майчински инстинкт 
Виж целия пост
Много грижовна или вманиачена?!?
- Публикувана: 2 ноем. 2008, 22:25 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2008, 16:02 ч.
# 31
3 ноем. 2008, 15:49 ч.
Виж целия пост
Мила, Gery_s не мисля, че някой тук те съди или ще го направи.
Важното е, че осъзнаваш, че нещо не е наред и трябва да се промени
.
Важното е, че осъзнаваш, че нещо не е наред и трябва да се промени
.
# 32
3 ноем. 2008, 15:58 ч.
Разбира се, всеки е прав за себе си и никой няма право да те съди. Според мен карай просто по-леко за да не обсебиш децата си и си оставяй време само за теб. Успех 
Виж целия пост
Щом нямаш някакви сериозни основания да го правиш, според мен спадаш към "прекалено грижовна и леко вманиачена".
# 33
3 ноем. 2008, 15:58 ч.
Моето мнение е същото.И аз съм такъв тип.
Подкрепям и двете мнения!
Виж целия пост
Цитат
За мен това се определя до голяма степен от типа характер, който имаш. Аз по природа съм загрижена, постоянно мисля за близките си, да не говоря за сина си, и се държа точно така към сина си както и ти към твоите деца. Не го смятам за психически проблем, а по-скоро за малка пречка към по-спокойното стечение на обстоятелствата в живота ми. В периодите, когато се притеснявам за сина си, съм стегната и не върша качествено другите си задължения.
Не бих те определила нито като много грижовна, нито като вманиачена.
Не бих те определила нито като много грижовна, нито като вманиачена.
И аз съм същата,с единствената разлика,че не го смятам (или не го осъзнавам като) проблем...
# 34
3 ноем. 2008, 15:59 ч.
ТИ самата как се чувстваш ?като отдавна осъзнала си грешката майка , като нещо което ти пречи и искаш да се промени ?
или като майка, която иска да знае че има и други като нея много грижовни жени....
Виж целия пост
или като майка, която иска да знае че има и други като нея много грижовни жени....
# 35
3 ноем. 2008, 16:18 ч.
Много точно казано. Мисля си, че ако е вманиаченост много хора трябва да са маниаци. Аз бях като теб в началото като родих, всичко да е точно, всичко да е подредено, наредено, сготвено, изчистено, и на първо място разбира се детето. Но след като тръгнах на работа просто нямаше как да се справям със всичко наведнъж в малкото време, което ми остава вечер. Затова слагам детето на първо място, гледам то да е добре. Будя се постоянно през нощта, за да го завивам, понякога имам чувството, че съм спала 5 минути и пак съм будна. Природа - какво да ти кажа - нормално е да треперим за децата си. Някои - повече, други по-малко. Съвет не знам какъв да ти дам. Успех! 
Виж целия пост
За мен това се определя до голяма степен от типа характер, който имаш. Аз по природа съм загрижена, постоянно мисля за близките си, да не говоря за сина си, и се държа точно така към сина си както и ти към твоите деца. Не го смятам за психически проблем, а по-скоро за малка пречка към по-спокойното стечение на обстоятелствата в живота ми. В периодите, когато се притеснявам за сина си, съм стегната и не върша качествено другите си задължения.
Не бих те определила нито като много грижовна, нито като вманиачена.
Не бих те определила нито като много грижовна, нито като вманиачена.
Много точно казано. Мисля си, че ако е вманиаченост много хора трябва да са маниаци. Аз бях като теб в началото като родих, всичко да е точно, всичко да е подредено, наредено, сготвено, изчистено, и на първо място разбира се детето. Но след като тръгнах на работа просто нямаше как да се справям със всичко наведнъж в малкото време, което ми остава вечер. Затова слагам детето на първо място, гледам то да е добре. Будя се постоянно през нощта, за да го завивам, понякога имам чувството, че съм спала 5 минути и пак съм будна. Природа - какво да ти кажа - нормално е да треперим за децата си. Някои - повече, други по-малко. Съвет не знам какъв да ти дам. Успех! 
# 36
3 ноем. 2008, 16:24 ч.
Притеснявам се много за детето си, но се уморих да огрявам навсякъде и си почивам понякога. Не мисля, че е проблем. Успокой се, радвай се на децата се и се приеми такава каквато си.
Виж целия пост
# 37
3 ноем. 2008, 16:39 ч.
С дъщеря ми не спим в едно легло.Нейното е залепено за нашето.Аз също вечер се събуждам по .....пъти,да я видя дали диша 
,да я завия.През деня също я проверявам дали диша.Не мисля,че се вманиачавам.
Виж целия пост
,да я завия.През деня също я проверявам дали диша.Не мисля,че се вманиачавам.
# 38
3 ноем. 2008, 17:01 ч.
Не мисля,че се вманиачаваш.Просто си много грижовна майка.Тази прекалена загриженост лека-полека ще отмине.Ето,ти сама казваш,че вече позволяваш на сина си повече неща.Може би трябва мааалко да ускориш процеса,децата растат невероятно бързо.Разбирам те много добре.Аз май съм като теб,макар и в малко по-лека форма.Осъзнавам,че трябва да се променя,защото само след 4 месеца ще се върна на работа и е нужно да подготвя сина си за това.Но и аз като теб не го оставям на никого,което е крайно време да се промени.Започнах промяната от прекалено грижовна към умерена /ако мога така да се изразя,макар и неточно/,като го научих да става сам,когато пада,а не да чака да го вдигна.На детската площадка в повечето случаи го оставям да се оправя сам,макар че ми се къса сърцето,като гледам как понякога по-големи деца му вземат играчките.И други такива наглед дребни стъпчици в посока по-голяма независимост на детето.Е,нужно е още много,но имам напредък.Дано съм ти била полезна със скромния си опит!
Виж целия пост
# 39
3 ноем. 2008, 21:58 ч.
Благодаря ви много , за мен всеки отговор е ценен и ми дава възможност да видя себе си от различен ъгъл.
Виж целия пост
, за мен всеки отговор е ценен и ми дава възможност да видя себе си от различен ъгъл.
# 40
3 ноем. 2008, 22:35 ч.
Аз бях същата, все едно че описваш мене с изключение на това, че не съм го вземала в леглото си. И аз се събуждах да видя дали диша, но вече съм по-спокойна. Мен никога не са ме обземали лоши мисли и страхове, просто исках най-доброто за детето си. Когато си играе навън или в къщи му имам голямо доверие и го оставам да прави много неща /разбира се не опасни за живота/ , за които баща му ми се кара, че не било редно, че било опасно, но аз съм на мнение, че ще е един бъдеш мъж и трябва да се калява.
Виж целия пост
# 41
3 ноем. 2008, 23:18 ч.
Гери, според мен е важно да успокоиш топката именно заради децата. Те усещат напрежението. Твоята тревожност позволява ли ти да им се радваш изцяло? "Вманиачаване" е твърде силна дума, а и неправилна в твоя случай. Но пък и "грижовността" я разбирам като обграждане с обич, топлина и СПОКОЙСТВИЕ. Можеш ли да го осигуриш на децата си, при положение, че постоянно проверяваш състоянието им?
Виждаш ли, самият факт, че осъзнаваш поведението си като проблем, показва, че не можеш да го приемеш. Иначе нямаше да се чудиш, нали? Няколко мами писаха, че са също толкова загрижени като теб, но живеят в мир със себе си.
Може би не е нужно да ходиш на психолог (не психиатър), ако потърсиш инфо в нета. Все пак, продъжлавам да мисля, че зад цялата тази тревожност стои причина, която или не споделяш, или не осъзнаваш. Промяната може да започне с нейното осъзнаване, изкореняване или приемане. Сама знаеш, че нищо не става бързо, но пък да направиш една малка крачка едва ли ще е толкова страшно.
Виж целия пост
Виждаш ли, самият факт, че осъзнаваш поведението си като проблем, показва, че не можеш да го приемеш. Иначе нямаше да се чудиш, нали? Няколко мами писаха, че са също толкова загрижени като теб, но живеят в мир със себе си.
Може би не е нужно да ходиш на психолог (не психиатър), ако потърсиш инфо в нета. Все пак, продъжлавам да мисля, че зад цялата тази тревожност стои причина, която или не споделяш, или не осъзнаваш. Промяната може да започне с нейното осъзнаване, изкореняване или приемане. Сама знаеш, че нищо не става бързо, но пък да направиш една малка крачка едва ли ще е толкова страшно.
# 42
3 ноем. 2008, 23:29 ч.
Може ли да изброиш едно-две неща. Просто чисто любопитство.
Виж целия пост
го оставам да прави много неща /разбира се не опасни за живота/ , за които баща му ми се кара, че не било редно, че било опасно, но аз съм на мнение, че ще е един бъдеш мъж и трябва да се калява.
Може ли да изброиш едно-две неща. Просто чисто любопитство.
# 43
3 ноем. 2008, 23:31 ч.
Не си сбъркана изобщо даже.В противен случай и аз съм от сбърканите.Надявам се с времето да отмине,защото и аз като теб го слагам да спи до мен,спя винаги обърната към него и по никакъв повод не го оставям на някой да го гледа.Смятам обаче,че това си има и своите плюсове,ще се нарадвам пълноценно на детенцето си и ще го възпитам както смятам за правилно,а не както мислят бабите например.
Виж целия пост
# 44
3 ноем. 2008, 23:46 ч.
Gery_s
Това е истинско мъчение, което преживяваш и искрено ти съчувствам. За съжаление няма нищо общо с майчинството и децата и това високо ниво на тревожност може да се излекува с помощта на специалист.Това че и други майки имат същите симптоми не означава, че преживяванията ти са здравословни.
Всеки нормален психотерапевт ще приеме сериозно проблема ти и ще се заеме сериозно със случая. Искам да ме разбереш правилно- казвам, че имаш проблем, а не че не си в ред или че си психично болна, например. Просто тези състояния няма да изчезнат ако не си обърнеш внимание- такъв тип проблеми се задълбочават с времето. Най- хубавото е, че си даваш сметка, че нещо не е както трябва и можеш да си помогнеш, защото се иска откритост и решителност, за да се открие причината за проблема.
Според мен, е много важно да осъзнаеш, че поведението ти не е загриженост или вманиаченост, но не е хубаво нито за теб, нито за децата. Нали отглеждаме бъдещи самостоятелни личности, които трябва да са уверени, че могат да се справят на първо време поне с дишането и спането сами
И знай, че няма нищо срамно в това да се потърси помощ.
Виж целия пост
Това е истинско мъчение, което преживяваш и искрено ти съчувствам. За съжаление няма нищо общо с майчинството и децата и това високо ниво на тревожност може да се излекува с помощта на специалист.Това че и други майки имат същите симптоми не означава, че преживяванията ти са здравословни.
Всеки нормален психотерапевт ще приеме сериозно проблема ти и ще се заеме сериозно със случая. Искам да ме разбереш правилно- казвам, че имаш проблем, а не че не си в ред или че си психично болна, например. Просто тези състояния няма да изчезнат ако не си обърнеш внимание- такъв тип проблеми се задълбочават с времето. Най- хубавото е, че си даваш сметка, че нещо не е както трябва и можеш да си помогнеш, защото се иска откритост и решителност, за да се открие причината за проблема. Според мен, е много важно да осъзнаеш, че поведението ти не е загриженост или вманиаченост, но не е хубаво нито за теб, нито за децата. Нали отглеждаме бъдещи самостоятелни личности, които трябва да са уверени, че могат да се справят на първо време поне с дишането и спането сами
И знай, че няма нищо срамно в това да се потърси помощ.
Препоръчани теми