? към младите шофьори(КИ) - 2

девойки, вече трети ден шофирВам по софийските улици, внимавайте!

 

Няколко часа след вчерашния ми пост се наложи да размразя книжката си  и да изляза с колата. Извънградско нощно шофиране, сама  . Справих се блестящо  и потвърдих подозренията си, че съм загубила тренинг. Вземам се в ръце обаче  .
Днес отново съм планувала излизане - ще закарам децата на село    
Ламята неСпаскa , имаш късмет, че не шофираме в едни и същи географски ширини 

ПП: само на мен ли ми се струва, че никой не спазва ограниченията за скоростта в и извън населено място 

И аз тия дни карах до Дупница и обратно- кой ти спазва, братче??? Само аз сигурно!
Шофирането ми- става, ама паркирането 
Обмислям да си викна пак инструктора, щото и детето ми се смее   

Не ти се струва-истина е.

Как не я намерих тази тема преди година и половина, когато си взех колата и се престрашавах да карам сама. Колко щяхте да сте ми полезни, дори и само да споделя с някого големите си вълнения на начинаещ шофьор.... Не се страхувайте момичета, най-добре карайте сами, внимателно и лека полека, всичко ще си дойде на мястото. кураж на начинаещите!

То само ограничението да беше 

Ох, да ви се оплача - тъкмо тръгнах да карам и колата ми се развали. Просто й е дошло времето - заден амортисьор ще сменяме...

Здравейте момичета!
От доста време не съм писала, защото не съм и шофирала. Зимата, в големите поледици, замразих колата и си пътувах само с маршрутки. Тези дни обаче с това разкошното време и след доста опявания от страна на мъжа ми трябваше да се прежаля. От миналата събота мога да се похваля, че вече съм активен шофьор - даже и детето возих. Ходихме двете в събота сутринта до манастира св. Мина, извън София. Паркирах така, че да мога да се измъкна - с разстояние от 2 метра между моята и предната кола. За моя изненада обаче се беше намерил някакъв отзад да се лепне за бронята ми. 5 минутки маневри и потене - измъкнах се. Даже и малката ме похвали - Мамо, ама добре си се научила и се смее  . Учудващо за мен като цяло с шофирането се справих блестящо, не изгаснах нито веднъж, даже и един автобус изпреварих. И полицай на околовръстното ме спира, но като ме видя човека каква съм трепетлика не посмя и документите да ми поиска, какво ли си е мислил, че може удар да получа . Тази сутрин също съм мобилна - закарах си детето на детска градина, паркирах в близост до нея и се довлякох в офиса, навръщане маршрута е същия. Лошото е, че в центъра няма къде игла да пуснеш, та камо ли да паркираш. Е това са моите патила. Желая Ви здраве и безаварийно шофиране  !

Здравейте и от мен!
И аз в последно време се опитвам да шофирам и колкото повече го правя толкова повече осъзнавам, че съм зле...
През почивните дни си викам няма да има движение и тръгнах от Орландовци за Овча купел, леле такова движение по Константин Величков и през пиковите часове няма. Препотих се сто пъти.
Мъжът ми каза, че добре съм карала, но да ви кажа имам чувството че всичко се развива покрай мене с голяма бързина, а аз съм като олигофрен със забавени реакции. Престрояванията са ми просто кошмар, не мога да предценя къде точно се намира колата отзад.
Направо вече се чудя, ще се науча ли или само с мъжа ми трябва да карам?

Ще се научиш, когато спреш да караш с мъжът ти 

Lara, взела си ми думите от клавиатурата  .
Докато има някой край теб едно, че съобразява по-бързо за някои неща заради натрупания опит и ти се чудиш защо не си се сетил сам.

Знам, че сте прави! И аз си мислех точно това...но пусто много ме е страх от неизбежните грешки!
Ще се опитам да се престраша и да не карам сама само в квартала!

Айде и аз да се запиша най-сетне и да разкажа за себе си. 

Взех книжка бременна в 6 месец. Много зле бях обаче, карах от време на време с мъжа ми, но като цяло много ме беше страх, ужас просто. След като родих пак карах от дъжд на вятър, пак само с мъжа и все така зле карах - не можех хубаво да сменям скоростите, колата постоянно гаснеше, тресеше се, да не ви обяснявам как спирах. 

Преди един месец обаче купихме кола за мен.  Исках автоматик, но мъжът ми ме убеди за кола със скорости. Мислех, че никога няма да се науча .... качих се, покарахме малко с него при резиденция Бояна - тази кола се оказа вълшебна. Скоростите и са страхотни, никакви проблеми нямах, даже после и до в къщи карах направо. Продължих да карам с мъжа ми, когато отивахме някъде заедно. Много бързо свикнах, останаха само някои забележки - дупките, паркирането, излизането от гаража.

