Сега в града им отдавна не е проблем за един специалист да намери работа - някои развиха бизнес, други си намериха работа по специалността (с "нормална" заплата), трети работят за големи работодатели от по-големи градове или от чужбина (по нета, примерно) и заплатите им са далеч над "нормалните" и т.н...
Т.е. пак говоря за това, че има голяма разлика с времето отпреди 10-15 г.

Ахааа, и сега да кажа ли, че близките ти понеже не са имали желание и амбиции и затова не са постигнали нищо в малкия град, а са потърсили шанс навън
Може би твоя малък град се е оправил, но моя малък град още не е. Оправил се е доколкото избягалите в чужбина пращат пари и така поддържат живота на мързеливите си и неамбициозни близки, на които им е по лесно да прекарват времето си по кафенца, докато родителите и близките им мият чинии и живеят по 20 човека в стая 
И аз се спасих, ама не нося и не възнамерявам да нося който и да било на гърба си. Добре че и никой си не праи устата

С мъжа ми стигнахме до същия извод и решихме да се приберем в България. Е, не става от днес за утре, но в близко бъдеще.... Искам да познавам децата на братовчедите си, родителите ми да се радват отблизо на внучето си и брат ми да не е почти непознат млад мъж за мен, пораснал неусетно през годините.
А аз тъкмо реших да пиша
Неговите пари също не стигат
След поредния търг за старинни монети в Лондон, човекът се беше видял в чудо как да плати няколко десетки хиляди паунда, защото не можал да се спре овреме да наддава за една сребърна римска монета
