Темпераментните деца - тема 6

Подсъзнанието я има и на български език.

точно на български я открих 

И аз като Шоши направо ви зарязах.
При мен нещата се влошиха от страна на Лени - страда от синдрома на плънката на сандвича.
Иска повече внимание и няма значение за него как ще го постигне - с бели или без.
Миленче, и нашата кака е от големите в групата (2000 е родена).
Ще пиша по-късно повече.

И аз ви зарязах напоследък, но имаме тежък период. Тук кризата е в пълния си "блясък" и поредната вълна на съкращения отнесе и мъжа ми. Сега има страшно много качествени хора на пазара и почти не излизат свободни позиции. Има варианти за други градове, но отново да се местим, най-вече децата... Не искам да мрънкам затова не пиша, но пък от друга страна ви дължах да кажа къде се покрих. Гледам, че трябва да пусна нова тема, ще гледам да го направя днес до края на деня.

  Миленка - кураж и много късмет  Ако искаш ще те отменим в пускането на нова тема - само прати едно ЛС.

Тези дни за жалост доста често се сещам за вас, както се досещате има за какво 
Малкия ми бонбон с пълна сила се върна почти там от където уж бавно и полека започнахме да се измъкваме лятото 
Доста тежък е периода за него явно, но и моите нерви имат граници и те вече са съвсем, ама съвсем достигнати.
Големия бънбон вече здраво стъпи с двата крака в пубертета и там положението не е розово, това над което смятах, че имам контрол и най-вече, че той би могъл да се самоконтролира се оказа мираж.
Така че и там пак започваме да се връщаме назад за жалост.
Таях силни надежди поне с единия да се измъкнем от темпераментния период, но не би
Желая прекрасен уикенд на всички 

Лени, миличка, знаеш, че всичко са периоди - ту така, ту инак. Особено с нашите юнаци. Сега и хормони, други емоции, нормално е.
Прегръщам те много силно! След малко ще пусна темата, само да я оформя.

здравейте
много късно вИ открИх,
Имам сИн казва се Есер
щЕ НИ прИемете лИ?
 

 Здравейте, така като гледам и аз съм за тук. И за да стане ясно защо, ще си го кажа направо - сина ми е неконтролируем. Прави си каквото си поиска, не признава никакви авторитети и правила освен ако сам не е решил да ги спазва за момента. Иначе е много любвеобилен, та чак до агресивност. В детската вече са вдигнали ръце от него, а е само на 4,5. В течение на времето ме помолиха да го отпиша първо от английски, наскоро и от танци, а вчера ми сервираха, че може да не участва и на пролетното тържество защото отказал да си сложи костюма и да участва на генералната репетиция. Пречи на децата по време на занимания, но въпреки това се справя със задачите.
 Аз лично съм доста търпелива и в общи линии съм му свикнала, но явно в градината не се справят. Не го бия и се старая да викам колкото се може по-малко (ама ми се случва, не съм от желязо), обяснявам, а напоследък се опитвам да му измислям игри които изискват спазването на определени правила, поощрявам го, като постоянно му обяснявам, че е добро дете, но понякога постъпките му не са правилни и тн. Честно си признавам, че е много трудно. Най-много ме е страх, че дето ми ще остане само в някой момент поради неспособността си да се съобразява с другите. Освен това не искам да го пречупвам и мачкам, но също така и не искам това поведение да си остане, тъй като ще му създаде сериозни проблеми по-късно.
 Оплаках си се, не съм чела цялата тема, сега ще изчета каквото мога, предполагам вече има доста насъбран материал по въпроса, а и си е друго да знаеш, че не си сам, защото в нашата група само моето дете е такова.
 

Здравейте и от мен. Нашето момченце ни подлага на големи изпитания , дори вечер с мъжът ми си даваме кураж " Още малко и ще се кротне" , "Още малко и няма да се тръшка" . Косьо наистина е много жизнен и любознателен , а и характер не му липсва , дори вече като му се скараш за нещо  се обижда. Така че може да изглежда злорадо , но се радвам , че не съм единствена като  чета.   

Четейки темата, май и аз съм за тук. При мен обаче ситуацията е следнама майкия /3,5 год/ е палав, но само мен ме разиграва- не ме слуша, нарочно ме ядосва и се налага. В детската градина, при бабита и при баща си е най-доброто дете. Дайте съвет как да се справя.

Или, този театър го правят само с хора, на които имат пълно доверие. От тази гледна точка можеш да се радваш, че си довереният му човек. Аз съм в същото положение, по 2  вдигнала съм ръце от двете и само слушам колко са невъзпитани и т.н.

И аз съм така! Направо подивяват в мое присъствие. Много обичам мъжът ми или баба ми като ми кажат - ми докато те нямаше не беше така, слушаха, кротуваха.  Е, какво, да не се прибирам ли? 

 Е, поне нямате проблеми в градината и можете да ги оставяте на някого за известно време. А моето никой не ще да го гледа повече от веднъж с изключение на една пенсионирана детска учителка, майка на мой мн добър приятел.
 В случая излиза, че моето дете има пълно доверие на всички. 

Дъмпер ми е взела думите от устата. В предните теми 1:1 точно това сме казвали, даже със същите думи. Това е висока оценка към нас като родители, нищо, че ни е толкова трудно. Аз имам и от 2-та типа бонбони у дома и правя разликата.
Добре дошли на новите попълнения!
Ще пусна нова тема във ваша чест

Новата тема