Темпераментните деца - тема 6

Леле, колко време не съм писала!
Иржи, и ти ме извини!
Надявам се, че не сте имали дълги тежки периоди с децата
Моят бонбон си е шарен и още как, но или аз или той сме се ъпгрейтнали и някак сме се напаснали прекрасно един към друг.
В игри и закачки времето лети. Сега с бебето, като че ли се получава някакъв баланс в дивеенето. То се оказа по-кротко (поне засега), кротко но с мнение и присъствие.
Единственият проблем, който не заглъхва е викането. Леле колко силен глас има този момчорляк. Надвиква всички в къщата, искам да го водя на УНГ, че все едно за му запушени ушите


Много хубаво се получи, че се организирахме тогава с Милена, Злати и Мария!
sladkish4e, Enti как тези малчовци ги нашарихте вече за бонбони? Разкажете повече за приключенията с тях

Хайде да се запиша и аз при вас. Попрочетох отгоре-отгоре, но ще ви чета още.
Имам две прекрасни деца. Но всички ми повтарят, че не са като другите. Нямало било такива деца! И то най-близките ми роднини. Синът ми все тича, скача, премята се, изобщо сякаш не знае как да се движи кротко и бавно. Винаги ще гледа да бутне нещо по пътя си, да ритне и т.н. Иначе има моменти, в които стои спокойно. Може по 2-3 часа да гледа филмче примерно. Но само телевизията може да го укроти. Иначе е умно дете, проговори малко след като стана на 2 годинки и доста правилно. Включително много рано изкара звука "р".
Малката ми кукла явно копира всичко от батко си. За нея няма кротки игри - имаме кукли и т.н., но тя играе с неговите играчки. Катери се по мебелите, скача от високо, рови в играчките и хвърля всичко из стаята. Последната й страст е да вади всички дрехи от гардероба . Редовно излива водата от тубата. Все такива някакви ги върши. И тя кротва единствено пред телевизора. Мислех, че като е момиче ще бъде по-спокойна, че по-рано ще проговори ама няма такова нещо. Все още говори съвсем по бебешки, доста думи казва, прави изречения по 3 думи. Но повечето казани думи са си на нейния език! Дори я наричаме "корейче", ломоти си нещо неразбираемо.
Това е накратко за моите слънца. Вечер като се приберем с мъжа ми сякаш полудяват още повече! Сега отивам да чета темичката по-подробно!

Добре дошла, Betty L.     Заедно сме в темата за 2003-ти набор, макар че аз рядко пиша напоследък, радвам се да те видя и тук  Не знаех, че и твоят младеж е темпераментен - не те е ли страх при това положение да го пускаш още тази година в 1-ви клас?

Да се запиша и аз тук  Да попрочета, да видя как другите реагират,че нещо явно няма да намеря подхода към моето зверче Сега се прибирам след поредната умопомрачителна разходка пред блока - то не спря да тича из калта, да се качва на ръждасялата пързалка,да се търкаля по земята, защото не давам да рови из пясъка да го яде и да бърка в птичите лайна. Като тайфун тича из площадката - дано е само период това,че иначе ще откача

Здравейте на всички и аз се записвам тук. Чак сега видях темата, която ще следя с интерес. Моят син също е от тези темпераментни деца, определяни от някои хора като "трудни деца", но аз не смятам че е точно така. Наистина до към 3-та годинка беше малък ад за мен естествено - вечното безсънние, неуморимостта на детето за всякакви щуротии и бели, а аз капнала от умора, тръшкането за каквото и да било и т.н.- все познати ви неща предполагам. Синът ми е много буйно, емоционално, любознателно дете - и сега си е такъв, но има голяма разлика от преди.Вниманието му вече може да бъде задържано за по-дълго време и с други неща, освен ТВ и компютъра, в детската градина го хвалят вече, че по време на занимание не нарушава дисциплината. Но за едно се убедих, че колкото повече му се карам и упорствам да го контролирам / защото преди бях вечната крясла от рода "не пипай", "не скачай", "дръж се прилично", вечно наставления, че и колко шамари е изял/ толкова резултатите ми да го "укротя" са безуспешни. Най-добре с добро и много обяснения и говорене - но майката му е "ТЪРПЕНИЕ", което не винаги успявам да имам, но всячески в къщи се стараем да го постигаме.
Много дълго стана, но поне си казах нещата  

Maria.St, явно сме вече повечко от набора тук!
За училището - мисля, че ще се справим. Изобщо сякаш аз имам подход към сина ми. Примерно ако трябва да бъде наказан за нещо, баща му изобщо не може да се справи - детето се тръшка, реве и крещи. Аз ако му кажа - просто си отива в ъгъла, не че не протестира, ама си изтъпрява наказанието. Изпълнителен е, въпреки че понякога се налага по милион пъти да кажа едно и също нещо, преди да се направи. Все едно няма уши!
При нас много добре се отразяват уроците по пиано. Мислех, че ще му е много трудно да се съсредоточи толкова дълго време и изобщо да седи на едно място. Успяваме обаче да се упражняваме по половин час. Понякога е по-разконцентриран, ама то и аз не съм всеки път еднакво концентрирана.  Напредваме с уроците, учителката го хвали. В детската обаче все оплаквания от него. Помня май само един ден, в който го взех и го похвалиха.  За 4 години - веднъж.  Но ме успокоява това, че все се оплакват от поведението му. Когато ги питам за занятията - казват, че се справя, че пише, и явно тогава е по-примерен. Но аз такова условие му поставих. Да слуша по време на занятията, след това ако иска на челна стойка да застане. Явно дава резултат. Освен това той знае, че ако не слуша и не учи няма да бъде ученик с приятелите си, които са от предишния набор. Не ми се искаше да го пращам по-рано, но той е готов за училище, справя се с материала, а и всичките му приятели са по-големички. Ако остане в детската ще бъде само с 2-3 други деца наборчета, и то момичета.
И при нас стоят така нещата - докато е с баба или с тати вкъщи - всичко е наред. Щом аз си дойда... стават неузнаваеми. Ама не мога да не се прибирам! Откакто почнах работа нещата доста се подобриха - за мен. Излизам от къщи и се разнообразявам, не съм постоянно с тях, тоест почивам си от тях и вечер съм сякаш по-търпелива.

