Връщат вечерния час за учениците!

ще е за добро,трябваше да стане още преди години.

Според мен дори и да влезе в сила никой няма да спазва този закон.В момента съм ученичка в елитна гимназия и мисля,че татуировките и пиърсингите са най-малкия проблем.

И аз съм бягала от училище и майка ми ме е прикривала-бягала съм от тежко контролно,била съм без домашно и какво от това?Не знам дали някой е влизал в час,за да види за какво изобщо става въпрос.

Лиляна, знам какво разбират под "делегиран бюджет" в момента управляващите. Нали съм писала: "Туй, че у нас е възприета за пореден начин уравниловка не е чудно, социализъм е все пак. Може и по този въпрос да се помисли. Да се определят и други критерии за конкретизиране размера на субсидията."- можеш да го прочетеш в предходния ми пост на същата страница. Не греша никак, правя разграничение как е по настоящем и че не е задължително да е така- въпрос на управленско решение.
Идеята, която обсъждам, макар и мимоходом, е по- различна- делегиран бюджет по принцип, а не в случая, означава да се предостави право на орган или лице, стоящо по- долу в административната йерархия, да се разпорежда самостоятелно с бюджета си. Затова има първостепенни, второстепенни, дори третостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Винаги преди ми е било странно- училищата са юридически лица по ЗНП, но директорът не може да се разпорежда със средствата, това го правеше общината. Начинът за определяне на този бюджет може да е най- разнообразен и НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в случая той да се определя от броя ученици в училището, просто в момента нашите управляващи са приели тази идея, този принцип за определяне и конкретизация на размера на бюджетните кредити по отделни единици, който начин лично за мен е не много правилен.
Всяко година да речем общините гласуват бюджетите на разпоредителите с общински кредити от по- долна степен и методът за конкретизация за размера на финансиране не зависи само и единствено от работещите /в един музей или библиотека, примерно/ или обслужваните от тях граждани.
Въобще правителството обича, понеже е по- лесно, да съчини някакъв метод, да ограничи, да изравни, да постави под общ знаменател, без да отчита редица други важни фактори.

По темата- последното, което бих направила, е да прикрия нарушения, извършени от децата ми, да ги поощря, да ги възнаградя за тях. Това е най- лесното и най- погрешното, понеже ако днес аз го направя, утре животът ще ги санкционира според каквото си надробят.

Има значение дали детето ти е избягало от час един-два пъти на годината или се случва често.

Абсолютно съм съгласна с написаното, ние си имаме една много хубава приказка за "мечешката услуга", прикривайки детето си му правим точно такава.
Спомням си когато аз бях ученичка и все още имаше поведение, една от нашите учителки сама предложи сина си за намаление на поведението... за да му покаже че е сбъркал, и на всички нас, че всеки трябва да се плаща за грешките

Да,наистина не е решение.Но все пак няколко дни от без училище не са голяма загуба.
Сега съм 12-ти клас и не виждам никакъв смисъл да ходя на училище.

Защо да няма смисъл? Толкова ли е зле положението?
И ние през последната година в гимназията нямахме много мерак за ходене на училище, защото си мислехме, че сме възрастни хора. Вярно, че не ни стягаха откъм дисциплина като предишните години, но не ни прощаваха за материала и изискванията. Знаеше се кой какво готви за кандидатстване, матури и т.н. Точно последната година беше най-натоварена.

Аз и в 9-ти не виждах смисъл да ходя, ама ми се налагаше. Нямаше никакъв начин мама да ме покрие, по-скоро на класната се молехме да не казва на родителите.  

При нас не е така.
По литература не ни готвят за матура,целта на госпожата ни е да си минем материала.По история сме със студентка,а шумът в час е толкова голям ,че е буквално невъзможно да чуеш нещо.
Общо-взето,ако седна да си уча вкъщи нещата по литература,които съм взела на уроците ми ще има много по-голям смисъл.

Така, както го описваш може би наистина вкъщи ще си научиш качествено. При всички положения няма да се даваш. Покрай теб може всичко да се събаря, но животът си е твой и няма къде да избягаш от постъпките си.

Ами не,няма.
Предишната ни госпожа беше просто перфектна-предподаваше невероятно добре и беше невероятен човек,но след стачката напусна.

Мелиса, а не смяташ ли, че и вие, като ученици, сте отговорни за промяната, която търсите? Ако 3-4ма от класа се правят на отворковци и не ви оставят да учите, другите 20 защо им се давате? Не е ли възможно по някакъв начин вие да определяте реда в клас, а не те?