Каза ми...

Това все едно аз съм го писала Тия мъже по калъп ли ги правят, какво им става напоследък................

На всичкото отгоре,се държи ужасно с дъщеря ни .....само я разплаква......

Това ли е идеалното семейство??!!! Единия да мълчи и все да е прецакан... идеалното семейството пред кого? Ти като мълчиш смяташ, че ви е идеално семейството ли? Моля те, не го приемай за нападка, но идеалното семейство няма такива проблеми!
След като прави опити да ги говори, кажи му да ходи да говори на майка си. Нали ти като си искала нещо от него, той те е пратил при майка ти, въпреки че идва ли помни какво ти е казал.

п.п. като цяло е добре да седнете и да се разберете, стига да може да се води нормален диалог с него, а не да се прави все едно нищо не е станало!

ricare съжалявам, че ще попитам нещо твърде лично, но ми направиха впечатление едни твои думи, че преди той е излизал със сина ви и не е имало такива проблеми. Та исках да попитам - той искаше ли второ дете? Категорично и ясно или както се случва понякога просто се е оставил на течението?

Много искаше дъщеря, много...

Не знам тогава. Когато четох разказа ти имах чувството, че той не е искал второто дете и има вероятност на това да се дължи тази реакция. Но щом казваш, че много го искал - тогава просто 
Не мога да те съветвам какво да направиш. Ти познаваш най-добре съпруга си. Но аз не бих търпяла дълго подобно поведение. Заради себе си и дори заради децата.

И все пак внимавай в борбата за отстояване на правата. Да не стане по-зле.

Всъщност всички, в хор и с известно право, те подкрепят. Аз пък ще се опитам да погледна нещата от друг ъгъл, макар и с риска да не се хареса. Разбрах, че си в къщи, не работиш (извън дома), грижиш се за децата и домакинството. Едното дете, бих казала,  е вече във възраст в която не те ангажира постоянно. за сметка на малкото. Вероятно си и домакиня, която иска да е перфектна. Децата да са перфектни, манджата да е перфектна, прането да е изпрано и изгладено по график, да е чисто и подредено като по учебник. Всичко това вършиш през седмицата, и искаш в съботите и неделите почивка и развлечение извън дома, със семейството. До тук, с малки изключения, състоящи се предимно в твои възгледи за "как протича идеалният семеен живот", всъщност нищо ново.
Сега да се опитам да погледна нещата от оптиката на мъжът ти. Той илиза всеки ден, спал, недоспал и се впуска в трафика за да достигне работното си място, на което вероятно му е натоварено. Той няма избор. Той трябва да печели парите, с които да живеете. В работата може да не му харесва, даже и може да има голямо напрежение, но той не може да си каже: е, сега ще си полегна малко, даже и било 10 минути, пък после ще свърша еди какво си. Или: е, сега набързо ще изгледам този сериал, ще се поразвлека за малко, пък после ще довърша. Неща, които вероятно ти, можеш. Прибира се, два пъти в седмицата даже и след допълнителни задължения, и най-после се чувства в средата в която може да почине.

Вероятно това са позициите ви. Ти смяташ, че той не е толкова зает и уморен, даже вероятно в известна степен му завиждаш за възможността да е извън къщи, смятайки това за развлечение. Той смята, че ти не си толкова заета в къщи, все имаш време и възможност да се организираш, и той също, вероятно и в известна степен, ти завижда за това.

Между вас са децата...

С отстояване на права, според мен, няма да стане. Напротив нещата ще се затормозят още повече и конфликта ще се задълбочи. Моето предложение е, да опитате, каквото е в рамките на възможностите ви, двамата да прекарвате някакво време, заедно, без деца. Дали близки, дали детегледачка за няколко часа през уикенда, но някой, който - теб да отмени в непрекъснатите грижи за децата и дома, него да го освободи, дори и от теоретичното задължение, да те отменя в почивните му дни. Така, с времето, и за двамата тези дни ще придобият друг характер, и ще ви стане приятно да сте заедно, след време и с децата. Иначе - както всяко нещо, което се диктува като задължение - само ще тежи, и ще ви очуждава.

А, ако съм права и в описанието ми, каква майка и домакиня си, то може би ще ти помогне и ако малко, ти самата, "свалиш летвата" в очакванията към самата себе си. Създавай си и се грижи сама за възможности да не си като пребито куче вечер, доколкото това е възможно. Можеш, стига да искаш, и това го казвам от позицията на майка, домакиня, че и работеща. Така няма все да си фиксирана в това, какво мъжът ти не прави по твоя вкус, а ще проявяваш повече разбиране към неперфектността на околните, позволявайки си, самата ти да не си перфектна. 

Помисли на какво се дължи тази промяна. След като преди е помагал, сега трябва да има приина да иска да спре да полага грижи. Да не би да му се е отворил задника за така наречения личен мъжки живот?