Майка и баща

Кари, съжалявам за тази твоя болка, всеки има нещо, което го яде. Но защо не се опиташ да го раздаваш по-щадящо за себе си и по-нечувствително към хората, които не им пука за теб. Нека той някой ден ти иска прошка, накарай го да усети безразличие, най-хладното оръжие.

Съжалявам, че чувстваш такава болка.
Може би е време най-накрая да спреш да търсиш обичта на баща си и да продължиш напред.
За съжаление обаче често нашите чувства към бащите ни се пренасят и към мъжете ни. Ако сме изпитвали недоверие към баща си, то обикновено изпитваме недоверие към всички други мъже, които срещаме.

В семейството на моя мъж винаги са постъпвали така - единият е бил предпочитан, обичан и до днес получава всичко, а моят мъж винаги е бил пренебрегван и до днес се опитва да подражава на брат си и се старае да угоди на родителите си.

Обаче въпреки всичко, което е преживял, самият той постъпва по същият начин - пренебрегва изцяло второто ни дете, сеща се за него само когато изрично му кажа, че трябва да му обърне внимание. Купува нещо само за другото ни дете, хвали само него, играе си само с него .
А малкото ни детенце е изключително чувствително, старае се да привлече вниманието на баща си  и виждам, как очичките му се пълнят със сълзи, когато го пренебрегва.
А няма причина за това - и двете са момиченца, почти на една възраст са и  са негови копия на външен вид.


kari,
просто някои неща се случват и не си заслужава да съсипваме живота си заради тях.
Престани да се стараеш да накараш баща си да те заобича, кажи му че винаги е бил лош баща и не желаеш да говориш с него, нито пък да го виждаш.

Старай се да избягваш срещите с него, и не допускай да ти се меси в отношенията със сестра ти и майка ти.
А и в края на краищата ти си имаш собствено семейство, опитай се да намериш опора в него.

Благодаря, момичета за милите думи!
Поне за малко ми олекна на сърцето. Когато споделиш ти пада камък от сърцето!
И пак - благодаря!

Когато чета подобни истории винаги се чудя що за хора могат да съществуват. Защо им е да имат деца, когато и един ден не се грижат за тях. Когато ги карат да се чувстват като отрепки и парцали и да се мъчат цял живот да разберат поведението на родителите си. Все повече у мен започва да се изгражда едно мнение, че за всеки, който реши да има деца трябва да му се направи обстоен психотест. То бива изроди да съществуват, ама чак пък толкова.
Не разбирам и това предпочитане на едното дете при историята на авторката. Щом баща ти се държи по този начин, покажи му следващият път, че той е пълен боклук за теб. Но хубаво му го покажи, така че да те разбере, да се почувства веднъж и той глупаво и не на място.

В цялата тази история за съжаление е баща ти, по-скоро, а не ти. Ти, въпреки всичко, си израснала Човек, способен да обича (предполагам - благодарение на баба ти и леля ти най-вече).
Той е този, който губи, като не иска да общува с теб и да те пусне в сърцето си. Прости му. И го приемай такъв какъвто е. Дано се усети още в този живот, а ако не - проблема е само негов, очевидно е , че този човек има още мноооооого да преживее, за да стигне до твоето ниво.

разбирам те идеално.Но вместо да товариш майка си с това му кажи директно на него как се чувстваш .Нещата едва ли ще станат по зле може само да се оправят или да разбереш причината на държанието му.Ако не поне ще ти олекне че си му казала всичко което ти тежи. Прегръщам те и се надявам да се успокоиш.