Броколите и карфиолът, заедно със зелето, репичките, пореча, брюкселското зеле, рапицата и руколата принадлежат към семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Те съдържат вещества, които са полезни за зрението (витамин А, лутеин и зеаксантин), за здравината на капилярите и имунната система (витамин С), за изграждането и възстановяването на тъканите (фолати).
На графиките по-долу са показани съдържанието на витамин А, лутеин и зеаксантин, фолати (витамин В9), витамин С, калций и желязо за 100 g сурови броколи, брюкселско зеле, карфиол, зеле, репички и рукола, сравнени с препоръчителния дневен прием*.
* Източници: Ciqual 2005, USDA 2007
В сравнение с останалите представители от групата, броколите и руколата имат по-високо съдържание на калций и желязо.
Всички посочени представители на семейство Кръстоцветни са характерни с това, че са с високо съдържание на вода и са нискокалорични, следствие на относително ниското съдържание на въглехидрати и липиди.
Те съдържат и представители на специфичен за семейството клас химични съединения, наречени глюкозинолати. Именно на наличието на тези вещества (открити са повече от 120 глюкозинолата) се приписват противораковите свойства на някои кръстоцветни.
Глюкозинолатите (-тиоглуцизид-N-хидроксисулфати) са водоразтворими вещества, които след хидролиза се превръщат в изотиоцианати. Последните са предмет на изследване във връзка с противораковото им действие. Глюкозинолатите и/или хидролизните им продукти са познати с фунгицидното и бактерицидното си действие.
Концентрацията на глюкозинолати зависи от вида на кръстоцветното, от факторите на околната среда, от частта на растението, стадия му на развитие, съхранението му след откъсване, начина му на приготвяне.
Установено е, че съдържанието на глюкозинолати е различно дори в рамките на един и същ вид. Особено богати на глюкозинолати са броколите, като 100 g от тях съдържат цялата препоръчвана дневна доза, независимо от различията.
Глюкозинолатите се превръщат в изотиоцианати благодарение на мирозиназата, която се съдържа в самото растение. Установено е, че хидролизата им може да бъде осъществена и от чревната микрофлора на човека.
Епидемиологични изследвания показват, че при повишена консумация на кръстоцветни има статистичеки значимо намаление на риска от рак на дебелото черво и панкреаса. Изотиоцианатите имат различни механизми, чрез които се осъществява антиканцерогенното им действие. Основният механизъм на действие е индуциране на ензими от фаза II на обезвреждането на карциногените (например, глутатион-S-трансферазата). Други механизми включват инхибиране на ензими на активацията на канцерогенезата, увеличаване на апоптозата и спиране на клетъчния цикъл на делене и т.н.
Кръстоцветните срещу различните видове рак
Рак на устната кухина
Изследванията за антиканцерогенен ефект върху рака на устата, ларинкса и фаринкса, свързан с повишената консумация на кръстоцветни са противоречиви. Според едно от тях, повишената консумация на карфиол в продължение на 10 години е обратно свързана с риска от рак на устата. Две други изследвания показват статистически-значимо намаляване на риска при бели мъже и чернокожи жени. Изследването при бели жени и чернокожи мъже не са показали статистически значима зависимост.
Рак на хранопровода
3 от общо 6 изследвания показват обратна връзка между консумацията на кръстоцветни и риска от рак на хранопровода.
Рак на матката
5 изследвания показват обратна връзка между повишената консумация на кръстоцветни и риска от рак на матката.
Други
Рак на стомаха, рак на белите дробове – ефектът от повишената консумация на кръстоцветни остава неизяснен.
Рак на панкреаса – според едно изследване, рискът от рак на панкреаса намалява с 50% при повишена консумация (повече от 4 порции седмично) на кръстоцветни.
Рак на дебелото черво – има изследвания, които указват зависимост между консумацията на кръстоцветни и рака на дебелото черво, но са необходими още изследвания по темата.
Съществуват повече от 30 изследвания за връзката между риска от поява на рак и повишената консумация на растения от семейство Кръстоцветни.
Използвана литература: «Crucifères et cancers», Reynal, 2007, Fondation Louis Bonduelle
Виж целия пост
На графиките по-долу са показани съдържанието на витамин А, лутеин и зеаксантин, фолати (витамин В9), витамин С, калций и желязо за 100 g сурови броколи, брюкселско зеле, карфиол, зеле, репички и рукола, сравнени с препоръчителния дневен прием*.
* Източници: Ciqual 2005, USDA 2007
В сравнение с останалите представители от групата, броколите и руколата имат по-високо съдържание на калций и желязо.
Всички посочени представители на семейство Кръстоцветни са характерни с това, че са с високо съдържание на вода и са нискокалорични, следствие на относително ниското съдържание на въглехидрати и липиди.
Те съдържат и представители на специфичен за семейството клас химични съединения, наречени глюкозинолати. Именно на наличието на тези вещества (открити са повече от 120 глюкозинолата) се приписват противораковите свойства на някои кръстоцветни.
Глюкозинолатите (-тиоглуцизид-N-хидроксисулфати) са водоразтворими вещества, които след хидролиза се превръщат в изотиоцианати. Последните са предмет на изследване във връзка с противораковото им действие. Глюкозинолатите и/или хидролизните им продукти са познати с фунгицидното и бактерицидното си действие.
Концентрацията на глюкозинолати зависи от вида на кръстоцветното, от факторите на околната среда, от частта на растението, стадия му на развитие, съхранението му след откъсване, начина му на приготвяне.
Установено е, че съдържанието на глюкозинолати е различно дори в рамките на един и същ вид. Особено богати на глюкозинолати са броколите, като 100 g от тях съдържат цялата препоръчвана дневна доза, независимо от различията.
Глюкозинолатите се превръщат в изотиоцианати благодарение на мирозиназата, която се съдържа в самото растение. Установено е, че хидролизата им може да бъде осъществена и от чревната микрофлора на човека.
Епидемиологични изследвания показват, че при повишена консумация на кръстоцветни има статистичеки значимо намаление на риска от рак на дебелото черво и панкреаса. Изотиоцианатите имат различни механизми, чрез които се осъществява антиканцерогенното им действие. Основният механизъм на действие е индуциране на ензими от фаза II на обезвреждането на карциногените (например, глутатион-S-трансферазата). Други механизми включват инхибиране на ензими на активацията на канцерогенезата, увеличаване на апоптозата и спиране на клетъчния цикъл на делене и т.н.
Кръстоцветните срещу различните видове рак
Рак на устната кухина
Изследванията за антиканцерогенен ефект върху рака на устата, ларинкса и фаринкса, свързан с повишената консумация на кръстоцветни са противоречиви. Според едно от тях, повишената консумация на карфиол в продължение на 10 години е обратно свързана с риска от рак на устата. Две други изследвания показват статистически-значимо намаляване на риска при бели мъже и чернокожи жени. Изследването при бели жени и чернокожи мъже не са показали статистически значима зависимост.
Рак на хранопровода
3 от общо 6 изследвания показват обратна връзка между консумацията на кръстоцветни и риска от рак на хранопровода.
Рак на матката
5 изследвания показват обратна връзка между повишената консумация на кръстоцветни и риска от рак на матката.
Други
Рак на стомаха, рак на белите дробове – ефектът от повишената консумация на кръстоцветни остава неизяснен.
Рак на панкреаса – според едно изследване, рискът от рак на панкреаса намалява с 50% при повишена консумация (повече от 4 порции седмично) на кръстоцветни.
Рак на дебелото черво – има изследвания, които указват зависимост между консумацията на кръстоцветни и рака на дебелото черво, но са необходими още изследвания по темата.
Съществуват повече от 30 изследвания за връзката между риска от поява на рак и повишената консумация на растения от семейство Кръстоцветни.
Използвана литература: «Crucifères et cancers», Reynal, 2007, Fondation Louis Bonduelle
най-после някой започва толкова важна и полезна тема! Благодаря за инициативата! Успех!!! 
А в какъв вид са най-полезни зеленчуците - освен сурови, разбира се:) 
