Де факто в процеса на родителската среща всички майки, които са мноого недоволни от едната госпожа в нашата група, седят усмихнато и кимат, когато тази съща госпожа хули "децата ВИ" и казва как тя ще ни научи да сме родители, защото сме неподготвени
И от всички по принцип желаещи да изкажат оплакването си де факто никоя не направи нищо, освен да ги похвали. Само аз имах безочието да кажа в очите оплакванията си, а именно: да не проветряват от два срещуположни прозореца, когато децата се излагат умишлено на течение.
Да излизат да ги посрещнат, за да знам, първо че в групата има госпожа(защото веднъж нямаше и за просто пуснах детето ей-така само в помещението, то излезе и съобщи че няма никой.Педагог дойде след 30 мин ), и после, че няма да тръгне след мен без някой да го е видял, че е пристигнало.
Да не ги посрещат вкиснати и с думите-айде стига се лигави, голямо си вече, влизай веднага вътре(при такова посрещане и аз не бих се усмихвала сутрин, по-скоро ще рева с пълна сила)
Да не ми дават мобилния просто защото им е хрумнало, че ще ме комбинират с друг родител да направя спонсорство(без да знам )
Всички други тииихичко мълчаха и се опитваха да станат невидими.
Хем ме е яд, хем ми е срамно, че овчедушието е навсякъде и все още вярваме, че "преклонена главица сабя не я сече" И ми е мъчно. Защото си заслужаваме да ни тъпчат-и нас, и децата ни, щом не знаем правата си и допускаме да ни карат да седим виновно навели глава заради това, че сме родители и обременяваме някой да ни гледа децата.
Ето това е, оплаках ви се. Вие сте наред със съвети как сега да действам ако това рефлектира върху отношението към детето ми?
Мисля първо персонален разговор с въпросната госпожа, ако няма ефект-с директорката.
Съвети?