За или против създаването на подфорум Осиновени към форума Осиновяване

Мина,

* Не разбра ли, че за масата от мамите не сме хора възрастни, а ти имаш илюзия и за мама да те признават и да си общуват с теб.
За масата сме неразбрали, неосъзнати, незаслужили щастливки и най-върви казаното директно към мен "писна ми, на другите не знам". Не е Мата, не търсете.

 * А  оскатени от други изоставяния на деца (не на техните и не на тях самите) ни натискат в техните си черни дупки, а аз не искам да имам общо с тях.


* Не е точно Кудку да се упреква в кофти отношение, както е изразено по-горе в други постинги, поне аз не съм усетила от нея.


Но има обективни процеси, обществото е жив организъм със свои неписани закони на развитие и тенденции. Но ако мамите нещо напишат - по аксиома е градивно, а децата - съмнително и неистинско пак по аксиома.
Та в тази  връзка, ние, децата, един вид социален брак, сме насочени към смяна на самоличността и по обществен консенсус първите дечица следва да ги няма. Мамите нямат никаква вина и участие за тези процеси. Така обществото се самосъхранява.
А ние, противно на това, се опитваме да си изтупаме от праха бебшките сърчица и малко да ги постоплим и няма как това да не се приеме за укорително.  Пак казвам, мамите нямат никакво участие, това са си обществени нагласи. Събирания и пр. на мамите е добро по аксиома, а на изоставени и осиновени деца е доста съмнително, пак по аксиома. С ръка на сърцето - малко е неловко в ресторанта да кажеш кои тука се събират. Нормално е да се очаква затаен укор в най-добрия случай.


* А и много лъжат някои мами и то лъжат други мами, които искрено им се възхищават на яснотата и куража. Много ми е мъчно да го виждам, защото има доста мили и искрени жени, но не ми е работа да навлизам баш в тези ситуации.
Никого не укорявам, тези жени са били подложени на преса от чужди очаквания години наред.

* Та от тази гледна точка има логика да сме по-далече.
Но ако пак ще се чете, не е разумно и да се споделя.

Абе сложна работа.
Ама който какъвто си е като човек, такъв си е и като мама и като дете и пр. и не е определящо къде в триадата се намира, а какъв си е човекът.

Олеле, какви са тези "модераторски  забрани да пишат други лица, освен осиновени"?
С какво основание, ще се ограничава моето  лично право, ако искам или имам нужда да напиша нещичко на някое осиновено дете, да подам ръка?
/Ще отворя една скоба: пет години бях съпопечител на дете, без родители. Така че съм изживяла много с това дете, още повече в тинейждърската му възраст. Е, трудностите ги забравих, остана ми щастливата и благодарна усмивка, с която тази вече млада жена ме среща по улиците /

Много търпение трябва, такт и деликатност.
С бой няма да стане. Само разправии и напрежение.
Фуси, това са абсолютно недемократични и крайни мерки и по тази причина смятам, че си абсолютно неподходяща за модерато, ако се отвори такъв подфорум.
И не трябва ли модераторът да се избере от самите потребители или при невъзможност да се назначи служебен, независим  от администрацията?
За анкетата - "за" да се отвори такъв подфорум.
Но, ако има забрана на пишат други, освен осиновени, това ми прилича на воайорство от наша страна, от страната на неосиновените.
Перверзно и гадно.
Гадно за мен, гадно и за тези, които ще пишат.

П.П. За мен Вава е етикет за деликатен и добър модератор. Разбира се, има и много други, просто се изказвам за нея, защото пусна темата.

хм, интересно защо се иска подфорум на подфорума. явно, заради скандалите. но, доколкото си спомням, те не започнаха от темата на осиновените.
в нея всички, подчертавам, всички редовно списващи тук, влизаме на пръсти и се въздържаме от коментари, да не говорим за заяждане.
скандалите започнаха в темата на галя, създадена за осиновителите и за това, какво си причиняваме НИЕ.
по-скоро може би е добре осиновителите да имат свой подподфорум. против което съм твърдо..
а за воайорството Лали е права. пък и наистина не виждам, как аджеба ще пишат само осиновените.
аз понякога пиша в децата с увреждания и бих се почувствала гадно, ако ме предупредят да не пиша там.
нали уж за демокрация се борим.
но, може би пък трябва. както беше казал един съветски чичко, има човек-има проблем. няма човек-няма проблем.

може би е достатъчно, когато спазваме вече изградили се правила, ние-осиновителите да се въздържаме да пишем в темите на осиновените и осиновените да мерят думите си, когато пишат в теми на осиновителите.

а колкото до пътищата. те са подобни и взаимно свързани, колкото и да не ни се ще.
ако някой форум е ограничен откъм писането на разни хора, то това вече не е форум а частна седянка.

