първия път при мен мина супер
сега пък се шашкам дали ще оживея
Виж целия пост
сега пък се шашкам дали ще оживея
Страх от раждането
- Публикувана: 10 ноем. 2008, 10:30 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2008, 13:39 ч.
# 60
12 ноем. 2008, 18:34 ч.
# 61
12 ноем. 2008, 18:50 ч.
И аз се чувствах така. Изпитвах неописуем страх и когато започнах да раждам, отказвах да отида в болницата. Такъв страх ме беше обзел, че почти щях да родя вкъщи. Единственото, което ме спасяваше беше това, че не ми бяха изтекли водите. Накрая мъжът ми все пак ме убеди да тръгнем и когато отидох в родилното бях с 10 см ракритие, нямаха време да ме приемат, веднага започнах да раждам - без системи, без нищо.
Всичко мина относително добре, страхът беше напразен
Предполагам това е някакво несъзнателно усещане, все пак не знаеш какво точно те очаква.
Моят съвет е, да мислиш позитивно
Виж целия пост
Всичко мина относително добре, страхът беше напразен
Предполагам това е някакво несъзнателно усещане, все пак не знаеш какво точно те очаква.
Моят съвет е, да мислиш позитивно
# 62
13 ноем. 2008, 22:46 ч.
Извинявам се предварително, че прочетох САМО първата страница 
Страх ли ? - Не страх, УЖАС ме тресе...
Първото ми раждане беше толкова кошмарно (нормално без упойка, с епизиотомия 8 външни и двуцифрено число вътрешни шева, скачане по корема+ още екстри).
Добре че малката се оказа упоритво дете и оцеля - роди се 4 кг.
Та след такова раждане отлагах колкото може втората си бременост...за това и ще е толкова голяма разликата м/у децата ми.
Сега ходя на курс за бременни - 4 месеца вече дишаме, напъваме.....ама ужаса ми ме държи и май най-накрая ще родя секцио
Писнало ми е от изказвания намекващи, че съм егоист и мисля за моя конфорт.
Глупости - има един медицинкси термин "страдание на бебето" при раждане - и съм готова да направя всичко възможно, за да го избегна..
Виж целия пост
Страх ли ? - Не страх, УЖАС ме тресе...
Първото ми раждане беше толкова кошмарно (нормално без упойка, с епизиотомия 8 външни и двуцифрено число вътрешни шева, скачане по корема+ още екстри).
Добре че малката се оказа упоритво дете и оцеля - роди се 4 кг.
Та след такова раждане отлагах колкото може втората си бременост...за това и ще е толкова голяма разликата м/у децата ми.
Сега ходя на курс за бременни - 4 месеца вече дишаме, напъваме.....ама ужаса ми ме държи и май най-накрая ще родя секцио
Писнало ми е от изказвания намекващи, че съм егоист и мисля за моя конфорт.
Глупости - има един медицинкси термин "страдание на бебето" при раждане - и съм готова да направя всичко възможно, за да го избегна..
# 63
14 ноем. 2008, 00:03 ч.
Виж целия пост
Извинявам се предварително, че прочетох САМО първата страница
Страх ли ? - Не страх, УЖАС ме тресе...
Първото ми раждане беше толкова кошмарно (нормално без упойка, с епизиотомия 8 външни и двуцифрено число вътрешни шева, скачане по корема+ още екстри).
Добре че малката се оказа упоритво дете и оцеля - роди се 4 кг.
Та след такова раждане отлагах колкото може втората си бременост...за това и ще е толкова голяма разликата м/у децата ми.
Сега ходя на курс за бременни - 4 месеца вече дишаме, напъваме.....ама ужаса ми ме държи и май най-накрая ще родя секцио
Писнало ми е от изказвания намекващи, че съм егоист и мисля за моя конфорт.
Глупости - има един медицинкси термин "страдание на бебето" при раждане - и съм готова да направя всичко възможно, за да го избегна..
Страх ли ? - Не страх, УЖАС ме тресе...
Първото ми раждане беше толкова кошмарно (нормално без упойка, с епизиотомия 8 външни и двуцифрено число вътрешни шева, скачане по корема+ още екстри).
Добре че малката се оказа упоритво дете и оцеля - роди се 4 кг.
Та след такова раждане отлагах колкото може втората си бременост...за това и ще е толкова голяма разликата м/у децата ми.
Сега ходя на курс за бременни - 4 месеца вече дишаме, напъваме.....ама ужаса ми ме държи и май най-накрая ще родя секцио
Писнало ми е от изказвания намекващи, че съм егоист и мисля за моя конфорт.
Глупости - има един медицинкси термин "страдание на бебето" при раждане - и съм готова да направя всичко възможно, за да го избегна..
# 64
14 ноем. 2008, 00:52 ч.
Всеки пречупва емоциите си през собствените си преживявания. И със страха е така. Аз лично не се страхувах от болката и бях с най-положителната нагласа на света, когато раждах за 2 път. Налагах си да бъде така, защото имам 2 неуспешни бременности между двете раждания. Физическата болка се преживява. За съжаление, зная, че има и по-дълбока болка.
Не се притеснявай излишно, още повече като няма основания за това. Мисли за момента, когато ще гушнеш второто си съкровище.
Виж целия пост
Не се притеснявай излишно, още повече като няма основания за това. Мисли за момента, когато ще гушнеш второто си съкровище.
# 65
17 ноем. 2008, 10:58 ч.
мина ми страха тотално
толкова ми е тежко вече тука последните дни, че едва издържам-гърба ме боли, краката ми се подуват, не мога да спя и да домакинствам пълноценно
да не говорим, че такова нетърпение ме тресе да гушна бебо, че не може да се опише с думи
искам си го вече да си го гледкам в легълцето, че голямо чакане тия девет месеца
Виж целия пост
толкова ми е тежко вече тука последните дни, че едва издържам-гърба ме боли, краката ми се подуват, не мога да спя и да домакинствам пълноценно
да не говорим, че такова нетърпение ме тресе да гушна бебо, че не може да се опише с думи
искам си го вече да си го гледкам в легълцето, че голямо чакане тия девет месеца
# 66
17 ноем. 2008, 12:42 ч.
Май те е обзела параноята.Страх не страх-тебе чака,така че горе главата.
Виж целия пост
# 67
17 ноем. 2008, 13:20 ч.
Аз мисля , че страха е нормален и е нещо нормално да се страхуваш!И мен ме е страх ама трябва това бебче да излее
Виж целия пост
# 68
17 ноем. 2008, 13:39 ч.
много точно си го казала
направо нямаше да мога толкова добре да го формулирам, но това си е чистата истина
Виж целия пост
Май те е обзела параноята.Страх не страх-тебе чака,така че горе главата.
много точно си го казала
направо нямаше да мога толкова добре да го формулирам, но това си е чистата истина
Препоръчани теми