непрестанно притеснение!! моля помогнете

  • 2 684
  • 49
Здравейте момичета. За пръв път пиша и се надявам на помощ от вас. Съвсем скоро станах мама на прекрасно момченце /14.10.2008/. Обаче откакто се прибрах вкъщи ме тресат едни мисли, като например: добре ли се справям, яде ли както трябва /това защото повръща почти всеки път/, защо не спи спокойно /понякога спи, понякога не/ и т.н. На мен ми е ясно, че е бебе и логично е от време на време да си плаче. Аз го гушкам, къде се успокои, къде не. И само се сдухвам дали всичко му е наред. Плача много, без някаква особена причина. Особено зле съм вечер. И като не се наспивам това се усилва. Най се притеснявам за това на колко време трябва да яде. Сто човека сто различни неща ми казаха и аз просто незнам какво правя. Чувствам се безсилна и неопитността ме плаши до смърт. Мъжът ми се опитва да ме успокои, ама файда никва. Просто се чудя вие как сте се чувствали с новороденото в началото
Виж целия пост
# 1
Пръво да ви е живо и здраво бебчето.
Наричат го следродилна депресия.
Доста жени минават през такъв период, в които ги обземат мрачни мисли.
Постепенно нещата се нормализират, но ако при теб продължават да се задълбочават не е лошо да потърсиш специалист.
  bouquet
Виж целия пост
# 2
Чувствах се абсолютно по същия начин. Когато бебето плачеше, се притеснявах защо плаче, когато спеше по-дълго време, се тревожех, че много спи и не яде. Когато започнахме да излизаме с количката, се притеснявах, че от тръскането по неравните улици, може да получи мозъчно сътресение  ooooh!. Това са само част от примерите за безумните паранои, които ме гонеха. С времето започнах да се успокоявам и вече се тревожа много по-малко. Стискай зъби, още малко и ще започне да ти минава и на теб Peace


П.п.При мен не беше следродилна депресия, просто бях много неуверена и ме беше страх, че нещо ще стане с бебето, а аз няма да мога да го предотвратя. Така се чувствах и по време на бременността.
Виж целия пост
# 3
Опитай се да се успокоиш, макар че има случаи на следродителна депресия, при които задължително трябва да се потърси специализирана помощ от психолог. Ако нещата продължат така още 1-2 седмици, просто потърси психолог и отиди на консултация.
Виж целия пост
# 4
Явно те е хванала следродилната,много мами минават през това.
Опитай се да се успокоиш и да се радваш на бебчето си.А притеснение да има си е сьвсем нормално(в някаква нормална степен) Peace
Виж целия пост
# 5
Напълно те разбирам аз се чувствах по същия начин и постоянно ревях дори първия ден не исках да ме оставят сама с бебето че не знам какво да правя,но като че ли изведнъж свикнах с нея и всичко отшумя.Не се притеснявай за това дали си добра майка,естествено че си такава просто още не можеш да  осъзнаеш за какво става въпрос  smile3521 Всичко ще отшуми,успех  smile3525
Виж целия пост
# 6
и аз бях така и при първото ми дете и сега. Сега съм малко по-уверена, но въпреки това пак имам кризистни моменти, когато ми се реве до пръсване. Явно и хормоните си казват думата.
Виж целия пост
# 7
И аз бях така.Чувствах вина за трудното раждане Shocked,за това,че нямам достатъчно кърма,не се хранех почти,плачех.Но след 20 дни ми мина с помощта на хубави витамини с минерали,особено желязо,магнезий и фолиева киселина,също и от Б групата.А и непременно много разходки на чист въздух,със или без бебето.Доставяй си малки радости-горещ шоколад,едно кафе на ден,кремче,хубава дрешка,филмче.Много е важно да имаш добър педиатър,който е спокоен и с опит,да е винаги до теб да ти разсейва страховете.Успех!
Виж целия пост
# 8
Излизайте по-често навън, по-добро лекарство от това няма. С приятелки на кафенце, с други мами по градинките - ще ти мине.
Виж целия пост
# 9
Явно те е хванала следродилната,много мами минават през това.
Опитай се да се успокоиш и да се радваш на бебчето си.А притеснение да има си е сьвсем нормално(в някаква нормална степен) Peace
Hug
Виж целия пост
# 10
Това ще отмине. Помни, че ти си човекът, който най-добре усеща кое е правилно в отглеждането на твоето дете и кое не.
Наистина има хиляди мнения по един и същи въпрос и всяко от тях си има своето обяснение, но ти ще избереш това мнение, което ти се струва най-правилно на самата теб!
 В началото и аз бях като теб и не исках ничия помощ - сякаш щеше да стане нещо ако помоля някой да изпере дрешките или да ги изглади... ooooh!
Ще видиш, че се справяш прекрасно с всичко, но ако някой ти предлага услугите си хич не се услушвай!
  Hug
 
 
Виж целия пост
# 11
Ще отмине, спокойно!  Peace
Ако има кой да ти помага, възползвай се - дори и едно ядене да сготви, пак ще ти е от помощ, за да имаш време да си отдъхнеш.
Плюс това не се притеснявай, че нямаш опит! Никоя майка няма опит с първото си дете! Laughing
Виж целия пост
# 12
Ще отмине, спокойно!  Peace
Плюс това не се притеснявай, че нямаш опит! Никоя майка няма опит с първото си дете! Laughing
Абсолютно Peace Hug
Виж целия пост
# 13
Сигурно почти всички майки са така. Дори, когато ти се случва за втори път се чувстваш точно толкова неопитен, колкото първият път. Хубавото е, че след два-три месеца това ще мине.

За храненето - аз мисля, че за да не се чудим кога е гладно бебето много педиатри препоръчват ориентировъчно хранене през 3 часа. Във форумите има признаци, по които да познаваш кога е гладно бебето. Сигурно ще ти помогнат.
Виж целия пост
# 14
и аз бях така и при първото ми дете и сега. Сега съм малко по-уверена, но въпреки това пак имам кризистни моменти, когато ми се реве до пръсване. Явно и хормоните си казват думата.
smile3521Така е,но и това ще минеПросто не се шашкай толкова и помни че ти си най-добрата майка за своето бебче Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия