Това ли е адаптацията?

Стига бе, защо тормозите детето да го давате на такава ясла. Това не е никаква адаптация, а чист кошмар. Детенцето ти не е готово за този вариант. Според мен даването в детски заведения под 2г. и половина е твърде рисковано, тъй като основите на психическото равновесие се градят до 3. Не случайно това е и възрастта, когато детето е укрепнало да се отдели от семейството си и да се социализира в колектив. Така че обмисли варианти-детегледачки, неплатени отпуски на теб и съпруга ти например, помощ от роднини или приятели. Но ясла-не!Смяната няма да помогне-само ще увеличи стреса и ще задълбочи проблема. Като стане на 3 ще видиш ще е друго.

Ясно е, че има проблем в тази ясла и е много хубаво, че имаш възможност да спреш детето си от там.

Включвам се само за да отбележа, че дори и в хубава ясла с много внимателни лели, някои деца на 1-2 години много трудно свикват.  И съм много съгласна с Джуди, че не трябва да се търси адаптация на всяка цена.  Мисля, че аналогията със свикването със всякакви видове тормоз е много удачна.  Аргументите, че децата на 1-2 години се лигавят, глезят и манипулират като плачат от яслите не ги приемам.  Смятам, че толкова малко дете не може да манипулира.  То просто няма друг начин да изрази чувствата си освен с плач.  Моят син на 2 години не можа да свикне с ясла.  Водихме го само една седмица миналия септември.  Лелите бяха мили и старателни, но той си прекарваше 3те часа там плътно залепен до стената (за да не вижда чуждите хора и чуждата обстановка) и плачещ.  Това са думите на лелите.  Ние решихме да не му нанасяме травма и го спряхме.  Ако теорията за глезенето и лигавенето е вярна, това че се съобразихме с него и "отстъпихме" (както ни обвиниха някои близки) трябваше да доведе до още по-трудна адаптация и още по-голямо "лигавене" в детската градина, където го пуснахме този септември (точно така ни плашеха и предупреждаваха близките).  Но, разликата е огромна!  Детето се адаптира за 2-3 седмици, плачеше само на влизане, но сам ми казваше "айде, тръгвай мамо, аз ще се опитам да не плача". И сега вече е горд, че се е научил да не плаче и учителките са доволни от поведението му и от адаптацията му.  Тоест, за мен изводът е ясен-- на 2 години не е бил готов да е самостоятелен, но сега на 3 е готов.  Това няма нищо общо с глезене и налагане.

И накрая, по въпроса за психическите травми на малки деца.  Въпреки че е ходил само 1 единствена седмица, синът ми до ден днешен като мине покрай яслата (минаваме максимум веднъж на 2-3 месеца от там) моментално се сеща и казва "нали няма вече да ме оставяш тука?".  Нищо друго не помни така силно и ясно.  Явно дори и една седмица по 3 часа на ден са го травмирали до някаква степен.