Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

  • 150 219
  • 3 189
# 1 995
Millena , примерна ситуация съм дала, когато всичко върви нормално, когато дори не са сложили система на жената. Нямам конкретни данни, колко често се практикува това. Но мога да кажа, че при първото ми раждане се наложи да ме натиснат /голямо бебе, аз съм слаба, и бях останала без сили/, а при второто не - два - три напъна и дъщеря ми се роди.
От 5 мои приятелки само мен са ме натискали по корема.
Виж целия пост
# 1 996
честно, не разбирам как един напън може да е неефективен....та той кара цялото ти тяло тотално да участва в него като наистина силен спазъм, на който не може да се устои....виж друг е въпроса ако ти казват да напъваш, когато тялото още не е решило, че е готово.
Виж целия пост
# 1 997
viva_nova, aко ще даваме примери, би ли изкоментирала моите лични, както и другите споделени от жените САМО в тази тема? И най-вече смяташ ли, че така трябва да бъде? Благодаря.
Виж целия пост
# 1 998
Аз  се сетих как така АГ ще диагностицира менталното състояние на пациент? Дори и един психиатър не може да го направи сам. Трябва комисия, така аз знам.

Гледах вчера в една сапунка "Съдия Ейми"(не съм сигурна за името)- затвориха болницата и жената роди в басейн в хола на приятелка докато се черпеха със сладки. Simple Smile Акушерката също беше там.
Виж целия пост
# 1 999
viva_nova, първо каква подготовка е нужна, за да усеща човек собственото си тяло  Laughing Усещането за напън не може да се сбърка с нищо, абсурдно е да не го усетиш, и трябва сериозно усилие на волята, за да му се противопоставиш, ако изобщо е възможно /виж, за това може и да трябва подготовка  Laughing/. Второ, едва ли отнема повече от няколко секунди да си отвориш устата и да изречеш : "Губят се тоновете на бебето, налага се да те натиснем по корема, за да му помогнем да излезе". Предвид факта, че това изречение по всяка вероятност ще спечели съдействието на майката и ще спести борбата между нея и персонала - защото всяка жена е инстиктивно готова да се защити от човек, който и скача върху корема - даже ще се спестят секунди.

Няма оправдание за насилието, не трябва да бъде така и може да бъде по-различно.
Виж целия пост
# 2 000
Напъните може и да не са ефективни. При мен се стигна до секцио именно заради мен самата. Аз просто много се страхувах и нищо не правих както трябва. Тук не обвинявам персонала изобщо. Maria.St - можеш да го объркаш - от шубе пред болката , дори преди да си я усетил. Ами аз го направих и то несъзнателно посто така ме болеше и така се плашех от всяка следваща болка, че вместо да напъвам , когато ми казваха се стягах и се опитвах да спра и да подтисна напъна. Не знам мога ли да го обясня добре. Не го правех нарочно. Всичко започна страшно добре, приеха ме с няколко см. разкритие  , казаха за 2 часа всичко ще е свършило и веднага отидох в родилната стая . Е като започнаха по-силните болки само пищях и исках да спрат и никого не слушах. Такава паника ме обвзе  Cry
Ясмина - това, което се опитвам да кажа е, че не е само системата и лекраите и акушерите, които трябва да се променят. Докато има майки, които "раждат" в 7-8 месец, за да не си развалят фигурите; докато има майки, които не биха допуснали мъжа си да присъства на раждането, защото било унизителна работа и щял да ги види в "непрекрасна" форма; докато има такива, за които жена опитваща нормално раждане след първо секцио е "луда"; докато има майки, готови да направят аборт в 20 седмица заради някакво изследване казващо 3% вероятност от увреждания  Rolling Eyes ... до тогава ще има лекари, които да следват желанията на пациентките си.
Бременните жени действително се имат за болни. Неща, като 9 м. без секс, никаква риба или но-шпа при всеки дискомфорт или тичане на изследване на всеки 2 седмици ... това можеш да го прочетеш във всяка отчетна. Като чета из тези теми сякаш съм попаднала във времето на врачки и баячки - ама в бели престилки.
Виж целия пост
# 2 001
Северина, ако до теб имаше свястна акушерка или дула, бъди сигурна, че нямаше да стигне до секцио. Това, което описваш, страха ти и свиването вместо отпускане, това се вижда, по движенията на тялото, по израза на лицето. Акушерката е трябвало да спечели доверието ти и да те увери, че всичко е наред, че се справяш много добре, че болката няма да е по-силна (можела е да приложи немедикаментозни техники за обезболяване), че ще усетиш разпъване, но тялото ти може да го направи, а тя ще бъде там, за да не позволи разкъсване. Не се иска много, за да спечилиш доверието и да везеш в комунакация с една раждаща жена - иска се просто чевечност и любов. И в този момент няма как да повярваш на един мъж, просто защото инстинктивно разбираш, че той няма откъде да знае какво чувстваш (пък и 1 М раждания да е виждал). Затова си е акушерката или дулата  Peace
Виж целия пост
# 2 002
Една добра дума от акушерката точно във фазата на изгонване, ще даде криле на родилката и тя ще има сили да напъва качествено или ефективно, както вие пишете.
Нали знаете поговорката - Блага дума железни врати отваря!
Аз имам много неприятен спомен от последното раждане точно в тази фаза. Проблемът беше непълно разкритие, а почнали напъни. Акушерката ме помоли да не напъвам, а да вокализирам болката, докато шийката се отвори напълно. Тя стоя плътно до мен и по време на напъните ми държеше ръката и ми правеше масаж на кръста (много ми помагаше) и като преминеше болката, ми казваше в ушета - Справяш се чудесно! Много добре, още малко остава!
Тези думи ме освобождаваха и намирах сили за следващия напън да го изтърпя.
Така че всичко опира пак до кадърността и желанието за помощ от страна на екипа.
Виж целия пост
# 2 003
Severina, винаги са ме дразнели такива като теб, които омаловажават притесненията на другите, само защото не са ги изпитали лично. Имаш лека бременност очевидно, щом си позволяваш така да неглижираш проблемите, съпътстващи бременността! И при мен тази бременност е сравнително лека (пия само магнезий и но шпа при нужда), но с миналата патих доста и затова мога само да подкрепям и успокоявам виртуално тези, на които им се налага да се лишават от секс 9 месеца, да пият лекарства и да се молят да си доносят колкото се може по-дълго бебетата.
Представи си пък, че без но шпа и други доста по-силни лекарства за задържане, нямаше да ги има децата на някои от нас! Държиш се като абсолютно говедо, без извинение.
Ми не ходи на изследвания лично ти - една скрита стрептококова инфекция може да пукне мехура преждевремнно и тогава какво като не си ходила на изследвания през 2 седмици, много ли би се гордяла? Или пък бебето да се роди с пневмония, защото ще се зарази при раждането?
Виж целия пост
# 2 004
Viva Nova, ако се налага скачане по корема лекаря трябва да уведоми пациентката "Раждането не върви, бебето се е заклещило, има риск да се задуши, смятаме да ви понатиснем малко". Предполагам, повечето жени ще кажат "добре" и ще чувстват ситуацията под контрол, няма да им дойде неочаквано, ще съдействат.
Тези, които кажат "не, в никакъв случай" или "нека изчакаме още малко" могат и да подпишат нещо, ако трябва, те също имат право на преценка- и ако в следствие на отказа бебето умре- те са тези, които ще живеят с последствията.

Но и аз смятам, е при добро отношение от страна на персонала и при спазване на добрите практики такива случаи ще има по-малко.
Виж целия пост
# 2 005
Да се обадя и аз по въпроса за напъните и натискането на корема с моето неестествено раждане.
От болките от окситоцина въобще нямах представа какво става.
В един момент ми казаха да напъвам и яко ме овикаха че не напъвам правилно.
Аз нужда да напъвам или баш напъни /описани в статия примерно/ не усетих.
Започвам да се съмнявам дали въобще съм имала естествени напъни.
Продължиха с викането и в един момент дойдоха трима мъже и ми натиснаха корема с ръце.
И родих.
Та си мисля че натискането идва като следствие от всички процедури за ускоряване на раждането преди това. Мое мнение де.
Виж целия пост
# 2 006
Но и аз смятам, е при добро отношение от страна на персонала и при спазване на добрите практики такива случаи ще има по-малко.


yanast , разбира се, напълно си права!


Аз  се сетих как така АГ ще диагностицира менталното състояние на пациент? Дори и един психиатър не може да го направи сам. Трябва комисия, така аз знам.

Ами то си личи малко или много - на някои страхът им е изписан на лицето, други отиват с усмивка да раждат / като мен/, други плачат и т.н.  Моментът е такъв, силно емоционален.

.... Второ, едва ли отнема повече от няколко секунди да си отвориш устата и да изречеш : "Губят се тоновете на бебето, налага се да те натиснем по корема, за да му помогнем да излезе". Предвид факта, че това изречение по всяка вероятност ще спечели съдействието на майката и ще спести борбата между нея и персонала - защото всяка жена е инстиктивно готова да се защити от човек, който и скача върху корема - даже ще се спестят секунди.

Maria.St , преди да ме натиснат по корема, докторката се спря до главата ми и каза "к`во правим сега, късно е за секцио, опитай още веднъж да напънеш и ако не стане - ще трябва да те натисна". Натискането, което беше ужасно, болезнено, отвратително, но аз не мога да го нарека насилие, защото бебето ми се роди живо и здраво!


Една добра дума от акушерката точно във фазата на изгонване, ще даде криле на родилката и тя ще има сили да напъва качествено или ефективно, както вие пишете.
Нали знаете поговорката - Блага дума железни врати отваря!

Естествено, че е така. В моя пример, ако сте прочели, говоря за добро отношение на лекар към родилка.


честно, не разбирам как един напън може да е неефективен....та той кара цялото ти тяло тотално да участва в него като наистина силен спазъм, на който не може да се устои....виж друг е въпроса ако ти казват да напъваш, когато тялото още не е решило, че е готово.

Не разбираш, защото не си го изпитала.Аз съм го изпитала - имам напъни, а нямам сили.


Продължавам да очаквам решението на Sheila, в посочената от мен ситуация.
Виж целия пост
# 2 007
Та си мисля че натискането идва като следствие от всички процедури за ускоряване на раждането преди това. Мое мнение де.


Аз също смятам, че системата с окситоцин е виновна за възникване на такива ситуации, че да се налага натискане.
 Но имайте предвид, че "натискането" го има в акушерството още преди окситоцина да стане масова практика.
Виж целия пост
# 2 008
Аз също смятам, че системата с окситоцин е виновна за възникване на такива ситуации, че да се налага натискане.
 Но имайте предвид, че "натискането" го има в акушерството още преди окситоцина да стане масова практика.

Има го в съвременните АГ практики, но не и в традиционните  Peace
Виж целия пост
# 2 009
Sheila , да предположим, че ти си АГ. Идва при теб да ражда изплашено от форуми  и разкази 20 годишно момиче. Отнасяш се добре с нея, обясняваш и кое как се прави при раждането и всичко върви добре. Но в момента, когато трябва да напъне /защото ти и казваш кога трябва, понеже момичето не е достатъчно подготвено за да се осланя на усещанията, които и диктува собственото и тяло/, напъните са неефективни, слаби, тоновете на бебето падат. Бебето е слязло достатъчно ниско, късно е за секцио, форцепс и вакуум. Единственият ти избор е, да и "скочиш" на корема, иначе губиш бебето. Твоето решение?
Не може да е късно за форцепс или вакуум! В никакъв случай. Но според мен решението е друго. Аз лично бих препоръчала смяна на положението на родилката. Не легнала, а права или на 4 крака (т.е. на колене и лакти). Тогава бебето просто само ще се "изхлузи".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия