За или против създаването на подфорум Осиновени към форума Осиновяване

Лоло има проблем, и той според мен е многопластов. Ще напиша къде според мен осиновителите, които пишат тук грешим (имам предвид най-вече себе си):

1. Мамите осиновителки ни е страх (очевидно) от болката, която нашите деца преживяват и много ни се иска да я забравим и да не сещаме никога повече за нея. Затова не чуваме какво ни казват осиновените деца пишещи тук и го тълкуваме превратно

2. Приемаме пишещите деца тук като деца, без да отчитаме сегашната реалност (а именно че всички до една са успели жени със семейства и деца). И понеже възрастните до един сме мерзавци в някакъв смисъл (това не е шега), бием по канчетата на децата, щото ни е по-лесно, а и децата (имам предвид всички деца) нямат защитите на възрастните.

3. Повече се пише, отколкото се чете. Прочетеното пък се забравя бързо

4. В щастието си най-после да сме майки - напълно сме се самозабравили. Усещаме се като всесилни и всемогъщи - оттам даваме акъл наедро и по всички теми

5. Тъй като интернет в някакъв смисъл е анонимно пространство е много лесно да пишеш без задръжки. Можеш да си обиждаш наволя, без да има кой знае какви санкции за теб. И понеже вероятно в не-анонимното пространство си траем и сервилничим, то тука можем да излеем негативната си енергия

това мисля аз - малката гадна перверзница (последния ми артистичен псевдоним  , придобит в следствие една от тукашните дискусии ). Ако някой се почувства лично засегнат от написаното от мен мога да посоча точни цитати.

Не съм взела отношене досега, не че някой плаче толкова за него,но в се пак. Смятам , че едните и другите имаме нужда от публика от онази, от другата страна. Ама не си го признаваме. За това е по- добре заедно. Ама пък си издираме очите. Кокошки. Така, че май е по- добре на спокойствие да споделят осиновените.
Както казват  мамите имащи свекърва - да е на поне три спирки разстояние.Ама не ме хващайте за гушата, не сме в такива отношения чак . Уж.
Моята щерка, ако почне да ме плюе  един ден, да е в друг подфорум, а аз да влизам като гост там, че ще са ме баннали отдавна .

Все си мисля, че не осиновителите а осиновените единствено трябват да решат да ли им е нужен този техен си подфорум  .

Каквото и да решат го приветствам. Ако живот и здраве това стане факт може да ни отпуснат темичка в "която да пишем само ние - осиновителите", а те чат-пат да ни трият сол на главите за каквото решат 

Майтап!

        Ще имаме ли подфорум ,какво става 

нямам идея, но ако може - аз си оттеглям гласа против и гласувам ЗА. което ще рече 23 за и 10 против.

Mалко търпение, моля

  ЗА!
С две ръце, защото съм изпуснала времето загласуване.
И щом имат нужда от това пространство-нека да го имат.
Дар Божи са те за нас, БЕЗЦЕННА е всяка написана думичка от тях, поне за мен.
Благодаря ви, за всичко което споделяте!

Гласуването виждам е приключило, но да си дам и аз гласчето. Ами нека има, защо не, така всеки ще разкаже историята си ако има желание и би могло да е полезно поле и за нас осиновените и за осиновителките, пък и други..............

Както по-горе съм гласувала, аз съм ЗА. Обаче от друга страна си имаше подфорум "Осиновени да си кажем нещата, такива, каквито са..." и там трябваше ние да си пишем, споделяме, ревем и т.н.

Но не се получи, защото мамите не можаха да понесат истината, която се провиждаше там и е права Фусии за илюзорната всемогъщност на мамите. Илюзорна, защото въпреки усилията им, раната наболява, сълзи, кърви, а понякога се отваря грозно... Факт.

Ако ни оставите да си говорим сами във форума "Осиновени да си кажем..." сигурно няма нужда от още един нов, който пак ще бъде затъпкан с ценни мнения как се лекува първична рана, или как всъщност няма такава, а само ни се привижда, просто защото искаме да се правим на интересни.

Иначе наистина сме може би двете страни на 1 монета. За БМ остава калъча.

 Толкова време съм чакала, ще почакам още малко!!!

Аз съм за нищо,че гласуването е приключило.

---

Искам да се обърна към Лоло:Няма от какво да се срамуваш.Ние не сме виновни за грешките на другите.Нищо че последствията са по-големи за нас.Аз като съм и разсиновена да се самоубия от срам ли?

---

И към Miraeta:Надявам се че обществото ще започне да ни приема по по нормален начин.То верно че сития на гладния не вярва ама все пак вината не е наша.Мисля че не би трябвало да има значение от какво семейство си отгледан-само майка,само баща,осиновен-ти си си все човек.Аз не се имам за по-малко човек от нормалните мами,а и за сега не съм срещнала в живота лошо отношение.

а, не. тук не съм съгласна Мина. с течение на времето много рядко някой осиновител пише във вашата тема, или ако го прави е добронамерено и предпазливо.
ако се появи някой гастрольор и размахва пръст, доста от нас застават на ваша страна и във ваша защита.
както сега може да се трият в темата мнения, така ще стане и ако има подфорум. а навляци винаги ще има.
за мен е важно, че вие го искате. след като го искате, трябва да го имате.

колкото до първичната рана, няма какво да го дъвчем пак. има я, но всеки има собствено виждане за нея. просто времената се менят. нашите деца от малки растат със знанието, че не сме техни биологични родители и имат много време за да подредят чувствата си, докато станат големи хора.
а пък БМ така е избрала да бъде и сама си е отредила тази съдба. нея пък хич няма да я мисля. един ден ще дава обяснения не на мен, а на роденото от нея дете. да се оправя.

и да звучат остро писанията ми, аз преди всичко защитавам моето дете. ако трябваше да защитавам себе си, щях да съм много по мека и отстъпчива. коя майка не се усеща всемогъща, когато става дума за детето и, или поне не би искала да бъде. абсолютно нормално е. всяка мисъл, че детето ми може да бъде наранено, да го боли, да изпитва мъка, ме кара да настръхвам и да го защитавам.

времето ще покаже дали не идва ново поколение осиновени деца. с различни мисли, различни възприятия и поведение.
ние виждаме във вас нашите деца, а вие в нас вашите майки. но нито вие сте нашите деца, нито ние вашите майки.
и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-малко безсмислени дискусии ще има.

истината е относително понятие. ярък пример за това е един филм на куросава - вратата рашумон. истината е това, което ние искаме да видим, пречупена през нашите усещания и мисли. другото са факти, но те никога не са подвластни на чувствата.

Мата 
това е голата истина. Ние не сме сегашните осиновени деца, нито вие нашите осиновители и разликата е огромнаПърво вие сте в хиляди по-освободени и нямате този смразяващ страх, че обществото ще ви посочи с пръст и още по-зле-ще посочи децата ви.
От тук и децата ви растат необременени от тайната и хорското мнение или недай боже от страховете, че са кварталния Квазимодо едва ли не. Времената са други, дори този сайт смятам помага много за разгонване на притесненията и приемане на реалността.Ако на времето имаше подобно място на взаимопомощ, да излееш болка, страхове и радости, да намериш подкрепа, ти самият да си нужен за самочувствието на семейства с идентична на твоята история..........................................ако го имаше сайта или нещо подобно ехе............. нямаше да сме толкова обременени ние и родителите ни и нямаше да крием толкова произхода си, все едно сме престъпници.
По тази и др. причинии разлики във времената смятам, че при вашите деца и първичната рана ще е по-лесно преодолима. Дано

И ние това казваме - Дано! 

По темата - според мен трябваше да гласуват само осиновени. Дали да има подфорум - да стане , както искат те, защото това касае тях.
В темата на осиновените аз не съм писала никога. Влизам, чета, но не отнемам правото, което те си искаха още в началото - да споделят в тази тема сами със своите болки. Няма да пиша и в подфорум, ако се създаде такъв. Дано да стане това, което е добро за тях!

Благодаря за разбирането!