Ето че дойде и моя ред да излея болката си...
Много от вас знаят, че Оливия не говори, не изречения, ами нищо, нищичко просто...
Извикаха ме на среща в градината, където разговарях с директорката и едната от възпитателките. Казаха ми че нищо не говори, дори и на бебешки не приказва, че не гледала хората в очите когато и приказвали, че било трудно да се осъществи очен контакт с нея, че вчера се стреснала от нищо и се вкопчила в учителката и не искала да я пусне цели 15 мин. И всичко това на тях им се струва странно.
Казах им че в къщи си е съвсем нормална- говори си на нейния си език, понякога е дива, понякога си играе кротко, че на мене не ми е проблем да я заиграя с нещо и тн. Че живеем съвсем спокоен живот, не се караме и не крещим, така че няма от какво да е стресирана.
И в крайна сметка ми казаха, че щяли да извикат детски психолог, логопед и някакъв социален консулант или нещо такова. Те щели да се запознаят със положението и и да дадат съвет как да я стимолирали за да приказва и тн...
Някак си съм отчаяна след тази среща... С какво толкова сгреших? За това че се опитвам да я науча на български... Едно такова криво и тъжно ми е. Имам чувството , че съм виновна...Жал ми е за детето, че не е толкова напред както другите деца...
Добре че накрая я похвалиха колко добра била в нареждането на пъзели, иначе направо щях пукна от отчаяние...
Това е. И аз имах нуждата да излея мъката си...
Простете ако ви натоварвам.
Поздрави