Бройкаме се ние с него от доста време и ме покани на среща. Решаваме да вечеряме в студентски град. Приключваме и излизаме обаче аз дърпам дръжката на вратата в момента който я отключва и до там. Не ще да се отвори. След 200 мъки и проливен дъжд, ще сядам аз отзад. Тъкмо сядам и някакъв младеж като светкавицата се настанява до мен на задната седалка. Объркал колата пича. Посмяхме се и тръгваме. Да но той отворил прозореца от ляво, до седалката, която е до шофьора. И а си седя отзад без коланче, застанала между предните 2 седалки и си му говоря нещо ....... минава една кола до нас през локва .....и ме оплисква с кална вода през прозореца, чак до мен по цялото лице, заклевам се. Това и аз не знам как стана. Заклевам ви се умрях от срам.
Спираме пред входа и понеже вали проливен дъжд, той ми каза слизай и ме изчакай пред входа да паркирам. Слизам аз и започвам да тичам към входа, че вали. Да ама 3 кучета виждайки ме да тичам хукват след мен и аз от зор скачам на пейката пред входа и започвам да се отбранявам с токчета. Идва моя принц разгони кучета, взе ме на ръце занесе ме до входа и ме цунка по бузата. Мокри и двамата. Когато се прибрах можех да си заложа и двете ръце, че този мъж никога няма да ме потърси. Но това се оказа моята любов. И до сега се хилим като луди на тази първа среща.
много сладка история