Женен съм, но влюбен в друга

  • 62 265
  • 280
Здравейте,

Дори не зная защо пиша тук... дори не зная защо споделям... дали за укор... дали за подкрепа... дали за нуждата да го напиша, за да падне товарът от мен...

Аз: 25-35 годишен ( не пиша точните години, за да не се познае някой в тази история), женен, с дете (или деца)... всъщност с жена ми сме заедно още от деца... толкова много години от училище, че чак забравих кога започна всичко... Силен като характер... дори винаги обичам (обичах) да си подреждам нещата и зная какво следва... да имам план за живота... да зная какво ще следва след 10 години... да зная какво ще учи детето ми... какво ще работи... дори , ако щете, имах "план" за това как ще умра... на 100 години хванат за ръка за бабата в един късен слънчев следобед... Имах план за живота си, докато не се влюбих... и най-лошото е , че образът на бабата никога не е бил ясен (никога не е била жена ми в него) , а сега го видях... образът е ясен... и жесток...

Влюбих се... след толкова години заедно с жена ми... никога не съм си мислел... всичко , в което съм вярвал , че няма да се случи... в което съм се кълнял...
Запознахме се преди по-малко от година. Служебно. Тя доста пътува и служебните задължения ни срещнаха. Мила, красива, интелигентна, с прекрасно чувство за хумор , но от София... и женена...с дете... и отново са заедно със съпруга си от деца... 

Всеки път като се виждахме (понякога веднъж на месец) усещах нещата на къде отиват, но не успях да го спра...Разговорите бяха прекрасни. Интересен събеседник. Интелигентна личност.
Един от пътите излъгах жена си, че съм на среща, защото тя беше в града, за да мога да изляза с нея... и се опитах да я целуна... тя ме спря... беше като шамар, но го приех... дори й се извиних... Но Тя не ми даде повод да продължа да се оправдавам... призна ми , че също има чувства, но имаме семейства и не може да продължи...

Мислех си , че е права, докато на следващия път като се видяхме, не я прегърнах и не й признах как се чувствам... мили думи... на ухо... и тя ме целуна... щеше да преспим, но тя нямаше да го преглътне и щеше да го приеме като жестокост към съпруга си... прекрасна вечер беше...

Продължихме да се виждаме... красиви моменти... пълни... и бързи...

Сега сме си дали пауза без виждания, без телефони, да опитаме да го преодолеем.

Ако щете ми вярвайте, никога не съм вярвал, че на света съществува човек, който толкова да прилича на мен. Харесва, каквото харесвам аз... смее се на същите идиотщини като мен... за първи път срещнах жена, която да чете книги повече от мен... когато мисля нещо, тя вече го казва на глас... онзи ден ми прати линк на едни снимки и от 100 снимки и двамата спонтанно избрахме една... на сватбата ни е свирила една песен... тя е аз... но по-силна... не може да загърби каквото има и да разруши аз каквото имам...

Иска ми се да мога да го преодолея... опитвам... но за няколко месеца отслабнах... не се храня... не спя... сънувам я... объркан съм...
Зная какво ще ме посъветвате... но съм опитал всичко...опитах да се сетя как съм се влюбил в жена си... опитах да разбера какво ще причиня на детето си... на нейното семейство... на себе си... и най-вече, че не съм такъв... изпитвам вина, но не мога да заповядвам на чувствата си ... колкото повече не я виждам, толкова повече се депресирам... ревнувам я... обичам я... мразя се... мразя факта , че живее далеч от мен... мразя факта, че е силен човек и знае кога да спре... мразя факта, че има обич, но не може да причини това на семейството си и на моето... мразя косата й... мразя парфюма й.... има една извивка... една страхотна извивка на шията точно зад ухото... невероятна, красива извивка... има топли очи и меки устни... има онзи дзън ефект, който изпитах, когато я видях... мразя факта, че един път се разплака пред мен и не успях да я питам защо... беше ме страх да питам... мразя факта, че не мога да спя, не мога да ям, че съм станал тъжен... мрачен... а не съм такъв... аз съм щастлив човек... бях... когато я видя, винаги в стомаха ми пеперудите започват да пърхат... оставям я да ходи пред мен, за да я гледам... оставям я да говори, защото има невероятен глас... опитвам се да разбера дали това не е просто любов и с времето всичко ще изчезне, но вече месеци наред е същото... опитвам се да разбера дали разстоянието и времето няма да приглушат образа и той да изстине , но става точно обратното...
.... не мога да я гледам в очите... не зная защо... всъщност зная... защото млъквам... не  говоря и гледам... само гледам... топли очи... и тя го знае...

Цял живот съм мислил за другите. Винаги поставях жена си на първо място, родителите си, роднините си ...сега и детето... нуждите им.. желанията им... себе си оставях за "ако има време", "ако има възможност"... не зная дали заради този факт сега съм станал егоист и искам да мисля за себе си... Винаги съм бил оптимист и прагматик.. не зная как да го обясня... не съм мислил , че някакви си чувства ще ме объркат така.. не съм мислил, защото винаги съм бил по-силен от чувствата... защото разумът винаги е надделявал...

Сега чувствата надделяват над разума... и не мога да го спра... не искам да го спра...
Виж целия пост
# 1
   Ако темата е истинска, а не плод на нечия фантазия, мисля, че сериозно трябва да съкратиш давността на захаросаните си представи. Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Джаки Колинс току що си изяде джапанките от яд.
Виж целия пост
# 3
Не те съдя, не те укорявам и не го казвам с лошо, но...

Дори да хвърлите всичко до момента, да изживеете тази бурна, романтична и всепоглъщаща любов...и това ще премине, както и всичко останало под слънцето. И ще наизлезнат битовизмите. Никога не познаваш някой докато не сте смърдели заедно в тесен апартамент и не ги видиш невчесани, негримирани, изнервени, недоспали и толкова уморени, че не могат 2 и 2 да вържат, камо ли да ти се смеят на остроумните шеги. Сега жената е разкошна и чаровна, защото ти виждаш само тази "маркетингова" страна на характера й - за съпруга й остава реалната, човешка природа Wink

И още нещо - приеми го на юнашко доверие, но собствено щастие не може да се изгради върху чуждо нещастие. Една прекрасна, дълбока и силна връзка не може да бъде изградена върху съсипани бракове и взаимоотношения.
Виж целия пост
# 4
Много идеалистично звучи. Поставил си я на пиедестал. Нито тя е толкова прекрасна, колкото я описваш, нито ако си човек с чувствителността, с която пишеш би ти понесло да се отдадеш на изкушението.

Запитай се коя е най-важната любов в живота ти? За мен това са децата ми и бих следвала на първо място тяхното щастие. То е несъвместимо със следването на тези пориви. Освен твоето дете, и тя има дете, значи децата са поне две...

Моят съвет е да гледап Мостовете Медисън, да се наревеш едно хубаво и никога повече да не се чуваш и виждаш с въпросната дама, ако в теб има грам чувство на отговорност към съдбата на един куп обичани от теб хора.
Виж целия пост
# 5
Цитат на: az_sum_oburkan link=topic=926247.msg33224700#амо че, msg33224700 date=1465067447
Сега чувствата надделяват над разума... и не мога да го спра... не искам да го спра...
Нормално.
Никой мъж и никоя жена не са останали само с един.
Много романтично да си с някого от дете, но и много ограничаващо и натоварващо.
Две възможности имаш
- да си събереш душата в зъби и да останеш при жената и децата.
- да ги напуснеш
Само че, нещата не зависят от теб- другият клон не  е свободен, а да се разведеш, че да останеш сам, не си заслужава.
Жената ще реши- другата, а тя ще го направи в твоя полза само ако във всеки един аспект превъзхождаш мъжа ѝ.
Кофти работа, ама се чувстваш жив, нали? Hug
Виж целия пост
# 6
Извинявай, човеко, ама ако се бяхте из...ли поне, половината пост щеше да си спестиш. Иначе  - глас, красота, извивки и бабичката, с която се държите за ръка,  ще изтлее като образ,точно в момента, в който  си свикнете и  бабичката ти заграчи нещо още преди да се е сбабосала. Нищо де,  не си се наживял  и това  сега  ти се връща. Какво очакваш от форума само не разбрах Rolling Eyes Rolling Eyes
Виж целия пост
# 7
Моя съвет е напълно обратен на предните и нормално - няма еднакви хора.Та сега .. от моята призма бих дала непоискан съвет - живеем един живот ,който трябва да оползотворим пълноценно .Всички знаем как битовизмите на брака убиват любовта и тръпката и накрая остава един навик , навик който може да е убие като личност ,да изтрие идентичността ти и да те превърне в зомби ходещо само на работа ,прибиращо се вкъщи ,усмихващо се по навик и вършещо всичко което се иска о него .Да ама не , мамка му влюбването е прекрасно , пеперудите , тръпката , феромоните и всичко това те кара да се съживиш ,дава ти крила , мислиш си че никога не си бил по-щастлив , дните минават бързо , работата леко,подмладяваш се  ... Мамка му бих дала всичко да се почувствам жива и да полетя , дори за кратко.Дори 2 месеца щастие си заслужават .
Казвам го не да те подкукоросвам , това си е моето мнение ,макар да съм разведена жена поради изневери на съпруга си . След години ,разбирам какво е .Човека си живееше ,а аз върши всичко ,младостта ми отиде в слугуване ,работа и гледане на дете .Като казах дете- то си е дете и си е твое и като порасне би те разбрало,Бащата на моето не го гледаше за да си живее и ето вече не е малко и разбира ,но не съди баща си ,всеки път когато е с него се радва .Аз какво направих - лишавах се от всичко , за да ми кажат" ти ме гледаш но той е по-добър ,защото е щастлив" .
Мигът е вечност в нечие сърце , нечия душа , изживей мига ,за да не се питаш ,когато детето порасне ,а с женати започнете да спите на отделни легла,"какво ли щеше да е"
Виж целия пост
# 8
Злодеида, че кой е написал нещо различно, той  и без форум си иска тръпката,  само дето онази с извивките вратни,  си е седнала повече на дупето от нашия влюбен герой. След време ще  се срещне с друга колежка, с очи и душата на дете Rolling Eyes Rolling Eyes Ще мрази парфюма ѝ, смеха,  тръпчинката на брадичката, която се появява, когато е притеснена. И общо взето красотата винаги ще го връхлита, щото не  се е наживял...и кво...до кога? Докато той се подмладява,  къде отива животът на другите, дето вече не   го подмладяват?  Като го е обзела  вихрената любов...о...забравих, тази с която  вече  си е представил, че ще остарее - ами  да даде шанс и на ученическата си прибързаност, да намери някой с усмивки и извивки. За това и питах - какво очаква  с тази си тема и какви отговори търси, щото и въпроси не видях.
Виж целия пост
# 9
е ой сам каза ,че не знае какво търси , но да и аз съм за развода при положение ,че не обича жена си , нма смисъл да изживяват  двамата животите си без любов
Виж целия пост
# 10
е ой сам каза ,че не знае какво търси , но да и аз съм за развода при положение ,че не обича жена си , нма смисъл да изживяват  двамата животите си без любов
Да бе, а има ли смисъл да си изживяват живота поотделно без любов?
Да не мислиш, че има някой, който да не преживее залитане, любов навън или както искаш го наречи, през всичките тези години, в които е женен?
Няма такъв, но не всеки си признава, а освен това не всички хукват да се развеждат.
Все пак, когато си поел отговорност за семейство и деца, не тръгваш да се замонашваш, ако се влюбиш без надежда за общ живот.
Виж целия пост
# 11

