Римувам!

  • 33 041
  • 727
# 525
Eй, какво се случва с тази тема,
римуващ мързел явно ни обзема.
Какви са пролетните ви надежди,
отиде ли си зимата от римите ви преждни?
Ели, сглоби ли своя свят,
намери ли опорна точка,
даде ли и на непростимото мъничко отсрочка
Смисълът е фикция на човешките ни мозъци,
в природата е всичко ясно и някак опростено-
щом дъжд вали, значи небето нещо го боли
и трябва своята печал да изживее,
за да може после слънце да изгрее.
А ние  все си дращим по всяко състояние,
да го изпълним с някакво по- призвание,
не можем кротки да стоим,
все мерим с аршин. 
Така де, исках едно "здравей" да кажа
Поздрав, днес ми се слуша това http://www.youtube.com/watch?v=Qh-I_j-zjKU&feature=related
още http://www.youtube.com/watch?v=3d26SDY95Ww&NR=1
Харесвам Брегович като излъчване. Някаква балканска лудост,
черпя ви с нея.
Виж целия пост
# 526
valerie, почерпи ни, не само с песен, но и с рима,
дано и в други сутрини такова вдъхновение да има.

Опорна точка, аз отдавна съм намерила в небето,
но нещо разума, не може да се примири с сърцето,
че го влекат го все трудните пътеки,
че само търси мрак и там да свети.
И напоследък все със себе си аз споря,
баланса търся и за него все говоря,
когато с ум, душа, сърце и воля,
отдаваме Любов в простора.

Но стига съм ви занимавала със мен,
навън е слънчев хубав ден,
на всички пожелавам ви да полетите
и дните да пресътворите.

Виж целия пост
# 527
Валерка, във балканската ми, позасъхнала душица,
с Брегович пусна не струйка, а речица,
че тече във вените ми кръв от духова Берковска
и ритмите прилягат ми като на пясъка рогозка.
А пролетта пристига по-скоро с характерната умора,
може би от времето /защото сив е днес просторът/,
усмихва ме природата в трогателното си протягане,
но цял ден аз очаквам времето за лягане.
Виж целия пост
# 528
А пък аз не мога да заспя,
обзели са ме мисли носталгични
по спомени далечни, незатихнали.
Как с времето да споря? Как да му кажа - спри.
Не виждаш ли, че искам да отдъхна скрита в поляна от мечти,
 не виждаш ли...!
Но времето е прагматично, точно
и не желае да даде отсрочка.
Не го задържат милите ми думи.
Сълзите ми не го разчувстват никак...
Не може да го стопли и смехът ми.


Виж целия пост
# 529
пролет идва
всичко веч ухае
(понякога та чак и се не трае)
бръмчат пчели
излезнаха мухи
а на мен главата ми гори
остана още малко да приключа
и по сериозно ще се включа

Виж целия пост
# 530
На времето часовникът е неуморен, с кротко "тик" и после "так"
отмерва безпогрешно, а с годините като че забързва леко такт
и няма връщане, бутончето "назад" проядено е сякаш от ръжда
ами нормално е - не знаете ли колко стар е той - колкото света.
Понякога от егоизъм чист, напълно по стандарт човешки
аз искам на безгрижието преди да чувам крясъка лудешки,
живее ми се въпреки сериозността на възрастта и дните...
а отговорностите бърчат вежди и ме поглеждат пак сърдито...

Виж целия пост
# 531
Къде сте тръгнали за време да говорите!
(и с "баба си" не дръзвайте да спорите)  Laughing
Та вие сте все още в дните луди,
все още са и нощите ви пеперудени.
Я моля, всички вирвайте главите
и спомени събирайте за дните,
когато с кротка радост и умора
ще гледате любимите си хора.


Виж целия пост
# 532
Привет римуващи сестри и братя!
Днес официално зимата изпратих.
Навън сега е време чудно
и пред компютъра се заседявам трудно,
че ми е влезнала муха в главата
навън подготвям за цветя лехата
тревата чистя от иглички, съчки,
от плодните дръвчета махам пръчки,
разрових розите, "паричките",
около тях кръжат и трудят се пчеличките,
оформих с ножица чемшира, храстите-
все още градинарски са ми страстите.
Виж целия пост
# 533
Вали, вали, вали и пак вали...
не спира този дъжд пороен.
Дъжд от пепел и надежди посивели.
Дъжд от счупени усмивки, изкривени.....

Не мога да се върна, все пътувам
в измислена страна далечна.
Там вече пролетта разцъфна,
там слънцето се смее и ме гали..
Красива съм, щастлива съм, играя си със облаците бели.
Летя със вятъра свободна и безгрижна..

Как да се върна  в сивия пейзаж,
в мъглите гъсти и дъжда пороен.
Разтварям си чадъра, но ...вали не вън, а вътре....

Виж целия пост
# 534
О, Бел, разбирам те прекрасно,
Но знай, че облаците вътре са опасни-
те правят слоестото настроение,
те цапат в сиво нашето ежедневие.
Затова ти пращам лъч-усмивка
да разкъса облачната ти обвивка!

Виж целия пост
# 535
Бел, искам да напиша нещо хубаво,
макар да знам, че ще е глупаво
без да познавам на проблема същността
да утешавам твоята душа.
Понякога обаче ако не достатъчно,
то поне е нещо нечие приятелство.
Подадена ръка, подкрепа, стих -
това изпращам в ромона дъждовен, тих.
Виж целия пост
# 536
ОБИЧАМ ТЕ!
не ща аз да римувам!
Обичам те!
Макар понякога и да ревнувам!
Обичам Те!
Бъди това, което си!
Защото само ти за мене СИ!
Виж целия пост
# 537
Във мене снощи също заваля...
Проливен дъжд окъпа насъбрала се тъга.
Обаче аз не блеснах във усмивка чиста,
остана си душата ми по старому петниста.

Виж, днес ме радва друго настроение,
ефектна песен, прекрасно мъжко откровение...
Да, струва си човек не само с себе си да контактува,
да, има и чудесни поводи да се римува!


Виж целия пост
# 538
Дъждът се стича и отмива болката..
Когато спре - отново слънцето изгрява.
Така би трябвало да е,
но не винаги се случва това, което трябва....
След сълзите не винаги блести дъга в очите.

Благодаря Люсил, Лъчиста, все пак лъчите ви ме стоплиха!
Не мога да изтрия миналото, не мога времето назад да върна.
Ще трябва да се справя - няма начин.
По- лесно е с приятел в труден час - благодаря, че имам си и вас   bouquet
Виж целия пост
# 539
Да, има правило такова, но някога вали със дни...
Да, има слънце и дъга, но бавят се, уви...
Да, има бъдеще, но Настоящето нали е важно...
Сега вали и не е чисто, а е студено и е влажно...

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия