4-та магрибска естетско - любопитна и ежедне&

Ако сте виждали марокански международни паспорти – зелени на цвят, сигурно ви е направило впечатление, че са написани на ръка – със черен писец, много архаичен и специфичен шрифт и съответно на френски. Няма как да не прави впечатление и това, че има и описание на заниманието на притежателя на паспорта: например „учител”, „лекар”, „занаятчия”, „домакиня”, „ученик”, „безработен”. Особени трудности правителството среща в това да опише професията на служители на хуманитарни мисии, кралската армия или служителите на НПО. Учащите, независимо от степента, на която учат са записани като „ученик”. Срещу това описание се противопоставят представители на граждански организации. Според тях, това е дискриминационна практика и реално хората, които са с непрестижни професии, или попадат в онези 3 споменати по-горе групи – НПО, армия, хуманитарни мисии, могат и да не получат визи или пък – да бъдат третирани със снизхождение.
Неправителствените организации настояват упоменаването на професия в международния паспорт да бъде премахнато. Лично на мен ми е странно в паспортите на възрастните хора не пише „пенсионер”, понеже такива в Мароко няма.
За правителството това е начин да се води статистика на заетостта и интереса към задграничните пътувания, а може би има логика, тъй като хора, които не са официално регистрирани или с неустановена възраст – родени някога си, записани в регистъра на ражданията на 4-5 годишна възраст или още без акт за раждане, няма да тръгнат да си вадят международни паспорти.

Другият проблем е, че паспортите са с 10-годишна валидност и ако междувременно социалното положение на притежателя на паспорта се промени, то не е гаранция, че паспортът ще бъде променен преди да изтече валидността му.

Още нещо смешно– отива мъжът ми в Съвета за документ – пише ми по интернет, че отива, и аз мислих, че ще го получи едва след седмица. Пише ми- взех го. И аз питам „Как го взе?” – „Ами платих всичките такси навреме, наоколо имаше хора с по-малко пари за такси и ми го дадоха веднага!” Като платиш таксите веднага, на момента, ти дават документа на момента.

Моите уроци по магреби стават вече много интересни – на синоними сме: например „Как си, мила сестро Катя?” /тук „сестро” е като биологична сестра, не по религия напр. „братя и сестри” – като питах „Как да казвам на сестрите?”.... понеже питах наред и си записвам: на майката на конника как, на бабата как, на братовчедките как, на братовчедите как /това е неизречимо за мене все още, и е много дълго/... и съответно на сестрите как, освен на име...и ми казаха „кхти  еди коя си” и „кхти еди коя си” – сестро еди коя си и сестри еди коя си. Та сме на „как си мила сестро......?”, „добре съм драга сестро.....” Или „аз съм доволна, че.... еди какво си, радостна, че ..... еди какво си и щастлива, че”...и.т.н., до 5 синонима в изречение да се изреждат. Или „бързо да дойдеш...”, „скоро да се научиш....”, „веднага да видиш....”
 
/Съответно и на мене сестрите ми казват „сестро....” и моето си име. Току се намери някой да каже, че Катия е ливанско име/. Другите ми казват „госпожо конникова” или „съпруго на конника”.
Другата седмица ще уча антоними – „бързо-бавно”, „близо- далеч”, „студено-топло”  и да правя изречения. Иначе се радвам, че не ме поправят на всяка 5-та минута – решили са, че ако така правят, ще се стресна и няма да говоря.
Ама ето каква лоша шега ми изиграва това - да говоря глупости.

В Мароко има още един много изобличаващ документ и това е „сертификат за бедност”. Той се дава на семействата в най-затруднено положение, които нямат достъп до безплатни здравни грижи: т.е. това са семейства, в които и двамата родители са безработни и затова нямат здравни осигуровки.

Сертификатът за бедност е много безнадежден документ. За да се издаде, трябва главата на семейството да декларира, че няма имоти и постоянна работа и да посочи броя на членовете на домакинството, броя на децата, записани в „семейното свидетелство” и съответно – техните актове за раждане. Това последното е невъзможно много на юг в Мароко, където, по селата, амазигските общности и земеделските райони няма практика всички раждания да бъдат регистрирани своевременно или някои изобщо не се регистрират.
Това е документ, който никой не се „натиска” да си вади.
 
Този документ дава правото на социални помощи и определен вид здравни грижи, но отнема повече, отколкото дава. Това означава, че момчетата в семейството трудно могат да се оженят извън общността /за момичетата същото важи/ – поради бедност и трудности, те няма къде да ходят да се запознаят с други момичета, интернет- чатовете и така разпространените сега и успешни запознанства по интернет са им невъзможни, а и може и да не знаят така добре френски или английски, за да завържат контакт и да го поддържат дори и по интернет – като няма пари за храна и сте 10 човека, кой ще ти дава да седиш дни и часове в интернет?
Ако някой се жени за член на родата – това може да се случи и се случва именно в тези общности – да не остане човека без жена, а и каквото има, да се запази в семейството все пак. За тези много бедни марокански общности важи неписаното правило, че който си е роден беден, си остава такъв.                     

Аз познавам едно такова семейство /даже дори и повече от „познавам”/ и са достойни хора, грамотни са, у тях е много бедно, но много чисто, здрави и чисти са, държат си много на семейството, но пък за онези от родата, които имат повече или много повече, означава, че трябва да се отделя, за да се покриват и техните разходи и това се случва ежемесечно. Сред повечето представители на тези общности, образованието не е ценност, понеже наоколо никой не е учил, никой няма работа, а и пак да си кажем – ученето е разход, който е убийствен, в сравнение с перманентната липса на средства за храна, транспорт и дрехи... и това, че могат СЕГА да се изкарат пари от носене на товари, работа на полето, чистене, строежи.
Даже бяха предложили още през май - да ми зачислят един човек от семейството им /далечни роднини са, не са ни непознати, виждаме ги всеки ден/, да ходи с мен, да ми помага, да ме наглежда да не ме притесняват. Това значи да не ме наобикалят просяци – и това не е толкова сериозно, а най-вече – да не ми подвикват други мъже!! Това е особено унижаващо честта на един женен магрибец. Представете си да минете покрай наш строеж или селски площад, покрай хамалите на площад „Македония” в София или покрай стоянката на такситата на едното от 5-те кьошета. Както те подсвирват, така да ми свиркат и на мене и да ми викат „бентииии” – „момиче”, „звинааа” – „красавице”, да ме ориентира, да ходим на пазар, като се срещам за проекти – да ме ориентират по улиците и да не се губя, да ме чакат, ама конникът зацвили и почна да рие с копита и каза, че си имам мъж, майка и сестри и не дава да се мотат други хора покрай мене, понеже аз още не разбирам арабски или магреби, и като подвиква някой „коя е тази?”, могат да разказват глупости и да се хвалят или нарочно да ме водят по улиците да ме показват, а аз да не мога да се оплача, понеже не знам откъде се минава напряко. Освен това можело нарочно да казват кога къде ще минаваме и така да ме показват без да е мъжа ми наоколо – като на изложба.
 
Сега пак повдигнаха въпроса, ама пак стана проблем, че ще ме показват и ще се хвалят и имам само майка му, 2-те сестри и една братовчедка за компания, тя е супер мацка – запознала се е с мъжа си по интернет, знае няколко езика, с бяла кожа, много красива и ходи с традиционни дрехи и класически хиджаб, а аз – се връзвам „модерно”, както казва конника. Тя има детенце де – не знам дали ще прекарва много време с мене.   

Ние с мъжът ми и жените у нас – баба, майка и сестри, сме се заели да подкрепяме именно образованието – на тези роднини, и често – и изхранването, но ни мислят за идеалисти, понеже се занимаваме с обучението – а за какво им е. Ние обаче още успяваме да удържим фронта и да даваме за учене, понеже не можем да понесем /и засега се налагам аз де/ дори и мисълта да седят изолирани и да се търсят пари за храна и наем – незабавните потребности са това, несъмнено – навсякъде по света.           
Преди няколко дни, правителството започна нова програма за здравна помощ, наречена RAMED. Първите участници са 420 000, а след време трябва да достигне до 8,5 милиона мароканци.
На Правителството на Мароко бяха нужни години планиране, за да започне новата програма за финансиране на здравната помощ. За начало, програмата започва в областта Тадла Азилал с 420 000 потребители.
За момента задължителна здравна осигуровка имат само хората с официални трудови договори, особено добре е уредено това за служителите на големите марокански фирми.
Безплатни здравни грижи има и за децата – при определени условия, онези мароканци, които са били в армията – има служба в армията за много бедни, но има и специални части и „компютърджии” в армията, които са с много добра схема с финансови компенсации. Други обществени кръгове също се ползват от здравни грижи при добри финансови схеми, но има и много хора, които поради бедност, нямат достъп до здравно обслужване и трябва, при заболяване, да си платят разноските или да се лекуват самостоятелно със средствата на традиционната медицина. Правителството предвижда след 11 месеца програмата RAMED да бъде национална. Общо от финансовата схема ще се възползват 6,5 милиона мароканци. Около 4 милиона от тях – живеещите в абсолютна бедност и 4,5 милиона – в неравностойно положение.
С новата услуга 62% от мароканците ще получат здравни грижи. Правителството е разработило ясни критерии за избираемост на потенциалните кандидати. За градските региони са важни декларираните доходи, жизнени условия, а в селските региони – личното имущество, а не доходите – понеже не са големи или направо няма доходи.
За участие в програмата отговорност носи на главата на домакинството – той /тя/ има за задача да попълни апликационната форма, да упомене броя на членовете на домакинството, в т.ч и онези, които са болни, непълнолетни, с увреждане, безработни – и без шанс да си намерят работа, неграмотни – много чувствителна тема, дори и има и графа „несемейни” – поредната чувствителна тема... „Какви са тези неща? Може и да се ожени/омъжи”.
Кандидатите, които отговарят на условията получават карта за 1 година. Така или иначе, издаването на този документ трябва да се заплати. Индивидуалната карта струва 120 дирхама на година = приблизително 10 евро, а семейната – 600 дирхама на година = около 60 евро.
Живеещите в абсолютна бедност получават карта с 2-годишна валидност. Таксата за издаването се плаща от местните власти, по местоживеене – отново е трудно да се установи кой къде живее постоянно. Повечето потребители живеят в гета и е утопия да се мисли, че всички ще имат адресна регистрация в тези временни картонени и кирпичени къщурки.
Новите здравни карти заменят сертификатите за бедност.
Правителството заделя повече от 57 милиона дирхама за първоначалната фаза на програмата. За 2009-та година, са предвидени 200 милиона дирхама = 75% от общият бюджет на програмата. Местните власт трябва да заплатят 6%, а потребителите – останалите 19%.
Лечението в частни болници не се заплаща от схемата, а само посещенията на държавните болници, поликлиники, и други правителствени клиники.   

Добро утро 
Много интересно за свидетелството за бедност ... и тъжно  Мисля че това богати да се женят за богати, а бедни - за бедни го има под някаква форма навсякъде по света.
Кате А, много скоро ще знаеш повече арабски от мен  Късмет имаш че мъжа ти иска да те учи. Моя мъж и така не започна да ми обяснява, а инак се надява да започна да разбирам арабските субтитри  че да можем да гледаме повечко ТВ канали 
Мента, г-жо , мерси че питаш за мене. Добре сме, бебето расте бързо като гъба Не се подчинявам на догми добре че няма баби покрай мен и излизаме всеки ден откак е навършил 8 дни. Яхия в кенгуруто, каката под ръка и всеки ден ходим на люлките  Тук най-сетне температурите позволяват разходки на открито.
Здрасти Белбей ! На нас не ни признаха религиозния  брак, та кандидатствахме за 30-дневна виза. Въпреки че дубайското и йорданското консулство ни увериха че ще го признаят Все пак, като подавахме документите, секретарката в консулството взе копие на българския превод на брачния документ и ни увери, че е невъзможно да му откажат след като е съпруг на българка. Прави се покана в общината от някой, който се намира в България. В случая - беше майка ми, за целта трябваше да изготви данъчна декларация и извадка за соц. си осигуровки. Бърза поръчка отнема 3 работни дни и струва около 192 амер.долара, а нормална отнема до 10 работни дни и струва 82 долара. С такава виза мъжа ми трябва да влезе в България до 30 дни от издаването и има право на престой до 1 месец. Визата трябва да е готова във вторник, иншаалла - ще ви държа в течение.
Ако имате цивилен брак, визата на мъжа ти ще е безплатна и ще може да стои до 6 месеца на година в България. Брака трябва да е регистриран в България, където издават свидетелство за брак на български език. Регистрирането може да се направи с пълномощник - пълномощното се заверява в бг консулство.
За бълг. власти обаче, всеки брак сключен в арабска страна е религиозен - защото по правило всеки съдебен документ в арабията започва с В името на Аллах, Милостивия , Милосърдния.
Тези два вида визи не дават шанс за получаване на постоянно пребиваване в Р България. Ако ви интересува последната опция , трябва да кандидатствате за виза Д - това не знам точно как, но е по-сложно.
Надявам се че бях полезна.
Някой има ли новини от Свеър?
Поздрави на всички  

al-Yashbi' , само така да расте мъника - като гъба! А на теб не ти ли е трудно без помощта на бабите? Снимката в подписа направо ме разтапя 
Не е за вярване през какво трябва да минете, за да ви дадат виза  Стискам палци ви палци за вторник 

Кате, вчера съм те чела като приказка за лека нощ  За документите и на мен не ми звучи надписването им с професия  Ами, на личната карта какви данни изписват, напр. народност или религия пишат ли? Тук това го премахнаха неотдавна, пак във връзка с човешките права  За моя радост 
А антоними и синоними пък ми звучи все едно много си напреднала с езика. За сравнение мога да ти кажа, че аз след първото ниво иврит само положителни думи знаех, а отрицателните - не! И като ми е зле, не знам как да го кажа, трябваше да казвам "не ми е добре"; думата "мразя" също не я знаех, не че съм искала да я казвам, но и я нямах в речника си, вместо това знаех "не обичам"... ей, така говорех първите месеци 

За сертификата за бедност също ми беше интересно - обаче аз до какъв извод стигнах - хем не го дават лесно, хем не го искат много  Иначе проблемът с ученето сред бедните е универсален - защото винаги на тази прослойка хора им се налага да излезнат да работят рано. Но все пак Мароко е в Африка и на мен ми се струва много напреднала страна, защото с бедни съседи е трудно да дръпнеш, имам предвид на ниво макроикономика, но нещата са свързани... На теб не ти липсва ентусиазъм и активност, дано реализираш плановете си за обучение и за помощ в тези насоки   

Свеар и аз я чакам с нетърпение да разкаже за раждането, за приема на бебечо от останалите деца... Ако някой знае нещо, нека сподели докато тя се поосвободи и се върне към форума 

Кате, тук фризьорите слагат едно мароканско олио - с много приятен аромат е и косата добива невероятен блясък от него.
В Интернет попаднах на това: http://www.moroccanoil.com/

Дали не съм пропуснала, ако сте писали за него? Ползва ли се в козметиката там?

азул!
 
кате ,направо пиши фразите дето си споменала, 4е си нау4ила -така ще е полезно за вси4ки с интерес към езика! така,4е дава й и на нас  уроци по марокански!
мента, имат много мазила,наистина се 4удя! след  като се окъпят и се омазват, така не им хвър4ат косите! линда е с  хвър4аща коса и като я заближе  свекито с маслото и става като супер  тънка и пригладена, аз досега не видях да помагат за нещо друго , поне нея я плескат по-4есто! тя е с много суха коса и се къса от в4есването ,завързва се и слагам бласам за изправяне! като се омазни  се реши по лесно! но хубавите коси мисля,4е са си ген! имат  многомазни коси, но изтощени от сешуарите и дефризажа, просто умират да са с прави коси и да са руси, просто ужас! затова омазняват косатаза да няма обем!

Кари-..не знам дали ще може да ми се побликува поста..но ще се пробвам.
Ето ти песента за която ме питаш...не го прави Скрито-тази тема е НЕ само за Мароко...тя е за целия Магреб.Влизай и смело питай за песни особенно- на всички ще е драго да ти отговорят и да ти преведат и от арабиски на бг...


Та-ето е песента
http://www.youtube.com/watch?v=zpnlPNXse9A
Dima version arabe!!!

Захо е алжирка-от град Оран.Завършва в столицата училище по изобразително изкуство ...Но семейството и  заминава през 1992 в Канада,където започва и музикалната и кариера
ето ти и думите на песента
Paroles de Dima (Version Arabe)

Toi qui me croyais vide et sans coeur
Ton visage je le connais par coeur
Je n’ai pas osé car j'ai eu peur
De le dire m'aurait porté malheur

T'es mon pire et t'es mon meilleur
Notre histoire est poussée amère
Je porte le poids de mes erreurs
Toi ici et moi ailleurs,
Si loin de toi, j'toublie pas
Où je vais je te vois
C’est comme si t’étais là
Près de moi

Je t’ai dans la peau et Dima
Je pense à toi

[Refrain] x2 : dima dima dima,h'ta fatou
aâliyaéch'houdi liyamou'loukan loukan,jat dénya s'riiiratéjmaâna f'chi lilaktaât
l'bhour oumazalbari nénsak

Tous ces sentiments qui m’oppressent
Me trahissent mais
c’est tout ce qui me reste
J’cause du tort dès que je me sens testée
Et mes caresses
finissent en maladresse

T’es le matador et moi le taureau blessé
Je t’adore et je te déteste
C’est un peu tard car le temps presse
Je fais face à ma détresse
Si loin de toi, j'toublie pas
Où je vais je te vois
C’est comme si, t’étais là
Près de moi
Je t’ai dans la peau
et Dima, Je pense à toi.

[Refrain] x2 : dima dima dima,h'ta fatou
aâliyaéch'houdi liyamou'loukan loukan,jat dénya s'riiirat'jmaâna f'chi
lilaktaât l'bhour oumazalbari nénsak

Ето и Захо-

ух..дано ми се побликува поста...Станаааааааааааа
Аз лично е харесвам повече с този клип- http://www.youtube.com/watch?v=zKQo74-mPxc&feature=related

Момичета, здравейте!   

Със съдържанието на документите в Мароко и не-признаването им в България, именно защото всички започват в „в името на Аллах, Милостивия, Милосърдния”, както вече ал-Яшби писа, имаме проблеми и ние, но ще се оправят нещата скоро, Иншалла.
А, Яшби, колко хубаво, че разхождаш твоето красиво момченце още от мъничък. А как е Мони? Какво стана с нейната сватба – със жираф?

Мента, знаеш ли, аз уча по-лесно като уча антонимите. Така по-лесно ги запомням и ги „връзвам” в изречение. Например, има неща, които ми ги е казал мъжът ми, и аз си ги помня, а и са свързани с определена ситуация. Дори имаме и „наши си” фрази, като например „уалиха…” – това ще го обясня по-късно днес, откъде дойде, значи „върху нея”, „в рамките на нея”, откъде точно това дойде е много смешно. Има и неща, които ми ги е казала сестрата и общо взето общувам с 2-ма „учители”. Като напиша обаче нещо, което единият ми го е казал, а аз го спомена на другия, се почва разследване: „ТОВА откъде го знаеш?”, „Кой ти го каза?” и аз започвам…. „Ами ти, коннико, или кхти….”. И вече се обърках – какво е това питане….. а то било….. да не съм си намерила друг! Да не съм си говорила с други учители? То наоколо- едно магреби, едно чудо!

Та за уалиха…. Защо точно ми трябвало да го знам това. Не ми трябва никак, но пък е един от така липсващите майтапи и шеги...Като никога!!
Това е една песен на Калед „Уахран”....и сега ми мислех аз, че като чуя една дума и ще питам какво означава. И уалиха – произнася много отчетливо. Така питам аз „какво значи?” и я научих.... и я вмъкнахме в един контекст, ама той е за големи хора....

Същото и моят мъж направи – един ден гледаме телевизия в София и той седнал с един лист и пише думи, които мисли, че чува... от песни на Лили Иванова. Ама той учи по-скоро думи, които може за ми казва на мене, а аз искам думи от ежедневието, аафак /това е на магреби/ = фадл /това е на арабски/ = моля.

За маслата и косите – малката сестра е с едни по-светли кичури, за които аз й носих боя – с одобрението на брат й. Нейните по-светли кичури – на тази яката черна коса – са като тъмен лешник. Косата й е до под дупето. На голямата сестра – моята харуж – учителка, косата е тъмно черна, като нощ и е много дълга също. След баня се омазва хуууубаво с масло от арган.
Трябва да кажа, че само мъжът ми е къдрав.

За голямата сестра – майка му й е настойник, фамилията й е друга, не е конникова – тя не е къдрава и е слабичка като тояжка, малката сестра е пухкава – не е дебела де, косата й е чуплива, но може би понеже е и тежка вече, пада на вълни. Мъжът ми е много слаб човечеца и с дълги пръсти и изразени стави на пръстите на ръцете – като дамски ръце направо – дълги пръсти и ставите са като „топчета”.

Майка ми е пълничка, а бабата е голям сладур – почитател на шоколада и парфюмите! За моя радост, всички са много карамелени, а голямата сестра – направо е много много тъмна. Имаме и бяла рода. Аз сега да кажа ли „Те не са мароканци!” /мароканци са си де!/   

През лятото като се беше запътил насам, конникът ми купи страхотен панталон – много хубав го избра – като цвят и модел, за Съвета в София. Сега като гледа снимки – нали казахме, че са почитатели на снимките, реши, че съм отслабнала и този панталон няма да ми става. И казва „сестра ти ---- голямата---- ще ти го преправи!” или ”ще го носи майка ми!”.
Показва ми и снимки на съседското бебе на самотната майка, бебе Райън, и казва „виж какъв е дебел!” Въобще, голяма радост – пълничко бебе.

За документите на гражданите много още мога да пиша – има някои странни неща. Доста са дискриминиращи. Макар, че в обществото може и да не се пита, кой какво и с кого живее, то по документите им пък има невероятни описания.
Трябва да кажа, че половината дамска рода има такива данни в паспортите, най-вече на „занятие”, че е доста трудничко, ако не са работили на момента на издаване на паспорта, човек да ги вземе за „активни граждани”.         

ох, как ме  дискриминират и мене тука с тези данни! ами пишат ме без занятие, ох като ,4е не съм си дала  зор  да се изу4а и да се разработя! срам и позор, ама преглъщам! да бяха написали поне мама или шеф домашен менаджмент! поне за фирмата ,бре! то пък в бг  каква дискриминация ми дръпнаха на 36 години, не е за вярване, викат ми -вие сте в предпенсионна възраст, как ще искате работа  за тази позиция и без стаж!?

Марси, "шеф домашен менаджмент"
това за дискриминацията според възрастта е голям проблем, наистина (по цял свят, според мен). И аз да си кажа болката - години чакам мъжа ми да реши, че е готов за деца, а сега, когато и той го иска, се замислям, че ми е дошло време да се върна на работа - и то не за друго, ами с цел да си подсигуря стаж и след някоя друга година, като поискам да работя и да се развивам професионално, да имам някаква основа зад гърба си - иначе ще съм "на възраст", с малки деца, с образование и без стаж. Много е тежко и най-вече ме хваща яд, че това е дилема за жените, мъжете никой не ги пита на каква възраст дали имат деца или имат намерение да си правят...   

Да си кажа за косата, че по тази тема е по-лесно да се пише  Едва сега започнах да оценявам ползата от това да имаш по-мазна кожа и коса - ами, мазната кожа просто не остарява! А косата, като е суха, пада, чупи се... Като ученичка - точно обратното, мислих, че мазната коса е недостатък (моята пък е суха, и с тукашния климат - още повече)! Но това мароканско олио прави чудеса, много ми харесва действието му 

Дала, аз много бих се радвала, ако пуснете и превод поне на части от песента!   
Ако намерите време, би ми било интересно!  И подкрепям напълно призива ти - пишете за всичко свързано с Магреба - Тунис и Алжир също имат какво да предложат като тематика 

Кате, с музика е по-лесно и по-приятно да се учи  Помни се по-лесно, по-правилно се учи изговарянето, даже и акцент така се "чисти"  А, да не говорим, че кой не би искал партньора му да се изразява на поетичен език като в песните 
Значи - голяма ревност при вас В моето семейство няма такова неща, по-неревнив мъж не съм познавала. Онзи ден му казвам, че са идвали градинари и са ми подсвирквали, а той се смее!

Леле, пак се разписах по една страница ми излизат постингите   

Марси, да ужасно е наистина. В Мароко си пишат направо - еn chomage - безработен или пишат "домакиня". И като се затръгва накякъде, това е точно под имената и датата на раждане и няма как - на ксерокопията, да се "скрие" или пък да си напишеш друго занятия в някой формуляр. За жените е ужасно, а за мъжете в армията или НПО-служителите - също. Аз да взема да направя един проект - как да се пишат служителите на обществения сектор. Ама пък като ти пишат "журналист" или "одитор но качеството" - е гордост за ЦЯЛАТА рода.

Мента, за ревността - то не става по-добре. Причината е, че "съм мароканка", а пък съм и европейка и ме мислели за от техните, а и не от техните, понеже ако съм само мароканка, тогава нямало да ми викат, че мъжът ми ще ги бие или - както е на юг - като при Марси са - носят нож и се вади и се реже по лицето или брадата - не съм присъствала на сбиване, но пък и от работата в Казабланка с децата на улицата съм виждала белези, които не са случайни . Големи кибритлии. Различни реалности има в Мароко, а разбирането за чест и накърнена чест..... няма да мога са го разбера.

А като разберат, че не съм от техните, ми викали, понеже мислят, че на европейки може и съм хубава. А да питам аз кога за 10 дни в Мароко са ми викали и кой изобщо ме е видял. Мале, аз да кажа на мъжа ми, че някой ми е подсвирнал, дори приятелски и той да се засмее...друг свят просто.  

Например за нащите роднини, които искаха да ми помагат да се ориентирам. Реално погледнато, вместо да им даваме пари - да си ги изработят, но и нямаше да ми е удобно с тях, обаче пък каква реакция "Ти си имаш семейство! Ние ще ти пазим интересите! Ти както решиш, ама аз не давам!" 

А иначе в Мароко имаше много интересно състезание.
Преследване в световни градове - "World City Chase" идва в Мароко
На 6-ти ноември Мароко беше е домакин на етап от международно състезание за приключенски дух. Отбори от 2-ма състезатели от Мароко, Сингапур, Хонконг, Португалия, Франция, Испания, Канада, САЩ, Ирландия, Англия, Австралия, и Италия трябва да намерят скрити съкровища /предмети/ в Маракеш. Мароко беше представен от 10-кратният шампион на Маратон на пясъците – Лахсен Аханзал и Хафида Хдубан – първата жена-планински водач. Състезанието се изпълва канал Нешънъл Джеографик – Адвенчър и се гледа от повече от 100 милиона зрители в 150 страни.


      

Момичета, ето ме отново - личи си кога имам нет, нали?

Хигия, заповядай при нас, виждам, че четеш! Настани се, представи се! Добре си дошла.

Мина ми "изпита" по магреби /или още дериджа/. Мъжът ми се намести на скайпа за едни час - щастлив, че съм "невидима" и се обаждам, когато ми пусне реплика, а и аз си работя, докато той дойде. Та сестра му му дава на едно листче - де да знам, може и на тетрадка да е, какво ме е учила и той вмъква в разговора по някоя дума или фраза и аз да кажа какво е като направя изречение на френски или кажа антонима или синонима. На мен ми е много съвестно, понеже ако аз не кажа нещо, й трият сол на главата на нея, че не ме е научила и тя не смее да ми каже. Някак си по принципа "нашата дъщеря е най-умна" се казва "лесен е езика, ти ще го научиш даба - /бързо, веднага/". Ти си мароканка. И аз няма как. Уча и повтарям, че ме изпитват, а най-радостно е на майка му да говоря, ама тя често се разплаква и не ме поправя. Почва да ме хвали и то нищо не става.   
Още нещо - мъжът ми повтаря като попивателна - бързо запомня каквото аз съм му казала и  мене ме е срам да не мога да възпроизведа аз.     
 

Мента-....разбира се- ти ми подаваш дори една страхотна идея    .навремето така се опитвах да превеждам арабски песни - от един сайт където пък араби си ги превеждаха на френски..а аз оттам-на български.Така вече имам в запас половината творчество на Калед,Мами ....Спомням си даже колко прияти моменти прекарвахме с моя другар докато преведем Иитар-Habibi (Sawah....
Трябва пак да се върна към това си занимание-...беше ми приятно.

Разбира се-ако искаш на тази песен превода...ще го напиша.Само нека не е тези 2-3 дни...искам да бъда съпричасна с една наша съфорумка в скръбтта  и   

Исках да ви разкажа за обира на най-гоямата бижутерийна верига магазини в град Оран-Алжир.Невероятно изпълнение и замисъл...като за Холивудски филм..и то е станало само преди седмица....но ще оставя и това за по-късничко.

Поздрави за всички.   

Жителите на Магриба са възмутени от пребиването на изнасилено сомалийско дете с камъни
Общественици и религиозни лидери започват акция за защита на човешките права – с участието на жители на страните от Магриба. Основните организатори са хора с обществено положение от Мароко, Алжир, Тунис.
Миналата седмица, общественици и религиозни учени от Магриб осъдиха жестоко убийството на 13-годишно изнасилено сомалийско дете с камъни. Детето е обвинено, че върши дейности, които не са присъщи за възрастта му, а именно – че прелюбодейства. Обвинена е, че нарушава религиозните норми и има непристойно поведение.
За религиозните лидери и общественици, това е варварски акт, който няма нищо общо с Исляма, нарушава и накърнява имиджа на тази миролюбива религия. Не е възможно дете да загине така жестоко, при това – както казват – в името на религията.
Малкото момиче  Айша Ибрахим Дахуло е изнасилено от 3-ма мъже, когато отива да посети баба си – в Могадишу. На път към дома си, момичето е изнасилено от 3-ма непознати. Уплашено, то се оплаква на милицията в ал-Шабаб – градът, в който живее. Вместо да потърсят престъпниците, милиционерите обвиняват момичето, че предизвиква изнасилването. Детето е обвинено, че има непристойно поведение, нарушава религиозните норми и бива осъдено на смърт. На 27 октомври тази година, момичето е осъдено за умре с много страшно мъчение- то бива зарито в земята – само главата се подава и убито с камъни като изпълнители на екзекуцията са 50 мъже. Животинското зрелище се провежда на стадион и има над 1000 зрители.
„Не ме убивайте! Не ме убивайте!”, повтаря жертвата.
"Това е трагичен и отвратителен инцидент! Детето е жертва не само на изнасилване, но и на „правосъдието”, казва представителят на УНИЦЕФ за Сомалия, Кристиан Олесен.
"Този ужасяващ инцидент показва много нестабилното положение на децата и жените в Сомалия., описват още представителите на УНИЦЕФ. От 1991-ва година страната е раздирана от политическа, икономическа и социална нестабилност. Има непрекъснати граждански войни, непрекъснати актове на насилие.
Това решение – изнасилена жена да бъде убита с камъни, е неприемливо за представителката на Мароканската партия за Ислямско правосъдие и развитие, Басима Хакауи. За нея държавата има правосъдни механизми, а жертвата трябва да бъде оправдана и подкрепена във всички случаи. Нелогично и невъзможно е една изнасилена жена да бъде убита с камъни.       
„Ислямът няма нищо общо с тези практики!”, казва народната представителка.
Преподавателят по ислям Хамид Баала е на мнение, че ислямът осъжда изнасилването и изнасилвачите. Жертвите на изнасилване в никакъв случай не са причина за това нечовешко деяние и не са причина за това гнусно деяние. Трябва да бъдат наказани изнасилвачите, а не жертвите – това е мнението на ислямските учени.
"Онези, които извършват подобни действия не са мюсюлмани. Те са радикални и екстремисти и не са нормални!” Според него, имамите и духовниците трябва да обучават обществото.

