Сърдити и нацупени сме ние в 6-ти клас!

И аз си мислех, че ще се оправи сама, но забелязвам, че когато учим заедно след това е по-сигурна в училище. Ееех, с каката изобщо нямах подобни проблеми

Да пусна и аз един отчет.
Сега сме в розов период  . Няма сръдни, няма караници. Баща и я предупреди за оценките и тя обеща, че ще поправи слабите и ще се стегне. Мъж  . С едно изречение постигна това, за което аз късах нервите си цял месец  . След разговора между тях дойде промяната  .
Още не сяда на компа, и на репетиции не ходи. Не роптае и не възразява  . Обаче не иска да я препитвам за уроците. Обеща, че ако има затруднения ще търси помощ, но предпочита сама да се оправя с уроците. Съгласихме се  .
По математика не е правила тест за степенуването.

В голяма заблуда си... Ние сме така от първи клас та досега..Вярно, чете уроците сама, решава задачите от домашното и едва после всичко минава през мен.Вечер , след работа, подхващаме обикновено  английския, немския и математиката - предмети, с които баба й на следващата сутрин по-трудно би се справила..За тях остават предимно разказвателните. В нашия клас е пълно с дечица ,чиито мами се съдират да  убеждават, колко самостоятелни са отрочетата им и колко блестящо се справят с усвояването на материала сами.Позволявам си силно да се усъмня в тези им твърдения, тъй като през последните 5-6 години неотлъчно съм до щерката в учебния процес и определено има неща, с които децата трудно могат да се справят сами.Пресен пример е въпросът със степенуването.Задачите от учебника на Анубис  са елементарни в сравнение с тези, които Госпожата им даваше като домашно от сборника на същото издателство.И ако щерката лесно решаваше тези от учебника, то при опита да реши другите срещаше  затруднения.Докато не седнахме заедно, докато не обясних методите за опростяване и рационализиране на иначе огромни степени и не изрешихме задачите, не ставаше..Но пък сега е на седмото небе от щастие - има единствената шестица в класа на теста върху този раздел!
Колкото до английския, и тя има инсталирани  речници, ама много много май не ги ползва, да не кажа хич...Изключително много ме дразни това, че при писането на есе или някакво съчинение на английски, върти един и същи словесен багаж, не полага старание да извади от въпросния речник някоя нова думичка, с която хем да подобри самото съчинение,  хем да обогати  собствените си познания..Ама излиза все с номера: Това не сме го учили  като дума, защо да я включвам!
Иначе като цяло и ние сме вече в период на голямо затишие.Явно влезна в крак, не се цупи толкова, не изпада в истерии и относително съвестно си върши нещата!Дано  остане в този си вид до края на учебната година!

Ох и аз се опитвам всячески да не му вися над главата. Толкова да искам сам да се справя и да не се налага да уча с него. Ама не става. Това е мъчение и за двете страни. Той се ядосва, че постоянно го връщам, аз че претупва нещата и така.
Ние сме доволни от учителката по БЕЛ, тя им е и класна. Изключително съвестен човек. И децата много я обичат. Много споделят с нея и много я обичат. Боби учат по БЕЛ от учебниците на Анубис, но онзи ден прегледах тези на Просвета- Е в пъти по-добри са. Много по- човешки е обяснено всичко и по разбираемо. Нямам идея по какви критерии ги избират тези издателства.    И ние не обичаме да ползваме речници- нито по езиците нито тълковен например. По му е лесно да пита. Мамо, тате, тази дума какво означава вместо да се порови. Не му е интересно изобщо да търси нещо на хартиен носител. Опитвах се хиляди пъти да му обясня, че усещането да държиш една книга е много по-хубаво от това да "цъкаш" на компа. Ама явно само за мен е така. 

sarated ,незнам защо се съмняваш в майките на децата, който учат сами.Моето дете учи само ,аз нямам проблеми с нея,пълна отличничка е,сама си учи и помага и на брат си ,моя контрол е само по някога вечер да проверя контролно някой предмет,ей така за собственно успокоение,въпреки че знам ,че не е нужно.Не е от така наречените зубрачи ,просто е отговорно дете ,научава си и тогава сяда на компа,научих я на отговорност от малка и сега не е нужно да и вися на главата ,пък и прибирайки се уморена след работа трябва да наготвя да изпера ,да ги нахраня и да ми остане време да се посмея с техните проблеми.Учителите на дъщерями са едни от най-добрите в града и аз смятам ,че мога да разчитам на тях да я научат ите го правят.Така ,че за мен пък ти си ми интересна ,как дете на 12-13 г ти позволява да учиш заедно с него ,незнам може и да не съм права ,но моето дете се справя чудесно с материала за 6 клас по всичко.И с математиката е на ти  и с БЕЛ и с историята и с английския,Знам ,защото всичките и учители са ми колеги и не спират да я хвалят.Дори сега последното което ми казаха ,е че е една от избраните по някакъв проект за ходене в Европа,на разменни начала-като отличничка.
Между другото ,за да не ме упрекнеш само ще ти кажа ,че е дете като всички останали,има си компания ,събират се ,излизат си ,има вече и гадже.Прави всичко което и другите пубери правят.На истина аз нямам проблеми с нея!!!!!!!

Pro 77,
Ти прочете ли внимателно поста ми?
Написах, че чете и решава всичко сама, след което обаче аз задължително проверявам..Второ, подчертах, че става дума единствено и само за родители на деца от нашия клас, никъде не съм правила обобщения..Математичката при нас например е член на съюза на математиците и съответно задачите, които решават, далеч надхвърлят като сложност заложеното в учебния материал.И тук идва недоверието ми..Не може всички деца да са толкова оправни, самостоятелни и с вродена математическа мисъл..Да не говорим, че като комуникират помежду си, самите деца се изпускат, че ходят на курсове и частни уроци по български и математика.Тогава би ли ми обяснила, в какво точно се изразява самостоятелността им?!Не е ли все едно, дали помощта ще дойде от мен или от външен човек?И тук не говорим за оценки, дъщеря ми също е отличничка, независимо от пубертетските кризи, в които изпада понякога...Нито пък за проекти, в училището ни гостува делегация с ученици от Италия, Германия, Румъния и Полша по линия на журналистическия клуб и тя беше избрана от шестите класове за преводач...Спестихме си няколко дни даскало

Тогава в заблуда ли съм или не съм?  Защото аз не проверявам, а уча с нея по повечето предмети и то от първи клас. Вярно, че от първи до трети клас беше в чужбина, нова среда, непознат език. После две години в България пак смяна на обстановката, сега пак в чужбина.... Не й е лесно, но чак пък толкова. Напоследък ми писна и аз започнах само да проверявам, но трудна работа.

mama Tin ,благодаря за съвета .Разрових се по закон се оказа че тези от нашето училище са длъжни да му дадат учебниците .На всеки ученик в 6 клас са отпуснати по 122 лв. за учебници .Утре ще принтирам закона и ще отида в училище , да видим тогава какво ще отговорят  .
Относно ученето съм ги оставила да учат когато и както преценят ,стига да съм доволна от оценките .Дъщеря ми е в 8 клас и е нещо страшно относно учене ,приятелки и приятели ,но това е друга тема.

Shoshi,
За мен и проверяването е форма на учене с нея, тъй като по време на тази проверка изкачат доста недоучени и недоразбрани неща.Проблемът при нас не  е като че ли толкова в липсата на самостоятелност, колкото в отсъствието на изграден критерий за научено.Като се приберeм, тя започва да пише и да учи сама, в даден момент твърди, че е готова,но после като я препитам има доста за доизчистване.Може би пък и аз съм много взискателна, не знам Но, определено не си сама.. Пък и с упоменатата неколкократна смяна на училища при вас, нещата си имат своето  обяснение.

Здравейте. Имам дъщеря в 6 клас и реших да се включа и аз, въпреки че по принцип само чета - няма нещо особено интересно, с което да допринеса. Реших да пиша главно, защото ми стана чудно как имате време и нерви да следите децата си какво учат и взимат всеки ден.
Аз никога не съм го правила и дъщеря ми продължава да се подготвя сама - дори не знам кога какви тестове правят - само ги подписвам накрая. Помагам по математика понякога, когато не разбира нещо  и сама ме търси. Няма курсове, няма уроци - не разбирам болните амбиции изобщо, догодина достатъчно има да се занимава и да си губи почивните дни с курсове - в 6 клас е хубаво само да не допуска нещо неразбрано и то главно от български и математика - според мен разбира се.
Но всеки си знае себе си и това което за мен е чудно (например родители, които знаят какво имат за домашно големите им деца, кога имат тест по това или онова и коя учителка как се казва и на колко години е) -за други е нормално и обратното.. хубаво е, че имате и време за личен живот.

vivalavida, какво да ти кажа.......По принцип рядко се занимавам със сина.....Виж, баща му го прави по-често, и то главно по математика, защото решават задачи, които все още не са взети в училище. На мъж ми математиката му е слабост и явно синът ми се е метнал на него и за наше учудване за една нова година поиска подарък сборник по математика за по-горен клас. Не го смятам за вундеркинд, но има желание на този етап за матемаиката. Никога не съм го питала кога какво има, но той споделя и казва. Като се прибере от училище и се питаме при кого как е минал деня. И общо взето на този етап знам какво става в класа им. Не ми отнема кой знае колко време това. Сам иска да ходи и на английски, похвалите на учителите там са него са голямо насърчение, впечатлен е от Американския университет и с желание ходи вече там 5-та година.

Не си мислете, че децата ми са еднакви. С малката, която е в 3.клас имаме проблеми, защото не е от ученолюбивите. Баткото помага, но на детето просто не му се учи. Там просто цялото семейство е насочило силите си, помагаме, но.......резултатите не са кой знае колко обнадеждаващи.....Не губим надежда все пак, но правим всичко, което е по силите ни, защото все пак децата ни са най-важното в живота. И се случва вечер, когато се съберем всички, да не гледаме ТВ,а да се занимаваме с децата си......Играем на карти, на Монополи....и често докато играем и научаваме пикантни клюки за госпожи, за съученици и пр.

ООо тези неща и ние ги правим - прекарваме много време заедно и много говорим за всичко, просто не следя кой какво учи.
Аз не работя, гледам си децата и семейството, водя ги на спорт, английски за мен е задължителен-там признавам съм поглеждала учебника, за да видя какво учи и то главно, защото на алианса учебниците са страхотно интиресни и съвременни.
В колата понякога за половин час научавам един куп неща от ежедневието, както и вечер, когато сме всички заедно отново, но си учи сама и това е.
 Виж братчето е друго нещо, там стават бавно и сложно нещата, но аз упорито го оставям сам да се оправя за сега.
Ще ми се да са живи и здрави само и да си намерят читави приятели в гимназията и подходяща среда - а дали ще имат 5-ци или 6-ци не ме вълнува толкова много.

 И аз уча с моя шестокласник. Знам, че вече е пораснал, но за съжаление не може да се справя сам. Мързи го, често не разбира материала...Просто ако не му се седи на главата, ще закъса.
Когато аз бях колкото него си учех съвсем сама и бях отлична ученичка. Майка ми и баща ми дори не знаеха кой клас съм. Затова си мисля, че зависи от детето - всяко е различно. Затова на едни помагаме, а други се справят сами.

Аз пък работя, но въпреки това отделям време да видя какво е учил и от какво се нуждае като помощ! Не смятам, че са болни амбиции, ако детето ти има капацитет и ти да го оставиш да се рее! безотговорно е според мен! За моя син е наказание да не ходи на английски или на плуване! Той сам е наясно, че за да успее след това трябва да учи сега!

Ние пък днес му ударихме един дъъъъълъг и напоителен разговор.
Много взе да ми бяга по тъчлинията тоз младеж и дълго няма да издържа.
Поставихме му две-три задачки да мисли за утре,пък ще видим какво ще излезе...