Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Като човек, участвал макар и минимално в изготвянето на петицията, отдавна съм я подписала. Като лекар преди това съм я изчела десетина пъти, обсъдила съм с другите точките, които ме смущават (някои от тях променихме) и съм я одобрила на 99,8% преди да я подпиша. Личният ми опит сочи, че няма нищо абсурдно в прилагането на исканията от петицията на практика, защото съм го виждала с очите си, макар и не на родна почва. Изчетох цялата тема и не знам какво да добавя към това, което другите майки от "Естествено", а и не само те, са казали досега. Бих започнала да ги повтарям, струва ми се неергономично

Лично ще кажа, че се чувствам доста тъпо от положението, в което се оказах - да "избера" секцио (според лекарите по мед. причини (офталмологично заболяване)), защото се страхувах какво ще ми се случи (и на очите ми), ако бях настоявала за нормално раждане. Оказах се в някаква тотално парадоксална ситуация, взех си решението, не съжалявам, но това не означава, че ми хареса. Оказах се в ситуация, в която де факто нямах избор, макар че на теория уж имах  Просто бях сключила мир със себе си и за щастие успях да предотвратя голяма част от теравмата на оперативното раждане за мен и детето. НО... този развой на събитията беше едно голямо разочарование и доста разклати желанието ми да живея в България, да си раждам и гледам децата тук, да й посветя професионалните си усилия и "човешкия си ресурс".

Според мен нещата могат да се променят основно с образование - за което се пледира в т.9 и ако колегите ми са с всичкия си, с радост ще ходят по конгреси и специализации и ще прилагат наученото там, и ще се борят за промяна. Така би постъпил всеки уважаващ себе си професионалист.

Котката Марта, много ти благодаря, че се включи и за всичко, което каза. Аз спрях да пиша по темата, защото наистина се изчерпах. Но е страхотно да чета това, което си писала    Въпреки леко негативния отенък, то голяма част от нас сме в същия кюп

Подкрепих ви, защото в БГ все още има много неинформирани за последиците от спестяването на най-сладката болка в света, визирам тези които предпочитат секциото от страх. Благодарна съм на моя гинеколог, който въпреки притесненията за възрастта ми (38), ми даде шанс да родя естествено и сина си.

Добре, де. Следя темата с интерес, разсъждавам върху проблемите в АГ отделенията.
Обаче ми прави лошо впечатление, че всяка трета (примерно) подписала се емва жените, избрали секцио "от страх", и заради "спестяването на най-сладката болка в света" и ги обявява за "неинформирани за последиците".
Често казано свързвам създателите на петицията с тези коментари, което не е честно. Така и остава горчив вкус в устата ми, че не ми се предлага право на избор, а ми се натрапва такъв, че даже и чувство на вина. Това ме притеснява и в текста, където аз виждам акцент именно върху изясняване на по-добрият начин, а не на правото на вземане на решения. Защото съм твърдо убедена, че общовалидни парвила няма, особено за този съкровен момент - раждането. Аз напарвих своят избор и съм изключително доволна от него, той се оказа най-удачен, но никога не съм си позволила да давам съвети на бъдещи майки как да дадат живот на своята рожба.

Котке Марта, разбирам разочарованието ти и импулсите да напуснеш страната ни. Аз имам подобно усещане, понякога болезнено осезаемо, но породено от много различен проблем. Парадокс, с който не мога да се справя, и който ми носи много негативи в ежедневието. Въпреки че на хартия равото е на моя страна.

Съгласна съм с бъръльо-бъръльо .
Имам чувстово, че голяма част от подкрепилите петицията си мислят, че се подписват против секциото, аз а до колкото разбирам не е това основната идея. Вероятно прочитат заглавието и дотам.

Ами всъщност точно това е акцентът - да се изясни кой е по-добрият начин в ОБЩИЯ случай, като в същото време е ясно, че общовалидни правила няма, т.е. ако по някакви причини става дума за изключение, тогава да се търси друг вариант. Ако не си съгласна с тази позиция, няма как да ти хареса петицията, съжалявам.

По отношение на горчивия вкус, съжалявам, но отказвам да нося отговорност за това кой, какво и как пише. Не е честно наистина да се слагат всички под един знаменател, а чувството за вина е нещо лично и едва ли може да бъде натрапено от непозната съфорумка, освен ако човек вече няма терзания в тази насока по една или друга причина. Ако някой не е избрал секциото 'от страх', а е направил информирам избор, не разбирам с какво би го засегнало изречението "все още има много неинформирани за последиците от спестяването на най-сладката болка в света, визирам тези които предпочитат секциото от страх" - в крайна сметка то дори не се отнася за него, нали така?

А за избора... каквото и да си говорим, истината е, че в момента единствените лишени от право на избор, са майките, които искат да родят активно, естествено, с минимална намеса. Те са тези, на които им се натрапва избор, за всички други варианти има много - и в държавните, и в частните болници. Затова и именно от тях (нас) тръгва тази инициатива, която обаче в крайна сметка ще бъде от полза за всички, когато се случи.

пп Заглавието е "За активното раждане" не е "Против секциото".

Е така, де. Не ми харесва и не я подписвам.
Но пък ми се струва удачно други жени да имат право на избор да родят както те искат и считат за правилно. За това и следя темата.
И Мария, недей да скачаш - не те карам да поемаш отговорност за чужди постинги. Все пак пиша много добронамерено в тази тема, от уважение към вас. И това, че някой ми натрапва нещо, не означава, че ще успее. Но пак не ми харесва.

Аз също ти отговарям съвсем добронамерено, бъръло-бъръло 

Прочетох петицията и се опитах да вникна в същината и. Но мненията не успях, стигнах само до 7 страница. Въпреки това ще си позволя да си кажа мнението с мисълта, че може да е полезно за авторите да видят и други гледни точки и евентуално да ги обсъдим. Петицията няма да подкрепя, но подкрепям всеки опит да се борим за правата си.

1. Ще се опитам да обясня част от негативните реакции. Струва ми се, че доста хора не разбират и не се опитват да вникнат в "чуждото мислене". А истината е, че просто хората имат различна чувствителност, представа, ако щете и мечта по въпроса. Това е като мечтата как да се омъжиш - някои са супер романтични и мелодраматични, а други- рационални и практични. Така е и с раждащите. Гледах една много известна акушерка в Часът на мама, която с голямо удоволствие обясняваше прекрасно естествено раждане, в което си е представяла морето, вълните, природата и никаква болка не е усетила. Разбрах нейната гледна точка, но също така разбрах, че ние с нея сме тотално различни. Просто тя е романтичката, а аз съм практична. Искам раждането на детето ми да е практично, организирано, без мелодрами. И по-скоро секциото ми дава такова усещане, отколкото естественото раждане. То ми е като сапунка - гледам да сменя канала. И опитайте се да разберете- не става въпрос за липса на информация, за насаждане на чуждо мнение или за промит от лекарите мозък, а за вътрешно усещане.
2. Информираността е хубаво нещо. Съгласна съм, че трябва да има план за раждането. И все пак очаквам много конфузни ситуации.
Самата авторка каза, че информираното съгласие е подписала преди секциото, дори не е знаела какво подписва. Много жени ще бъдат в подобно положение по време на раждането. Какво ще правят лекарите, когато трябва да се вършат манипулации? Очаквам безброй конфузи, забавяния и проблеми, докато се избистри практиката.
3. Доколкото разбирам тезата е, че сегашните болнични практики са по-рискови и с по-лоши последствия, поради масово използване на медикаменти и раждания секцио. И нещата ще се подобрят ако преминем към естествено раждане без лекарска намеса. Обаче ние нали точно оттам идваме- някога бабите ни са раждали именно естествено. И по вашата логика би следвало смъртността и усложненията при бебета и родилки тогава да е много по-ниска от тази сега. А това е пълен абсурд и ми се струва, че никой няма заблуди по въпроса. И може би затова доста хора са на мнение, че това, което предлагате може да се окаже по-вредно от сегашното положение. И въпроса не е в това дали сега всичко е перфектно (ясно е, че не е), а дали с тези стъпки ще подобрим или влошим още повече нещата.

Ще дам мнение и за раждането вкъщи. Четох аргументите по въпроса. Значи искате да е разрешено, понеже майката се чувства психологически по-добре в нестресовата домашна обстановка. Е да, болницата може да е далече, но риска от усложнения не е голям. Значи тук става въпрос за чисто психологически комфорт на майката. Понеже раждането вкъщи не подобрява рисковете по някакъв друг начин, а дори леко ги влошава ( в случай, че се окажете в този малък процент, при който ще възникнат усложнения изискващи лекарска намеса). И в такъв случай каква е разликата на тези майки, които искат да родят вкъщи с тези, които искат секцио по избор? И двата типа искат психологически комфорт с цената на известен повишен риск за бебето и майката. И ако са "лигли" тези, които не искат да ги боли ествественото раждане не са ли "лигли" и тези, които искат да си гледат домашните пердета? Не е ли по-добре да избегнем риска на домашното раждане, като просто направим приятни, домашно изглеждащи болнични стаи, в които да може да се ражда с акушерка, а ако се наложи лекарска намеса - тя е на едно повикване разстояние?

Апропо - има и друга теория за насърчаването на ражданията вкъщи в развитите страни - правителствата спестяват много болнични разходи.

подкрепям NBM , много хубав пост 
в поселдната му част все едно е писан за болницата, в която аз раждах - просто всичко е направено да се чувстват родилката и партньорът й комфортно. през повечето време са сами. разбира се, ако има проблем, има бутон и сестрата/лекарят ще дойдат. има условия да остане партньорът и през нощта. могат да се разхождат, да хапват, изобщо... някак свободно се чувства човек. и още на курсовете за родители, акушерката постоянно наблягаше на това: "те са там, за да направят този момент уникален за вас. вие сте си платили за това отдавна (плащайки данъци). никога не забравяйте кой на кого е в услуга". това мисля, е пътят, но... за съжаление тук опираме и до качество на медицинския персонал, което е много трудна тема 
между другото тук (в провинцията, в която аз раждах), където всякаква подкрепа се оказва за естественото раждане, вкъщи раждат изключително малко жени. предполагам, че е именно поради факта, че в болницата могат да се чувстват добре и в същото време да са защитени от евентуални усложнения 

п.с. теорията за спестените болнични разходи дори не е просто теория вече, а недолюбвана от болниците истина. също и правителствена политика в много страни. човешкият живот се удължава, но с това и разходите за скъпи изследвания и лекарства. съответно, доста здравни системи започват да изнемогват. тукашната също 

NBM, благодаря за усилието, което си направила да изкажеш спокойно мнението си. Въпреки че част от нещата сме ги казвали, бих искала да коментирам:

1. Не отричаме правото на някой да е супер практичен и да иска секцио. Нееднократно обяснявахме защо сме против и до какво би довело подобно желание от повече хора.  Като "Естествено" нямаме нищо против платено секцио като информиран избор при липса на други показания за оперативно раждане, и в този ред на мисли, вече нееднократно писахме, че не ограничаваме ничий избор (макар че някои от нас смятат, че дори и то би следвало да има някакви ограничения, напр. минимална цена). Ако бяха съпоставими като алтернативи секциото и естественото раждане и всичко беше толкова просто и лесно, щеше да се предлага навсякъде. Истината е, че въпросът за секцио по желание не стои почти в никоя държава или пък сумите са баснословни.

2. Конфузни ситуации няма да има, ако майките се запознават предварително с всички възможни документи, които може да им се наложи да подпишат по време на раждането (в зависост от избрания начин/план на раждане), както и ако имат партньор с тях, който да може да говори/решава от тяхно име, ако те не са в състояние. Това е част от исканията ни.

3. Сравнението с миналото е крайно неудачно, доста неща са се променили от тогава, хигиенни и битови условия и прочее. Ако при сегашните условия приложим начините на раждане от миналото, мисля че резултатът ще е отличен. Но като цяло да се сравняват в момента нещата с това, което е било преди 100-200 години не е коректно.

4. Болницата също носи своите рискове в сравнение с раждането вкъщи - риск от вътреболнични инфекции за майката и бебето, при това с резистентни бактерии, риск от ненужни интервенции водещи до усложнения, които не би имало, ако майката си беше вкъщи и т.н. Спорен е въпросът кои рискове са по-големи, затова е редно майката да може да предцени кои рискове тя би искала да поеме. Не става дума само за психологически комфорт.

5. Да, част от аргументите за домашно раждане, по-малък болничен престой и прочее са свързани с намаляване на болничните разходи. Аз нямам нищо против това, още повече че в случая то ще доведе до подобряване, а не до влошаване на други показатели. Хем се подобрява ситуацията, хем се освобождава ресурс, който може да се излее в по-необходими и полезни области на здравеопазването. Не виждам какво лошо има в това.

NBM, говорим предимно за избор, а не за риск. В момента можеш да избереш да родиш комфортно със секцио,  но не можеш да избереш да родиш у дома или активно без медикаменти и манипулации. Ей това е основната разлика и Мими вече много пъти го обясни, последния - няколко поста по-горе.
Благодаря за подробния отговор иначе 

Може би трябва малко да се редактира първия постинг, където да бъде обяснено съвсем просто и много ясно , че става дума за право на избор, а не задължение. Мисля, че има доста неразбрали.

Мен никой не ме пита искам ли система и съответно - по-бързо раждане. А аз не исках. Обаче доктора бързаше, защото имаше среща във връзка със строежа на частната си клиника. Следеше цялата ми бременност, знаеше как съм родила другите две деца и беше наясно, че на мен система не ми е нужна.Виж за епидуралната упойка ме попита, но това, защото е платена Е, минах без нея, защото исках да следя процеса с цялото си тяло. Избора ми на раждане беше труден, защото вече бях родила увредено дете, като евентуална причина се посочваше естествено раждане в седми месец - по-меки кости на черепа, прищипване на нерв и евентуални последици.
Търсих всички За и Против естественото раждане и съответно - на цезаровото сечение, точно заради здравето на детето, защото това е най-важното, а не колко и как ще боли. Статистиките показват, че ускоряването на раждането посредством медикаменти, може да е вредно за бебето (свързва се с зачестилите случаи на хиперактивност и аутизъм). Раждането без болка също има своите негативи, заради пасивното участие на майката. Оперативното раждане не гарантира здраво дете. Децата, родени по естествен начин като цяло са по-активни, по-здрави и се развиват по-рано. В окултно отношение естественото раждане е тайнство, в което е закодирана съдбата на човека, а планираното раждане е груба намеса , която никой не знае за добро или за лошо се е случила точно в тази минута и секунда.  Може последното да ви се стори глупост, но като се има предвид интереса към хороскопите, не е без значение

NBM, ако си за правата и си прочела петицията, не виждам как може да си против.

По точките които си повдигнала:
2. не е никаква хамалогия да се иска разрешение за всяка процедура. Тука така се действа и няма конфузни ситуации.
А никой не може да накара жените да са информирани насила. То си е техен избор. Жалкото е че повечето прекарват повече време в изучаване на колички и креватчета, вместо да се информират отностно раждането. Но, пак, това всеки си решава сам.

3. Това не е теза, а е доказано, както е показано от прикачените към петицията проучвания (за тези които се интересуват). Изискванията в нея водят до по-добри резултати както за майките, така и за бебетата.

За раждането в къщи - то е въпрос на избор и няма нищо общо с декора на мястото. Но защо да не е подкрепено като опция? Особено след като е доказано, че не е по-рисково от раждането в болница при една нормална бременност?
При всички случаи трябва да се промени подхода на лекари и акушерки, защото ако се продължи както сега, едва ли има пердета или меки канапета които биха подобрили ситуацията.

Освен в скандинавските страни, не съм чувала за други които насърчават домашното раждане. Прекалено много пари се правят в болниците за да се стигне до там.

ljuboznatelna   
Напомни ми да напиша нещо за раждането от гл. точка на еволюционната педагогика, но по-късно, когато ще мога да пиша и с двете си ръце че сега на едната дреме бебето, а това ми затормозява мисловния процес 

NBM, проблем с информираното съгласие възниква изобщо, защото в България се злоупотребява с него. То си е една чиста формалност, с която обаче де факто делегираш на мед. персонал всички права над себе си, детето си и хода на раждането  Което е такъв гигантски абсурд и безумие, че думи нямам. В другите държави инф. съгласие също се подписва, НО никой не го схваща като разрешение да своеволничи и да игнорира правото на пациента/родилката да бъде информирана и да направи информиран избор. В Германия (оттам имам опит) се обяснява дори елементарна манипулация като вземане на кръв, отделя се време на всеки пациент, обясняват се детайлно интервенциите, отговаря се на въпроси, ако възникне проблем, има време да се реагира, има алтернативи... Разбира се, раждането може да бъде доста екстремно преживяване и затова всичко това трябва да се случи предварително, да е обсъдено и лекар и родилка да имат план за действие, с който и двамата да се чувстват уверени и спокойни. Ама това означава някой да ти отдели час-два-пет от скъпоценното си време по време на бременността още, да ти изслуша страховете и желанията и да те запомни, а не да иска да те претупа на конвейр. Оттам възникват въпроси за уважение към личността, професионална етика и т.н., в които сега няма да навлизам... В Германия в инф. съгласие са описани и всички усложнения, които могат да настъпят вследствие на всяка интервенция, вкл. смърт и те се обсъждат от лекар и пациент, както и поведението на мед. персонал в такава ситуация, когато наистина се налага да делегираш всички права над себе си на някой друг. Това се прави, хем за да е спокоен пациентът, че е в добри ръце, хем за да е наясно лекарят какви са му отговорностите. И никой не би си позволил да изземе правото ти на избор и решение, освен в крайно спешна ситуация, с което обаче не се злоупотребява.

В БГ ти тръсват един наръч документи, където са описани на мед. език някакви манипулации, които не разбираш (но не и възможните последствия от тях, нито индикациите) и ако недай си Боже поикаш да прочетеш или имаш въпроси, някой започва да ти се кара, че не е твоя работа. Подписвай и давай да даваме 

Ще помоля една приятелка в Берлин да ми изпрати техните информирани съгласия от АГ-то, евентуално ще ни свършат работа като примерни образци. У нас, подписвайки информирано съгласие, декларираш съгласието си всеки да постъпва с теб, както пожелае. За информираност и дума не може да става.