Детски психолози,психотерапевти и психиатри

Да попитам и аз по темата:
По същия начин се държи и момиченце от нашата група. Да подчертая, че това е най-будното и умно дете...Прави го когато са събрани около масите и рисуват. Тя обожава да рисува. Старая се да не разбере, че съм я забелязала. За сега не мисля да и правя забележка нито пък да казвам на майката. Единственото което ме притеснява е да не започнат да и се присмиват децата...
Ако се стигне до такава ситуация аз ли да обяснявам, че е нещо нормално, но се прави в уединение или да оставя майката да представи по предпочитания от нея начин темата за секса?

Мила от Марс, ти учителка ли си на това дете-ако е така е добре да поговориш с майката,която да обясни на детето,че тези неща се правят насаме.Ако се случи ще се наложи да обясниш на другите деца в групата,но при всички положения трябва да има разговор с майката.Зависи в какво позиция си -на родител или учител.Обикновенно такива казуси ги решава психолога в институцията-може да се обърнеш и към него,защото случаят е деликатен.

Мерси, ще последвам съвета 

запис

Здравейте! След като се роди малката ни дъщеря, голямата започна да плаче нощем. В началото от време на време, а от 2 месеца всяка нощ. В началото се задоволяваше един от нас да я утеши, след което заспиваше спокойно, но то около месец плаче по цяла нощ. Видимо не проявава ревност към малката, освен, че започна да се заиграва с бебешките играчки и да ги примъква в коша си. По-долу копирам постингите си от нашата отчетна темичка, в която съм споделяла за проблема(съжалявам, че ги поствам така, но бебка се събуди и след малко ще трябва да излизаме):
"Май само ние сме будни по това време.  Калина плаче от 1 часа. Не помогна да я утешавам, затова взех да и викам:"По-силно, маме, само толкова ло можеш?!" Порева 5 минути и каза:"Не мога по-силноооо, уморих се!" А аз:"Аааа, какво плачкане е това, аз навремето как плачках!" Поспахме около половин час, пак взе да реве, този път искала да спи права. "Ами, спи!" Подрема малко седнала, взе да реве, че искала някаква играчка:"Ами, вземи си!" "Не мога- тъмно е." "Щом ти е тъмно, ще изчакаш да се съмне."Дремна още половин час, зарева, че искала при баща си и бебето. Нямало да ги буди, щяла да си легне там. Тук вече не и разреших, с мъжо обикновенно се сменяме да я утешаваме, аз подремвам като я закара на работа още 1-2 часа, ама той отива на работа. За цяла седмица едва ли има да е спал повече от 4-5 часа на нощ. А кара колата, страх ме е. Около 10 минути рева за баща си, стана ми ясно, че няма да се спи и я попитах иска ли да гледа филмчета. Сега седи и гледа СкубиДу. Луда работа. Как ще изкара утре на детската- не знам, ама се надявам да каталяса като куче и най-сетне да спи, че от 2 месеца спим само в събота, когато майка ми я взема за една вечер.  А тази седмица мама ще е в София при сестра ми, та и в събота няма да се спи. "
"Момичета , благодаря ви за милите думи, но и ние не знаем на какво се дължи. Тя имаше един такъв период и преди, продължи от 1,5 до втората и  година. Тогава педито ни казваше, че може би и растат последните кътници. Ама вече е почти 5 годишна, не знам има ли да растат някакви зъби сега. Питали сме я , разбира се, измисля си нещо за момента. Например, ако я попиташ: "Боли ли те нещо, маме?", казва:"Да, боли ме." "Какво?""Ами, не знам.", "Сънува ли нещо?""Да, сънувах""Какво?" "Ами, не знам, нещо страшничко." И тук вече я виждаш как започва да съчинява на момента нещо. Единствените и правдоподобни разкази бяха веднъж като разказа, че сънувала, че била грозна и никой не я искал и другия път, че сме я били изгубили и дошъл един полицай да я вземе. Питали сме в градината, при тях през деня няма никакъв проблем. А ходи в градина, където майка ми е работила дълги години- много добре я гледат и и угаждат даже повече, отколкото в къщи. Исках да я заведа при психоложката на градината- тя излезе в болнични заради майчинство, друга ще назначат чак септември, а не знам как стоят нещата с прием по ЗК и има ли изобщо такъв.Чувала съм, че платения прием е много скъп- по 40-45 лева на сеанс.За веднъж можем да си го позволим, ама ако трябват примерно 2 приема на седмица?  Вечер си мисля, грях ми е на душата, че има някакво неврологично или психично отклонение. А сутрин на трезва глава си мисля, че иска да привлича внимание, заради бебето или изживява някакъв стрес. Тя не проявява ревност по никакъв друг начин, гледаме да я занимаваме и забавляваме, за да не се чувства пренебрегната, но вижда, че мама е в къщи всеки ден с бебето, а тя е натирена на градина(не, че преди не ходеше, много и харесваше даже), че чисто физически, колкото и спокойно да е бебето, грижите по него са повече. Не знам. Пробвахме различни варианти- да не даваме изобщо шоколад, да не би да е от него, да не се караме за нищо, да не би да се натоварва, вечер преди сън дълго да се занимаваме и гушкаме. Е, продължава да реве. Отскоро и даваме едни хомеопатични успокоителни Седатив ПС, надяваме се да подействат, защото иначе ние ще ги пием, поне да не ни пука.Искахме да я запишем на плуване- хем да се калява, заради третата сливица, хем да каталясва, та да спи, ама не я взеха, че е малка. Все още търсим треньор, който да я вземе. Следващата седмица ще я водя на невролог. Ако някой има познат екзорсист- да звънка. "
"Жълтият Ламтурник сега като каза дали дъщеря ти не прави така, за да привлече внимание като реакция заради бебето и се сетих за моята реакция,когато се е родил брат ми. Била съм на 3 и видимо много съм се радвала,че си имам братче и съм го обичала,наще са ми обръщали достатъчно внимание,но...Започнала съм да казвам през ден,че ме боли корема,ревала съм,водили са ме поне веднъж в седмицата до Пирогов много притеснени,обиколили сме куп лекари и всички са казвали,че ми няма абсолютно нищо.Освен мнимите болки в корема,от време на време съм ставала една такава тъжна и на въпроса "Какво ти е Весе?" съм отговаряла "Душата ме души" чудно от къде дете на 3 години е измислило това,но факт.Всичко е било заради братчето, твърде вероятно е и при вас да става въпрос за същото.Дано по-бързо го преодолее.

И ние така решихме. Първо, защото в къщи реве вече 2 месеца абсолютно всяка вечер и става по-зле. Преди плачеше по веднъж на нощ и се задоволяваше само един да я утешава. Сега реве почти постоянно вечер и не мирясва, докато не ни събере всичките и не събуди Ралица. Ако и кажеш:"Тихо, че ще събудиш бебето." започва направо да се дере. А Ралица кърти като слон, ама който и да е като му реват по 10 минути нон-стоп се събужда. Снощната тактика даде резултат донякъде. Чудеше се какво да измисли, да и откажа, та да има повод за рев, ама аз само баща и не и дадох да събуди. Заспа 15 минути преди да звънне алармата и аз я вдигнах. "Ама не ми се ходи на градинка, спи ми се." Не е познала- нощем се спи, денем се ходи на градина и се гледат филмчета. Помрънка, ама отиде. Сега си мисля да подкова мъжо да не говорим пред нея за реването. Нито с познати да го обсъждаме пред нея, нито сутрин да се нервим и да и казваме, че е ревала. Все едно нищо не е станало. Току виж като няма зрители и цирка си отиде."
Моля ви насочете ме към добър психолог и кажете какъв е редът за да я запиша при такъв. Направление от личен лекар ли трябва или само да заявя желание да я водя. Прегледах линковете, общинският център за психично здраве е до нас, но как да я запиша в него?

 
 
 

Здравейте Жълтият Ламтурник,възможно е да има реакция след раждането на бебето и е нормално да  така,но само това не стига.Пишете,че сте имали проблеми и когато е била на година и половина.Направи ми впечатление едно изречение-иска да остане с баща си и бебето-това е нормален период от развитието на детето,когато то мечтае да се омъжи за татко и да има дете от него-изписани са много книги и наистина е много сложен този Едипов комплекс,тук няма да се спираме на това.Психоаналитиците препоръчват да се изясни на детето,че то не може да се ожени за татко и не може да има дете от него.През този период-по-рано ил по-късно,по един или друг начин минават всички деца.Има и още нещо-родителите често се страхуват да въведат правила и граници,да казват не.Често децата се опитват да изпробват границите си-докъде мога да стигна,колко ще ми позволят и това не е само през периода на юношеството,а още от две годишна възраст.Не се страхувайта да въведете ясни правила,защото детето по-малко ще ви обича.Децата имат нужда от граници,това създава сигурност на детето.При консултация с детски терапевт можете да изясните тези неща-виждам,че сте от Варна.Бих ви препоръчала Боряна Чалъкова.За съжаление във Варна има дефицит на психотерапевти,които работят с малки деца-това е факт.

Психолог в градината за съжаление рядко е психолог,а дори да е такъв-по-скоро бих ви насочила към психотерапевтична консултация-това не може да стане в градина или в учлищие.Психологът в градината може да ви предложи диагностика и консултиране-ако има нужното образование и умения за това.За съжаление в България здравната каса не счита за нужно да поема психотерапията-така,че направление не ви е нужно.Не разбрах за кой център за психично здраве става дума-има един такъв във Варна,но там се работи със зависимости?

Благодаря за бързият отговор. 
Става дума за този център:
http://www.obrazovanie-varna.com/page.php?38
Сега видях, че става дума само за деца в училищна възраст.

А работят ли детските психолози с НЗОК, личната лекарка твърди, че не...     Изпраща ни тук . Имате ли наблюдения?

отговорът е тук:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.msg11663491#msg11663491

Уведомявам,всички потребители,че поради голямата си професонална заетост,не бих могла вече да поддържам и консултирам в тази и в другите теми за координати на колеги.

Здравейте, нашата дъщеря е на 1г и 8 м. От известно време не дава да я преобличаме, постоянно реве, дърпа се и направо се изплъзва от ръцете ни. Принуждаваме се двама човека да я обличаме, което е много неприятно както за нея, така и за нас. Научила е и думата "марш" и когато някой се опита да я преоблече, тя го хваща за ръката и му вика "марш" като се опитва да го избута през вратата. Като не е по нейната, започва рев, придружен с тръшкане по земята. Често се буди нощем, спи неспокойно, и като се събуди все иска да излезе от стаята и да обикаля цялата къща. Почва да плаче за баба си, понеже тя спи в друга стая, и иска да я водим там. Като я заведем, се оказва, че въобще не е била това целта й. Просто и тя не знае какво иска. Опитваме се да говорим с нея, да й обясним, че не бива да прави така, но тя или не ни разбира или не иска да ни разбере. Понякога се събужда и започва да пищи, като при опитите ни да я успокоим и да я вземем, тя бяга от нас и започва още по-силно да плаче. Взимали сме я на ръце, но тя с ръце и крака се отблъсква от нас, като се опитва да се отскубне. И така плаче доста време. 
Моля за съвет как да реагираме в такива ситуации и дали е необходимо да потърсим помощ от специалисти. Благодаря предварително за отговора Ви.

Zdraveite iskam da popitam imate li informaciq za dobar detski psiholog v Stara Zagora mislq che sinat mi se nujdae ot pomosht .Razvedeni sme sas bashta mu i vapreki usiliqta i na dvamata ponqkoga si mislq she shte e po dobre da posetim specialist

Колкото и да е стряскащо за родителите - децата маструбират! И не мисля, че е редно да им се казва, че е нещо лошо, защото всъщност не е така. Не мисля, че е нужно детето да бъде засрамвано и да получава комплекс, че прави нещо лошо без да е така.

Аз имам спомен, че съм маструбирала като доста малка, може би на 4-5 години, ако не и по-малка (не помня добре), разбира се тогава не влагах сексуален смисъл. Беше ми приятно! За щастие никой не ме е хващал, та си спестих унижението!

Вие с таткото пушите ли? Ако да, ще бъде трудно да й обясниш, че това е нещо лошо и вредно, след като личния пример, който давате е точно обратното, на това, което й обяснявате. честно да си кажа, не знам как можете да се справите с този проблем.

Според мен подхода ти е леко погрешен, струва ми се че подхождаш твърде агресивно и това я плаши. Опитай се да говорите, без заплахи, без наказания. Предполагам, че има нещо, което я тревожи, предразположия да говори с теб. Какви са отношенията в семейството? Ако имате проблеми или някакви неразбирателства това със сигурност се отразява.
Не съм психолог, просто си споделям моите виждания по въпроса. Според мен задължително се свържете с детски психолог и оправете проблема, какъвто и да е той.

Привет на всички в темата, ще се опитам тези дни да наваксам с отговорите на въпросите от последната страница

Арманик, не мога да не се съглася с написаното от Lady Frost - добре е родителският подход към детето да е по-мек, при все, че тревогата на родителя е обяснима и съвършено нормална. Мастурбирането започва от най-ранна детска възраст, с развитието на детското съзнание то се развива като съзнателно удоволствие - да се санкционира е излишно, това няма да възпре детето от това да търси удоволствието си. По-важно е на детето да се обясни защо е важно мастурбирането да е занимание сам със себе си, да се подчертае интимния характер на това действие - разбира се, на езика на детето.

С тютюнопушенето подходът следва да е същият, важно е да предразположите детето, а не да съдите и лишавате прекалено категорично. Вярно е, че пушенето на 8-годишна възраст е меко казано неприемливо предвид крехката възраст на детето, но тоталните забрани обикновено не водят до желания резултат, а преди всичко агресират детето и го откъсват от родителя. Важно е да се потърси връзката с детето, а ако такава е трудно да се установи, може да се потърси помощта на специалист - не е нужно за подобна консултация детето задължително да е съгласно. В случай, че родителят се чувства безпомощен, специалистът може да помогне - той ще има възможността да научи повече за конкретния случай и да препоръча индивидуален подход