Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

 На 25.08.2008г. в 23:00ч. си легнах и след няколко минути усетих леко пукване,секунди след това изтече малко вода,станах и събудих майка,защото ми е първо раждане и не знаех какво трябва да очаквам.До към 00:30ч. си стоях в къщи,болките започнаха да се усилват и тръгнахме към болницата.Няколко минути след 1:00ч ме приеха и  настаниха сама в стая с два пръста разкритие.Не мина много и започнаха адски болки,започнах да викам силно и акушерката дойде,каза ми да не викам толкова,защото имали нужда от почивка,но болките бяха толкова силни,че не можех да се сдържам,след няколко минути дойде и Д-р Лазаров  и ми каза” Какво си се развикала има и други болни тук.”и излезе.Към 2:30ч.дойде пак акушерката и започнах да и се моля за някакво болкоуспокояващо,а тя ми каза ,че нямало такива медикаменти за родилки,поисках да родя с цезерово сечение,каза ми ,че тук не правели да съм отишла в Пазарджик.Погледна ме и видя,че е изтекло доста вода,имаше и кръв и ми каза „Айде ставай да мерим тоновете.”,отговора ми беше,че ако стана бебето ще падне,а нейният”Айде,не се лигави ще ти помогна.”.С нейна помощ станах и отидох до родилната зала,там ми каза да се качвам на магарето,когато се качих имах чувството,че главата на детето се подава и не съм се лъгала,когато мина пред мен ,за да вземе коланите ме погледна и на бегом повика доктора,който си е чел вестника и си е подремвал в стаята за почивка/майка ми  го е видяла през прозореца-като съм влязла в стаята са я изгонили вън и са й казали да дойде към 6:00ч./. Докато му слагаха ръкавиците измърмори”Мама ти да еба,от къде се намери да ми дойдеш тук,не можа ли да идеш в Пазарджик”,застана пред мен с ръце на кръста и ми каза като усетя напън да му кажа.За мой късмет веднага имах напън и не знаех „ох”ли да викам или „имам напън”.Казах им ,че имам напън и наведнъж с бебето ми изтекоха и водите.Лесното мина,започна да ме шие.Външните шевове почти не ги усетих,вътрешните боляха много,а на клитурните едвам се удържах за масата.Отново ги молех за упойка,предложих да си платя,а отговора беше същият. От болка много мърдах и Д-р Лазаров ме удари два пъти по крака и каза,че ако продължавам да шавам ще ме боли още повече и ме попита дали искам пак да ме удари.Издържах болката и ме оставиха 2 часа на масата,краката ми замръзнаха.Докато си лежах там,доктора си коментираше,че никой не ми обяснил какво да правя и затова толкова съм се мъчила.Аз се питам,този лекар вместо да си чете вестника и да спи по време на работа,не можа ли да дойде да ме погледне и да ми обясни какво да очаквам.Към 5:00ч. санитарката ме закара до стаята,помогна ми да легна и ме попита”Майка ти няма ли да почерпят?”казах й,че ще почерпят,когато дойдат към 7:00ч.,а тя остана много разочарована,защото смяната й свършвала тогава.Казах й,че аз няма да си тръгна днес и,че със сигурност ще съм тук до следващата й смяна,тогава ще я почерпя.Към 6:00ч.дойде една ромка/родилка/да ме види как съм и да ми каже,че след малко ще минат на визитация и после ще донесат децата.станах поизмих се малко на мивката в стаята,имаше баня ,но беше под всякаква критика,пообърсах се с мокри кърпички и седнах да чакам.Дойдоха,измиха ме,доктора ме попита дали съм ходила по голяма нужда и си тръгнаха,след 15-тина минути една жена влезе в стаята с бебешко шише пълно с вода,даде ми детето и излезе.Родителите ми дойдоха и донесоха чанта с бонбони,кока кола 2л. и пакет с кафе,занесох ги на доктора и му казах да се почерпят целия персонал,а той каза „добре”и си я занесе в стаята,в последствие разбрах,че никой друг не знае за тази чанта и взехме по една на акушерката и на санитарката.Цял ден никой не дойде в стаята,сама си я повивах и сменях памперси,Вероника изпи цялото шише с вода и към 21:00-22:00ч. започна да плаче много,тогава пак дойде другата родилка и й даде да суче,защото аз още нямах кърма,в полунощ взеха децата.В 5:00ч.пак ромката ме събуди и пак същите процедури,към обед отидох да питам сестрите защо нямам кърма и едната ме стисна за гърдите и каза”О,ти до довечера ще имаш мляко,ако няма с какво да я храниш ела да ти направим адаптирано мляко.”.До този момент не знаех,че предлагат и другото момиче я кърмеше,отидох,направиха ми,дадох на детето веднъж,а тя повърна два пъти,млякото стоеше на зърна и колкото и да друсах шишето не се разбиваше.Изписаха другата родилка и за мой късмет кърмата ми тръгна.Следобед отидох до тоалетната и когато се върнах погледнах към леглото на детето,една котка спеше до нея,направо изтръпнах цялата.Изгоних животното и гушнах Вероника,едва тогава ми направи впечатление,че върху парчето плат,което играеше ролята на чаршаф е пълно с косми,не съм очаквала такова нещо и не бях се заглеждала преди това.Малката спа на моето легло докато майка ми донесе чаршаф от вкъщи.Казах на една санитарка какво е станало,а тя ми обясни,че на долния етаж била кухнята и затова се въртели наоколо.На вратата на терасата имаше някакви ресни,толкова ли е зле болницата ни та не може да си позволят да сложат мрежи,като знаят,че в леглата  на бебетата спят котки?След тази случка,вечер спях по 4-5 часа и цял ден очите ми бяха във вратата да не се намърда пак някое коте при малката.На четвъртия ден доктора каза,че се възстановявам бързо и го помолих да ме изпишат.Когато ме взимаха близките ми носеха торта и безалкохолно,пак за почерпка.Прибрах се в къщи и си казах,че в най- красивият миг от живота ми се случиха най-грозните неща,които могат да се случат на една родилка.Казаха ми да отида след 7 дена да ми махнат външните конци,отидох при моят гинеколог Д-р Л.Щ.,невероятно внимателен лекар.На 16.09.2008г.отидох пак при моят лекар да ми маха вътрешните шевове,като ме погледна се учуду колко много шевове имам.Като станах ми показа конците,направи ми впечатление,че имат много възлиКоментарите за шиенето ми бяха,че върху шитото е шито.Сега съм решила или да нямам повече деца,или ако ми предстои второ раждане да е секцио.Бях чувала,че наричат Д-р Лазаров касапин и че биел ромките,но не мислех ,че наистина се отнася така с пациентите си,на всичкото отгоре е и завеждащ  на родилното отделение.Наистина много съжелявам,че на отидох в частна клиника в Пазарджик,просто си мислех,че навсякаде докторите си гледат работата както трябва,но съм грешала.След като свърши всичко ми казаха ,че ако съм била дала стотина лева на доктора нямало да ме боли.Моя позната ми каза,че била доволна от същият лекар,но докато ми разказваше за раждането на сина й ми каза и ,че иконата в родилното била от нея.Моя съученичка също не се оплака,но в последствие разбрах,че майка й работела там.С две думи обръщението на Д-р Лазаров към мен"От каде се намери да ми дойдеш тук,нито съм те виждал ,нито те познавам,аз ще те израждам" ми се разясни.
 

 

a sega da podpisvam li?