Римувам!

  • 33 041
  • 727
# 480
Ели,
Напълно импулсивно, без конкретен повод и причина
написах тази приказна история... но ти надмина
тази невинност, даже семплост на стиха,
с мелодия, която, вярваш ли, ми спря дъха!
А моята идея беше просто по-различен тон
във песента на сутрешния, грозен стон
от дъжд и сняг, и вятър неприятен, леден...
благодарение на теб той се превърна във вълшебен!

Виж целия пост
# 481
lyusil,какви красиви рими
на Ели нежната мелодия
студени,снежни вихри вън
и танц на зимна меланхолия

Танцува ми се танц за влюбени
със допир нежен,с усещане неповторимо за една жена
танцуват с вятъра  чувства стари,нови копнежи сбъднати,несбъднати
и аромата на парфюм примесва се с искри от старо,отлежало вино
хармония и ритъм,блуждаещи и галещи слова
Виж целия пост
# 482
Lyusil, тази сутрин и аз се изненадах,
защо пък точно тази песничка подхванах,
тя спомен ми е много свиден от едно дете,
което като героинята Анастасия се зове.
Но след като видях картината, която тук си нарисувала,
усетих сякаш, че със тази песен си римувала.
Виж целия пост
# 483
Lyusil  и Ели, с вашите ветрове
към тайнство зимата пое.
И върнахте ми бялата илюзия,
красива, истинска прелюдия.. разказана с думи, музика, мечти

Реших аз тази сутрин, че мъжката му сила, на вятъра,
се е явила, за
 да изживее
нормалното си правото да дивее. И колкото и да е бясна,
не може никак да ми стане тясна,
щом на снежинките в този танц им е уютно,
навярно такова може да бъде и нашето си утро.
Така, подготвихме шейна и шапки
и тръгнахме  с бодри крачки
на малкият човек да му показваме,
за зимата приказки в бяло да разказваме.
А вятърът с любовните си доброволки-
снежинките- решиха, че страстта си трябва да я скрият
очите ни с мокро да покрият.
Романтична е играта им, Lyusil , всеки миг е техен си и  много им е мил.
Иво възмутен повтаряше "няк, очи", не знаеше, че от зимата понякога боли..
Приземих историята красива
така обичам тиха зима..
да пада кротко сняг
и вятърът да е  обичащ, но и благ.
Виж целия пост
# 484
Ех, adams, заразяваш ме със романтично чувство,
а напоследък пазя се от туй изкуство,
че ежедневието изисква ме обикновена
а от романтика в мен боли и после тук в рими стена.

 
 

Виж целия пост
# 485
Ели, подсети ме за нещо на М. Башева
"Непримиримите "- .......Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)

А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!Чакаме нови!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.

И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.


----
Някои неща са доживотна присъда
или награда, не знам...Не, не съм от тях,
но доста хора тук са.





Виж целия пост
# 486
Да, Ели, същото почувствах тази сутрин аз,
че романтизмът напоследък в мен не е "у нас",
че ми се пише нещо истинско, не проза в рима,
а лирика - мистична, тайнствена, любима...

Получи се, поне така почувствах този стих
и романтизма в мене тихо и познато приютих
съвсем не търсех нещо смислено, голямо,
а просто мъж, на пода със коляно
или пък нежна, пееща девица
в очите със онази пламенна искрица...

Не е от времето, то само се оказа ключа
такова вдъхновение аз да получа.
Сега се връщам малко по-различна в битието,
защото дадох мъничко и на сърцето.
Виж целия пост
# 487
Не,Ели,романтиката не е страшно чувство
май някъде по-горе lyusil написа,на мисълта за странното изкуство
и за онази стратегия мила
да можеш слабостта да превъзпиташ в сила

От вчера ме сърбят пръстчетата на Летяща да отговоря
и точно тук и сега ще го сторя Heart Eyes

Летяща,когато прочетох твоите рими
не псалми за смисъла на живота исках да наредя
а просто написах това ,което почувствах-истински и непреодолимо
а крехката ми възраст ме научи
че много по трудно е да обичаш,да прегърнеш
лесното е да захапеш като куче
Виж целия пост
# 488
Пратете малко сняг насам, при нас!
Тук само вятърът вилнее -
не знам защо, но и небето се сивее...
А вътре в мен е цветно - как дните си да оцветя отвън?

Проблясва лъч...но после се изтрива.
И после пак...и ето, пак изчезва.
Къде отива?Крие се от мен?!
Ще те намеря, ще те скрия в себе си и няма да те пусна - лъч.
И ще ме топлиш всеки ден, ще се усмихваш нежно, ще ми светиш.
Нали? Красиви ще са тези дни, когато ти си тук.
Ще мога да посветя и на другите...!

Ей тази песен е в сърцето ми:
 http://www.youtube.com/watch?v=1NoIJglsGms&feature=related
ех, колко романтично......!




Виж целия пост
# 489
Валерка,
Точно тази Непримиримост се правя, че нямам,
защото ме тласка да бъда отчайващо пряма,
а и "към земята строго отвесни"
делата понякога са неуместни.
Не съм от поетите тъй вдъхновени,
но съм от тези дето ходят ранени,
защото немогат със света да се примирят,
не могат и с нищо да го променят.
Но казвам си сигурно има някакъв смисъл,
щом в себе си нося таз убийствена мисъл.
Сега съм решила, че дори и само с мечти,
пак помагаме на Земята да се промени.

***
Сега се връщам малко по-различна в битието,
защото дадох мъничко и на сърцето.

Да добавя само, че и на нашите сърца,
ти даде нещо с твоите слова.  Hug
Виж целия пост
# 490
Eли,дълбок поклон
определено си го заслужаваш
Да знаеш-непримиримост плюс истинска любов
дори мъчително,но винаги ще побеждават
Виж целия пост
# 491
...  времето спряло, а навънка е бяло
и така е уютно във този фотьойл.
Чета ви вече тридесет и три страници
а иска ми се да бъдат поне сто...

Прекрасни сте момичета,
но уви, за благодарност не ми достигнаха римичките   bouquet
Виж целия пост
# 492
adams, мерси, но без поклони "пор фавор"  Laughing
 приятно ми е няма спор,
но с егото си съм започнала борба,  bash
а тез поклони го подклаждат, та за това...
А инче си прав, че побеждават,
но вижда се това, чак най - накрая,
по пътя  си боли, когато нараняваш,
неща, с което не искаш да се примиряваш.
Виж целия пост
# 493
Понякога надигаш гордо главата и се примиряваш ,
но друг път като мен , просто с кюфтета се залавяш .
О , ден , като този
беше преди четири години пълен с рози
мъжа си в гражданското аз заведох
и в моя път лекичко поведох .
В живота бурен заедно да бъдем
през пролетта , през есента
на тази чудна моя изживяна и сбъдната мечта .
Виж целия пост
# 494
Здравейте, мили! Във форма стихотворна, кратка,
ще споделя, че вчера вкусих аз победа сладка.
След случки всякакви и перипети пак от сой,
нададох силен, вътрешен, победоносен вой,
че вложих труд, старание, а на места и зор,
но стана! Дипломирах се най-после за шофьор!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия