Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

yanast , благодаря за предложението! Май няма да се възползвам, обаче, предпочитам да родя в София, пък и тези битови неуредици означават в общия случай лоша хигиена (на "микроскопско" ниво). А и на мен доста ми сдухващо ми действа мизерията, не искам да попадам в подобни условия и там да творя (разбирай "раждам").
Иначе последното ми раждане беше от типа прекрасни и удовлетворителни, вследствие на което имам самочувствието, че мога да се справя с раждането. Лекарите пренебрегват елемента "психика" по време на раждането и много грешат. От личния ми опит знам, че раждането е повече "психика", отколкото "физика". (Тук не говоря за малкия процент патологии).

И не, не мисля, че трябва да се целим да има "една-две стаи за раждащите активно". Трябва да изискваме генерална промяна на стандарта.

На мен тази тема също ми действа много изтощително емоционално, откак се включи "добрия доктор" и лъсна огромната пропаст във вижданията, презрителното отношение и пълното нежелание за помръдване.
Аз, наивницата, си мислех че просто българките не знаят какво да си поискат и че всички предпочитат секцио защото ги мързи да четат и работят върху телата си  Мислех си - какво толкова, не подписваш информираното съгласие, отказваш това, което не ти се ще и готово!  Колко съм била тъпа и заблудена!Но ми е простено, мен са ме питали дали има части на тялото ми ,които ми е неприятно да бъдат докосвани, дали религията ,която изповядвам не ги ограничава в нещо (например само жена да може да ме пипа) и т.н. Как мога да си представя аз, че ще кажа "не искам клизма" или "искам да родя на четири крака" и някой ще ми се изсмее и ще ме завърти все едно съм коза 
Някой питаше как протича раждане при жени с психически проблеми.Всички жени са под запрещение, там е работата.От момента в който се прекрачи болничния праг ти спираш да си властелин на волята си, с теб могат да правят каквото си искат, защото ти, в този така емоционален момент...и да не преповтарям пак великия цитат доктор Сираков.И всичко минава под девиза "в името на бебето" само защото то, горкото, като се роди не може да зашлеви една плесница на доктора и да му каже "кретен такъв, всичко си вървеше добре, докато не взе да скачаш по корема на майка ми".Критерия - живо е (в повечето случаи). Толкоз.
Има ли данни за неонаталната смъртност в България?За процента тежки раждания (20 вътрешни шева и от сорта ужасии)?МЗ брига ли ги изобщо?Можем ли да се доберем до някаква що-годе официална статистика и да я сравним с тази в други европейски страни?
И как така не се знае кой е бил екипа!!!Аз не спирам да се изумявам!!!!Няма ли официален документ за това как е протекло раждането?Аз си имам - в него пише как, кога, с какви показатели, при кой екип (лично подписано от лекаря), как е протекло раждането (включително точно колко кръвозагуба, какви намеси е имало и т.н.) се е родило бебето ми. И двата пъти. И то си е част от здравния му картон. После с него се отива при педиатър и той поема грижата за детето. Нали раждането е началото на живота на това човече, как така няма информация???Много ви моля, кажете ми че не съм права, защото още една нощ няма да мога да спя, а имам малко бебе...

ми и аз си имам подобен документ, подробен, с извадка от анестезиологичен лист, всичко... отделно документ с показателите на детето веднага, след 5 минути, след 10 минути, как върви наддаването, кога е закърмен, какви ваксини и кога са му правени, мерки и теглилки и т.н.. освен това имах предпочитание за времето на поставяне на една от ваксините, помолих педиатъра, поставиха ч както се разбрахме, макар че имаха и друга визия... хората си свършиха работата чудесно. бях в прекрасно настроение, гушках си дететнцето. в съседната стая имаше мама, която не искаше детето да е при нея. уважиха хората желанието и, въпреки че се извървяха всички да и кажат колко добре е за детето да са заедно... за протокола - МД.
със сигурност лорчето има епикриза. възможно е да я е подписал някой друг, не този, който е участвал в раждането. но в листа трябва да пише кой е бил лекаря, акушерката и т.н. по време на раждането. вероятно има и друго, след като след подобна трагедия те доаже не знаят кои са участниците. честно, ако на мен ми се случи, семейството ми ще знае имената им преди мен...

В Германия след като се роди бебето се прави кратка епикриза, която се лепи в паспорта на майката и в амбулаторната карта на детето. Така че и гинеколога следил бременността и педиатъра, които ще се грижи оттук насетне, знаят какво е правено по време на раждането, кога и как е тръгнало раждането (в коя г.с. и дали е нормално започнато, предизвикано, секцио и тн), състояние на родилката след раждането и състояние на бебето (размери - глава, гръден кош, дължина и кг, АПГАР).
Би трябвало да се приеме един европейски стандарт, защото мисля, че и в другите европейски страни е по същия начин.