az_sum_oburkan
Ако тази жена е толкова идеална и съвършена - както я описваш - никога няма да напусне съпруга си и да бъде с теб...
Така ,че пийй една студена вода и се успокой...
Виж целия пост
# 12
Обичам иронията. Дори често се иронизирам.

Разбирам , че ви е странно това, което питам... тоест , което споделям. Някакви романтики към хора, които не познавам. Странно, нали? И не съм казал, че очаквам съвет или разбиране, или навикване, ако щете ... Просто исках да споделя на маса непознати хора, защото така го усещам...

Само не уточних... никъде не съм споменал, че не обичам жена си... Бих казал, че съм с нея цяла вечност.
И мразя, когато хората наслагват битовизми и любов на едно място. Знаете ли кога любовта отстъпва място на битовизмите: или когато няма средства (финанси), или когато се завъртите в един непрестанен лууп (loop) и си омръзнете. За щастие моето семейство не страда от нито едно от двете. Не страда не НЕЙНОТО семейство.

Вашият влюбен герой (казах, че обичам иронията) е мъж на средна възраст, с добра работа, с куп странични финансови проекти и с акъл ( и чувства ). Разбирам, че ви е странно, че може и да се влюбя в някоя друга колежка... но може и да ме удари мълния... може и да срещна извънземни (отново иронията)... но може и да не може... не обичам да поставям нещата в рамка... да не кажа, че това е основополагащ мой характер - винаги гледам извън рамката...

Темата не е свързана с въпроси... понякога човек има нужда да каже нещо (някъде)... не е задължително да бъде чут или разбран...
Логиката и чувствата не се познават.

Нали знаете за човекът, който скочил от сграда и на всеки етаж си казвал "до тук добре"... Аз не искам да скачам...
Виж целия пост
# 13
 offtopic "една страхотна извивка на шията точно зад ухото... невероятна, красива извивка..."
Може ли някой да ми обясни каква е тази извивка и къде е точно? Защото едно време в едни романчета с общото название "Арлекин" героините все такива извивки имаха... Опипвам се от 15 минути зад ушите, ми това не е ли стандартната конструкция на човешкия череп? Демек всички имаме такива извивки...  кое им е толкова забележителното на тези извивки?
Виж целия пост
# 14
Не искаш да скачаш, щото трамплинът е зает.  Какво ти е извънрамковото -  връзката с колежка е една от най-честите изневери, виж да се влюбиш в извънземно е друго...там извивките наистина могат да впечатлят Laughing Разказваш средностатистическа история. Въпросът ми беше -  какво искаш  да получиш от нея, споделяйки я.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия