Има ли мами над 35г., които бебеправят? Малко да си дадем кураж! - Тема 2

  • 37 514
  • 615
# 525
Момичета, нека не се предаваме а да си вдъхваме кураж и вяра, че и нас ни чакат прекрасните мигове на майчинството. Знам колко време и нерви ни струва всичко, но в името на заветната ни цел да се усмихнем и ще успеем заедно.
Късмет и кураж на всички! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 526
искам и аз да се запиша в тази тема защото след дни ставам на 36г., а правим опити за второ дете, но нещо не се получават нещата.Искам да ви задам един въпрос какво мислите за разликата между де щата когато е повече от 15г.   
Виж целия пост
# 527
mama73, какво й е на разликата? Тъкмо голямото дете ще ти помага. Щом ти и таткото го искате, какво по-хубаво от това. Пожелавам ти успех, скоро да се похвалиш с две чертички.  Hug
Виж целия пост
# 528
искам и аз да се запиша в тази тема защото след дни ставам на 36г., а правим опити за второ дете, но нещо не се получават нещата.Искам да ви задам един въпрос какво мислите за разликата между де щата когато е повече от 15г.   

Разликата между племенницата и малкия и брат е 11 години. Разликата на моя голям син с бебето ще е 12 години - да са живи и здрави само!
Най-важното е едно дете да е желано и обичано, разликата не е важна. Големите деца са и по-разумни и няма да има ревност, както при малките разлики - така че не се колебай.

Много Hug Hug Hug Hug на всички!
Виж целия пост
# 529
_re_ge какво става с теб. Дано не е нещо сериозно.  Hug Hug Hug те силно и ти желая скорошно оздравяване.

mama73 мисля, че няма никакво значение разликата между децата. Важното е да са желани. И при нас живот и здраве ако се получи разликата ще е повече от 15 г. Но и при нас опитите са вече от 2 години.  Проблемът при мен е, че баща ми е болен от най-коварната болест и покрай него съм много притеснена. Подложена съм на огромен стрес - не мога да спя, не мога да се храня и т.п. и вероятно това е причината. Моят съпруг все иска да отидем някъде на почивка, но това няма да промени нещата и няма да спра да мисля. Човек трябва да е спокоен и да мисли само позитивно, а не мога...  Извинете ме за моите излияния, но много ми тежи...
Виж целия пост
# 530
Аз все още не съм на или над 35 / след 2 месеца ставам на 35 /, а както можете да видите на лентичката ми малкият ми син е на годинка. Тъй, че съм си близо до тази възраст съвсем.

roslem права си, че притесненията пречат ...  Спомням си, че когато бебеправихме големият ми син - отне почти година - бях подложена на голям тормоз в работата и нищо не се получаваше. Едно си смених работата и след 2 месеца бях бременна.

Мисля, че голямата разлика между децата едва ли би била проблем  Peace
Виж целия пост
# 531
Любими мои, разплакахте ме, толкова ехувабво да чувствам подкрепата ви ...

Сега ще ви пиша накратко какво ми се случи за да не отегчавам аудиторията.
Вторник миналата седмица, вечерта изведнъж нещо препатка в главата ми.Когато дойдох на себе си установихме, че не мога да си фокусирам поглед, да стоя на крака и всяко помръдване на главата водеше до завиване на свят,пропадане, съпроводено със силно главоболие и  гадене. Час по късно ме приеха в болницата в същото безпомощно състояние...Веднага ми направиха скенер и рентген, които изключиха наличието на тумор и инсулт. Първите три дена смениха три медикаментозни терапии без успех. Едновременно ми направиха всички възможни изследвания с консулт с различни тесни специалисти. Едва последната медикаментозна терапия започна да помага. Всички специалисти потвърдиха една диагноза - разстройства от функционален характер в следствие на пренапрежение, преумора и стрес !!! Под функционални разстройства имат в предвид отклонения от нормалното функциониране на организма със симптоми като - лоша стабилност на краката, неувереност в лявата ръка и странни речеви смущения. Завиването на свят продължава като и преди но в много по слаба степен. Всичката тази странна дезорганизираност, бавност, несръчност , речеви неточности ужасно ме дразнят. Надявам се всичко да отшуми, но лечението ще продължава 6 месеца и ако нямам пълно възстановяване ми препоръчват единственото което досега не съм правила- Ядрено магнитен резонанс.

Мили мои , ясно ви е че на всички лекарства пише- ако сте бременна или планирате бременност посъветвайте се  с лекар преди да вземате препаратите,а явно аз в момента не мога да карам без тях. Любимият ми каза че е предал идеята за трето дете в момента в който ме е докарал в полумъртво състояние на ръце в спешното. Шестте месеца лечение ще изтекъл когато вече ще съм навършила 41...Страхувам се че едно подобно на моето състояние е опасно за самата бременност и това ме плаши повече отколкото това колко съм опасна за себе си. На кръстопът съм мили мои и трябва да помисля, но не сега -  сега е прекалено голяма кашата в главата ми...

Зазолинче , желая ти приятен - секс за удоволствие- понякога това води до неочаквани събития, особено като не залагаш големи надежди...Пък и обзавеждането на ново жилище е винаги изнервящо, но пък резултата си струва  Peace
Рослем - много много много съжалявам за баща ти. Разбирам какво е състоянието ти - стреса на който си подложена е невероятен, хубаво е че имаш едно стабилно мъжко рамо до себе си.
Бъненце - прегръщам те силно силно.
Кюбит - не съм срещала по потаен човек от теб- все за другите питаш, говориш, подкрепяш. Ей това сега с разкрасяването е новина. Стискам палци , дано хване дикиш като при ЛЕнито.
Данито целувам и теб. Като сте стаите ти и Деми и спрете да пишете, все се надявам да ни зарадвате с нещичко...
Ванхорне, пази си коляното, куцането не е страшно -  ще отмине, само да не ти остане проблем с това коляно за цял живот. Ако има вода от коляното за теглене знам една две страхотни бабини рецепти срещу оттоци...
Лени за теб и циганчето една права и една странична прегръдка.
Виж целия пост
# 532
Регенце,  Hug
Все пак е малкия дявол - че на човек, какви ли мисли не му минават през главата.
Сега най-важно е да почиваш и да се заредиш със сили. Също така и да се възстановиш максимално. После като му дойде времето цигането само ще ви намери  Hug
Ей на и мойто се опъва, опъва и дойде след като преполових 41 Wink
Преди години от преумора и нервно напрежение бях направила миниерови кризи - симптомите са нещо подобно на това, което описваш.
Много себях притеснила тогава, защото наистина човек се чувства безпомощен и не знае кога и как ще е следващата криза.
Така че много се пази и наистина вярвам, че ще си се възстановиш напълно  Hug

roslem в много тежко състояние си - но се опитай да мислиш позитивно, за себе си, за съпруга си за бъдещето си. Дано баща ти се почувства поне малко по-добре и това да те успокои и теб. Зная колко кухи изглеждат отстрани подобни съвети, но съм имала около себе си хора на легло и зная колко е мъчително Hug те!

На всички  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 533
Много ми е мъчно за трудностите и препятствията пред roslem и re_ge.  Sad Не като успокоение, но за да не мислите, че проблемите се стоварват все върху вас, искам да ви кажа, че всяка от нас има тревоги. Едни по-малки, други по-големи, някои разрешими, други за жалост - не...
Понякога си мисля, че по отношение на родители, вие сте с предимство - близо сте. Баща ми беше до преди една седмица в болница - само който се е притеснявал "дистанцирано", знае за каква драма е. Не винаги можеш да се качиш на самолета и да отидеш. А от разстояние да се опитваш да организираш всичко не винаги е възможно. Както и да...

Реге, учудена съм, че ме мислиш за потайна. Аз бях писала, вярно доста назад остана вече, за себе си. На 33 съм, много скоро на 34. 3 години и половина опитваме. Нямаме физиологични проблеми. Миналата година направихме 3 неуспешни инсеминации. Ин-витро е следващата възможност.
Няма кой знае колко за разказване около моята особа.  Wink Не работя напоследък, уж да няма стрес. Но и седенето в къщи не е лесна работа. Станах доктор без диплома от четене.
За "сателитните ми" проблеми не говоря, защото не мисля, че тук в темата им е мястото, което не значи, че не съчувствам на вашите. Просто не мога да споделям така. А би било хубаво сигурно, малко форумна подкрепа не е излишна никому.

Та така...
Виж целия пост
# 534
Здравейте и от мен!
Отдавна не съм писала тук, макар от време на време когато мога да чета написаното и да си поплаквам......Днес ми е особенно мъчно - не знам защо - просто вече се уморих да се надявам и нищо да не се получава вече 2г. Уж вече отстраниха преди 2м. полипите, които ми откриха, но уви пак не се получава - мъча се да се успокоявам някак си, но на моменти така ми избиват балансите, че ми идва да потъна някъде.......След седмица ставам на 35 и вече се чувствам остаряла и безпомощна...
 newsm45
Виж целия пост
# 535
Ох, милички мои.... Тъкмо се освестих, че бях една депресарка...  Rolling Eyes И сега като ви чета, сърцето ми се къса. Напълно разбирам тези, които са далеч от родителите. Аз съм на 330 км и пак понякога се обвинявам, че не мога да помагам достатъчно и че все сестра ми отнася притесненията и грижите покрай майка и татко. А пък да си в друга държава.... още по-тежко.
_re_ge, разбирам какво ти е. Моя близка приятелка се сдоби преди време със същата диагноза. Тя обаче бързо се възстанови и вече 2-3 години си е добре, и помен няма от тези неприятни симптоми и болежки. Така че мила ще се оправиш, наистина ще трябва да пиеш няколко месеца лекарства, но сега не мисли за бебе, по-важното е да се възстановиш напълно. Все пак трябва да мислиш и за двете си дечица, те имат нужда от здрава и пълноценна майка. Вярвам, че ще преодолееш това препятствие, ти си силна жена и съм сигурна, че след 6 месеца (примерно) ще ни се похвалиш, че сте подновили опитите за бебе.  Hug
roslem, кураж, мила, не знам какво да ти кажа.... Много е тежко и много натоварващо психически....  Hug
Sisoni1, да не съм чула думата "остаряла"! Да не се обидиш, моля те, не се поддавай на тези настроения. Ако все още не си го направила, посети клиника по стерилитет. Там са добрите специалисти. Не се предавай, ние сме с теб!
Виж целия пост
# 536
Много ми стана мъчно момичета Sad Sad Sad.
За _re_ge,, за roslem
roslem - не знам какво да кажа.Тежко е Sad.Освен да ти изпратя една прегрътка друго не мога Hug.Важното е да му показвате със всяка фибра че го обичате човека и че сте до него Sad
_re_ge - до какво ли не води този стрес.Понякога като гледам по телевизията едни хорица в едни колибки далече от цивилизацията си викам не са  ли по щастливи.Ние от този стрес се побъркваме Sad. като каже някой спокойно.Е къде е това спокойно Sick.То няма такова място.
Дано се оправиш бързо Hug Hug Hug и проблемите да останат скоро зад гърба ти Hug
Виж целия пост
# 537
Регенце,оправяй се първо здравето после опитите,но си мисля ,че ти няма така лесно да се откажеш... Joy
За Рослем :Искам да ти кажа ,че в медицината не винаги 2 и 2 е 4 и ти го казвам от собствен опит ...тази болест мина и през 3ма мой най-любими хора подчертавам най-любими 2ма вече се справиха,а 3 сега се бори...знам за всяко чувство,което може да изпиташ ,знам за отчаянието,безнадеждността ,но знам ,че стават и чудеса...трябва и ти да повярваш...много е важно хората около болния да не се предават да му вдъхват кураж и сили да продължава да издържи на цялото тежко  лечение...Успех и победете тази гадна болест!!!
Относно това ,че сме остарели и подобни...ми елате да питате 24 годишният ми мъж дали съм за изхвърляне (аз съм на 35) Mr. Green
На всички момичета много Hug Hug Hug и моля ви стегнете се...имаме бебета за правене ей!!!  bouquet

Виж целия пост
# 538
Относно това ,че сме остарели и подобни...ми елате да питате 24 годишният ми мъж дали съм за изхвърляне (аз съм на 35) Mr. Green
На всички момичета много Hug Hug Hug и моля ви стегнете се...имаме бебета за правене ей!!!  bouquet

Danito страхотна си !!!! Peace Peace Peace

п.с. и моя мъж е по-млад от мен, но не чак толкоз Flutter

Виж целия пост
# 539
Здравейте, мили дами!
Чета ви почти редовно и се радвам, че темата расте, че има доста нови момичета. Прекрасно е това, че се подкрепяме, че си даваме кураж..., че споделяме, че си поплакваме...
Много правилно го е казала Кюбит, че всички си имаме своите проблеми, ежедневни грижи, това е живота, важното е как гледаме на тях, как ги посрещаме... С положителни мисли, добронамереност, вяра и подкрепящ ни човек до себе си, нещата се нареждат!
Искам да кажа на всички, които имат притеснение относно възрастта за бебе, че ако силно желаеш да бъдеш майка това не би трябвало да има значение. А и нали затова сме в тази темичка, да си даваме кураж. За тези, които се притесняваха за разликата, вече съм писала моите дъщери са на 16г. и 13г., надяваме се „цигането” скоро да се появи.  Praynig
Реге, миличка, присъединявам се към всички, които се притесниха за теб и те подкрепиха. Искрено се надявам, лошото да е зад гърба ти!  Hug
Използвам момента на всички пишещи в темата да пожелая ЗДРАВЕ, защото е изключително важно, без него всичко друго губи смисъл!
А сега малко за мен – след като миналия месец ми закъсня и прокървих, зарязах всичко: тестове за овулация, сметки, пиене на увеличаващи секретите медикаменти, лежането и вдигането на краката след полов акт...всички дивотии  Simple Smile, за които се сещате. Не казвам, че се бях отчаяла или отказала, но просто реших да си дам почивка, най-вече на любимия, да се отдадем на хубавите празници. След това правихме като Зазолинка ремонт и все още продължаваме де, но е супер приятно и разсейващо. Та както Регенцето предусети за спотайването – имам двуседмично закъснение.  Grinning Този път без излишно вълнение, отидох по-рано на лекар, на 10-тия ден. За съжаление на вагиналния ехограф още нищо не се видя, при прегледа доктора каза, че матката е увеличена като за бременност, но да дойда пак след 10 дни. При други обстоятелства щях да се побъркам през дните до следващия преглед, но сега съм се въоръжила с търпение и оптимизъм и си чакам стоически.
Стискайте палци, мили момичета, този път всичко да е наред!  Praynig
Прегръщам ви всички!  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия