Детски психолози,психотерапевти и психиатри

Фондация"Асоциация Анимус" -тел:02/9835205,има и сайт,който се интересува.Там също работят добри детски психолози и психотерапевти.

Здравейте,

дъщеричката ми е на 1г.9м.. От 12 дни посещава ясла. Започнах с постепенно привикване. Първо няколко часа, увеличих времето на престоя до обяд, а от три дни остава по цял ден. Когато я взимам реагира съвсем нормално, дори резервирано емоционално. Без плач и ексцесии, както повечето деца, когато видят родителите си. Казват, че се храни, спи, но от началото на седмицата проявявала "инат" и искала "специално внимание". Преди това ми казваха, че била много тиха. Новото поведение не е типично за детето ми, тя е сравнително спокойно (да палаво, но допустимо) дете.

От този понеделник обаче започнаха пристъпи, наподобяващи нервна криза. Всичко се случва след, като я взема от ясла. Първия такъв започна поради безобидната причина - тръгнахме по улица, по която тя не искаше да ходи. Започна неистов рев, ритане, гърчене, удряне. Събу си обувките. Не се успокои повече от 20 минути. Опитах всичко - гушкане, говорене, повиших тон, но ефекта беше никакъв. Спря изведнъж, но не ми даваше да я докосна. Всичко продължи около 30 минути.

Вчера беше повторната "криза" и то пред яслата. Този път причината беше, че не и дадох да изважда нещата от чантата ми. Седна на земята и започна да се тръшка неистово. Пак продължи около 30 минути. Този път съня и през нощта беше много неспокоен. Будеше се, търсеше ме, плачеше. Днес не я заведох на ясла.

Много съм объркана. Това поведение ме плаши. Живеем в малък град и най-близкия детски психолог е на 200км. Затова и реших да се обърна към Вас за съвет.  Как да постъпя и как бихте определили и дефинирали тези "кризи"? Моля за професионалния Ви съвет и Ви благодаря от сърце предварително.

Здравейте,
Искам да попитам дали някой лично е имал посещение при детски психолог от Варна и е останал доволен от резултата.
Аз все още се колебая, но мисля, че има необходимост.
Синът ми е на 4 год, от скоро е в нова ДГ, временно поради ремонт на старата.Изразява нежелание да ходи там, иначе при други ситуации е адаптивно дете.В новата градина ми се оплакват, че хвърля пясък върху децата, много бяга из двора  / за бягането- и в старата е бягал/
Притеснението ми е от това, че сутрин ми разиграва най-различни сцени.Или плаче горчиво като влезем в градината,блъска си чехлите и си иска маратонките.другият вариант е да ляга по земята и да се хили, пак блъска чехлите.Днес ме удари и оскуба, в чудо се видях.Накрая учителката го прибра, но не мога да се примиря с това положение.Иначе като цяло нямам особени проблеми, освен, че все се прави на клоун, до такава степен, че понякога и мен ме надува на смях и не мога да застана сериозно и да му направя забележка.

Dannny,
здравейте! Това което описвате се нарича енкопреза. Обикновено е симптом на дистрес при децата.  Най-добре се обърнете към детски психолог и/или психиатър.

При нас пък проблема е обратен. Дъщеря ми е на 3г и 10м и от около година(откакто и се роди братче) има проблем с изхождането. Първо започна да се напишква, после да се нааква, а сега отказва да ака изобщо, стига се до болки в коремчето след неколкодневно задържане. Виждам как и се ака, сяда и започва да си натиска дупето и не иска да се изака, понякога само нацапва гащите....Незнам дали да търся психолог?

Драга EULIZA, не съм съгласна с обобщението за "самозваните психолози" и как е по - добре да си намериш "компетентен психиатър". ще ме прощаваш, но там, където примерно "несамозван" психолог може да помогне, специалист - доктор, който е свикнал да работи с термини като "симптом", "клинична картина", ще те прати по съвсем друг път. нали знаеш, в медицината няма симптом, няма проблем. а както знаем, докато възпитаваш детето си, се натъкваш на много проблеми и само за малка част от тях могат да се отнесат до лекар. хубаво, психиатъра, който препоръчваш, ти е бил полезен. но ако някога ти трябва нещо различно от лекарска препоръка /напр. от психиатър/, би могло да експериментираш с един разговор с не-лекар - например психолог.

Здравейте. Пиша от името на моя приятелка.
Синът й, който е на 7 години, от известно време плаче за ... странни неща. Например - страх го е да не би полицаите да спрат татко му с колата и да го глобят, страх го е от крадци... Малкият има братче на 8 месеца, което предполагам е от огромно значение за държанието му.
Моля за съвет и ако е необходимо - телефон на психолог в Пловдив.
Благодаря предварително! 

Моята дъщеря е на 3г. и през лятото след доста мъчителен запек стигнахме до клизма.От тогава я е страх да ака и го прави само нощем след като заспи и дори не усеща когато я бърша./принудих се да слагам памперс/.Опитах първо да не и говоря за акане 1 месец, после пробвах с "подкуп" подаръци с обещания и т.н. Ефект нямам до сега.Препоръчаха ми психолог от Александровса болница доц. Надя Полнарева и д-р Терзиев.Сигурно ще отидем.Някакви отзиви за тях...благодаря!

Здравейте!
Моля да ми препоръчате добър детски психолог във Варна.Дъщеря ми която вмомента е на 7 години от три месеца вече става всяка нощ по време на сън се разхожда,плаче и говори.Тя по характер е страшно емоционално и чувствително дете.Изключително много плаче откакто се е родила до ден днешен, от всичко е недоволна.От самото си раждане изискваше прекалено внимание и вследствие на това никога не е оставала сама без човек около себе си и никога не се е занимавала/заигравала/сама.Все още спи с нас,защото сама се страхува.На 4 години започна да заеква,защото една учителка в градината й се скарала.Тогава я заведохме на невролог,който й изписа лекарства и за няколко месеца преодоляхме този проблем.След това се появи някакъв страх от болести и като каже "страх ме е да не повърна" и повръщаше ей така без болест.Има и проблем с контактите, срамежлива е трудно се запознава с деца и се отпуска в непозната среда.
Имаме бебе на 8 месеца и може сега проблема се задълбочава.Не показва ревността си,напротив постоянно гушка бебето и казва колко много го обича.Но напоследък е станала много нервна и страшно много ми отговаря и ми крещи.Липса на внимание от наша страна няма,напротив постоянно сме около нея.Водихме я на детски психиатър ,който ни изписа силна антидепресанти и Атаракс за да спи.Антидепресантите не й ги давам,защото ми се струва изключително малка,а Атаракса не помага за съня.
Благодаря Ви предварително,очаквам да се включите с мнения!

и аз като един бъдещ психолог искам да следя темата 

Здравейте на всички ! Първо се извинявам , че не успях да прочета всичко и ако се повторя с нещо - прощавайте ! Имам проблем със сина  който е на 6 години .Препоръчаха ни да се обърнем към психолог . Мои близки ме насочиха към д-р Владимир Бостанджиев . Може ли някой да ми каже нещо повече за него , ако пишат хора с лични впечатления ще е най-добре ! Благодаря предварително !

Здравейте и от мен,имам следните пробеми и вИ МОЛЯ ЗА СЪВЕТ-   -детето ми на 10г. е с диагноза псориазис-по принцип знам,че няма лечение но искам да предотвратя часто от причините ,за които съм сигурна че влияят в/у обострянето на проблема !Една от тях е нервността ,той е силно емоционално дете ,трудно комуникира и играе с други деца и с нас родителите .Та въпроса ми е да ми препоръчате специалист от Пловдив или Хасково-с който да направим консултации   ?!?Благодаря ви !

някой знае ли координати на детска психиатрична клиника в София и може ли да ми препоръча лекар от там?искам да направя една консултация,тий като синът ми е прекалено емоционален и чувствителен.