Римувам!

  • 33 041
  • 727
# 465
Има и такива дни,
в които малката прашинка на душата
подмята се на северния вятър.
Неистово  се блъска в шепота
на хиляди безмилостни снежинки.

В такива дни
не знам какво да правя с себеси.
Залутано се търся в огледалото
но образът ме мрази, ненавижда.
И в джоба не намирам сетен къс надежда.

Защото има дни,
в които сърцето ти е пяло до премала
очите ти са гледали небето,
а слънцето е светило за теб.
И времето дошло е за разплата.
Виж целия пост
# 466
В такива дни си казваш, че щом имало е други,
слънцето навярно пак у теб ще се събуди.
Че няма отворени за хубаво очи,
които времето докрай мени.
Да изживееш тъмното не е беда,
животът не е единствено добри слова.


Огледалото, е ясно, пак ще те познае,
макар различни образи понякога жестоко да чертае.
Познатите черти ще видят предишните очи.
Виж целия пост
# 467
Да, така е, няма всеки ден усмивки,
букети с рози, дъхъв аромат....
Тъгата често ни заобикаля -
това за съжаление е факт.

Но да успееш пак да се събудиш,
да се усмихнеш и.... да продължиш.
Всред болката - надежда да откриеш
и пак да бъдеш някой ден щастлив!

Виж целия пост
# 468
А аз се мъча от собственото ми безсилие
да вкарам волево усилие
и да променя зависимости неприятни,
които нанасят на здравето вреди вече безвъзвратни.
За физическото иде реч,
цигарите направо са си сеч.
Мразя се, че пуша от ранни зори
и даже студът на терасата никак на навика ми не вреди.
Виж целия пост
# 469
Да Валери, цигарите са мор..
От ден на ден веригите край теб затягат,
вредят ужасно, но уви -
не всеки го съзнава ...и греши, когато с тях се утешава.

Освен цигарите обаче има
и други, тъй обвързващи неща....,
които пречат да намериш свобода...и да откриеш себе си.

Залъгват те, предлагат ти илюзии,
красиви блянове....а после, що??
Върти се омагьосаното колело и няма край..

Обаче, има изход, той е в тебе.
Огледай се, навън е тъй красиво, макар....понякога и сиво.
Вземи боите, четката, рисувай....и украси безцветните мечти....

А после, .....после полети...!    bouquet
Виж целия пост
# 470
Знам това, но винаги е хубаво да ти го кажат пак.
Че всичко се редува - светлина и мрак.
Дори, когато съм щастлива най
едно на ум се крие във ума ми,
в света ни стар така се случва
нарушаването на баланса се изключва.


Виж целия пост
# 471
А всъщност знаете ли, смисъла на мрака,
не е, че в него болката те чака,
не е защото след щастие навред
да бъдем тъжни идва ред.
За мене мрака е възможност,
да се преборим с нашата тревожност,
и да намерим тези сили,
които в себе си  сме скрили,
които само в  тъмнината,
изгряват, за да осветят душата.
Уви, за да видим своята си светлина,
наоколо ни трябва тъмнина.
Не е жесток светът, че в мрака ни люлее,
той дава ни възможност да изгреем,
и за това за тъмното в живота ми се уча да благодаря,
то повод е от мене да давам светлина. 
Виж целия пост
# 472
Да има и такива дни,
в които макар и натежали от премъдрости
отново се превръщаме в деца
и пак невярващо с сълзи в очите търсиме
не можем да се разделим с една мечта

Да има и такива дни
когато в огледалото,откриваш слънце в своите очи
и други,тогава виждаш само празни сухи кладенци
тъга и болка,нищо не блести

Да има и такива дни
когато падаме и мразиме се ,че пълзим
а после зъби стискаме,изправяме се,продължаваме
с надеждата,че в правилния път вървим

Да има и такива дни
когато спомени,нахлуват в теб и нежно те горят
и сладко е,а същевременно кървим от невъзможности
да върнем времето назад

Но продължаваме напред мечтаем,търсим
нали премъдри сме и знаем -истината е една
само в смъртта има живот,само в лъжата истина
и само в мрака светлина

Виж целия пост
# 473
adams, прочете мислите ми някак...
  bouquet
Виж целия пост
# 474
Сериозна тема, многолика, сложна
и няма техника измислена, приложна,
която да изпъстри в тонове златисти
палитрата на тези тягостни, тревожни мисли.
На мене някакси въобще не ми допада
идеята, че от високо винаги се пада,
че щастието си всеки път ще трябва да платя,
че след радостта ще трябва да опитам и тъга.
Да, няма спор, природният баланс
везните сложил е в живота наш,
но има нещичко, което можем да направим
и с лошите моменти да се справим.
Това е мисълта - всесилна и способна
да преобърне равносметката прокобна.
И не че фактите ще сътвори по начин някакъв различен
и че света ще подреди по метод хармоничен...
не, тя е способна само твоят поглед да пооцвети,
а май светът оглежда се там, в нашите очи.
* * *
adams, моите адмирации!
Виж целия пост
# 475
Пак в тази връзка - тази сутрин мойта дъщеря,
ми направи показно: преди да тръгне на градина,
сложи розовите, сладки, детски очила
и към "грозното" место замина. Grinning
Виж целия пост
# 476
Абе, знаех си, че на римите в отбора
събрали са се мъдри хора.

Един приятел скоро ми написа:
"В загубите намираш по-лесно път към себе си ...
докато в победите не можеш да останеш сам"

Това подкрепя версията  на Ели
светулката в нощта се вижда най-добре
дори и от очите ослепели
отдавна не поглеждали навътре.

Но предпочитам да се съглася със Луисил
не може всеки път, усещайки блаженство
да мислиш после как ли би се издължил
това ще те докара до безумство.

Така че зачеркнете го реда последен
на по-предния ми пост нереден.
Отказвам аз да плащам сметки
колкото и тез моменти да са редки.

Адамсе, възрастта ти  крехка не попречи
животът да наблъскаш в редче.

само в смъртта има живот,само в лъжата истина

Аре, наздраве.
Виж целия пост
# 477
Кафето аз докато си пия , успях да ви намеря и открия .
Изпратих моите с усмивка
и седнах , в себе си погледнах
какво видях , ах тъй небрежно
навън е бяло , снежно
умора , бръчки
искам да съм у дома и да слагам съчки
в моя дом , в прегръдка нежна
за майка ли тъгувам или за минал ден , когато
тъй не съм разбрала , какво е да обичаш до премала .
Виж целия пост
# 478
Природата днес сякаш нещо не е в час,
с дъждовните и снежни дами вятърът играе валс,
но някак арогантно, грубо, даже непохватно,
върти ги в кръг - насам, натам, а после пак обратно.
Танцува ми се и на мен под звуци романтични,
пристъпвайки на пръсти в тактове ритмични,
в салон от миналото - с полилеи и завеси тежки,
без да ми пречат авантюрите на вятъра лудешки.
В големите прозорци тихомълком ще надничам,
в сърцето ми обаче лудост друга, знам, ще тича...
Дали пък вятърът не е нещастно, лудо влюбен,
а ний без капчица разбиране да го обиждаме със "бурен"...

Виж целия пост
# 479
Днес от сутринта,
една песен нежна ми е във ума,
и на Lyusil прекрасните слова,
ако ми позволи със нея искам аз да озвуча.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия