Не мога да го забравя, а вече съм семейна жена

  • 14 851
  • 109
# 45
Извинявай, ама ти на втора цигулка не си била съгласна, а сега ревеш когато си извън оркестъра?!  Thinking
Ако толкова много си го искала и си смятала, че си струва, тогава е било времето да се бориш за него. Сега трябва да се бориш със себе си , да се научиш да живееш с тези чувства без да те убият и да чакаш времето да ги заличи. Защото това, което те кара да гориш в момента не е точно радостта от любовта към него, а огорчението, че се е случило така.
Щом имаш и дете, в това е смисъла, децата ни дават сили, повече отколкото си мислим. Успех!   bouquet
Виж целия пост
# 46

Повярвай знам какво е БОЛКА , не искам да навлизам в подробности /лично е и не е тук мястото/!
Знам едно: три жени познавам, които говореха същите неща и не оценяваха какво имат! Naughty Не искам сега да съм на тяхното място!А най ми се свиди детето, защото децата страдат от грешките на родителите си!


Струва ми се, че при теб явно мъжът е бил този, който не е знаел какво иска..
Болката има различни страни да..

Иначе по темата: И аз смятам, че можеш да победиш изкушението, като му се отдадеш - в момента стоиш отстрани, въобразяваш си колко щастливи са те /а не е никак сигурно, че е така/, и се самосъжаляваш.. ако се срещнеш с него още няколко пъти, вероятно ще видиш, че той не е това, което ти виждаш в мечтите си  Peace надявам се, че ще успееш да излезеш от заблудата, и да се радваш на живота си!!
Виж целия пост
# 47
...Не съм се омъжила, нямаме брак. Просто живеем заедно.

Не съм знаела, че думата семеен е равностойна на това да живееш с някой без брак  Laughing

Виж целия пост
# 48
... Но и от тук прочетеното в темите сякаш наистина мъжа става друг след подписа. Има ли нещо такова newsm78? Как мислите?

Глупости. Това за виси от двамата, не от подписа м/у тях.
Аз разлика не виждам, 4 г. на семйни начала + 8 в брак имам зад гърба си.
Виж целия пост
# 49
...Не съм се омъжила, нямаме брак. Просто живеем заедно.

Не съм знаела, че думата семеен е равностойна на това да живееш с някой без брак  Laughing


мама+татко+аз=семейство, подписа какво отношение има?
Виж целия пост
# 50
...Не съм се омъжила, нямаме брак. Просто живеем заедно.

Не съм знаела, че думата семеен е равностойна на това да живееш с някой без брак  Laughing


мама+татко+аз=семейство, подписа какво отношение има?

Така е, просто Думата има значение...
Виж целия пост
# 51
Ей, няма тема, в която да не се спами за пустите подписи.  Laughing
Виж целия пост
# 52
Ей, няма тема, в която да не се спами за пустите подписи.  Laughing
Сори,
няма повече.

Модераторът нека изтрие моите мнения, ако прецени...
Виж целия пост
# 53
Прочетох последния ти пост и думата "семеен" става малко излишна....

Защо?Къде е разликата?
Използвах думата в точно определен смисъл.Има разлика между семейната жена и тази,която живее на семейни начала...Нещата са малко по-различни....


Защо да са по-различни? Да не са с трето око, без уши или нещо друго?
Виж целия пост
# 54
За десетте си години брачен живот и още толкова години няколко сериозни връзки съм разбрала   няколко неща ,те  важат както за мъжа така и за жената няма такъв човек който да  притежава всички качества,за да бъде идеален, в този ред на мисли разбирам авторката защо  изпитва чуства към "бившия " си всъщност незнам дали това са чуства или някаква носталгия по нещо дето е запълвало сериозни празнотив душата и,вероятно  е импонирал на страстта  и след като и е предложил да играе ролята на  любовница или е притежавал други качества които убягват на сегашния и партньор и я карат да се чуства неудовлетворена.Много е вероятно появата на детето да е направила живота им монотонен,тя в къщи с детето той на работа ,вечер пред телевизора итака дните се нижат,годината също и ето ти вече трагедия.Така че момичета не бързайте да съдите  някой само защото вашия живот е идеален или ви се иска да бъде такъв бъдете малко по-толерантни и отворени към хорската суета повярвайте ми безразличието може да потропа на всяка врата тежко на този който нее подготвен....  bouquet
Виж целия пост
# 55
Сега сериозно към авторката: След като не можеш да го забравиш, недей . Мисли си за него, мечтай си, фантазирай, ако всичко това те откъсва от реалността. Като човек, живял във водовъртежа на тази страст по бившия ще ти кажа, че човек не бива да се жени/омъжва/партнира на семейни начала с голямата си опустошителна любов. По-добре е тя да остане в спомените. Аз лично избрах по-бавното темпо и не сгреших. Направи разумен избор.
Виж целия пост
# 56
Аз мисля, че когато жената реши да си прави дете и да живее както самата авторка се изрази "нормален живот", може би трябва  да е скъсала с предишните си любови - големи, средни и малки и най-малкото да обича мъжа си - бащата на бъдещото си дете. Това, че още от самото начало не го е обичала и че явно го е използвала за оплодител, е отвратително и егоистично.