Относно дупките - много внимавам уж, и имам две-три сериозни влизания в дупки, на всичкото отгоре мъжът ми постоянно ми повтаря да не натискам спирачката докато минавам през дупка, за да не изкривя дисковете, а аз продължавам да го правя. 

Паркирането - ей, заради това са големите ни караници. Чакам сега да ми монтират парктроник, надявам се да ме улесни в някаква степен. 

Излизането от гаража или по-точно наклонът - Имаме подземен гараж, тясно е и трябва доста да се маневрира, за да се излезе, наклонът на излизане е доста голям, има и тухлени стени отстрани. Колата ми е дизел, трудно вдига обороти и ако не дадеш достатъчно газ и не отпуснеш съединителя както трябва - гасне. Веднъж аз даже не разбрах, че е изгаснала колата, натискам газ и съединител, а тя като тръгна надолу...изпаднах в паника и казвам на мъжа ми : "Тази кола не е наред, нещо и става" и продължавам да натискам газта, а той добре че ми каза да вдигна ръчната.  И така - като излизам от гаража, излизам с много газ и доста бързо, за да не вземе да загасне колата, а това е опасно, защото няма видимост и преди края на наклона трябва много да се намали - не се знае дали няма да се появи някой човек, куче и т.н. На всичкото отгоре като излизам с много газ нагоре ме е страх да не ударя случайно колата в някоя от тухлените стени отстрани, абе шоу просто.  Ако някой знае къде има наклон, без много движение, където да мога да потренирам на спокойствие без опасност да ударя колата някъде или да ударя някой човек - ще съм много благодарна да ми каже.

И последно за карането с придружител - мислех, че никога няма да се осмеля сама да тръгна да шофирам. Но ми писна накрая - мъжа ми само ме стресира с тези дупки, все правя разни глупости от много мислене, когато съм с него. Шофирала съм и с баща ми - той пък ми повтаря да не ми пука за дупките и все в дясно да си карам. Пък аз заради мъжа ми в лявата лента си карам и то сравнително бързо - и накрая от толкова съвети много започнах да се нервирам. Така че от два дена сама шофирам, с детето отзад. Малката заспива почти веднага в колата или гледа навън, аз карам спокойно - идилия просто.


Подкрепям - мен за това ме беше страх, мислех си ами ето мъжът ми как съобрази тази ситуация, аз не бих се сетила, как да тръгна да карам сама. Не е така обаче.  Когато караш с по-опитен шофьор и разчиташ много на него - аз все питах в тази ли лента да остана, за да завия на ляво, тук ли да завия, да изпреваря ли сега и т.н. Но то така не става да се научи човек.


Успех на всички от мен! Много се радвам като чета, как сте се престрашили да карате сами, как сте паркирали и т.н., защото знам и при мен какво вълнение и радост ми носи всеки малък успех и напредък. 

хоп и аз в отбора

книжката ми отлежаваше едно 6 години
от това лято имам едно волво
престраших се да го карам едва зимата, че ми писна да мръзна и да чакам 2 автобуса до работата
както казва мъж ми, хем си новак, хем в зимни условия се пусна (а тук зимата е тежка и дъъълга из тези лапландски ширини)
имам късмет, че сме малко градче, а и шофьорите тук имат друга култура, много са по-спокойни, няма го вечното бързане като в София

но май ще замразявам колата за лятото, че се глася на колело тогава

обаче засега ми върши супер работа
и почва да ми харесва шофирането
преди 5-те км до работата ми костваха нервна криза
ставах ужасно червена от нерви
вече няма такова нещо

но е вярно каквото лазвате - най ми е спокойно като съм си сама
има ли компания и много се дразня и сякаш съм неуверена тогава

хайде успешен ден, шофьорки

Подкрепям - напълно . Докато се мъчех да шофирам с мъжа ми - бях много зле, ама много (треперех като лист, сърцето ми подскачаше лудо, не виждах и не чувах нищо около мен). Той определено спомагаше за притеснението ми с безкрайното си мърморене и непрекъснатото викане. От както се качих сама, нямам проблеми, дори страх не изпитвам. Паля и не си задавам въпроси от рода: Сега на този светофар дали ще мога да тръгна? Тука ляв завой как ще направя? Сега на коя скорост трябваше да превключа? и от сорта. Просто си пускам музичка по-силно и не ми пука. Относно паркирането - не го докарвам, ама никак. Даже два дни по ред паркирам на паркинга пред блока както ми дойде - никой не ми се сърди ( всички ме познават и знаят, че отскоро съм шофьор). Случи ми се вече един съсед да ми паркира колата - даже го направи с усмивка  .