За да не смятат родителите ти, че си им длъжна трябва да се оправяте с мъжа ти напълно самостоятелно. С тези подмятания те ти насаждат чувство за вина. И на мен ще ми е трудно да оставя майка си сама ако заминем в чужбина, но вече трябва да мислим за живота на децата си, а не за този на родителите ни. Ще съм много щастлива ако детето ми расте в по-нормално общество от нашето и учи в училище, в което има ред и дисциплина. Разочарована съм безкрайно от всичко в България. Родителите ти проявяват родителски егоизъм и мислят за себе си, а не за теб. Това е недопустимо!
Виж целия пост
Длъжни ли сме на родителите ни?
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 14:50 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:40 ч.
# 31
2 ноем. 2008, 09:47 ч.
Не знам дали се чувствам длъжна, но много си ги обичам. По-скоро усещам, че те непрекъснато ще изпитват желание да ни помогнат по някакъв начин, най-вероятно и те от обич, а не от задължение.
Виж целия пост
# 32
2 ноем. 2008, 10:29 ч.
Ами длъжна не мога да кажа 
.Особено след като видях майка ми в друга светлина това лято 
.Кой както си го направи,са казали хората.Сега съм и дала зелена светлина.... 
Виж целия пост
.Особено след като видях майка ми в друга светлина това лято .Кой както си го направи,са казали хората.Сега съм и дала зелена светлина.... 
# 33
2 ноем. 2008, 10:33 ч.
От това, което си написала, не виждам нищо особено притеснително. Не се навивай за глупости. Родителите ти са стандартни, загрижени български такива - радвай се, че са такива. Няма нищо по-хубаво от това някой да го е грижа за теб. Искала майка ти да ви купи нещо, купила го. Знаеш ли колко е приятно да направиш нещо за близък, не й отнемай тази радост.
Искаш ти да им помагаш, щом го искаш ще го направиш, просто още сте доста млади и не ви е дошло времето. След няколко години най-вероятно ролите ви ще се сменят. Но и тогава те пак ще гледат да има повече за вас.
Разбирам желанието ти да можеш сега и веднага ти да си помагащата, но нещата не винаги се получават лесно. Не се ядосвай на тях, а се постарай по-бързо да заемеш ролята, която искаш.
Родителите са също хора и не винаги правят всичко безгрешно.
Виж целия пост
Искаш ти да им помагаш, щом го искаш ще го направиш, просто още сте доста млади и не ви е дошло времето. След няколко години най-вероятно ролите ви ще се сменят. Но и тогава те пак ще гледат да има повече за вас.
Разбирам желанието ти да можеш сега и веднага ти да си помагащата, но нещата не винаги се получават лесно. Не се ядосвай на тях, а се постарай по-бързо да заемеш ролята, която искаш.
Родителите са също хора и не винаги правят всичко безгрешно.
# 34
2 ноем. 2008, 11:10 ч.
Длъжна не, по скоро благодарна. Мисля, че те стряска това, че не те взимат за достатъчно пораснала... имаш вече, семейство, а те продължават да те обгрижват ... Така ли е? След време местатана деца и родители се обръщат.
Виж целия пост
# 35
2 ноем. 2008, 15:43 ч.
НЕ !ЗА НИЩО !Каквото са искали д анаправят за нас-направили и толкова.Повече е било за тяхното его,отколкото по наше желание.
Дори вчера пак успяха да ме разплачат,майка да ме манипулира,че не съм можела да си правя каквото си искам,щом са ми дали жилище-да ги уважавам и да мълча.Толкова ми е тежко,че не ме възприемат като майка и родител,а гледат все те да са отгоре.
Виж целия пост
Дори вчера пак успяха да ме разплачат,майка да ме манипулира,че не съм можела да си правя каквото си искам,щом са ми дали жилище-да ги уважавам и да мълча.Толкова ми е тежко,че не ме възприемат като майка и родител,а гледат все те да са отгоре.
# 36
2 ноем. 2008, 15:56 ч.
Зависи и от родителите.
Не че точно съм длъжна на моите родители, но не бих ги оставила самотни и без грижи. Отделила съм се от тях още след завършване на училище и няма как да ме манипулират с това на какво разстояние сме. Аз си имам мое семейство и деца и трябва да решаваме с мъжа ми какво и как да се прави. Зная, че ме обичат и са загрижени за мен и моето семейство и за мен е естествено да им отвърна със същото.
Все се сещам за приказката за копанката. И за една друга се сещам "една майка може да отгледа 9 деца, но 9 деца не могат да гледат 1 майка". И двете са много тъжни.
Виж целия пост
Не че точно съм длъжна на моите родители, но не бих ги оставила самотни и без грижи. Отделила съм се от тях още след завършване на училище и няма как да ме манипулират с това на какво разстояние сме. Аз си имам мое семейство и деца и трябва да решаваме с мъжа ми какво и как да се прави. Зная, че ме обичат и са загрижени за мен и моето семейство и за мен е естествено да им отвърна със същото.
Все се сещам за приказката за копанката. И за една друга се сещам "една майка може да отгледа 9 деца, но 9 деца не могат да гледат 1 майка". И двете са много тъжни.
# 37
2 ноем. 2008, 16:43 ч.
Аз съм сигурна ,че сме длъжни на родителите си!Това е в нормално,когато родител е синоним на,човек -създал те ,грижил се за твоите интереси,образование и т.н.според възможностите си,естествено!
Виж целия пост
# 38
2 ноем. 2008, 18:00 ч.
Длъжна съм да отгледам и възпитам сина си така, че да стане самостоятелен и отговорен човек и на свой ред да отгледа своите си деца.Не съм длъжна да бъда това, което родителите ми не са могли да бъдат, да живея техния живот и по техните правила.
Винаги съм била и ще бъда до любимите си хора в трудни за тях моменти!
Виж целия пост
Винаги съм била и ще бъда до любимите си хора в трудни за тях моменти!
# 39
2 ноем. 2008, 18:42 ч.
Нека и аз да кажа своето мнение по въпроса. От далечината на днешния ден, когато моите родители си заминаха, аз мисля че докато сме живи трябва да ги уважаваме, да ги обичаме, да черпим от мъдростта им, да сме до тях когато имат нужда , както те са били до нас, но без да ги задушаваме. Знаете ли като лекар , колко често получавам отговор - не мога да си купя лекарствата с тази пенсия........ при две деца, но те имат семейства и трябва да се грижат за тях. А кой ще се грижи за болните ни родители? Нима е по добре да ги оставим с 100 лв месечно , и да кажем аз не съм йм длъжна. Да , думата длъжна е много грозна. Любовта се измерва с това какво правим за човека, пък бил той родител. Как искам сега да има на кого да кажа : майко, татко. Но няма. Днес е голяма задушница - мир на праха йм. Обичам ги и мисля че направих всичко по силите си , за да не се случи непоправимото. Но все пак живота има своя край. Съжалявам ако съм ви отегчила.
Виж целия пост
# 42
3 ноем. 2008, 08:22 ч.
Всичко което съм, е благодарение на това какъв човек са ме възпитали/живея отделно от тях от 14 годишна/ Те са страхотни родители, надявам се да съм като тях.
Виж целия пост
Аз се чуствам длъжна. Мисля, че с право.
# 43
3 ноем. 2008, 08:45 ч.
НЕ мисля, че нещата трябва да опират до дълг.Все ки сам решава какво чувства към родителите си и съответно така се държи.Аз обожавам мойте родители, много съм им благодарна и винаги ще правя каквото мога за тях!
Виж целия пост
# 44
3 ноем. 2008, 09:57 ч.
shiva58, права си за това!!! Обаче не е честно родител да вменява вина на децата си, както описва авторката. Тук в ДиС е имало достатъчно теми за този тип изнудване от страна на родители, които не оставят децата си да взимат сами решения. Притискат ги и ги манипулират например със здравословното си състояние. Не е редно това! Достатъчно е ако реша да замина за чужбина майка ми и баща ми да кажат ми сега ние какво ще правим без теб, ми ако се разболеем няма кой да ни погледне и т.н. Всичко това действа на детето. Има родители, които дори и да са зле не безпокоят децата си, което според мен също не е нормално. Надявам се като остарея да не отивам нито в едната, нито другата крайност. Да мога да преценя кое е важно и кое не и никога да не задушавам дъщеря си в стремежа си цял живот да е до мен. Отсега ми е ужадно страшно като си помисля, че някой ден ще хване нейния си път и той няма да е вече нашият път, но нямам право да я манипулирам. 
Виж целия пост
Препоръчани теми