Гласувам с две ръце "ЗА".
Аз лично обещавам да не им вземам отношение в темите в подфорума.
Всъщност какво пречи да се създаде такъв подфорум и ако се окаже, че не е целесъобразно, впоследствие да се закрие? Т.е. да оставим времето да покаже.

 
Лали спокойно! Само няма да се ядосваш.....


Така сте висшите духом......

Аз пък съм против. Няма да пиша защо, то и без това няма значение.

Чета често тук, въпреки, че много рядко пиша. Гласувах "за" такъв подфорум, защото според мен наистина има нужда.
Съгласна съм с Фуси по всички точки. Имам едно предложение, обаче. Добре ще е да се определи една единствена тема, в която онези, които по някакъв начин имат връзка с осиновени деца и се нуждаят от съвет, относно общуването или разбирането на техният свят, да задават въпросите си.

Аз гласувах ЗА с изричната уговорка, че осиновените го искат. Ще ми е мъчно, но е важно те да се чустват комфортно и на своето място (което и да е то). Важно е да се чустват свободни, равноправни, разбирани и е хубаво те да преценят къде ще се чустват така. Аз не мога да решавам вместо тях.

Предполагам, че и моето дете с удоволствие ще комуникира един ден в такъв форум, ще търси помощ, съвет, подкрепа или поне сродни души.

Мила Лоло, добре дошла! 

И няма защо да те е срам! Ние не сме прокажени, а напротив много обичани от родителите си и уважавани в обществото хора.

Започвай да четеш, за да ти е по-лесно да отхвърлиш този насаден срам - напълно ти е излишен, като виждам какво прекрасно събитие ти предстои!!! 

     АЗ СЪМ МНОГО ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ТАКЪВ ПОДФОРУМ!!!!
Причините са много, например погледнете поста на  ЛОЛО , много осиновени не смеят да пишат тук, защо да си нямаме и ние пространство?!
 

Мисля, че сме една и съща страна на медала. От мен - против!
Категорично съм ЗА забрана за публикуване на мнения от гости. Тук съм с личното си име. Нямам нужда да съм анонимна, а още по-малко да си измислям история. Много от публикуваните неща на гостите приемам като тяхно участие в сериал за повдигане на адреналина. Не съм тук, за да се забавлявам с болките на когото и да било и ми е неприятно, когато някой го прави.
Не зная какво миллех за осиновяването когато подавах документите, не зная какво мислех за осиновяването когато ми се обадиха. Изобщо не ме интересуваше осиновяването когато гушнах децата си. Искам да реагирам адекватно, да мисля адекватно, за да им помогна да не им пука съществено от осиновяването, да могат да живеят без да се крият от себе си и от фактите в своя живот.
Мираета за първи път ти се ядосвам истински на написаното - моите деца не са брак! И да не търгне една дискусия. Пиша това като пример за де го чукаш де се пука. Тя споделя нещо, което чувства в момента, аз пиша, нещо което чувствам в момента и ето я троянската война. Мисля, че мястото ни е рамо до рамо. Ще грешим, ще падаме и ще се надяваме да уцелим верния път и верния тон.

Ти си пишеш нормално и война няма от какво да се породи.
Не говоря, че за теб и мен децата ти и ние всички сме брак, а че обществото като такова се развива по определен ред, има си закономерност и неписан ред от последните незнам колко хиляди  години, че се полагат грижи за новородените именно от създателите им и  това не е защото Иванчо и Марийка са много съзнателни, а защото това е механизмът, гарантиращ възпроизводството и оцеляването на социума.  Казала съм "социален" брак. Като във всяка човешка дейност има и отстъпления от нормите, има и патология в развитието на обществените отношения. Е, случили сме се в тази група. Нормата е майката да охрани детето докато е абсолютно беззащитно и да го представи на това общество, а не да се изнизва като ...., като преди това му е поприкрила и идентичността, че да не би да и се лепне и петно.
Това имам предвид. Затова и не сме желани, ако искаме поне малко покой и утеха. Мамите са си ОК в болшинството си, но като цяло сме неприемливи за социума ако искаме да обърнем глава назад и разбирам защо е така.
Обществото не може да хаби ресурс два пъти.

Това по никакъв начин не изключва идеята за среща на душите  - да сте били сродни души да ви е било писано да се срещнете и пр.
Както не изключва и верността на твърдението, че за едно дете (особено от ромски произход или от средите на маргинали с пет боси и голи деца и бременни с шестото ..., не ме бийте много) е сто пъти по - съзидателно да си има родители, дом, храна, образование, лечение и пр. неща, които си има в новото семейство.