Римувам!

  • 33 041
  • 727
# 510
Канех се и аз нещо светло да напиша,
но след последните ви постове и аз въздишам...
Дано душата й да във мир да си почива,  Flowers Rose Flowers Rose
дано на злото сметката му да излезе крива.

В такива времена живеем,
че пред такива случки често разтърсени немеем.
Дано да има някакъв огромен смисъл,
че всички иначе загубени сме и без път и мисъл.
Молитвата ще отправя за всички по Земята, 
дано да видим скоро във тунела светлината, 
и да открием, че пътят ни към нея е един,   
и в мир и в обич да го извървим .Амин!  Praynig
Виж целия пост
# 511
Темата напреднала-напреднала.
Аз съм изостанала-останала.
Трудно сетивата си бих впрегнала
и за рими плетки хванала.

Да въртя и суча възели
лицево и опаково плетене
По ми е приятно като стихове,
вашите редове да редя в пъзели.


Виж целия пост
# 512
Ми ето ме - реших да го направя точно днес -
да наруша мълчанието тук след тъжната ни вест...
макар че трудна е, не е чак непосилна таз задача,
ще пиша... и с по-бодри рими ще закрача.

Навън типично женско е - ту мръщи се, ту пък се смей,
а днес родена е сестричката ми, ей...
на нея беше посветен и първият ми, недодялан стих,
отдавна беше... римуващо сърце във мен открих.
Виж целия пост
# 513
Мъжлето снощи - юбилей празнува,
цялата компания лудува
без много да умува
и викове,и крясъци,и музика,и танци
ех,готино ни беше,
но свърши вече.......
днес отново по задачи
всеки вече крачи.
Виж целия пост
# 514
Изтичат дните
като вода намерила пролука
по уж устойчиви повърхности,
и няма как да ги стопираш,
да опазиш ценната им същност.
Задраскване от пишещата им по нас история
и то не се приема.
И чудя се коя е в крайна сметка онази велика аудитория,
която от тази безвъзвратност филми прави
и се забавлява?
Дали е жури или просто гениален мозък?
Виж целия пост
# 515
Като в игра на болен мозък се въртим
и Смисъл търсим, виждаме, ловим,
отказвайки и викайки: "Абсурд!
Не е възможно аз да съм в ръце на луд!"
Виж целия пост
# 516
За Смисъла сте заговорили отново,
за мене той обърква всяко слово.
Безсмислени изглеждат ми отдавна дните,
дори не ровя вече във следите.
Живея си олекнала без Смисъл,
освободих се от онази мисъл,
която искаше живота да нарежда,
в зависимости всичко да подрежда.
Днес имам само себе си и нищо друго,
откривам, макар и да звуча не малко лудо,
че всяко претежание тук на Земята,
ни иска за отплата Свободата.
И някои плащаме цената
и доброволно си оставяме крилата,
нали обичаме да притежаваме,
дори от обич да се престараваме.
Така минават дните,
а във небето, вперени очите,
си мислят "Боже, смисъла къде е?
Защо света мълчи и тъй немее?"
Но чуло повика в сърцето,
решава да ни приюти небето,
едно след друго всичко ни отнема,
за да не стои пред нас дилема:
"Дали да си остана на Земята
или да полетя във Небесата?"
Така, когато нищо веч не притежаваме,
най - хубавия дар в света познаваме-
Свободата, да живеем тук на таз Земя,
без да плащаме цена.
Виж целия пост
# 517
Ех, Ели, трогна ме отново!

Това, което си написала е...
някак силно и реално - има Смисъл и живот,
и вяра, и надежда - и ето... всичко се подрежда.
Излизаш от безсмислието сиво със усмивка.
Рисуваш, преоткриваш и мечтаеш....и живееш
тъй както ти се иска.
И никой няма право и не може да ти отнеме порива.
Усещаш ли ,че можеш да летиш дори и без крила?
Възседнала мечтите си, с крилата на надеждата.....
Светът е много по-красив така!
Виж целия пост
# 518
Бел, съгласна съм с това, което си написала
с картината, която си описала.
Може би смисъла крилата си да скриеш
е във това, че после ще откриеш,
че и без тях ти можеш да летиш,
достатъчно е в мисъл да го сътвориш.

 
Виж целия пост
# 519
Чета ви, но не мога да ви пиша,
че римата ми нещо май издиша...
Не мога с реч красива и премерена
да изразя, че съм безкрайно неуверена.
Тревожа се за бабешки неща
и в тях за миг затваря се света.
Таз нощ сина ми хукнал е на ски,
а вън ужасен сняг вали, вали..
И всичко в мен на топка се е свило,
децата се ни всичко най-по-мило.
Виж целия пост
# 520
Бабилия, недей така,
ти знаеш за Божията Ръка,
че ден и нощ над нас тя бди,
за да ни пази от беди.
Виж целия пост
# 521
студено, духа , мрачно е навън
а трима мъчат се ка'т в сън
свещичка жълта да запалят,
забодена във гроб висок.
баща, приятелите двама
със шепи правят те заслон,
на пламък малък непокорен
да го запалят в стъкления дом.
приказват думи празни
ей тъй на вятъра летят
замълчат ли идат мисли разни
и сълзи в очите им блестят.
жесток е Ръката сякаш (според мене)
наказвайки баща за син да прави гроб.
дано пък мене ме пожали
от някакъв такъв урок.

.....

Бабилия :
затуй са казали дедите:
нека да се случи туй
което мислят си жените
а не което е във майчин ум.
Виж целия пост
# 522
Благодаря ви, толкова сте мили.
Пристигнали са "спортните дебили".
Виж целия пост
# 523
Ах, мили хора идвали са тука! Няма как -
захващам книжчица под мишчица, провлачвам крак
и в темата посядвам пак, с любимото еспресо със сметана,
в компания приятна римите отново да захвана.

Навън е пролет вече и съвсем по женски маниер познат,
при нас е слънчева, а снеговита е в съседен град.
Приветствам я, дано сърцата и душите ни разлисти
за повече усмивки, обич, топлина и чувства чисти.
Виж целия пост
# 524
И аз така надявам се Люсил,
уханието пролетно да разтопи сърцата ни.
Да вдъхнем аромата цветен, южнякът тих да ни помилва
и да си спомним, че живеем, не просто съществуваме....
Живеем и обичаме и сме обичани  Simple Smile !
След слънчевия блясък да потичаме
да украсим с цветя косите си...
Ех, Пролет, колко си приличаме ....!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия