Безумия на/преживени с мъжте ви

Безумията, които правим сега, не са за разказване.

Нека и аз да се запиша 

С приятеля ми, първа година гаджета
У тях сме, късно е (1-2 часа през нощта) и ще си лягаме - обаче се караме - той се е съблякъл вече и е по черни боксерки, а аз, разпалена да му викам, още съм по потник и пола. Така се рагорещяваме в караницата, че аз ядосано си тръгвам ( къде отивам и аз без пари, без ключове или телефон), той си мисли майтап, ама аз не - бясно напускам апартамента, трясвам вратата, слизам надолу по стълбите, той ме гони...... в момента в  който излизам от входа и той излиза и се чува звука от затварянето на вратата и двамата замръзваме - аз го гледам - по гащи - той мен - с дрехи, но никакви вещи .... боси сме и двамата .... почваме да си викаме пред входа за положението в което се намираме, кой е виновен и тн......но не знаем как да се приберем обратно! Накрая сме забравили защо се караме, смешно ни е, но е 2 часа и той звъни по домофона на някакви съседи, но никой не го чува!  След още малко време спира кола пред входа - моя казва, аа това е съседа ми от 8-я етаж....даа той е но..... момчето явно идва от среща ..... и то ще да е била една от първите, защото не е имал гадже (знаеше се) и се е направил....от другата страна на колата излиза мацката му .... Тя една мадама, гримирана, направена,....абе май за пръв път си я водеше у дома. И милата двойка идва и ние пред входа - двама боси, единия и гол, и викаме : Ами, таковата, ако може да ни отворите", а момчето не може да се усмихне от измление дори....поогледа ни, отвори ни и влязоха с мацката и ние....и се качихме и заедно в асансьора.....натъпкахме се по-точно 4-мата и ние си слязохме на нашия етаж и им пожелахме приятна вечер.... защастие апартамента беше останал отворен, та поне се прибрахме....
2 години по-късно онова момче още ходи с новото си гадже от онази вечер и ако се засечем около блока едвам се сдържаме да не прихнем ...

Има и още негови съседи, с които ме е срам да се размина....защото това лято по погрешка му изхвърлих едни любими къси гащи през прозореца ( гонех мухите от стаята и ги захвърлих по погрешка). Обаче как изчислих, че са паднали на средния балкон ... и звъня на съседите от долу, червя се на вратата, ама искам едни гащи от балкона им .....след няколко мъчителни секунди ми се отговаря, че имам грешка, няма гащи на балкона! Казвам си - ок, объркала съм етажа, той окомера ми е лош. Картинката  се повтаря и на по-долния етаж....отново се червя, отново няма гащи.... вече крайно отчаяна се качвам, гледам - гледам - ма то трябва да е отляво, не в средата   Отивам на правилния апартамент и звъня ....минава време...отваря ми млад, симпатъчен мъж...по боксерки и ме гледа странно...аз за 3 път си разказвам историята с гащите от балкона....този път бяха там - момчето ми ги донесе, аз благодарих и си тръгнах....по-късно разказах на мойто мило цялата работа и той безмалко да ме убие Каза, че съм го посрамила пред сумати съседи и сега ще го е срам да носи гащите ....а с онзи пак със смях се разминаваме покрай входа ...  

Погледнах темата за малко,и ето че я прочетох на един дъх!Сега е мой ред да се запиша и аз... Май месец тази година бях абитуриентка.. След изпращането ми аз,гаджето и приятелката ми сме решили,на дискотека ще ходим.Имахме уговорка с едни приятели заедно да ходим.. накрая ( българска му работа ) всичко се разтури и ние увиснахме.Купонясва ни се,моя вика да ходим на Осенов лаг,това е на 20 км от Своге.. преобличам се аз,защото по-рано разбрах че полата според моя не ми седяла добре... Облякох едни дънки ,стари износени но пък ми седяха добре!Отидохме да вземем още един приятел и потеглихме.. Аз цял ден на високи токчета и нямам тренинг и вече ми се реве от болка в краката.. схванала съм се цялата,ама нали да съм хубава "трай бабо за хубост" търпя,по едно време какво направих и дънките като казаха "ПРАС" и бях до там ,сдобих се с една огромна цепка на задните части... ядосах се,но после бързо ми мина.Пристигнахме към 0:00 .. беше нещо като хотел,с най-необходимите неща,имаше кръчма до него и една голяма градина или нещо от сорта беше.. Влизаме в кръчмата ,както влязох забравих и за болката в краката ,и за цепката на задните ми части,за всичко!Луд купон,танци манци,не спрях да подвиквам "наздраве,наздраве",напих всичко живо около мен включително и себе си... Купонясвахме до ранни зори и с моя решихме да си лягаме... излишно е да казвам,че докато се обърна да се съблека моя вече сънуваше,че и похъркваше...Сутринта разбрах на какво изумително място бях.. Излизаш от кръчмата и виждаш насреща си два щрауса!Седят и те гледат!Сядаме да закусваме в градината,там бяха заградили място и имаше още един щраус.. та мойта приятелка отиде да го види отблизо ,а той започна да я ухажва,изигра танц с перата си ,голямо ухажване беше,голям смях голямо чудо! Закусихме и добро настроение и силна музика в колата се прибрахме отново в София

  Веднъж се скарахме и ужасно се ядосах. Вървях и си мислех как ще си хвана едно гадже и ще види той! По едно време видях някакъв симпатяга и си казах: "Какъв хубав мъж!", обаче като се загледах, разбрах, че е той

Тази седмица вече два пъти правим безумието да тичаме сутринта в 6:30,после цял ден да работим и вечерта да си легнем чак към 1:30. Съответно днес пак сме на работа и ..  


  ееее,кефиш ме много.

Не можеш да избягаш от него 

  Явно е мой тип

  Много са.

Съпругът е в лодъчния бизнес.
Още младо семейство, децата са само блясък в очите ни, аз придобивам въдица, воблер (ползвал се само в сладки води, но докато ме разберат, че съм боса в материята, всички рибари ме гледаха с любопитство), малко набор за сафридец и пр-зер семейство трябва да храня.
Събота следобяд, лято, изчистили сме, викам, аре, стига толкова домакинство, въдицата и на морска гара, да си починем един вид и да презаредим батериите. Тя тогава не беше така паркетна като сега и беше свърталище на рибари, гемийки и яхти, каквото се нарича всичко, дето плува, и не е сал. Съпругът не е впечатлен от рибарлъка и си взема книга. Толкова сме сладки, че да ни схрускаш.
Морска гара ни е на една крачка от дома, ние отиваме на неформално място, аз съм си ей така, гордият глава на семейство си носи книгата, както обясних. Ни пари, ни документи, само усмивка и любов.
СТоим на морска гара-аз ловя риба (рибарлъкът е философия и никой не е щастлив ако вземе да улови риба), той чете книга, подпрян на една "яхта".
Обажда ни се неговият продавач (мир на душата му) и вика, къде сте, на страшна моторница съм, аре да се качвате. А, таман сме на кея, идвай.
Прибираме книгата в една найлонка, аз нагласям такъма за риболов от лодка и нещо запърпорва. Дълго е да обяснявам, но ветроходците презират онези с моторните лодки, рибарите на морска гара бяха задълбочени мислители, които кротко медитираха, подпрени до корита, неизлизали в морето с години (яхтите са като рибарлъка-важното е да я имаш, а не да я караш).
Мръсна газ, рибата избяга, вълнение, писклива госпожа, която я е страх да скочи в лодката и половин час опити да бъде долепена до кея, за да не се налага да прекрачвам и сантим вода. Само, дето не ни поздравиха като си тръгвахме.
После морски удоволствия, слънце, сол, аз вече искам да си купим моторница и дори фактът, че тоалетната е в средата на спалнята, не ме разколебава.
Решаваме да се прибираме къде залез слънце, но моторницата си домува на Войнтех (което е къде Бяла  )
Бодро навлизаме във Варненското езеро-музика звучи, ние сме в еуфория. В средата на езерото настава тишина и ние спираме. Няма гориво, нощ се спуска над града. Споръг между двамата собственици кой е трябвало да напълни резервоара няма да го предавам. Оказа се, че са се презапасили двойно с друго гориво, но това не е руска подводница или те са свидльовци, щото изкопават чифт гребла.
Аз започвам да огладнявам, ходи ми се до тоалет, но осъзнавам, че е в спалнята и не мога да се цопна върху тая кутия, уединение ми трябва, не да гледам чаршафи на розички. Дават ми да въртя рула, щото все тя.
Нашият приятел се позиционира на носа и бодро в такт започва да подвиква "Сайа, сайа", както и "юбре, курорте". Може да е тъмно, но добрите новини се разпространяват бързо и тълпата сеирджии на пирса се е сгъстила, някой е раздал по рибка, друг е донесъл бира и си е като филмова премиера. Ние гребем, аз не-но все едно, щото преживявам всеки метър. Не искам лодка. Разбирам, че онова със състезанията кану-каяк, Кеймбридж-Оксфорд,  си е просто монтаж. Онези от брега подвикват в такт и с пълни усти. На белите ръце на мъжа ми излиза пришка. тълпата бе доволна-всички познават мъжа ми и обикновено му викат "търгаш алчен"
Акостираме. 22 ч. е. Приятелят казва, "Нека отидем при вуйчо, той е ей туканка"-200 метра тръстики с голи крака и чехли, поне вече никой не ни вижда, но сигурно ни чуват, няма как. Вуйчо живее на рибарски кораб-нищо общо с Джордж Клуни и разните му там Перфектни бури, нееее. Този кораб на празника за 25 години Съветска власт е бил сурнат на пясъка и не е мръднал. Вуйчо е пиян, но не ни пука, щото и ние така. Вади чаши и налива водка. В моята някой е пил турско кафе. Тази на съпруга има остатък от червило-идвала е дама тук. Не спираме докато не видим дъното-спиртът дезинфекцира. Ядем калкан-бедняшка манджа.

Около 2 ч се наканваме да си ходим. Домът ни изглежда безкрайно далеч, къде 10 км. Вуйчо ще извика такси, те го знаели - и него, и мястото. Не бе добро решение, защото по тази причина отказват да дойдат.
Информационното затъмнение, нападнало 4-тата таксиметрова компания, ни докара около изгрев до дома. Аз стоях залог докато съпругът слезе с парите. И си загубих воблера.

Хааа, това си беше такъв купон да се чете! Записвам се, а скоро и аз ще разказвам.

Калиноооо, фен съм ти! Джероум ряпа да яде!

Смяла съм се с глас на историята на Калина... защото и аз имам подобна, ама е дълга за разправяне
Някой друг път

е как съм ви изтървала до сега...

Малко скромно ще мина:
Лято,жега...Пътуваме с колата,стъклата са свалени...аз от ляво,той- от дясно, той с колан,аз без,освен това говоря по телефона и...ХОП...Чичко полицай- маха палка...Намаляме и отбиваме плавно встрани...Полицаят се хваща за главата:"Ква е тая кола бе?" и дава знак с палката да продължим.
А всъщност нещата отвътре бяха следните- шофираше той,колата е с дясна дирекция,а аз бях в напреднала бременност и не слагах колан  Колегите след това се шегуваха с мъжа ми: "Що не и купиш и на нея едно кормило "