Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Вечерница©, виждала съм темите, но ако искаме официална статистика данните трябва да се съберат в един формат, т.е. едни и същи въпроси, на които майките да отговорят със стандардизирани отговори. Да се посочат съпътстващи фактори като примерно кое раждане е, дали бременността е била проблемна, в кой град, имало ли е други родилки по това време, т.е. заети ли са били докторите и акушерките, плащано ли е за избор на екип и т.н. И тогава вече може изводи да се направят...

Мег, точно това работя, макар и по-скоро с бизнес и икономическа статистика да се занимавам, но мога да изготвя въпросник с малко помощ, както и да организирам сайт, на който да го качим и после да обработвам резултатите. Моля мамите, които искат да се включат в изготвянето и са запознати с медицинските интервенции да се обадят. Аз още не съм раждала и не знам много от нещата...

NancyB, писах малко по-горе, че в момента подготвяме такова проучване. Имаме въпросници и разни идеи, както и подкрепата на фондацията от Полша. Имаш ли желание да работим заедно?

Д-р Сираков изпрати коментарите си по петицията. Публикувам ги тук. Излишно е да казвам, че не сме съгласни с повечето неща. Благодарим му за отделеното време, но явно е бил много натоварен за да прочете задълбочено референциите. Смятаме да изготвим подробен документ към петицията с обяснения по всяко искане и на какви препоръки и изследвания го базираме. Надявам се, че обсъждането ще продължи.

Ето го писмото на д-р Сираков

Имайте предвид, че реакциите и коментарите на моите колеги ще са същите. А по много въпроси – и далеч по-директни и груби. Петицията в този и вид ще бъде категорично и безусловно отхвърлена, повярвайте ми...

ПЕТИЦИЯ В ПОДКРЕПА НА АКТИВНОТО ЕСТЕСТВЕНО РАЖДАНЕ
и за подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на акушерството и гинекологията

До

Д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването
Д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса
Г-жа Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила правата на детето
Г-н Георги Пирински, председател на Народното събрание
Г-н Борислав Китов, председател на Комисията по здравеопазването към Народното събрание
Не са актуални !

Национален център по опазване на общественото здраве
Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България
Национално сдружение “Педиатри специалисти от извънболничната помощ”
Асоциация на българските акушер-гинеколози
Българска педиатрична асоциация
Българско дружество по акушерство и гинекология
Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи
Българска асоциация за закрила на пациентите
Всички медии


Уважаеми госпожи и господа,

Обръщаме се към Вас с апел за промяна на майчиното и детското здравеопазване. През последното десетилетие акушерките, лекарите и жените в детеродна възраст станаха по-зависими от технологиите по отношение на бременността и раждането. Загрижени сме за нарастването на медицинските интервенции при нискорисковите раждания, (Няма такова нещо. Такива данни няма.) както и за увеличения процент раждания чрез цезарово сечение. Не без значение е фактът, че потенциалният ефект от медицински интервенции по време на нормално протичащ родов процес върху майките, бебетата, семействата и обществото не е систематично изследван. Същевременно трябва да споменем, че съвременните научни изследвания и практики в развитите държави, както и препоръките на Световната здравна организация и други здравни организации, се различават значително от действащите в момента практики и процедури на родилната и следродилна помощ у нас. Не на последно място - исканията ни биха намалили разходите за медикаменти, ненужни лекарски интервенции и болничен престой.

Настояваме за:

1. Медицински стандарт. Да бъде възприет медицински стандарт, (Има такъв, приет през 02.2009 г.) който да отразява най-добрите световни практики в предродилната, родилната и следродилната помощ и да е съгласуван с представителните асоциации на родителите(??? МЕДИЦИНСКИЯТ стандарт се изработва и обсъжда от МЕДИЦИНСКИ лица.) [25]. Медицинският стандарт следва да включва измерими показатели за качеството на предоставяната родилна помощ. (Има такива.) Основен принцип на медицинския стандарт да бъде: „Майката и детето са центърът на предоставяната родилна помощ. Целта на родилната помощ е да осигури здравето на майката и детето посредством възможно най-малката намеса, която е съвместима със сигурността.” (Може би не е точно така формулирано, но това е общ принцип в медцината.) Да бъде извършван независим годишен одит на родилните и детските отделения за качеството на предоставените услуги, чиито резултати да се публикуват. (Кой ще го извършва ? И по какви критерии ?) Да бъдат провеждани регулярни проучвания на удовлетвореността на родителите, включително от различните етнически малцинства, от предоставената им родилна помощ, чиито резултати също да се публикуват. (Би могло да се направи. Чрез някоя социологическа агенция.)