Здравейте!

Направо съм потресена от последните два разказа.  Страшно е когато нещо такова става в днешно време. Ясно е, че в България почти никой не обръща внимание на емоционалната страна на раждането - важното е, да няма по-висока от определената неонатална смъртност, пък дори и с цената на такъв терор.... Докато мисленето бъде такова (на езика ми е да кажа комунистическо) - важни  са процентите независимо от условията при които се постигат - няма да има промяна...

Малко се поразтърсих и ще напиша няколко неща, които може и да помогнат. Вие сигурно ги знаете и сте ги дъвкали, но не е лошо да се повторят.

1. Отново прочетете (и а може би е добре да носите навсякъде със себе си Хартата за правата на пациента ).  В 11. точка е казано "Да прави (пациента)оплаквания пред по-висши инстанции, когато правата му, посочени в тази харта са нарушени."  Това трябва да е първата стъпка - оплаквания пред ръководството на болницата.

2. Мисля, че е добре и да се опитате да се свържете не само чрез тази петиция с НЗОК - в края на краищата те са финансова институция и не би трябвало да си затварят очите пред високата цена на едно раждане в което са използвани много в повечето случаи непотребни, но скъпо струващи медикаменти и уреди.

3. Може би знаете този сайт, но пак го пиша - http://bgpatientsprotest.wordpress.com
Ако имате възможност свържете се с тях и работете заедно.

4. Някой каза за изготвяне на списъци с лекари, които са по-напредничави във възгледите и методите си. Мисля, че това е много добра идея. Не знам защо си мислите, че тези лекари ще страдат от лошото отношение на колегите си - не и докато съществува частна практика - икономическата страна на въпроса не е никак за пренебрегване.

Наистина ли няма ни една болница в БГ, където майката и бебето да могат да са заедно през цялото време на пребиваването си в болница? Започнете от такива места, както и от болници в които се пропагандира кърменето. Според мен това са болници, които са по-отворени за нови идеи и имате по-голям шанс за диалог.

Момичета прекланям се пред вас, защото вие сте пионерите в тази сфера. В началото винаги е трудно, но вие проправяте пътя за бъдещите майки, дори и с цената на собствените си потресаващи истории, затова моето възхищение е пълно!

      

Не знам дали помогнах(може би всичко което написах е излишно повторение), но вярвам, че нещата могат да се подобрят.

Благодаря и лек ден на всички!

Живееш в друг свят и изхождаш от други обществени порядки. Уважението към личността на човека тук е на много ниско ниво, оттам и отношението към майки и бебета. Ако човек има уважение към себе си преди всичко, ще го има и към околните. Не мога да си представя, че някой ще ме удря за мое добро; съответно не мога да ударя някой за негово добро. Има други методи... Не пуснах линк, към филма, за който писах по-горе, но наистина ясно се вижда как се причиняват травми на детето от начина по който се вади от майката. Не се оставя да се роди само, не му се помага ако има нужда, а просто се издърпва и изважда - в името на бързото! Да, живи са тези деца, и някой ден те самите ще се чудят защо се чувстват по един или други начин или защо имат някои проблеми, но ако има кой да ги върне назад, ще разберат откъде идват тези проблеми. Но пък неуважението към децата не започва от родилното; То е навсякъде оклоло нас тук. Ние самите сме негов продукт.... и все пак, така ли трябва да останат нещата?!?!
Насилието, което се упражнява върху майките и бебета при раждането оставя дълбоки следи, променя семейните отношения и се отразява на цялото общество. Ако искаме нещо да направим по въпроса трябва да започнем именно от грижите и отношението към бременните, раждащите и майките на малки деца (както и към самите деца).
По отношени на статистиката - да има такава, но тя не върши работа, защото данните са обобщени. Ако се заровиш в болничната документация и не проследиш всичко от А до Я, няма да можеш да направиш релевантни изводи. Раждане с окситоцин, "скачане" по корема и епизиотомия се отбелязва като нормално!!! Единствено използването на вакум или форцепс се отбелязва допълнително. В епикризата, която се дава на майката, тези подробности са спестени. В епикризата за детето, трябва да пише дали са използвани методи като вакум или форцепс, но дотам.... Разбира се има ги други подробности, мерки и теглилки, ваксини, кога е зъкрмено (ама дали не са му бутали АМ преди това, не пише), дали е имало някакви други особености при раждането - нужда от обдишване, манипулации, медикаменти... Но не и вмешателствата по време на раждането....

