Безумия на/преживени с мъжте ви

Последното екстремно преживяване. На почивка сме в Ямайка, и отиваме на екскурзия до едни водопади. Преди воопадите хората ни развеждат да пазаруваме, където моя мил съпруг установява, че имаме само 120 долара, а трябва да накупим подаръци. Купуваме си поаръци и аз през цялото време питам, обяда включен ли е в екскурзията или се плаща допълнително. Той ми отговаря съвсем уверено, че е включен. Като е включен няма проблем викам, и оставаме с 12 долара. Стигаме пред ресторанта и ни казват, че обяда е по 15 долара на човек. Може да се плати и с карта, но нашите и картите и парите са в сейфа в хотела. Не бях виждала по-нещастна физиономия от неговата. Аз решавам да се поразходим и след не дълго опъване ( какво ще ни направят местните), се озоваваме в един местен бар и си хапваме порядъчно. После ми вика - нали искаше несто да ти се случи, на следващата екскурзия аз взех финансите под контрол.

Преди 10-тина дни един познат се обажда на милото и му предлага билети за театър. Естествено, приемаме. 
Успяваме да пласираме чавето на една от бабите и тръгваме с порядъчно закъснение от 15 мин.
Обажда се любимия предварително на човека с билетите да уточни в кой театър точно отиваме, онзи му казал - Музикалния и тъй като сме закъснели, се разбират да остави билетите на леличката на входа.
Пристигаме ние, обаче лелката вика - няма при мен билети, може да са при колежките на другите няколко входа или на балкона /а ние не знаем нито името на постановката, нито номерата на местата/.  Както и да е, пуснаха ни вътре, намериха се 2 свободни места и си изгледахме театрото.
След като свърши, излизаме отпред и милото звъни на приятелчето, защото уговорката ни беше за кръчма след това. Пита го къде е, а онзи казва, че тъкмо си тръгват от кръчмата, защото театъра бил свършил преди 1 час... 
Сещате ли се... ходили сме на друга постановка, в съвсем друг театър... 

Ето и моята скорошна история. На 22.12. беше фирменото коледно парти. В 19 ч. аз съм съвсем готова и му звъня, обаче телефонът му изключен. Знае къде живея (бях при родителите си) и очаквам всеки момент да ме вземе. Забравих да уточня, че той не говори български. Та, чакам аз, чакам, обаче навън е студено и не ми се виси на терасата по рокля с гол гръб, за да гледам дали идва. По едно време събрах кураж и надникнах през балкона и чувам неговия глас: "Милена?", а гласът на съседката Елена "Даааа, кой еее?" и той пак "Милена?" и тя "Дааа, кажетееее!". Добре че му викнах отгоре, можеха доста време да си водят диалога и той да се чуди защо не слизам, а тя - кой я търси
А сега се сетих и за едни мои роднини. Обаждат ми се на Коледа и казват, че пристигат на гости с влака. Изненадата е пълна, но трапезата е отрупана, така че място за паника няма. Знам, че часът на пристигане е 20:05 и дооправям баницата. В 19:50 с моя приятел сме на централната гара и чакаме родата. Той мърмори, че му е студено, че не му се стои на гарата и аз го пращам в колата. В 20:05 влакът дойде, спря, роднините не слязоха, влакът си потегли и аз доста изумена поседях, поседях и реших, че са си направили майтап (това си е в техен стил). Върнах се в колата и обяснявам как ги няма, а господинът вече светкавици хвърля с очи и мърмори като разпран. Мобилният ми е в къщи, така че за да разберем къде са, трябва да се върна, за да им позвъня. След 20тина минути говоря с братовчеда и той сърдит - защо никой не го чакал на гарата, а аз съм просто в потрес. Питам го къде е и той - ами на гарата и вас ви няма никакви. Ама как, защо - кръгом към гарата, този път с мобилен. Оглеждам се, но от родата няма и следа. Обиколих гарата няколко пъти и пак им звъня - добре де, ние сме на гарата, вие къде сте? Отговор: на гарата. Моя вече газ пикае и иска да си ходи, ако ще папата да чакаме. На коя гара бе, хора? Добре че питах една служителка и тя ми обясни, че влакът спира и на Гара разпределителна, та ги накарах там да стоят, ние отиваме с колата. Е, намерихме се - бяха малко посърнали, но пък какъв купон си спретнахме... Че и сръдльо спря да мърмори и вечерта беше порядъчно почерпен и много ухилен

