Третокласници се готвят със старание,за математическо състезание!

Джуди, благодаря за усмивката!
Ние сме далеч от вашето развитие- имам предвид строеж на заслон. На младия индианец за РД през лятото му подариха малка палатка с Мечо Пух и компания. В хола ни в момента няма никакви мебели, та по средата му баткото опъна палатката /сам, за това много го бива/, и там се вихрят страшни битки- трепят се двамата индианеца  . Изобщо апартаментът все повече заприличва на индианско поселение- кога ли ще запалят и огън пред палатката   
 В очакване съм и на конете  Тогава идилията ще е пълна.
В петък малкото чудо влезе в палатката , и тръгна да се разхожда из стаята- голяма смешка беше тая ходеща палатка. После откри, че може да прави кълбета, или някакви други премятания, така че палатката се търкаляше из стаята с трясък 
Такива ми ти работи при нас.
Още нямам идея за коледни подаръци. Една приятелка прави такъв календар, какъвто вие описвате, за дъщеричката си- хвала на такива майки... Страхотна емоция е за детето. 
Само дето аз не се хващам с такива начинания. Вързани са ми ръцете, мързи ли ме...
В това отношение моите наследници не са случили на майка

Днес една приятелка ме светна, че продавали и готови такива. Били с формата на дядо коледа и мантията му била с малки джобджета. Миналата година го имало в Пикадили в София Сити Мол-а. Ще проверя, ако имам възможност, сигурно са хубави. Но дали ще поберат "дреболийките", които съм купила Съмнявам се! Ама поне е нещо на готово

Ох, инцидентно пак се включвам да се похваля, че синът днес има "6" по... по музика. Щях да падна.
Снощи за сефте нещо ме бодна да му отворя учебника. А, да, понеже пощръкля, че му нямало нотната тетрадка, дето имал изписани це-е-ели два реда с ключа "сол". И го питам и го разпитвам, а той- мучи, нищо не фата. Седнах и като на дебелоглаво, като него, му обясних нотите- цели, четвъртинки и половинки, как се пишат от "до до до"  /искам да кажа от долно "до" до горното такова/, тактове и т.н. Три години не съм отваряла такъв учебник /освен когато се възмутих и писах къде ли не за тъпнята за вълчо и лиса от "Булвест"-а за ІІІ клас миналата година по жалба на моя позната/. И днеска- да го изпитат баш по музика. Ей, с глас се смея- снощи ме пита дали имало държава, където нямало училища или поне където не учели музика.  Понеделникът бил най- гаден, заради часа по музика /той не пее, а блее и мучи/. Би карал осем часа литература /сега това му е най- любимият предмет/ и повече, музика да нямало.
А, а нотната тетрадка се "намери", един негов съученик я скрил миналата седмица за кодош.
Та като продължаваме да си хортуваме за Коледата- дали да не му купя едно пиано, на прима виста?  Или поне да му дам моята си китара и да го запиша на уроци... До сега не съм яла бой, ама сигурно скоро ще ям- какъвто ми е заякнал!

Ели, мила, и ние имахме палатка- миналата година по  туй време от нея остана "само спомен"- у нас нищо не трае дълго, от как се роди малкото чудо. Имат си стая- 25 кв. е и не им стига, когато имат гости редовно се крият в нашата спалня. Вие какви коне чакате? Ние имаме една кола и едно "домашно" колело. На големия му се тътрят коленете по земята, ама оседлава едното и ... кеф! И таз година отложихме поставяне на паркет в детската- нек си карат по стария мокет, кат гледам и до година ще са си с него май.

Judy, страхотно се развеселих за "базата". При нас децата си правят такава от кашони в едни сливови дървета, обаче изтрайва максимум 2 дни. А узреят ли сливите, почват да падат "бомби" и мястото става неизползваемо.
Хармоника не е ли по-безопасно за подарък?

Подобен календар правих миналата година за едно момиченце (не моето, уви), което, по необходимост, прекара към месец и половина на легло. Естествено, подходих по най-мързеливия начин: взех зелен кадастрон, от който изрязах две правоъгълни ленти, широки по ок 12см. и един гръб за тях, както и червени картонени листове А4 от Офис1. От листове нарязах и навих ролца с диаметър колкото коркова тапа, дълги ок.10 см и ги захващах с телбод отвътре на 2 места за лентите. Станаха все едно два отвесни патрондаша с по 12 гнезда, които залепих един до друг за "гърба". Между тях, с макетен нож, направих процеп, в който пъхнах сгънато като V с две крилца отгоре парче от кадастрона, така че крилцата да излязат отзад и да ги фиксирам за "гърба" за стабилност. Така затворих от вътрешната страна ролцата. Надписах датите със сребърен маркер и наоколо залепих фигурки от коледни картички и мацнах тук-там с брокатен лак.
Вътре майката пъхна дребни подаръчета (ситни бонбони, близалка със скъсена дръжка, шоколадче "Киндер", шнолки, ластичета, татуировки, а за 24.12. - сребърно медалионче-сърчице). Отвън ги затворихме с коркови тапи (изпросихме си ги от една кръчма ), а за уплътнение и красота, около тапите имаше лентичка от паус, с принтирана "сложна" дума и  значението й (от тълковния речник), от типа на "адмирация", "аплодисменти", "безапелационен" и т.н. 
Звучи сложно, но беше работа за не повече от час, плод на спонтанно хрумване (е, без "затапването", събирането на тапите отне 2-3 дни).

После видяхме, че продават готови, около 12-на лева.

gargamela, малко сложничко ми дойде твоето обяснение, но си представих горе-долу. Във всички случаи си мисля, че самоделката е уникална и радва повече. Тази година вземи направи за твоето дете

  Радвам се за индианците
На дъщеря ми мисля да купя кънки за лед. Истински, кожени, а не от тези, които приличат на ски-обувки. Мисля и абонаментна карта за посещение на ледена пързалка и ..... надявам се да се изкефи много.

Миналата година бая време прекара по ледените пързалки, но и доста отвися на опашки за наемането на кънки, а и все нещо й убиваше и не й бяха удобни обувките или направо с 2-3 номера по-големи. Но неудобствата по никакъв начин не намаляваха ентусиазма й от каране на кънки, затова тази година мисля да я зарадвам с удобни, по мярка и само нейни кънки.

Единственото лошо е, че ще се наложи да разкрия плана си по-рано за да може да ги пробва все пак.

Моите засега нищо не продумват за подаръци. В общи линии те си имат всякакви играчки и не са лакоми. КОето на нас малко ни усложнява задачата, защото всеки път искаме да им подарим нещо оригинално и качествено.
Като бяха малки се занимавах да им правя разни неща, но с годините ми омръзна, а и те предпочитат сами да си измисляти  правят.

Nastasja, много хубав подарък! Здравословно ми звучи Едната идея на юнака в списъка е баскетболен екип, че това е новата ни страст. Но спокойно може да си играе и без специален екип. Ще видим, как ще се стекат нещата.

ето идеи за календара
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=199148.msg9243845#msg9243845

Пак аз ще пиша и пак за Коледа
Ето календара, който може да се търси готов по магазините http://www.podaraci.bg/index.php/product/lang/bg/view/1943/produ … 588/from/product/
А тази сутрин попаднах на това http://missby.wordpress.com/2007/12/20/christmas/
Особено много ми хареса идеята за приказка (коледна история), разделена на части и поставена в календара. Но като цяло материалът  дава много идеи за коледно настроение съвместно с децата и за дребни изненади, които много ги радват. Все едно аз съм го писала Очакването на Коледа е най-прекрасното ми изживяване още от детството и много държа и децата ми да се чувстват по този начин.

     Обещавам да проверя в магазини, които ходя, нооо пусни една снимка що е то 

Вчера ми хрумна още една идея за подарък, но мисля да не е от мен, а от баби/лели/дядовци/познати или който там ще се сети (една седмица преди Коледа бая народ ще почне да ме измъчва с въпроса "какво да купя на децата").
Та, вчера минах през книжарницата на "National geographic" и купих едно списание "National geographic-kids", изглежда интересно - пълно е с всякакви истории за животни, снимки, статийки, игри, задачки и т.н., та те предлагат абонамент на това списание - веднъж месечно получаваш броя по пощата - срещу 15 лв.
Мисля, че много ще се изкефи да получава нещо по пощата

Nastasja, списанието наистина е много хубаво. Ние купихме няколко броя. Борко го одобри, но не можа да надмине в класацията рекламните списания, свързани с ТВ предавания - Jetix води класацията. Иначе аз с интерес чета и детския вариант на списанието А за абонамент съм мислила много пъти. Една година го абонирах за Джъбмо, като беше по-малък. Но пощата ни е доста несигурна и не смея.
А за получаването на нещо по пощата - пишем си с две момчета, намерени от темата за писмата. Доста ръчкане пада от моя страна да напише отговорите, но като получи писмо се радва безкрайно много.

И ние го купуваме още от първия брой. Много е истересно и за възрастните. Купувам и голямото списание, но си го чета сама.