Президента на Мароканската Организация за Човешки Права Амина Буаячи също осъжда тази гадост – убийството с камъни. Според нея, не е човешко да се опише и проумее този „животински и варварски акт”.
"това е и престъпление срещу човечеството. Още по времето на Пророка Мохамед, е осъдена практиката да се погребват живи момичета, тъй като са безполезни. След толкова векове, хуманността и човечността отново са застрашени.”
Представителят на движението за права на жените – г-жа Хинд Мбарки добавя, „убийството с камъни е терористичен акт към сомалийците и в частност – към жените. Според нея, асоциациите за човешки права трябва да играят ролята си, а именно- да пазят човешките права и да се борят срещу стари и варварски практики и дори – нечовешки традиции. Също толкова нечовешко е и обрязването на жените. Макар, че това обрязване се е практикувало в повечето арабски и мюсюлмански страни, има и такива страни, в които жените са извоювали правата си. За съжаление, убийството с камъни, което е отнело живота на Айша, все още е твърде разпространено.
Мароканското общество осъжда жестокото убийство с камъни. Учителката Фарида Мааруфи не може да проумее мисленето на нападателите. Според нея, тези хора няма да спят спокойно до края на живота си, ако им е останало нещо човешко, но и правосъдието е извратено. Да се убие пострадало момиче с камъни е напълно противоположно на исляма.
Ако някое момиче е загубило девствеността си и то- не в брак, то не може да бъде убито с камъни. Ако има такъв акт на отнемане на девственост – то тогава – и убийството с камъни с разрешено, ако има свидетели на прелюбодейството. Това, всички ние, живеещи в съвременността, знаем, че е невъзможно. Кой би прелюбодействал пред свидетели? Кой ще се разприказва така, дори и ако иска да прелюбодейства умишлено и е решил да направи тази стъпка и преди да встъпи в брак. Дори и някой да е решил да злепостави човека, с когото е прелюбодействал...пак има срам и боязън. Кой ще извика свидетели? Още повече- тук става въпрос за изнасилено дете! Това са радикални и нечовешки практики!”
Студентите от мароканските университети упрекват сомалийските власти за всичко, което се е случило.
„Това е правосъдна система, която само привидно е ислямска. В действителност, това са стари, варварски, племенни обичаи! Всички ние – особено правителството и асоциациите за защита на човешките права, трябва да се противопоставим на тези зверства и да им сложим край!”
Алжирското гражданско общество също се противопостави на екзекуцията на Айша.
Според Закия Гавауи, председател на Асоциация за защита на самотните жени Муния, Младата Айша е двойна жертва, тъй като не само е изнасилена, но и е осъдена като престъпник, при това – не от градски и светски съд. По силата на гражданското законодателство, момичето е жертва и има нужда от защита, а вместо това е осъдено като престъпница и убито – по варварски начин.
Медиите в Магриб търсят тълкуването на инцидента по силата на ислямското законодателство.
"В случая на Айша, отнемането на девствеността не е доброволно. Това дори не е прелюбодейство. Тя и жертва на изнасилване и това, за съжаление се случва с много момичета и млади жени в Алжир. Те са изнасилени от екстремисти. В такъв случай – насилствен акт, не е приложимо ислямското право: че тя е прелюбодейка! Момичето не е виновно. Никой в наши дни няма да загине така. Обществото се променя.” Медиите питат защо момичето е убито, а насилниците – безнаказани.
Инцидентът шокира алжирците, голяма част от тях казват, че тази гнусна постъпка е срам не само за Сомалия, но и дискредитира много други ислямски страни по света.

Хасина е майка на малко момиче. Тя е ужасена от новините и според нея, това е престъпление срещу малко момиче, което трябва да знае, да вярва и да се надява, че правосъдието защитава децата и техните семейства. Според тази млада алжирка, присъдата няма нищо общо с исляма.
Много пора – по форуми или в статии се произнасят, че тази „присъда” е по-скоро проблемна, отколкото в полза на исляма. Такива актове дават представа, че исляма толерира екстремизма и нетолерантността, нечовешкото, кръвопролитията и животинското. За противниците на жестокостта в Сомалия, станалото с момичето е на базата на грешна интерпретация на ислямската шария."
Според младите хора, които пишат във форумите, последният инцидент в Сомалия са сравними с екзекуциите на талибаните в Афганистан. За него, са незабравими и отвратителни гледките на мъже и жени, които губят живота си пред тълпите по стадионите – пред хиляди хора.
В Тунис също има явна и гневна реакция срещу мъчителната и несправедлива смърт на момичето. Хадиджа Шериф – президент на Тунизийската Асоциация на демократичните жени, смята, че това е брутален и варварски акт, извършен от чудовища, които не са хуманни и са по-низши и от животни. Насилието срещу човешки същества се осъжда, най-вече това насилие, което отнема живот.
"Това е акт, извършен от хора, които живеят извън времето и порядките на съвременността. Проблемът не е само в тези хора, но и в околните, които не им се противопоставят.”, казва Софиен бен Хмида от Тунизийската Лига за Защита на човешките права.
"Независимо от самото престъпление, трябва да се противопоставим на религиозните традиции, които позволяват убиването на хора.” Бен Хмида добавя „живеем в свят, ръководен от закони и традиции, включително Всеобщата Декларация за човешки права".