми трябваха за да се реша да имаме второ детенце....
Виж целия пост
# 78
12 окт. 2008, 16:41 ч.
Мечтата ми винаги е била да бъда многодетна майка.Като родих първото си дете и като го гушнах изпитах огромно щастие и веднага си пожелах още едно бебче.Но годините си минаваха,а ние не се решавахме.И така в един момент си дадох сметка,че голямото дете вече е на 8,а аз на 32г. и няма за кога да отлагаме повече.Резултата е на лице.
Виж целия пост
# 79
12 окт. 2008, 16:46 ч.
Аз съм в същото положение, защото пропуснах точно този момент, за който пише Дея:
Преди да стане на 2 г. имах планове за второ, но сега вече бременността и раждането ги виждам като най-големия си кошмар
не знам как другите забравят с времето, аз всичко виждам 100 пъти по-страшно, даже, отколкото беше 
Patishonka, понеже преди време четох една твоя тема за проблем със съпруга ти, надявам се, че бебето не го плануваш като начин за оправяне на отношения, защото то само ще усложни нещата.
Надявам се все пак, че всичко е зад гърба ви, успех с бебето!
Виж целия пост
... Когато родих, изпаднах в голям стрес - веднага се замислих за второто и за тове, че не искам да го раждам нито с цезарово сечение, нито нормално 
Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава.
Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек ...
Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава. Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек ...
Аз съм в същото положение, защото пропуснах точно този момент, за който пише Дея:
... осъзнах изведнъж,че ако сега не се реша ,после като ми стане още по лесно въобще няма да си и помисля ...
...Преди да стане на 2 г. имах планове за второ, но сега вече бременността и раждането ги виждам като най-големия си кошмар
не знам как другите забравят с времето, аз всичко виждам 100 пъти по-страшно, даже, отколкото беше Patishonka, понеже преди време четох една твоя тема за проблем със съпруга ти, надявам се, че бебето не го плануваш като начин за оправяне на отношения, защото то само ще усложни нещата.
Надявам се все пак, че всичко е зад гърба ви, успех с бебето!
# 80
12 окт. 2008, 17:59 ч.
Вече осъзнавам какво значи това, че колкото повече отлагаме, толкова повече ще отлагаме. Детето ми вече е почти самостоятелно, няма ги безсънните нощи, няма го рева без да знам за какво е, ходи на градина, обслужва се сам и т.н. Трябваше ми доста време да се настроя психически и все още ми се свива корема, като се сетя какво ми предстои, бременност, дебелеене, раждане, старата песен на нов глас. Доста ще ми е трудно, дано се справя
Виж целия пост
# 81
12 окт. 2008, 18:17 ч.
Винаги сме си знаели, че ще имаме поне две деца- и двете са заченати спонтанно, без определени сметки, но с голямо желание 
Виж целия пост
# 82
12 окт. 2008, 20:11 ч.
Точно това ми е и на мен идеята. Бързо да приключим и със следващото бременеене и първи бебешки период, за да можем се радваме на две дечица. Да се залавяме и, както се казва, всичко на една хапка.
Бременност, дебелеене, раждане.... Това бяха моменти, които не бих нарекла точно щастливи или женствени... Да минават по-бързо, за да си гушкам двете момиченца (може и момиченцето и момченцето, но някак си имам предчувствие).
Виж целия пост
Вече осъзнавам какво значи това, че колкото повече отлагаме, толкова повече ще отлагаме. Детето ми вече е почти самостоятелно, няма ги безсънните нощи, няма го рева без да знам за какво е, ходи на градина, обслужва се сам и т.н. Трябваше ми доста време да се настроя психически и все още ми се свива корема, като се сетя какво ми предстои, бременност, дебелеене, раждане, старата песен на нов глас. Доста ще ми е трудно, дано се справя
Точно това ми е и на мен идеята. Бързо да приключим и със следващото бременеене и първи бебешки период, за да можем се радваме на две дечица. Да се залавяме и, както се казва, всичко на една хапка.
Бременност, дебелеене, раждане.... Това бяха моменти, които не бих нарекла точно щастливи или женствени... Да минават по-бързо, за да си гушкам двете момиченца (може и момиченцето и момченцето, но някак си имам предчувствие).
# 83
12 окт. 2008, 21:28 ч.
Девет месеца след като се роди Рада ( когато взе да спи по цяла нощ и в собствена стая) веднага си пожелах второ дете. Първо направих един Дюкан за 3 месеца, оправих кг-те и после хоп от първия път. Мисля, че забременях 1-2 дни около първия РД на Рада.
А къкъв рев му дръпнах докато карах диетата и цикъла ми беше нередовен, едно забавяне от 7 дни, три теста за бременност и
След това спрях диетата и .... ще си имам момченце за Нова година. Може би след 5-7 години още едно за подмладяване 
Р.S. С мъжа ми от както се познаваме искаме 3 деца.
Виж целия пост
А къкъв рев му дръпнах докато карах диетата и цикъла ми беше нередовен, едно забавяне от 7 дни, три теста за бременност и
След това спрях диетата и .... ще си имам момченце за Нова година. Може би след 5-7 години още едно за подмладяване Р.S. С мъжа ми от както се познаваме искаме 3 деца.
# 84
12 окт. 2008, 22:14 ч.
Няма по-хубаво от 2 или 3 /за който иска и повече / деца. Разликата им е 10г., но пък каката много помага 
Виж целия пост
# 85
12 окт. 2008, 22:33 ч.
все едно аз съм го писала
Виж целия пост
Ами аз винаги съм искала деца с малка разлика. Аз и брат ми сме си много близки, споделяли сме едни и същи теми, едни и същи приятели именно благодарение на малката си разлика във възрастта. И много искам детето ми да не е само, независимо от всичко.
Когато родих, изпаднах в голям стрес - веднага се замислих за второто и за тове, че не искам да го раждам нито с цезарово сечение, нито нормално Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава.
Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек. От друга страна си мисля, че искам и по-скоро да мина и през втория бебешки период и да приключим с безсънните нощи веднъж за винаги
Когато родих, изпаднах в голям стрес - веднага се замислих за второто и за тове, че не искам да го раждам нито с цезарово сечение, нито нормално
Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава. Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек. От друга страна си мисля, че искам и по-скоро да мина и през втория бебешки период и да приключим с безсънните нощи веднъж за винаги
все едно аз съм го писала
# 86
12 окт. 2008, 22:50 ч.
да се извиня на авторката, но понеже е по темата ми се иска да попитам майките с 2 деца: какво почувстваха като родиха второто дете?
Толкова много обичам моето ангелче, че ме е страх когато решим за второ, че няма да го обичам достатъчно... не мога да си представя просто какво е чувството...
Все пак второто бебе не е играчка на първото, заслужава също толкова обич и внимание, но незнам защо си мисля, че първото ще е по-обичано.
Виж целия пост
Толкова много обичам моето ангелче, че ме е страх когато решим за второ, че няма да го обичам достатъчно... не мога да си представя просто какво е чувството...
Все пак второто бебе не е играчка на първото, заслужава също толкова обич и внимание, но незнам защо си мисля, че първото ще е по-обичано.
# 87
12 окт. 2008, 22:57 ч.
Възможно е и да стане обратното - след раждането на второто, да позабравиш за първото, по-точно да не ти остава време за него, от което пък се опасявам аз.
Виж целия пост
да се извиня на авторката, но понеже е по темата ми се иска да попитам майките с 2 деца: какво почувстваха като родиха второто дете?
Толкова много обичам моето ангелче, че ме е страх когато решим за второ, че няма да го обичам достатъчно... не мога да си представя просто какво е чувството...
Все пак второто бебе не е играчка на първото, заслужава също толкова обич и внимание, но незнам защо си мисля, че първото ще е по-обичано.
Толкова много обичам моето ангелче, че ме е страх когато решим за второ, че няма да го обичам достатъчно... не мога да си представя просто какво е чувството...
Все пак второто бебе не е играчка на първото, заслужава също толкова обич и внимание, но незнам защо си мисля, че първото ще е по-обичано.
Възможно е и да стане обратното - след раждането на второто, да позабравиш за първото, по-точно да не ти остава време за него, от което пък се опасявам аз.
# 88
12 окт. 2008, 23:25 ч.
Второто стана случайно.Все отлагахме-я да ремонтираме къщата,да се устроим на работа и т.н.Но господ си знае работата.Без да е плануван имам син на 8м.Разликата с кака му е 9г.Отначало съпругът ми бе изненадан,но сега елате да ги видите- като дупе и гащи са тримата.Когато се роди бебокът много исках и трето,но финансово не мога да издържа.Ако имам възможност веднага раждам още един път,нищо че вече съм на 34г.Да имаш две деца е много голяма веселба.
Виж целия пост
# 89
13 окт. 2008, 00:10 ч.
И ние като повечето си знаехме, че не искаме да останем с едно дете. Сега, живи и здрави, на пролет чакаме второто 
Виж целия пост
Препоръчани теми