Добре дошли на новите бонбони
То май ни е време за нова тема вече и се чудя да си копирам ли стандартно първия пост с инфо за книгата и т.н. или вече не е актуално.
По едно време мислехме да се записваме с възрастта на децата... Изобщо какво искате да си сложим в първия постинг като "визитка"
Аз не пиша много напоследък, но нашите проблеми сега са от друго естество и май сина ми е най-голям в групата тук. Вече на училище, направо във 2-ри клас, защото се преместихме в Канада, дълги часове и само 2 междучасия, повече отговорности и очаквания от него.. Накъсо сега проблемите са с пословичната му невъзможност да се концентрира над неща, които не са му интересни, за метка на пълно заравяне/потапяне в тези, които са. Смени му се учителката скоро, така че имахме пак свикване с нова... Тя е много разбрана, позитивна е търси начини, но сама ми каза, че не е имала досега такова дете... Е, да беше първия път, в който го чувам... От вчера тактиката й е, че каквото не прави в клас му го дава за домашно. Вчера като го взимах мислех, че се облича, а той дописваше на пода. Беше си направил задачата за няколко минути. Ама пусто трябва да "опре ножа до кокала". Учителката каза, че в края на деня е работил много добре, явно осъзнавайки, че ще има много работа за у дома иначе... Разбран е, осъзнава всичко, но пусто като му писне, няма мотиваця и край!
Та такива са нашите проблеми. Иначе Катето последните седмици се поуспокои, така че като цяло обстановката в къщи е малко по-розова. Дано за по-дълго е така.

Бети, сега изчетох темата и видях    Не знам за ученика, аз съм наплашена по принцип и може би прекалено внимателна в това отношение... Просто си е голяма отговорност, по-различно е, но ако мислиш, че е готов... Иначе знам всичко за проблема с липсата на приятелчета, продължаващите в друга група и т.н. От нова година спрях Ники от предучилищната в ДГ и знам, че и това е гадно, но... В крайна сметка ти си го познаваш най-добре, сигурна съм, че майчината интуиция няма да те излъже 

Миленка, пак ли тези проблеми са на дневен ред... Мислех, че бяха тръгнали към подобряване... И тази коя по ред учителка е?! Добре, че с Катето всичко е наред, че иначе 

За новия постинг, сега погледнах, и се чудя как така не сме дали досега линк към тази статия. Мисля, че по-хубава визитка от нея няма да намерим 

Да се запознаем с темпераментните деца

Линкът към книжката също е задължителен. Някъде имаше из темите (мама Габи мисля го беше давала) и един цитат с "розата в моята градина" - ще го потърся да го сложим и него. Въобще копирай смело и само добави визитката, и ако намеря цитата с търсачката, ще сложа тук линк, да го прибавиш и него.

ей, чак сега ви открих  сега разбирам, че не съм сама. дръг път ще ви разправям за нашите щуротии, сега ще попрочета назад. с 2 думи имам близначки на 3,5 години. гледам ги абсолютно сама, без баща им, и сме в германия и лудвам доста често  такива бесове са. не случайно се казва тони бесното 

Мими, не рови за цитата, той е моят любим от епилога в книгата, знам го наизуст, ще го напиша щом и ти го харесваш

А за проблемите, намаляха, защото спрях да питам в един момент или поне беше горе-долу. Така или иначе няма прогрес в момента, кой ти мисли за съвършенство. Учителката си е все тя, която дойде преди Коледа. Тя все пак си е нова и особено като има училищни събирания, май й идва малко в повече. Днес имаха един барабанист в училището, целия клас е чакал Вики да си довърши робота от хартия, който правел, а са закъснявали и без това... Какво да се прави. Говорихме отново (всеки ден тази седмица) с него и се разбрахме, че ще тренираме способността му да прекъсва нещото, което прави за по-важни неща у дома. И той сам предложи да му отнемаме играта на компютъра в дни, в които не може. Да видим.

още не мога да ви изчета, но ако може някой да синтезира литературата, на какъвто и да е език 

Дъмпер, горещо препоръчвам книгата в първия постинг - Raising your spirited child, има я в амазон на много езици. Дано ти хареса. Също книгите на Гинът са много добри, но са за децата по-принцип, не точно за нашите бонбони.
Добре дошла в темата!

мерси за бързия отговор и приветствието 
вече 2 дни се опитвам да я намеря на немски, абсолютно безуспешно 

И аз ще опитам да потърся, само дето нямам никаква идея как ще е заглавието на немски  С английския няма ли да се справиш 

много 6те ми е трудно с английския  сега zапо4нах една книга, подсъzнанието може вси4ко