Стигат ли ви парите дотолкова, че да не ги чувствате като проблем

Темата не е за стандарта, а за задоволеността от това, което имаш и по конкретно за способностите да се вместваш в бюджета си така, че на края на месеца да не останеш без пари за храна и да кажеш че парите не ти стигат за ядене и гладуваш, без обаче да отчетеш колко безсмислени пошибалки си напзарувал без да мислиш, че трябва да ядеш до края на месеца. Както и за това, че човек похарчил малко пари за храна може в крайна сметка да е по добре нахранен от похарчилия двойно повече примерно. Всъщност има ли значение за какво е темата, лаф да става, няма да издребняваме.
Продължавам да не разбирам кое е учудващото в примера с покупките който съм дала. azaf примерно нищо, че е в БГ за същите пари е купила доста повече и по скъпи неща. Явно е възможно.
А защо се превърна в супермаркетна. Ами защото ако едно семейство към края на месеца остане без пари и нямат и резерви храна щат не щат трябва да търси заем за да нахрани поне децата, щото е проблем да няма кво да ядеш. Ама едва ли ще е голяма трагедия ако не ти останат пари да си купиш чантата, която отдавна си си харесал и си планувал този месец да си вземеш. Може да ти е гадно ама със сигурност не ти се налага да вземеш заем за да си я купиш, защото животът ти не зависи от нея.

За мен има голяма разлика м/у мрънкането и желанието за по-висок стандарт на живот.
Обикновенно до по-висок стандар стигат точно хората ,които не мрънкат ,а действат.

Е, ако стигна до там да трябва да искам заем, за да нахраня децата си, с чиста съвест ще ида да се гръмна...
И ако парите ми отиваха само за храна, разбира се, че нямаше да са достатъчни. Аз лично не искам да живея само за едното ядене и после седене в 00...
Не мога да приема и твърдението, че храната е най-важното нещо в живота.
Иначе, всеки човек е различен - има различни нужди, прави си различни сметки и т.н. Та дори и при абсълютно еднакви условия и доходи - няма начин 2-ма души да имат еднакви разходи - въпрос на манталитет е.
Моята логика е по-близо до тази на 10cent's - парите са ми "достатъчно", когато след задоволяване на чисто физиологичните нужди, има за други неща...

Отговорът на въпроса ти е НЕ - не ми стигат дотолкова, че да не са ми проблем, но за мен храната никога не е била проблем. никога не съм оставила децата си гладни, никога не съм икономисвала от храна или подобни екзистенциални нужди (да не се отопляваме, или да се къпем по-рядко...или да не купувам нужните лекарства). Това за мен са базови нужди. Задоволяването им не е лукс, а е предпоставка за да мога да мисля за задоволяване на съвсем различни нужди, като ново жилище, нови мебели, нови дрехи, почивки, забавления....

Подкрепям  
 Тъкмо щях да пиша стигат ни, но мъжът ми работи на две места, аз в момента не работя и видях, че живееш в Дания и с 50 лв изкарваш седмицата за храна.  Тук в България на моето семейство ( аз мъжът ми и дете на годинка и четири месеца) 50 лв ни стигат за 3 дена максимум 4 , зависи какво купувам , случвало ми се е и за два дена да ми ходят тези пари, ако готвя нещо по "засукано". И определено хладилника ми не се пука по шевовете с 50 лв седмично , напротив ако харчех само толкова за храна на седмица, вътре нямаше да има почти нищо  . Та то само кашкавала ми е 12-13 лв за седмица.
Иначе стигат ни да , но не е 50 лв на седмица ( за храна)- доста повече са.

Абе мацки ми вие книги, по някое списание не си ли купувате?! Вашите коли не се ли развалят? Домакинските ви уреди вечни ли са?! Хайде, за храна и за памперси да харча 40% от доходите, ама като реша и някое удоволствие и накрая - парите не стигат. Примерно този месец имам две ужасно неприятни изненади - пералнята се развали, там заминаха 100лв за ремонт и колата - 300лв за задни амортисьори, пружини и там квото около тях. Точно преди заплата се оцъклихме без никакви пари, защото трябваше  да си ремонтираме колата и пералнята. Да речем не всеки месец се развалят колата и пералнята, ама все изниква по някой непредвиден разход. Примерно на сватба сме поканени или някой се разболее по-сериозно - 100-200лв за лекарства.

О, това вече не го броя, винаги имаме такива разходи
Но за разлика от доста хора ние не сме от заплата на заплата, тоест този месец може да има пет хиляди, а другия-хиляда. Но от храна и основни неща НИКОГА не сме се лишавали. Не съм стояла и с нещо счупено защото сега не мога да го поправя

Ние сме на заплатата на съпруга ми. Определена сума всеки месец, около 28-30число.

С 50% по-висок семеен бюджет не бих чувствал парите като проблем.
В България 50 лева нищо не са, това го потвърждават и профсъюзите, и
правителствените глашатаи. 10 кила българско сирене, менте, неузряло.
4 кила кашкавал, също менте. 2 кила сьомга.

Амиии, аз точно това казвам - храната не е всичко. Има и други текущи и инцидентни разходи; има и предвидени и непредвидени разходи. А е важно и за душата да отиват пари, а не само за д-то...
Когато оставатслед всички изброени задължителни разходи- храна, кола, покрив и др. и можеш спокойно да си купиш и нещо за душата - само тогава са наистина "достатъчни"...
Ако си вторачен само в едното ядене, за чий ... изобщо живеш?
Иначе, всеки харчи според възможностите си. Благодаря на Бог и на себе си, но на мен са ми "достатъчно" - и за ядене, и за другите неща. Сигурно и затова храната не ме тревожи толкова...

Ами понякога си мисля, че май е добре да знаеш, че на еди коя си дата ще вземеш еди колко си пари. При нас не се знае на коя дата колко пари , но все пак успяваме.

Да, ама последните три дни преди заплата мноОоООООого трудно ги преживяваме. Имам мораториум върху кредитната карта 

Да се изкажа всъщност по темата - парите горе-долу ни стигат. С две малки деца и без аз да работя поне докато и малкото ни дете не стане на 2г (програма минимум). След 2г ще решаваме пак дали искаме друго за нас като семейство и дали да се връщам на работа. Отказали сме се обаче от някои неща. Но се чувствам щастлива от настоящото положение и от раждането на втория ни син.

Обаче храната ужаааааасно поскъпна за последните 2г. Намерих няколко стари касови бележки. Сравних със сега, пазарувано от същия магазин

Ами аз доколкото разбрах, въпросът е за храната. Другото вече е надграждане. Като студентка ми се е случвало вместо храна да си купя парфюмче, но като имаш деца хич не става.

Ми аз ако купувам такива продукти тук в Германия, ще отиват към 800 евро за храна за двама ни.     Значи, според вас, ние не се храним здравословно?! 
Разходът ни за храна е около 400 евро месечно с безалкохолното и някоя бутилко вино (евтино), като мъжът ми обядва навън и тези пари не са в сумата. Продуктите на НикиФин и тук струват толкова - 35-38 евро, явно не е по-евтино от в Дания. Готвя всеки ден. Правя си сметката като пазарувам и го правя в по-евтините магазини, но това не значи, че парите не ни стигат. Е, 800 евро не бихме могли да отделим за храна, пък и обикновеният германец пазарува като мен, другите са над средния стандарт, по мое мнение.
А за мрънкането - много ме дразни и в БГ май наистина си е национален спорт.  Прави ми впечатление, че познатите ни не живеят по-зле, доста от тях даже по-добре от нас, но мнооого се оплакват.  Дразня се и от факта, че все още масово се счита, че в чужбина всички хора живеят като царе, едва ли не. 

Преди няколко месеца идва един познат на мъжа ми да си купува кола и съответно ще спи вкъщи, да не дава пари за хотел, че са зле финансово и т.н. Голямо оплакване падна една седмица от живота в БГ и безпаричието. Колата, която купи е двойно по-скъпа от нашата. На детето си купи сандалки за 35 евро - в БГ били по-скъпи "качествените". На жена му като излязохме да купим малък подарък... предложих му да купи намален с 50% комплект за френски маникюр, марков, но той отказа - жена му не се лакирала вкъщи и нямала лакове, защото ходи на маникюр!    Коментара го оставям на вас.

nellyani, това с 50те лева беше явно несполучлив пример. Не живеем с толкова на седмица изобщо. Но... не мисля, че е невъзможно, защото много хора в БГ го правят, дори и с по малко преживяват. Винаги има от какво да се спести. От качество ясно, но и от количество може да се пести. Аз специално ям ненужно много, усещам си го а и кантарът го отчита. Памперсите може да се заменят с пелени за многократна употреба. Винаги има начини и квото и да ми кажат бих повярвала, защото знам колко малко му е нужно на човек за да оцелее. Ако е и по духовен и на 3 залъка хляб на ден ще е доволен.
Аз лично книги все по малко купувам. Ако купя ще е за подарък, щото все още има хора, които им се радват. Или пък някой речник най много. Но сега с интернета и електронните книги и списания не виждам смисъл да купувам хартия. Не че няма да и намеря приложение де, с камина се отопляваме все пак.   А и децата много обичат книги да ги късат и прелистват.   Та нашите книги колкото и грозно да звучи служат за тази цел напоследък. Не ме е срам да си призная, че лично аз за себе си съм купила 2 книги през последните 4 години (изключвам речници). И двете книги ми бяха горещо препоръчани. Ами... нямах време да ги прочета. И то не толкова, че нямах време щото явно е че не е съвсем да нямам щом чета и пиша тук. Но просто не ме грабнаха и не можах да ги дочета. Та статистиката при мен е, че последните няколко години на практика не съм дочела нито една книга. И вестници не чета хартиени, чета ги същите онлайн. За мен лично печатаните книги днешно време се обезсмислят. Ама това е друга тема, която на др места съм коментирала.

Мисис Т. точно същите наблюдения имам за българите тук. Умират от немотия според собствените им думи, ама си купуват телефони за по 500 лв, дрешки и дрънкулки като световно и после викат: Няма далавера в Дания, ще бегаме на др място за повече пари  Интересен феномен е хора, които не са свикнали на висок стадарт да имат манталитет на принцове и принцеси и да им е все малко. Абе точно, ама точно както го описваш е поведението на типичния българин. В БГ не прави впечатление, понеже повечето са така. Но като поживееш на запад вече почва да те учудва това невероятно консуматорско и използваческо мислене.