Всяко родилно отделение следва да достига поне следните показатели за качество на предоставяната родилна помощ:
   
•   Раждането да се предизвиква медикаментозно в не повече от 10% от всички случаи [11], [30].
•   Раждането да се ускорява медикаментозно в не повече от 10% от всички случаи.
•   Епизиотомия да сe извършва при не повече от 5% от всички родоразрешения [3], [11], [18
•   Секцио да се извършва в най-много 10-15% от всички случаи [8], [11], [18], [30].
•   Вагинално раждане след секцио да се провежда при поне 30% от всички раждания след първо секцио [7], [9], [12], [13], [14], [15], [16], [17], [21], [23].
Тук бих запитал – кое една бъдеща майка би поставила като приоритет – да й направят епизиотомия, но бебето да се роди живо и здраво, или да се задуши или увреди бебето но тя да си остане „цяла”, без епизиотомия ?  Или – за да се «гонят» процентите ? Същото важи и за останалите точки...

Практиката е показала, че такива «лимити» не могат да се налагат с административни методи. Това може да е «пожелание», «идеал» към който да се стремим, но не догма. В практиката се действа според изискванията на ситуацията и на «добрата медицинска практика».

2. Женска консултация. Женската консултация да включва специална физическа и емоционална подготовка за раждането, чиeто мото да бъде „Раждането е нормален, естествен и здравословен процес” [5, p.22]. Жените да бъдат насърчавани да родят нормално, включително и след предишно оперативно раждане, ако нямат изрични противопоказания за вагинално раждане. Това се прави и е формулирано точно така. Или – поне би трябвало да се прави... Smile

3. План за раждане и информирано съгласие. Да бъде възприета практиката за изготвяне на план за раждането, в който родителите да вземат решения по редица въпроси още преди постъпване в родилното отделение. Когато бъдещата родилка има «нейн» лекар, на кого тя вярва и при когото тя смята да ражда – това се прави точно така. Тук се включва системата на «Избор ва екип». Което няма нищо общо с някаква корупция, както нерядко се говори и насажда такова мнение. Това е личен ангажимент между пациентката и нейния личен гинеколог. Частен ангажимент. Който, естествено, е платен. Времето на «безплатната медицина», за добро или за лошо – отмина отдавна.  Информираното съгласие да стане част от документите за постъпване в родилно отделение, издавани от лекаря, следил бременността, така че родилката да се е запознала задълбочено и спокойно с него. Това е разумно предложение. Информираното съгласие да се дава на жената още в женската консултация, тя да се запознае на спокойствие с него, да получи допълнителни разяснения (ако има нужда от такива) и така тя да може да си планира раждането. Къде, с кого, как...  Действително, получавайки го вече в родилното отделение, тя, първо в този момент е леко шашната и може и да не схване добре всичко написано, а от друга страна – ако не е съгласна с нещо – какво ще прави – ще си тръгне обратно ли ? Поддържам това предложение.

Всички отклонения от нормалния процес на бременността, раждането и следродилния период, необходимостта и рисковете на предлаганите медицински интервенции (вкл. тестове и наблюдение) да бъдат подробно разяснявани, за да могат бъдещите родители да бъдат активна страна във взимането на решенията, които ги касаят и да могат информирано да поемат отговорността за тях [1],[6],[20]. Да. Но предварително, в Женската консултация. Всички процедури (ваксини, антибиотици, вземане на кръв за различни тестове и др.), които трябва да се направят на бебето, да бъдат разяснявани на майката и да не бъдат извършвани без нейното съгласие [1],[6]. Това все пак са медицински решения. За да вземе такова отговорно решение майката трябва да има медицинско образование. Ако ние не вземем кръв, например (защото майката не е съгласна) и бебето после умре, сигурен съм, че първо майката ще обвини лекарите, че те са виновни, и второ, на съда никой съдия няма да приеме довода «ама тя не ни разреши»... Консултирайте се с юрист и ще видите, че е така.

4. Място за раждане. Да бъде осигурена възможност за избор на мястото за раждане – в родилно отделение, водено от лекар, в родилен център, водено от акушерка или у дома с медицински персонал. Този избор да се уреди законово, да се изгради съответната инфраструктура за минимизиране на риска и да се осигури подготовка на медицинския персонал. Възможност за избор и сега има. В рамките на това, с което разполагаме. Държавни, общински, частни болници. Раждане у дома, в момента, никоя акушерка или лекар няма да се съгласи да води, имайки предвид лошата инфраструктура у нас и добре знаейки факта, че понякога ситуацията при едно нормално и нискорисково (на пръв поглед) раждане може много стремително да се влоши. И ако «водещият» няма ПОД РЪКА нужните му неща и условия (вкл. – операционна, асистенция, апаратура...) – бебето е загубено. А може и майката. И в края на краищата – и «водещият» раждането.

5. Условия в родилния дом. Да бъде осигурена атмосфера за раждане, която предразполага жената да се чувства спокойна и защитена [2, pp.12-13]. Бащата и други лица по желание на майката, които ще осигурят емоционална и физическа подкрепа, да могат да присъстват по време на раждането и следродилния период без допълнително заплащане. Медицинският персонал да бъде сведен до минимум и да се държи почтително, любезно и приветливо с родилката [2, pp.13]. Да се осигури професионална психологическа помощ във всички родилни отделения. Студенти и стажанти да присъстват само при изрично съгласие на родилката. Да бъдат прилагани нелекарствени болкоуспокояващи методи при желание на родилката [2, pp.13-14]. По време на целия родов процес, включително във фазата на изгонването, жената да бъде насърчавана да заема позицията, в която тя се чувства най-удобно [2, pp.14]. Да бъдат осигурени помощни средства за заемане на най-удобната поза. Това постепенно се въвежда. Но ще е бавен процес, имайки предвид хроничната липса на пари за здравеопазването, а и влиянието на «първите седем години»...

6. Започване на раждането. Раждането да се възприема нискорисково, ако е започнало между 37 и 41 завършени гестационни седмици и бременността е преминала без усложнения. Това не е вярно. Предизвикване на раждането да се предлага на жените едва след 41-та седмица [5, p.238],[20, p.38],[32, p.31] (У нас така се прави !) а от 42-та седмица за жените, които отказват предизвикване на раждането, се предлага учестено наблюдение, което се състои в кардиотокография и ултразвукова оценка на околоплодните води поне два пъти седмично [20, p.38]. (У нас това се прави – «запис» и ехографска оценка, след 41 седмица - всеки ден. В чужбина ехографията се прави по-рядко не защото е вредна за бебето или майката, а защото се калкулира към сметката, като високотехнологично изследване (т.е. – скъпо). При спонтанно спукване на околоплодния мехур раждането да се предизвика едва след 48 часа наблюдение [2, p.20], [5, p.205]. При спонтанно пукване на мехура е установено, че след 6-я час опасността от инфектиране на плодния сак и на бебето нараства стремително.Съответно – опасността от раждането на бебе с т.н.. «вродена бронхопневмония». При НЕДОНОСЕНИ бебета с преждевременно пукнат мехур - задържаме раждането колкото може повече, но под постоянен контрол на левкоцитите и температурата на родилката. Започнат ли да се повишават – даваме ход на раждането. Преди формално предизвикване на раждането на жените да се предлага вагинален преглед за отлепяне на мехура [5, p.235]. Това се прави ежедневно – т.н. «отлепване на мехура по Хамилтон»

7. Минимизиране на намесата. При нормално протичане на родовия процес да не се извършват рутинни процедури, чиято ефективност и/или безопасност не е подкрепена от научни изследвания, освен по изрични медицински показания или по желание на родилката [2, p.8], [19, p.24], [25, p.6 (2.4.)]:
Това се прави точно така – не се правят излишни неща или такива, за които няма в момента индикации.
   
•   хигиенните процедури (обръсване, клизма) [2, pp.8-9], [4, p.33S-34S], [5, ch. 29, p.258-259], [10, ch.5, par. “Initial assessment”], [30, p.D3]; Обръсването: ако жената при раждането се разкъса, за да заздравее добре зашитата рана тя трябва да не се инфектира. Ние измиваме и стерилизираме много внимателно разкъсаното място и околностите. Ако там има косми – това не може да стане достатъчно прецизно.
Клизма: при излизането на главата тя „изстисква” навън съдържанието на дебелото черво. Това също създава проблеми при последващото почистване и стерилизиране на областта.
•   въздържането от храна и течности [2, pp.9-10], [4, p.36S-38S], [5, ch. 29, p.259-262], [10, ch.5, par. “Nutrition and Hydration”], [19, p.18], [26, p.63-66], [30, p.D6]; В около 1/3 от случаите (цифрата е според мои впечатления, нямам точни данни), жените по време на раждането повръщат. Просто – от контракциите, от напъването... Ако те аспирират повърнатото – това може да ги  доведе до много сериозни проблеми с белия дроб (вкл. – до смърт). Случва се наистина рядко, но се случва. Освен това, нерядко се случва, раждането започва нормално, а в хода му ситуацията внезапно се влошава и се стига до решение за секцио. Анестезиолозите имат изискване – да са минали поне 6 часа от момента на последното приемане на течности или храна. Пак, поради риска от повръщане, този път – от упойката. Ако жената междувременно си е похапвала и попийвала – какво правим ?
•   твърде чести вагинални прегледи [2, p.21], [5, ch. 31, p.285], [19, p.27], [26, p.46-47], [30, p.D8]; У нас е прието – прегледите да стават през два часа. Не знам това според Вас дали е «твърде често»...
•   болкоуспокояващи медикаменти [2, pp.14-16], [4, p.65S-73S], [5, ch. 34, p.323-328], [10, ch.”Pain during labor”], [19, p.20-21], [26, p.36-38]; Странно искане. Да не се правят ? За да бъде раждането «съвсем  естествено» ли ?
•   продължително електронното наблюдение на плода [2, pp.16-18], [4, pp.39S-42S], [5, ch. 30, pp.270-275], [10, ch.5, “Fetal heart rate surveillance”], [19, p.28], [26, pp.40-43]; Също странно искане. То, първо, не вреди по никакъв начин нито на бебето нито на майката. И второ – въвеждането му се смята като една от «революциите» в акушерството. Благодарение на която са спасени милиони бебета...
•   спукване на околоплодния мехур [2, p.22], [4, p.38S-39S], [10, appendix 2], [19, p.27], [26, p.50-53]; Отдавна е установено, че не-пукването на околподния махур след 4 см разкритие ЗАДЪРЖА раждането. Т.е. – от там нататък той вече вреди. И, според нашата школа, след 4 см. ние пукваме мехура.
•   предизвикване и ускоряване на родилния процес, вкл. плацентарния период [2, pp.22-24, 29, 31-32], [4, p.42S-45S], [5, ch. 32, pp.292-294, ch. 33, 305-306], [10, ch.5, “Birth and Immediately Following”], [19, pp.27, 34 (1.8.6.)], [26, pp.74-76]; Ако установим, че бебето започва да страда (впрочем, именно с електронното наблюдение) – естестевно е да поискаме по-бързо да го родим. (не обичам думата «изродим»).
А за плацентарния период – според нашата школа, след инжекция с Окситоцин (при жени с високо кръвно налягане) или с Метергин (при останалите) плацентата излиза до три минути. С това многократно се намалява рискът от обилно изкървяване в плацентарния период и инжекцията държи матката трайно стегната, което пък е профилактика на маточната атония и др. подобни "кръвопролитни" състояния.
•   епизиотомия [2, pp.27-28], [4, pp.45S-48S], [5, ch. 32, pp.295-297], [10, ch.5 “Episiotomy”], [19, pp.31 (1.7.13)], [30, D10]; Прави се само когато има риск от разкъсване на вулварния пръстен. Предпочита се рана от «разрязване» пред рана от «разкъсване». Заздравяват многократно по-добре и без усложнения. Да не говорим, че при епизиотомията тотално се елиминира рискът от «разкъсване ІІІ степен», (т.е. – и сфинктера на ануса).
•   диктуване на напъните [2, pp.24-26], [5, ch. 32, pp.290-291], [19, p.31(1.7.8-9)], [26, pp.68-69], [30, p.D10]; Практиката показва, че много малко жени се напъват правилно. Повечето от тях маркират, надуват бузи, пъшкат, охкат, но всъщност не се напъват. И нашето «диктуване» им казва какво всъщност трябва да правят. Не виждам какво лошо виждате в него...
•   избутване на плода [2, p.25]. Прави само когато АБСОЛЮТНО има нужда. Прави се с ясното съзнание, е това е една груба манипулация, груба, но ЖИВОТОСПАСЯВАЩА. Не вярвам някоя жена да каже – „не ме натискайте, ако ще и да се задуши бебето”...

Извинявайте, ама все пак, при това „действие” – раждането, си има приоритети. Основният е – да се роди живо и здраво бебе. Пък дори и с цената на някакъв дискомфорт на родилката.
Общото ми впечатление от този раздел е: Петицията звучи, сякаш по-важно за вас е на родилката да и е комфортно, никой и нищо да не я притеснява и ако може – бебето само да си излезе. Това са идеи, извинявайте, на една, бих казал - «лигла». Казвам го директно, с ясното съзнание, че ще ядосам много от вас. Помислете и формулирайте за себе си – какви са Ви приоритетите, какво искате да постигнете и каква цена сте готови да платите за него. (Нямам предвид пари, естествено...). Къде поставяте Вас самата, Вашия комфорт, къде – бебето. Кое е по-важно – Вашият комфорт, удобствата или сигурността за двата живота – Вашия и този на бебето, раждането на живо и здраво бебе ?
Напълно съм съгласен с т. 5 за удобствата, за психическия и физически комфорт на родилката. И съм един от радетелите на това тези условия да бъдат създадени в Майчин дом час по-скоро. В идващия понеделник ще се обсъждат и плановете за ремонт и преустройството на Родилна зала м Майчин дом. Преустройствата ще бъдат точно в този дух...
«Духовните преустройства» за съжаление са малко по-дълъг процес. Но и това ще стане...

8. Хуманно отношение към бебето и майката. Ако състоянието на бебето не изисква спешна медицинска намеса или ако майката не изрази желание за противното, имаме следните изисквания:
   
•   пъпната връв да се отрязва след като спре да пулсира [26, pp. 32-33]; Тя спира да пулсира почти веднага...
•   да не се извършва рутинна аспирация на новороденото. При наличие на мекониум в околоплодната течност да не се извършват рутинна ендотрахеална интубация и аспирация [5, pp.421-422], [27]; Почти винаги има какво да се аспирира от устната кухина. «По-навътре» де бърка само ако има индикации. А интубация се извършва само ако бебето не диша.
•   верниксът да не се измива [26, D19]; Това много отдавна е рутинна практика в Майчин дом
•   бебето да се поставя върху майката веднага след раждането и кърменето да започне при първо желание от страна на бебето, [5, p.441], [10, p.7.13], [24], [28], [29], [31, p.32]; Това също отдавна е рутинна практика в Майчин дом. Само че на бебето не му се суче поне 1-2 часа... И то е изморено от раждането...
•   майките да бъдат насърчавани да кърмят бебетата си при всяко тяхно поискване [5, p.445], [10, p.7.13], [24],[28],[29]; Това много отдавна е рутинна практика в Майчин дом.
•   да се оказва подкрепа и физическа помощ на майките, преминали оперативно раждане, за да започнат кърменето възможно най-скоро [24],[28],[29]; Какво се има предвид тук ? Да бъдат подкрепяни, повдигани и т.н. ? Ами това навсякъде където лежат оперирани жени е нормална практика. Освен това при тях идват всеки ден кинезитерапевти, раздвижват ги, правят разни упражнения...
•   адаптирано мляко и вода да не се дават, освен по медицински показатели [5, p.445], [10, p.7.22], [24],[28],[29]; Адаптирано мляко и вода се дават само ако се установи, че жената няма достатъчно кърма и бебето остава постоянно недохранено. Предпочитате детето да гладува ли ?
•   родилните и детските отделения да бъдат сертифицирани по програмата на УНИЦЕФ „Болници - приятели на бебето”; Това много отдавна се прави. И доста болници в България са минали вече на такова сертифициране.
•   бебетата да не се отделят от майките през целия болничен престой, включително и след оперативно раждане [5, pp. 429-430],[10, p.5.24] [31, p.33]; Това много отдавна е рутинна практика в Майчин дом. Но е въпрос все пак на териториални възможности. Така че – в други болници може и да не е така...
•   да отпадне задължителният болничен престой от 3 дни след раждането; да има възможност за амбулаторно раждане [5, pp. 434], [31,p.53]. Добре е в следродовия период, поне няколко дена, жената да бъда под лекарски контрол. Могат да се получат усложнения, инфекции, да се отвори рана, жената да не знае как да кърми, как да се доизцежда, да получи мастит... да не продължавам. Ние, по принцип, не се формализираме много, и когато видим, че нещата вървят добре, жената бързо се е възстановила – изписваме и по-рано. Така че тук е въпрос на конкретна ситуация и на преценка.
Тук,, разбира се се намесват и «бебешките» доктори. Ако детето нещо има нужда от наблюдение или лечение – може те да задържат изписването.
Амбулаторното раждане е много сложен въпрос. Въпрос и на пътища,  линейки, оборудвоне и какво ли не още... Според мен – няма шанс да стане скоро. Освен – като куриозни случаи, в които много смели (безрадсъдно !) бъдещи майки, «много горди» или «много знаещи» решат на свой риск да родят в къщи. Рискът и отговорността, които те поемат са огромни. В невежеството си (да ми извиняват!) те не осъзнават това...

Родителите да бъдат насърчавани да се запознаят с бебетата с увреждания и да ги приемат. Това – да, Съгласен съм. И по принцип се прави. Но, мисля, не много успешно...

На родителите да бъде позволено да се сбогуват с техните мъртвородени или починали деца и да ги погребат според техните обичаи. Това се прави. Освен в случаите, когато самите родители не искат, за да не се травмират, да видят (и да вземат за погребение) детето. Такива случаи са по-чести.

9. Осъвременяване на практиките и обучението. Настояваме за преразглеждане на преподавания в университетите материал в съответствие с най-добрите световни практики и научни достижения; квалификационни и опресняващи курсове за медицинския персонал през редовни интервали от време (напр. на 2 години); включване на курсове по комуникационни умения, психологическа подкрепа и немедикаментозно управление на болката. Обмен на знания с чуждестранни университети, болници и родилни центрове.
Това се прави постоянно. Преподавателите от Университетските болници постоянно участват в наши и чужди конгреси, постоянно са и в лична кореспонденция и колаборация с водещи болници по целия свят. От своя страна и ние провеждаме Курсове за следдипломна квалификация на лекари и акушерки от страната. (Не знам точно колко, но книжката със списъка е доста дебела...) В тези курсове пък ние, които сме научили нещо ново в чужбина и от новоизлезли публикации – го предаваме на курсистите. Комуникационните умения са включени в учебната програма на студентите.


Уговорката за бъдещо сътрудничество остава. Има много неща да се променят.

Мале, Дуол, направо съм втрещена!
Ако този човек е склонен на "разговор", мога да си представя останалите идиоти от гилдията на "изкормвачите"!
Те за мен са такива. Съжалявам много, ако тук между четящите и пишещите има гинеколози.

Ако може някой с подобен опит и знания да се изкаже доколко е прав или не Д-р Сираков, защото само да се втрещяваме не е градивно! Кой как чувства нещата е субективно усещане - да се опитаме да погледнем обективно, за да започне да се случва нещо!

ПП. Не ме разбирайте погрешно, не съм на тяхна страна (самата аз избягвам старателно "големите болници" и някои от вас са запознати в подробности с това от други теми)!

Виждам, че д-р Сираков наистана има желание за диалог, но му липсва време, за да се запознае с рефернциите. Затова си мисля, че както предлагаш Дуол, е добре да се изготвят обяснения към точките, за да не се предизвикват кометари каквито имаше в темата в началото (породени основно от неразбиране на исканията) и да не се посрещне петицията както д-р Сираков я е оценил.
Аз лично съм впечатлена, че лакър със специализации в чужбина не прави разлика между болница (била тя общинска, частна, държавна и пр) и родилна къща/център каквито има в повечето държави от ЕС, както и в САЩ, Канада, Япония, Русия...
Също съм впечатлена, че не разбира къде са липсващите места в обучението на акушеркие в момента. Може би не познава работата на свободните акушерки (т.е. тези които имат самостоятелни практики и асистират раждания в родилни къщи/центрове и удома, а при нужда и след болничен трансфер)

Нанси, явно Естествено вече работят по въпроса с проучването, но вероятно с радост ще се възползват от познанията и опитът в статистиката.

Дуол, няма проблем да работим заедно ако мога с нещо да ви помогна ми кажи. Аз живея в Германия, така че не знам доколко полезна мога да ви бъда от тук, но за всякакви проучвания, анализи на данни, събиране на данни и т.н. мисля че мога да се включа дистанционно.

На мен пък ми звучи разумно...

Уф, ама... Наистина! Доц. Сираков изобщо не е разбрал основното в петицията и оттам - всички тълкувания са грешни! Например - той смята, че да диктуваш напълните означава да обясниш как да напъва на жената, което изобщо не е смисълът на този израз. На мен ми заповядаха да правя по три напъна на контракция!  И то още преди да започна да ги усещам силно. Ето това, доц. Сираков, означава да диктуваш напъните - да казваш на жената кога и по колко напъна да прави без да се интересуваш от нейното усещане за нещата. 

Ами, за да ни обърнат внимание, трябва да звучим ясно и достатъчно разумно.

Явно и аз нищо не разбирам, защото Д-р Сираков не ми звучи като да е неадекватен в коментарите си...

Кое точно ви звучи разумно, това че това са практики отхвърлени в цивилизования свят, а пък нашите светила са се запънали и държат на тях, просто защото тях това ги устройва. Няколко страници назад, всички тези искания от петицията ги имаше и като препоръки от СЗО, кое тогава му е разумното.

Ивонска, аз съм от тази сфера и съм напълно наясно как им работят мозъците на хората, работещи там.
Имам и поглед върху нещата тук, в Германия, та затова си позволявам такива коментари.

Като цяло в коментарите на д-р Сираков не виждам нищо нелогично,всичко е много добре обосновано.

Точно това е проблемът, основното "мото" на коментарите е, че се изхожда от постановката, че всички тези намеси са оправдани с цел да се "запази живот на бебето". Дали е можело да се мине без тях и дали именно намесата на лекарите не е довела до застрашаване на живота на бебето - това и през ум не минава на лекарите. Вярвам, че всяка майка ще направи всичко необходимо за бебето си ако се наложи и докторите много умело заиграват на тази струна.
 
Аз не мога и не мога да проумея как така 2/3 от българките (според доцента) не могат да родят без лекарска намеса. Нещо не ни е наред ли?

majata, толкова ли не разбра, нелогичното е че българският опит се оказва нещо толкова уникално, че практикуването му нито се препоръчва, нито се използва в цивилизования свят, нелогичното е  това, че българките се оказват  по-специални или дефектни от жените в останалия свят, тъй като имаме нужда от процедури, които за останалия свят не са нужни.