 

да следя... някои по 2 пъти ги чета! голям смях 

аз по - нататъка, да събера смелост 

Ето и нещо от мен.
Преди 2 години, прясно загаджени с моя сегашен съпруг, отиваме на море. Ще спим в бунгало, което е уредено от неговите родители – страхотно било вътре , с телевизор, хладилник, баня и тоалетна – wow! Уговаряме се с наши приятели, и те гаджета, да ходим заедно. Да, ама те отиват с 2 дена по-рано, че мен не ме пуснаха от работа. Та,,,,пристигаме ние по обед , те ни посрещат и шефката на къмпинга ни води в стаята!!!! на общите бунгала! Описвам – дъъъълга веранда с 10 стаи . Стени от шперплат , вътре – 2 легла – едното в единия край на стаичката, другото – в другия! Е, прималя ми... От едната ни страна – семейство с надномерно тегло – 2 деца и родителите! Нищо лошо, ама мъжът като си легна на верандата на един надуваем дюшек , заплющя един домат и след малко заспа с къртечно хъркане    Как да си затвориш прозореца ( той под него ) , като е адска жега – просто ламарината, от която е направена това подобие на сграда спичаше обстановката допълнително. От другата страна на шперплата – някакъв дядо , явно с дихателни проблеми. Постоянно кашляше почти до посиняване. След втория път като го чух , всеки път се ослушвах дали мърда из стаята – все си мислех че се е задушил. На всичкото отгоре хобито му беше да чете книга на сиииилнооо пуснато радио Хоризонт. Тогава Милото за първи път ме видя почервеняла от яд! Седнах на леглото и отказах тотално да говоря , гледам и излизам!   
След 30 мин и 5 цигари реших че все пак е важно че сме заедно и някакси ще преглътна мизерията. Реших да си хвърля душ от пътуването и да излезем да хапнем по центъра. Огледах се – баня няма....взех сапуна и кърпата и почнах да обикалям верандата... Оказа се че наблизо има нещо като постройчица , което е Банята – Общата. Влязох аз , преглъщайки отново виковете на подивяване – пускам водата – нищо....чакам – нищо....след малко – кап-кап....тръгна водичка. И като задуха един вятър , като ме забрулиха едни листа от дървото, чийто клони висяха на место закачалка в Банята Ми...!!! Подивях – както бях насапунисана, грабнах си дрехалака и се върнах в стаята...
Милото, с навлажнени очи започна нещо да заича и да ми обяснява как нашите приятели, които пристигнаха по-рано са настанени в Нашето бунгало, защото помислили момчето за моя мъж!!! Нали бяхме уредени...И те се намъкнали в нашето бунгало без да им дреме...Както и да е...
Вечерта казах че отиваме на диско и ще се приберем към 5-6 за да може да спя колкото се може по-малко в тази мизерия. Мъжо се съгласи. Вървеше покрай мен като балерина и ми угаждаше за всичко....Колко неща можеше да измъкна от него тогава.... 
Отидохме на диско – аз изпих порядъчно количество алкохол...Не помня кога и как сме се прибрали и днес не знам дали Мъжо се базика като ми вика че съм танцувала гола на плажа само за него (т.е. без свидетели) , ама ....Събуждам се аз на сутринта – сама съм....Само с кашлящия господин, който навярно спи до мен (само една хартиена стена ни дели все пак). Стоя си, пуша....Пикае ми се – стискам...Чакам...Притеснявам се вече. От 6.30 съм будна, вече е 7.40, а моя го няма...СЛед 10 мин пристига ухилен на вратата и казва задъхан „Намерих! Намерих свястно бунгало!”. Той като станал от 6ч и зачакал шефовите да се събудят и им се примолил...В същия момент някакви се отказали и ние – хоп- в тяхното бунгалеце. Леглото беше счупено и хладилника не работеше, Но си имах моя баня, наша спалня ( ах, колко секс видя тва легло) и вече нямах рога, опашка и дим...
Тва е .....много ми е сладко на душата като си спомням, малко дълго стана...но си е моята, наша история....

лелеее мн интересни случки сте разказали и аз имам няколко с моя приятел,но някой др път ще ги разкажа )

Как съм пропуснала тази забавна тема
Ще ви разкажа едно от нашите безумия 
Лятото на 2003г, ние младоженци. Решаваме, че ще отидем само двамата на море. Вземаме раниците и тръгваме към Фичоза. Без резервация оптимистично се надяваме в разгара на лятото да намерим свободна стая/бунгало. След цял ден обикаляне на почивните станции в района, премалели от жега, умора и глад, решихме да проверим на последното възможно място. За наш късмет имаше свободно бунгало - доста мизерно, но кой ти гледа удобства. Важното бе, че щяхме да си бъдем само двамата. Романтика. Плаж, кръчми, разходки - приказка.
Но скуката ме налегна след няколко дни и решавам, че е време да извадим миди. Любимият плува само колкото да не се удави, миди е виждал само по заведенията и решавам, че ще се справям сама със задачата. Морето обаче него ден за "късмет" бурно. По новините се приказвало, че се очаква буря, но ние без радио/телевизор в пълно информационно затъмнение. Влизам аз въоръжена с маска, шнорхел и най-обикновена торбичка. Любимият кръжи край мен в тих ужас, да не потъна нейде. След голяма борба с вълните и подводните скали успявам да набера една торба едри миди. Морето вече е много бурно, вълните стават огромни. Народът се изнася панически от плажа, а аз търся закътано местенце да опечем улова. Откривам младежи, които прибират багажа си и оставят запален огън и тенекия и едва дочакваме да се изнесат и изсипвам улова на тенекията. Плажът вече е празен, започва да вали як дъжд. Откъм Варна се задава ураган, а ние с милото правим завет на огъня, за да се отворят мидите. Гърми, трещи, обърна на град колкото орех и вече се изливат реки от кал, камъни и дървета към морето. Всичко причерня, ураганът ни застигна, ние успяхме да грабнем няколко от вече готовите миди (да не сме капо) и хукнахме към бунгалото. Пътят ни бе отрязан от калните реки. След дълга борба се прибрахме кални до ушите, изподрани от клони и камънак, но щастливи.

Ох,много ме разсмяхте,за пръв път я виждам тая тема.Аз май нямам такива приключения

записвам се,че е много интересно...

Ей ,много яка тема ,смях се прес сълзи 

Е, хайде да побутна малко, пък някой може да се сети нещо!

Невероятни истории прочетох тук! 

Мъж ми : Анче, 'кво прайш?
Аз : Показвам му безмълвно заглавието на темата, понеже се кикотя с различна сила и на неравни интервали
Мъж ми: Че ти с мен безумия преживявала ли си ? ( с един такъв поглед...)
Аз съм в размисъл вече 15 минути, ама викам да поспя малко , па после да разказвам. Като например как като му подадоха големия ни син 3 часа след като се роди и нашият тати си дръпна ръцете и си ги скри зад гърба...

  Влязох само да погледна темата,та взех и я изчетох цялата.Много готина тема. за авторката.

Дами, защо 99% от прекрасните Ви истории започват така-" когато бяхме още гаджета..... "? Сега не правите ли вече вече безумия? Не вярвам!!