Беше ми предложено да си продължим връзката (тайно), но от това по голяма обида ...... не мога да бъда 2-ра цигулка  Naughty

 ...унизително от твоя страна - за да ти бъде предложено, явно ти си поставила въпроса. Каква ти е целта всъщност?
Виж целия пост
# 57
Авторке,много ти се нахвърлиха... Разбирам те, аз също имам един скелет в гардероба, който от време на време подрънква с кости. Онази голяма, страстна и недоизживяна любов. Обаче мястото й е точно в гардероба. Щом не са се получили нещата на времето, няма смисъл човек да се връща. Чувството се е запазило в някаква форма не защото е било най-силното, а защото е недоизживяно емоционално. Позволявам си понякога да навлизам във фантазии "какво би се случило, ако", но рядко. Обичам мъжа си и ако сега се появи другия на вратата, бих казала ясно НЕ на всички възможни предложения. Наясно съм, че другият е идеализиран въздух под налягане, скривалище от рутината, носталгия по времето, когато съм била млада и свободна. Не е свестен човек, не би ме направил щастлива. Лесно е да се философства как порядъчното е да прекратиш всякакви минали чувства преди новото обвързване, но поне за мен се оказа трудно изпълнимо. Мога да контролирам действията си и да не го търся, да не отговарям на неговото търсене, но мислите се лутат сами. Нека се лутат, важното е, че се връщат винаги при мъжа ми и с годините го обиквам и оценявам все повече и повече. Той се оказа истинската и силна любов. А музейните експонати са за музея. Mr. Green Пожелавам и на теб такова приключване на лутанията.
Виж целия пост
# 58
Авторке,много ти се нахвърлиха... Разбирам те, аз също имам един скелет в гардероба, който от време на време подрънква с кости. Онази голяма, страстна и недоизживяна любов. Обаче мястото й е точно в гардероба. Щом не са се получили нещата на времето, няма смисъл човек да се връща. Чувството се е запазило в някаква форма не защото е било най-силното, а защото е недоизживяно емоционално. Позволявам си понякога да навлизам във фантазии "какво би се случило, ако", но рядко. Обичам мъжа си и ако сега се появи другия на вратата, бих казала ясно НЕ на всички възможни предложения. Наясно съм, че другият е идеализиран въздух под налягане, скривалище от рутината, носталгия по времето, когато съм била млада и свободна. Не е свестен човек, не би ме направил щастлива. Лесно е да се философства как порядъчното е да прекратиш всякакви минали чувства преди новото обвързване, но поне за мен се оказа трудно изпълнимо. Мога да контролирам действията си и да не го търся, да не отговарям на неговото търсене, но мислите се лутат сами. Нека се лутат, важното е, че се връщат винаги при мъжа ми и с годините го обиквам и оценявам все повече и повече. Той се оказа истинската и силна любов. А музейните експонати са за музея. Mr. Green Пожелавам и на теб такова приключване на лутанията.

Като пуска човек тема във форум, нормално е да чуе неща, които да не му харесат освен ръкопляскания. Ако не е готов на това защо ще го прави?
Относно философтването по-философско и патетично от твоето мнение няма в темата - то не са алегории и метафори...и т.н.

И последно - никой не се нахвърля срещу жената - това, че хората си казват мнението, не значи, че й се нахвърлят. А и едва ли авторката ще се повлияе от нечие мнение сериозно. По-скоро иска да види дали има и други като нея, за да се оправдае пред себе си.
Виж целия пост
# 59
че човек не бива да се жени/омъжва/партнира на семейни начала с голямата си опустошителна любов.

Въпроса ми не е лично към теб, използвам цитата, защото из форума доста често срещам подобно женско мнение. Аз не го разбирам, защо? И защо всички имате големи опустошителни любови бивши. За мен е обяснимо да имам такава късна примерно, защото тогава на фона на семейство вече изградено и деца , тя би била невъзможна, но ако съм била свободна и съм горяла от любов по някой, било е взаимно и страстно , защо да е лошо да се обвържа с такава една любов? Съвсем сериозно и добронамерено питам, защото не ми се е случвало и не мога да го разбера. Защо трябва в най силния си пламък да се откажа от такива чувства и да ги оставя в душата ми да ме жегват когато трябва и не трябва, вместо да се пробвам да живея с тоз човек, па ако ще и в ежедневието да се изконсумира тази страст, но ще е естествено отминала и дори и след раздяла, няма да боли и спомените за нея няма да тежат. Защо искате да си запазите такава една неизживяна любов, която да напомня за себе си?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия