Много грижовна или вманиачена?!?

Публикувана: 2 ноем. 2008, 22:25 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2008, 16:02 ч.

3 369
66

G

# 15 3 ноем. 2008, 11:56 ч.

Замисляла съм се да отида на психо терапевт, но какво да му кажа: "Виждате ли моя проблем е , че съм толкова загрижена за децата си, че за да съм сигурна че са добре ги слагам да спят до мен или по 100 пъти ставан нощем, за да ги проверя". Ще ми се изсмее в лицето, а може би не?!?
Нямам причина да съм толкова притеснена. Нищо лошо не ми се е случило, че да съм такава. Притеснявам се как близките ми ще приемат новината, че примерно ще ходя на психо терапевт.
По принцип съм доста избухлива, но съм много, много "корав" човек. Запазвам самообладани и в доста стресови ситуации.
Понякога си мисля, че може би когато и малката стане на около 5 години, ще се кротна. Налагам си и оставям баткото, да прави неща, които преди година не бих му разрешила и да си помисли. Откакто спи при баща си, не го завивам нощем и не го проверявам. Може пък да е просто период, в който усещам, че децата ми имат нужда от мен на 100 %.
Дано не ви досаждам, но в момента съм в период, в който се опитвам сама да открия и отстраня проблема и ако не успея ще отида на лекар. За това моля ви не ме съдете, че търся помощ първо от себеподобни - майки. Благодаря ви за мненията и ще съм още по благодарна ако продължите да изказвате мнението си, така ще се чувствам по-добре, а аз няма да прекалявам с проблемите си.
bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

Виж целия пост

K

# 16 3 ноем. 2008, 12:00 ч.

Мила, Gery_s не мисля, че някой тук те съди или ще го направи.
Важното е, че осъзнаваш, че нещо не е наред и трябва да се промени.

Виж целия пост

C

# 17 3 ноем. 2008, 12:21 ч.

Трябва да се успокоиш и да мислиш позитивно и че нищо лошо няма да се случи на децата. Peace

Peace

Виж целия пост

Редовен потребител

# 18 3 ноем. 2008, 12:23 ч.

Нормално е да се притесняваш за децата си.
За мен това е прекалено, никога не съм се притеснявала толкова много.
Трябва да си по-позитивно настроена.

Виж целия пост

# 19 3 ноем. 2008, 12:26 ч.

Цитат на: Gery_s в пн, 03 ное 2008, 11:56

Замисляла съм се да отида на психо терапевт, но какво да му кажа: "Виждате ли моя проблем е , че съм толкова загрижена за децата си, че за да съм сигурна че са добре ги слагам да спят до мен или по 100 пъти ставан нощем, за да ги проверя". Ще ми се изсмее в лицето, а може би не?!?

Не, няма да ти се изсмее, защото това му е работата. А ти имаш нужда от помощ, защото за мен това си е вманиаченост. Лошото е, че ако не овладееш това чувство на постоянна тревожност ще го предадеш и на децата си.

Виж целия пост

# 20 3 ноем. 2008, 12:26 ч.

Аз си мислех, че съм вманиачена, но явно има и по-зле. ))
Не го казвам осъдително, просто смятам, че трябва малко да се успокоиш. Това не е добре и здравословно нито за теб, нито за децата ти.

Виж целия пост

M

# 21 3 ноем. 2008, 12:26 ч.

Не мисля, че някой има право да те съди. Всеки се грижи за децата си какво намери за добре. Някои прекаляват с грижите, други не чак толкова Wink

Wink

Според мен ти си леко вманиачена, в което разбира се няма нищо лошо Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

I

# 22 3 ноем. 2008, 12:29 ч.

Според мене е до тип човек. Ако си мнооого грижовна, дори вманиачена, лекарят няма да те направи по-малко такава. Най-много след време да пуснеш тема Лоша майка ли съм?, защото потребността ти е да се грижиш постоянно, а докторът е казал НЕ. Ето че след време нещата се нареждат, както е станако със сина ти.
Имам приятелка също като тебе. Ами нищо не може да я промени.

Виж целия пост

Z

# 23 3 ноем. 2008, 12:41 ч.

За мен това се определя до голяма степен от типа характер, който имаш. Аз по природа съм загрижена, постоянно мисля за близките си, да не говоря за сина си, и се държа точно така към сина си както и ти към твоите деца. Не го смятам за психически проблем, а по-скоро за малка пречка към по-спокойното стечение на обстоятелствата в живота ми. В периодите, когато се притеснявам за сина си, съм стегната и не върша качествено другите си задължения.
Не бих те определила нито като много грижовна, нито като вманиачена.

Виж целия пост

S

# 24 3 ноем. 2008, 12:46 ч.

Нищо ти няма според мен.Има такива майки като теб в изобилие.Само дай малко повече свобода на голямото.Момче е трябва да се научи да бъде мъж нали Peace

Peace

Виж целия пост

rrhh-Ани

# 25 3 ноем. 2008, 13:03 ч.

Поичини си и се успокой.Просто според мен майчинското ти чувство е на някакво по друго ниво bouquet

bouquet

Виж целия пост

# 26 3 ноем. 2008, 13:52 ч.

Цитат

За мен това се определя до голяма степен от типа характер, който имаш. Аз по природа съм загрижена, постоянно мисля за близките си, да не говоря за сина си, и се държа точно така към сина си както и ти към твоите деца. Не го смятам за психически проблем, а по-скоро за малка пречка към по-спокойното стечение на обстоятелствата в живота ми. В периодите, когато се притеснявам за сина си, съм стегната и не върша качествено другите си задължения.
Не бих те определила нито като много грижовна, нито като вманиачена.

Моето мнение е същото.И аз съм такъв тип.

Виж целия пост

# 27 3 ноем. 2008, 14:38 ч.

Аз мисля, че си прекалено грижовна, но това в никакъв случай не е болестно състояние! Единствено мисля, че може да има лошо отражение върху сина ти, особено като поотрасне още малко! Няма да е никак "здравословно" за него, ако го превърнеш в т.нар. "мамино синче"! Дъщеря ти е малка и има нужда от цялото ти внимание, защото ти сега си нейния свят, но остави малкия да стане пълноценен мъж! Ако изпитваш потребност да се грижиш за някой и това не е отскоро, значи наистина е черта от характера, която не мисля, че е проблем! Но ако ти пречи, това вече е друг въпрос! Дано да намериш себе си! bouquet

bouquet

Виж целия пост

J

just_an_ODDalisque

# 28 3 ноем. 2008, 14:49 ч.

И аз съм същата,с единствената разлика,че не го смятам (или не го осъзнавам като) проблем...

Виж целия пост

G

# 29 3 ноем. 2008, 15:09 ч.

Винаги съм се грижила за всички около мен и не ми тежи да го правя. Може би наистина малко съм задушила сина си с тази моя грижовност и обич, но се опитвам да го поправя. Мислех че е проблем, но като чета, че и други мами са като мен и че за тях това е нещо нормално, се замислям.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 98

26 645
633

Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 85

17 170
602

Бъдещи майки

Подготовка за малкия човек - тема 26

9 905
219

Бъдещи майки

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.