Мишка, а ако семеството ти вярва, че така трябва да бъдат нещата и лекарите са ти спасили живота?! Виж по-горе мислите ми за насилието като цяло в нашето общество...

мег, много е лошо наистинаа да нямаш подкрепа у дома...
сигурна ли си, че епизиоттомията не се отбелязва??? аз съм виждала епикризи, отбелязан е вида и броя на шевовете, вида на зарастването.. а после как ги проследяват? леле майкоооо. ако е така то може да се докаже с експертиза и да се търси отговорност и за това...

ПП в листа нна детето пише дали му е давано АМ, вида, както и дозата, защото се назначава от лекар. сигурно е въпрос на елементарна организация да се отрази в епикризата. същото се отнася за вси8чки лекарства. има лекарствен лист... в моя е отбелязан даже лаксатива, който се раздаваше и който аз не изпих... никой не е гледал в устата му дали ще го пия. казах, че не искам. докторката каза "аааа задължително е, за да стане незнам какво си". отговори и "ааа добре тогава" и не го изпих.
окситоцин ми сложиха в системата по време на секциото. питах какво има в системата и защо, отговориха ми, съгласих се и толкова. бяха готови да се откажат ако не искам. това бяха назначения на анестезиолога. при срещата ми преди това с тях ми казаха подробно всичко.
абе кошмарно ми е, ама имам чувството, че говорим за различни места, честно.
това момиче трябва да си вземе адвокат и да си търси правата.

Мишка Моя, АМ не се назначава от лекар, просто се дава рутинно на всички бебета. Със сигурност го твърдя за болницата в Разлог, тук педиатъра (една направо откачена лелка, мога подробно да обясня защо говоря за нея с неуважение) идва само за 30 мин. сутрин. За това време преглежда 7 бебета (3 от които са се родили същата нощ), попълва всички нужни документи, пие кафе и си тръгва. На всички бебета се дава АМ и глюкоза по усмотрение на акушерката (на моето нищо не даваха, защото беше при тях само въпросните 30 мин. всяка сутрин и не носех шишета с биберон, а там нямат оборотни, всяка жена си носи). Въпросната докторица на изписването ми нареди да дохранвам задължително сина си, който на втория ден!!! беше наддал 80 грама, само на гърда, без в устата му да е влизало нещо друго, освен кърма. Тя изобщо не попита никого как се храни моето бебе!!!

Кукла, желая ти прекрасно раждане!!!

може, ще се съглася. аз писах за МД. там имах време да видя кой какво прави. и категорично мога да твърдя, че лекар го назначаваше. и беше отразено в листа.
но още по-зле е това, което казваш.
между другото тази педиатърка сигурно има и друга работа, а има изисквания вероятно неонатолози да се грижат за бебетата. има специалности, от които просто няма лекари. извинявам се за офф-а, но например в северна БГ няма ревматолози, а патолозите са толкова кът, че има специални разпоредби, според които им позволяват да работят в повече от една болница (което касата не разрешава по принцип)...

мишка, разбрах те сега. Прозвуча ми по-различно в първия момент. Разбира се, че може да обсъждаме резултатите, както и, че е добре да се проучват различни аспекти на проблемите. Ужасно тъпо ми е обаче, че излиза, че на никой от практикуващите АГ не им пука за това. За съжаление в отговора на доц. Сираков си личи, че не е погледнал нито едно изследване, нито пък личи желание за това. Коментарите са изключително стандартни. Какво да кажа повече.
И аз се уморих от цялата стихия в темата, както и от леко попарените ни надежди.
Няма да оставим нещата така, де. Но както каза една приятелка - остава неприятен вкус от цялата работа.

 Мишка не проумявам само, защо АМ се предписва от лекар, каква е ролята му за здравето на детето например. Тук като родиш записват веднага на леглото на бебето вида хранене - АМ или Гърда. Ако е записано, че бебето се кърми никой няма право да дава нищо друго без писмено съгласие на майката. Аз имах проблем с гърдите и се наложи само веднъж да го нахранят с АМ, при което ме накараха да се подпиша че АЗ съм дала съгласието си след като съм запозната с причините. Да не говорим, че го нахраниха с капкомер, за да избегнат биберона. Странен ми е също похвата да се изплакне бебето веднага като се роди, какъв е приноса на тази процедура за доброто здраве на бебето например. И какви са поражениета за бебето да бъде поставено веднага на гърдата на майката, та ги отделят за по наколко часа и им дават всичко друго, но не и най-необходимото - майчината коластра. Боли ме много като чета разказите на майките, които са претърпели травмиращо и унизяващо достойнството им раждане. Всички тези разкази ме навеждат на една мисъл обаче. Не е толкова проблема в процедурите (излизшни или не), които се прилагат, а в насилствения и безмилостен начин, по който се прилагат. Именно защото раждането е един толкова емоционален и вълнуващ момент, е необходимо асистиращите раждането да се отнасят с уважение и разбиране към родилката. Ако се налага някаква процедура да й бъде обяснено подробно и човешки, да бъде изслушана тя и нейните съображение без насмешка и подигравка, да се даде наистина право на избор, защото от всичко казано до тук е повече от ясно, че избор на практика няма. Така че промяната според мен трябва да започне именно от там, преди да се променят стандартите и манипулациите, да се промени отношението и подхода към раждащите жени, да се подхожда с разбиране и уважение. Ако се извърви тази огромна крачка, това вече ще доведе и до промяна на цялата процедурна практика.

Мишка - това, което описваш ти звучи съвсем нормално.Мисля, че ако това беше стандартната практика за страната (защото България далеч не е само София), дереджето щеше да е европейско - стандартни болнични практики, има ги навсякъде.Болничното раждане, за разлика от активното е стандартизирано и много лесно сравнимо по показатели.Само че, факта, че си медицинско лице оказва много голямо значение в случая.Питала си - отговорили са ти, съгласила си се.Ти си обмисляла внимателно своя избор за секцио и това ти решение е плод на рационално-емоционални аргументи. Така е и с решението на жените да родят активно - познавайки психиката си и телата си, събирайки информация стигат до това решение.И после от гилдията им казват - дрън-дрън айде сега хрумнало й активно да ми ражда!
И все пак си мисля че трябва да се доразвие идеята със списък на болници и лекъри, както и да се изработи "алгоритъм" на успеха - препоръки като например бащата да присъства задължително, какво и как да се говори с лекаря...Да се оформи като закована тема, която да се обновява и попремита (че и там ще се вихрят спорове) и хората да имат поне отправна точка.Това да бъде не само за нормални раждания, но и за секцио, защото и там има добър и лош вариант, така да се каже.Да има и анкета, то винаги ще има мнения за и против, но да се вижда къде кои надделяват.Това като незабавна и осъществима стъпка.
А борбата за промяна в сиситемата да продължи с пълна сила и многопосочен натиск.Промените стават отдолу нагоре, ако чакаме светилата в областта да наложат промяна - няма да стане, на тях за какво им е?Българските родилки имат права и трябва да си ги търсят, да търсят това, което искат и да отиват там, където им се предлага.То че раждането се е превърнало в бизнес е ясно, да задействаме пазарния механизъм на търсене и предлагане тогава!
Биби много си права, но ако се върнеш назад в дискусията ( и прочетеш петицията) това беше коментирано и доц. Сираков каза, на два пъти, че то в магазина, в институциите, в транспорта и той бил искал човешко отношение, ама няма. Толкоз!

Момичета, от много време ми се върти една идея в главата - да си направим статистика как са преминали ражданията на мамите от форума и на всички други, които искат да се включат.

Защото най-лесният начин да се разгласи в медиите и пред лекарите нуждата от промяна на условията и протичането на раждането в БГ е като се сравни процент секцио, разкъсвания, среден брой шевове, скачане по коремите, използване на окситоцин и т.н в БГ и в другите страни.

Но за съжаление съм абсолютно убедена, че такава статистка няма да намерим нито в НЗОК, нито в МЗ.

Затова можем да го направим по трудния начин - да изготвим въпросник, който раждалите жени да попълват. Да го качим онлайн и периодически да се качва обобщение на резултатите. Аз съм готова да се заема със статистиката, както и да участвам в направата на въпросника.

Гледам че има около 100,000 потребители във форума. Дори да има само 20,000 раждали, поне 2,000-3,000 да попълнят въпросника и вече можем да говорим за представителни резултати. Ако някой има интерес да участва, пишете ми на лични.

Nancy B, достатъчно е да поровиш в отчетните теми в месеците около термина на майките и да видиш на какво издевателство са подложени според мен най-малко поне 30% от жените.

Аз нали направих тема-анкета за физическите поражения от първо вагинално раждане - резултати са плачевни - само близо 15% са се разминали с леки охлузвания или пък изобщо без никакви поражения, като в тази бройка има и раждали в чужбина, въпреки, че въпросът беше ограничен за България.

Наси, идеята ти е много хубава!! Струва си да се изготви въпросник. Ти, ако си статистик и знаеш как да го направиш, тук има много надълбоко запознати с интервенциите по време на раждане и могат да помогнат с "позициите" и уточняване на възможностите за отговор.