Благодаря за отговорите. Малко се стреснах като прочетох думата епилепсия.
Виж целия пост
Детски психолози,психотерапевти и психиатри
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 22:18 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2024, 15:42 ч.
# 75
12 май 2009, 16:06 ч.
# 76
15 май 2009, 13:49 ч.
Ето един център,в който можете да получите психологическа помощ в София-
http://www.zdraveto.com/index.php?option=com_content&task=vi … =13&Itemid=29
Виж целия пост
http://www.zdraveto.com/index.php?option=com_content&task=vi … =13&Itemid=29
# 77
16 май 2009, 08:50 ч.
Искам да помоля специалистите в тази тема,
ако има някъде (в Сф) семинари, срещи и т.н.,
които са предназначени за по-широка аудитория да пускат инфо тук.
Дали е възможно...
Мерси
Виж целия пост
ако има някъде (в Сф) семинари, срещи и т.н.,
които са предназначени за по-широка аудитория да пускат инфо тук.
Дали е възможно...
Мерси
# 79
19 май 2009, 08:54 ч.
Бих искала и аз да помоля за координати на детски психолог за Бургас. Необходим ми е за баткото, а може би и за мен самата, вече трудно намирам сили да разговарям с него, а това е недопустимо 
Виж целия пост
# 80
20 май 2009, 10:32 ч.
Здравейте. Много се радвам че открих тази тема. Моите адмирации към Вас които отделяте време и енергия за да помагате на притеснените родители. Ще съм ви много благодарна ако можете да ми дадете съвет към кой специалист мога да се обърна за консултация. Проблемът ми е следния.
От доста време забелязвам притеснителни симптоми в поведението на сина ми, който е на 3г и 5 месеца. Имахме и няколко оплаквания от учителките му в детската градина. Когато започнах да се ровя в интернет открих че голяма част от нещата в поведението на сина ми са симптоми за ADHD. Колкото повече чета по въпроса толкова повече започвам да се обърквам. Разбрах само че точна диагноза се поставя трудно и не всички детски психолози могат да ми помогнат. Извинявам се ако поста ми е несвързан, но съм много притеснена. Моля за помощ!
Забравих да уточня че живеем във Варна.
Виж целия пост
От доста време забелязвам притеснителни симптоми в поведението на сина ми, който е на 3г и 5 месеца. Имахме и няколко оплаквания от учителките му в детската градина. Когато започнах да се ровя в интернет открих че голяма част от нещата в поведението на сина ми са симптоми за ADHD. Колкото повече чета по въпроса толкова повече започвам да се обърквам. Разбрах само че точна диагноза се поставя трудно и не всички детски психолози могат да ми помогнат. Извинявам се ако поста ми е несвързан, но съм много притеснена. Моля за помощ!
Забравих да уточня че живеем във Варна.
# 81
20 май 2009, 13:19 ч.
Здравейте Berenike -във Варна можете да се обърнете към психолозите от първа страница-едно психологично изследване ще даде повече яснота по въпроса.Когато става дума за диагностика е добре да се обърнете към клиничен психолог-и трите колеги от първа страница са такива.Можете да се обърнете и към този център за диагностика:
"Фамилен център"
052/ 710110
0885/886 333
Д-р Милена Топалова -фамилен терапевт0888/222038 , Д-р Стойка Лекова, детски психиатър
0887/330 480
ул."Мир" 18 След предварително записване
Успех!
Виж целия пост
"Фамилен център"
052/ 710110
0885/886 333
Д-р Милена Топалова -фамилен терапевт0888/222038 , Д-р Стойка Лекова, детски психиатър
0887/330 480
ул."Мир" 18 След предварително записване
Успех!
# 83
22 май 2009, 20:24 ч.
Здравейте!
Имаме следния проблем: синът ни е на 4 г. От около година започна едно твърдо противопоставяне на всяка наша дума, говорене точно на обратното на това, което му се казва, а в последствие започна и с действията си да ни се противопоставя.
Копира всяка чута реплика от деца и възрастни и след това ги повтаря многократно без да осъзнава кога и къде го казва и какво казва.
Има моменти в които за да изрази противопоставяне започва да реве, да крещи и да се тръшка по земята. Понякога се стига до там и да проявява агресия към околните.
Моля за съвет как да процедираме и към кой специалист в София да се обърнем.
Виж целия пост
Имаме следния проблем: синът ни е на 4 г. От около година започна едно твърдо противопоставяне на всяка наша дума, говорене точно на обратното на това, което му се казва, а в последствие започна и с действията си да ни се противопоставя.
Копира всяка чута реплика от деца и възрастни и след това ги повтаря многократно без да осъзнава кога и къде го казва и какво казва.
Има моменти в които за да изрази противопоставяне започва да реве, да крещи и да се тръшка по земята. Понякога се стига до там и да проявява агресия към околните.
Моля за съвет как да процедираме и към кой специалист в София да се обърнем.
# 84
22 май 2009, 21:04 ч.
Здравейте mariapoznakova,трябва да се направи прецизна диагностика -такава може да намерите в Детската клиника-координати на първа страница.
Виж целия пост
# 86
29 май 2009, 14:59 ч.
Здравейте!
Синът ми преди няколко дни навърши 6 години.Миналото лято на няколко пъти го хващах когато е сам да се опитва да "мастурбира".Това е силно казано,но незнам по какъв друг начин да го обясня с една дума.Когато гледа филм или се къпе в надуваем басейн на двора и започва да се търка и дори му се забелват очите от удоволствие.Миналото лято говорих с него и се опитах да му обясня,че не е редно да се прави така.После помолих и зет ми да говори с него,защото баща му е в чужбина и няма как той да проведе разговорите от подобно естество.И след разговорите не го бяхме хващали повече до онзи ден.Беше изпаднал в нещо като "транс" в басейна.Клатеше се във водата и очите му чак забелени
.Първоначално ми кипнаха чайниците и го набих.После много съжалявах 
.Въпроса ми е нормално ли е за тази възраст чак толкова да изпитват удоволствие или трябва да взема някакви мерки?
Виж целия пост
Синът ми преди няколко дни навърши 6 години.Миналото лято на няколко пъти го хващах когато е сам да се опитва да "мастурбира".Това е силно казано,но незнам по какъв друг начин да го обясня с една дума.Когато гледа филм или се къпе в надуваем басейн на двора и започва да се търка и дори му се забелват очите от удоволствие.Миналото лято говорих с него и се опитах да му обясня,че не е редно да се прави така.После помолих и зет ми да говори с него,защото баща му е в чужбина и няма как той да проведе разговорите от подобно естество.И след разговорите не го бяхме хващали повече до онзи ден.Беше изпаднал в нещо като "транс" в басейна.Клатеше се във водата и очите му чак забелени
.Първоначално ми кипнаха чайниците и го набих.После много съжалявах .Въпроса ми е нормално ли е за тази възраст чак толкова да изпитват удоволствие или трябва да взема някакви мерки?
# 87
29 май 2009, 15:11 ч.
Suni_22, здравейте, въпросът, който задавате, е един от честите родителски въпроси 
За съжаление, също така често родителите пренебрегват съвета на психолозите да не отдават прекалено голямо значение на мастурбацията при децата. Ще попитате защо? Просто защото е привично за детето да изследва тялото си и то има право на това - мастурбацията не прави изключение, тя е още едно откритие на детето, което му носи удоволствие. Тънкостта е в това родителят да не наказва този акт, да не го забранява, а вместо това да обясни на детето (предвид възрастта на Вашето дете това е съвсем достъпно), че тези неща се правят само, когато сме сами, в уединение. Забраните и наказанията са неефективни, те няма да откажат детето от това да се изучава, а и ще го отдалечат емоционално от Вас и е възможно да сложат отпечатък върху психосексуалното развитие на детето.
Това е моят коментар по Вашия въпрос, надявам се да съм била полезна
Виж целия пост
За съжаление, също така често родителите пренебрегват съвета на психолозите да не отдават прекалено голямо значение на мастурбацията при децата. Ще попитате защо? Просто защото е привично за детето да изследва тялото си и то има право на това - мастурбацията не прави изключение, тя е още едно откритие на детето, което му носи удоволствие. Тънкостта е в това родителят да не наказва този акт, да не го забранява, а вместо това да обясни на детето (предвид възрастта на Вашето дете това е съвсем достъпно), че тези неща се правят само, когато сме сами, в уединение. Забраните и наказанията са неефективни, те няма да откажат детето от това да се изучава, а и ще го отдалечат емоционално от Вас и е възможно да сложат отпечатък върху психосексуалното развитие на детето.Това е моят коментар по Вашия въпрос, надявам се да съм била полезна
# 88
30 май 2009, 09:08 ч.
Шехина , благодаря за бързия отговор .
С риск да стана досадна,бих искала да попитам може ли да ми дадете съвет как да подходя с разговора към детето ми?Понеже миналото лято се опитахме със зет ми да му обясним,но ми е много трудно (по-точно нямам си на представа)как да проведа подобен разговор .Явни миналото лято не сме уцелили правилния начин 
Предварително благодаря !
Виж целия пост
.С риск да стана досадна,бих искала да попитам може ли да ми дадете съвет как да подходя с разговора към детето ми?Понеже миналото лято се опитахме със зет ми да му обясним,но ми е много трудно (по-точно нямам си на представа)как да проведа подобен разговор
.Явни миналото лято не сме уцелили правилния начин Предварително благодаря !
# 89
30 май 2009, 09:42 ч.
SUNI_22 здравейте,това вече опира и да вашето собствено отношение към секса,как на вас ви е било казано.Важно е да му кажете истината,независимо по какъв начин.Има много литература по въпроса,но ако синът ви усети,че вие се притеснявате,че не сте искрена-в него ще остане това чувство,независимо какво му казвате.Важно е детето да знае,че сексът е хубаво,приятно нещо,че не е нещо мръсно и забранено,че така се раждат децата-на 6 години даже вече е късно за тези обяснения,но по-добре късно,отколкото никога.Проблемът при такава ситуация е не как да се обясни,а как родителя да се пребори със себе си,собственото възпитание,предразсъдъци и т.н.
Виж целия пост
Препоръчани теми